ICARUS WITCH - "Draw Down the Moon"

На 9 февруари американците Icarus Witch издадоха третия си студиен албум "Draw Down the Moon". Той е точно това, което очаквах от тях - традиционен американски пауър/хеви метъл, този път с осезаемо по-добра продукция от предишните им две издания. Съставът включва новият барабанист Steve Johnson, както и оригиналните членове Matthew Bizilia (вокали) и Jason "Sin" Myers (на бас и клавири).

   Очарователното при подобен тип албуми е, че точно този тип метъл не се харесва особено на големите издателски компании, което от своя страна отсява от сцената групите, които записват без страст и тотална отдаденост към музиката, която обичат. Стилът е изчистен от всякакви "украси" и примеси, а именно: олдскуул напомнящ Mercyful Fate и донякъде Wolf. Не очаквайте грандиозни китарни сола или ритъм секция, която да изтърбуши високоговорителите ви, а просто 9 парчета, композирани и изсвирени по всички канони на формулата, създадена от гореспоменатите групи. "Black Candles" е чудесно парче, същото важи и за "Dying Eyes" и заглавното "Draw Down the Moon", като тези три композиции синтезират в себе си най-добрите черти от музикалните и композиторските способности на Icarus Witch. Проблемът е, че останалите доскучават твърде бързо. Толкова бързо, че още по средата на албума, вече знаеш много добре как ще звучат следващите две парчета.

   Когато всяка седмица излизат толкова много метъл албуми, последното нещо, което ще искаш да чуеш от начало до край, е поредният шаблон. Впрочем - щях да забравя: албумът завършва с толкова неочакваният, изненадващ и революционен кавър на…. дааа, познахте - "The Ripper" на Judas Priest! Колкото и да изглежда строга една такава присъда, смятам, че група като Icarus Witch е обречена да остане завинаги в ъндърграунда. Всъщност, може би им харесва именно така - да правят музиката си без тежестта на очакванията към тях. Проблемът е, че следващият път когато ми се дослуша техният любим тип метъл, ще си пусна последният Wolf, дебюта на In Solitude или дори младите им сънародници от Sinister Realm. Бихте се запитали - ами тези не копират ли и те Mercyful Fate? Да, но не до степен на обезличаване и без да правят компромиси с класата на композициите си. Може би просто са по-талантливи.

   Това, което "Вещиците" биха могли да постигнат, е да бъдат поканени да подгреят публиката за някое носталгично шоу на Omen или Savage Grace в бастиона на забравените групи - фестивалът "Keep It True" в Германия. Пожелавам им го.