GOD DETHRONED - "Under The Sign Of The Iron Cross"

Деветият албум в рамките на 19-годишната история на God Dethroned заявява по безкомпромисен начин, че холандците нямат никакво намерение да развяват белия флаг във войната за европейския дет метъл трон. "Under the Sign of the Iron Cross" продължава темата за Първата световна война, а веднага след краткото интро, "Storm of Steel" ни запраща сред дъжд от звукови шрапнели в центъра на фронтовата линия.

   Скоростта е умопомрачителна, а рифовете пилят с блек метъл ожесточеност. Всъщност, в този нов албум God Dethroned ми напомнят не само като концепция, но и като звучене за култовия албум на Marduk "Panzer Division Marduk". Разбира се, това не е блек метъл, въпреки някои инструментални похвати и смазващата ритъм секция.

   В по-голямата си част албумът следва темпо, което ни оставя без дъх, но характерните за холандците вплетени епични мелодии се надават по майсторски начин в "The Killing Is Faceless" или "The Red Baron", като в последното е най-майсторското китарно соло в албума, с безупречно интерпретирани вдъхновения от Iron Maiden.

   Все пак, най-впечатляващата демонстрация на класата си God Dethroned правят в закриващата "On Fields of Death & Desolation", където меланхолията и безнадеждността се разгръщат в хода на близо 8 минути, както и в заглавната "Under the Sign of the Iron Cross". Тук използването на чисти вокали води структурата на композицията към музикална кулминация, която малко дет метъл групи биха били способни да постигнат. Песента започва и завършва с идентичен китарен риф, който ще бъде невъзможно да избиете от главата си месеци наред. Това за мен е категорично най-епичното парче в стила за изминалата 2010 година, която всъщност не беше особено продуктивна откъм запомнящи се издания.

   Заедно с чудесния нов албум на Hail Of Bullets, сега "Under the Sign of the Iron Cross" смекчава по доста убедителен начин недоволството ни от дългата пауза, която си дадоха великите Bolt Thrower.