DEICIDE - "To Hell With God"

Steve Asheim е машина! Може би някаква зла демонична сила е обладала тялото на 41-годишния барабанист на Deicide, защото на силата и яростта, с която налага барабаните могат да завидят и с 20 години по млади от него музиканти. Изобщо, десетият студиен албум на бандата на култовия Glen Benton (и първи албум на групата за новия им лейбъл "Century Media") превъзхожда предшественика си "Till Death Do Us Part" по всички показатели: по-бърз, по-тежък, по-мрачен. Въпреки краткото си отсъствие от състава, виртуозният китарист Ralph Santolla е отново на линия. Техничните му сола се вписват добре в типичния брутален звук на Deicide, а заедно с бившия китарист на Cannibal Corpse Jack Owen, Ralph изгражда солидна стена от стоманени рифове. И все пак, дори и при наличието на перфектни инструменталисти, най-важният елемент в Deicide остава богохулният рев на Glen Benton. Дълбоките му детметъл вокали (подкрепени на определени места от високи крясъци) не са изгубили и грам от първичната си мощ и ярост към всичко свързано с християнската религия. От първите секунди "To Hell With God" отнася глави със скоростно свирене и смазваща тежест. Steve Asheim прави барабаните на трески в "Servant of the Enemy" и в зверската мелачка "Witness of Death". "Conviction" и "How Can You Call Yourself a God" се отличават освен със соло изпълненията на Ralph Santolla и със запомнящи се припеви, което ги прави много подходящи за бъдещи концертни хитове. Много ярост и злоба има и в "Angels of Hell", и в среднотемповото "Hang in Agony Until You're Dead". Накратко, в "To Hell With God" няма слаба песен, която служи за "пълнеж" на диска. Като прибавим и висококачествения звук (дело на Mark Lewis и флоридското "Audiohammer Studio"), новият албум на Deicide може да бъде поставен в богатата дискография на групата на едно ниво с класиката "Once Upon the Cross". Glen Benton и компания имат тонове демонична енергия в себе си, а "To Hell With God" е доказателството, че въпреки дългия си стаж на екстремната метъл сцена бандата без проблеми може да отвее със звук много по млади групи. Въпреки че все още е само февруари, смятам че този албум ще бъде сред най-силните дет метъл издания на 2011 година.