HAMMERFALL - "Built To Last"

Налага се да започнем с една уговорка - "Built to Last" в никакъв случай не е слаб албум, но и далеч не е най-доброто, което HammerFall могат да предложат. Оценката, която ще видите в края този материал, щеше да е с поне една единица по-ниска, ако не бяха два фактора. Първият - и по-важният - е една прекрасна песен. Вторият фактор са личните пристрастия на автора, чиито музикални - и не само - вкусове в огромна степен бяха оформени именно от творчеството на шведските "Чукопади".

   Обаче, лични пристрастия или не, някои неща няма как да не направят не дотам добро впечатление. Нека си го кажем направо - с едно изключение, в "Built to Last" няма нито една нова музикална идея. Дали това се дължи на изчерпване или просто HammerFall продължават в стила, който изградиха в последните две десетилетия, решават единствено слушателите. Не дотам доброто впечатление се допълва от иначе страхотните откриващи песни. "Bring It", скоростна и агресивна резачка, с по-дрезгави вокали и различно китарно соло съвсем спокойно би могла да мине за песен на Accept. HammerFall никога не са криели вдъхновението от Wolf Hoffman и компания, но и никога досега не го бяха изкарвали на показ така, дори в кавъра на "Head over Heels". Следващата, "Hammer High", разкошно среднотемпово парче... което със сигурност ще ви припомни "Over the Hills and Far Away" на Gary Moore. Отделно от това, албумът е изпълнен с моменти, заради които със сигурност често ще си припомняте някогашното творчество на групата. Подобно беше положението и при "(r)Evolution" - изданието, с което HammerFall сложиха край на двегодишната пауза - само че там автоцитатите бяха доста по-директни и съвсем умишлени. В "Built to Last" границата между автоцитиране и просто използване на стари идеи обаче се размива - и, отново, единствено слушателят може да реши какво стои зад това, което слуша.

   Нека сега сложим край на критиките. Започнахме с тях, за да завършим с хубавото - а хубавото тук е много. Да, трудно можем да си говорим за новаторство, но абсолютно всичко, заради което обичаме музиката на HammerFall, е тук. Има скорост и виртуозно изпълнение, изчистен, напомпан звук и надъхващи хорови припеви. Двете песни, за които вече стана дума, при все приликите с творчеството на други величия в твърдата музика, живеят свой живот - и няма да оставят никого безразличен. "Built to Last", заглавната композиция, е енергичен химн, който със сигурност ще отеква в сърцата на феновете дълго време. Енергията, всъщност, пронизва целия албум - от началото до края, без да оставя слушателя да си поеме дъх дори за секунда. Дори в единствената по-бавна песен - "Twilight Princess" - парчето, което беше споменато в началото на ревюто. Най-вече на него се дължи относително високата цялостна оценка на албума - защото, без преувеличение, това е една от най-силните песни в кариерата на HammerFall и най-добрата им балада поне от "Glory to the Brave" насам. Само тази песен щеше да е достатъчна, за да осмисли слушането на албума.

   В крайна сметка, "Built to Last" си заслужава отделеното време. Феновете на HammerFall със сигурност ще му се зарадват - това, заради което харесват групата, отново е тук. Останалите - ако харесват жанра поне малко - ще намерят на какво да се насладят тук.