JOE SATRIANI - "Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock"

2008, Sony/BMG

Когато се казваш Joe Satriani, помогнал си на куп известни китаристи да развият уменията си и си издал култови самостоятелни албуми, преспокойно можеш да си позволиш лукса да реализираш и недотам впечатляващи записи като "Is There Love in Space?" (2004 г.) и "Super Colossal" (2006 г.).
   Настоящият-диск-с-дълго-име няма да направи революция в света на китарно-инструменталната музика, просто защото не предлага почти нищичко, което вече да не сме чували от Satch. За записите на 12-ия си пълнометражен студиен албум Satriani е подпомогнат от Matt Bissonette (бас), дългогодишния си съратник Jeff Campitelli (барабани) и John Cuniberti (перкусии). С епизодични отсвирвания на саксофон в продукцията се включва още Satriani-младши - ZZ. Музиката е забъркана в познатия коктейл, съчетаващ рок, блус, фънк и джаз, и залага основно на характерните мелодии, чиито тонове с отчетлива яснота мълвят името на маестрото. Вглъбеността на "Musterion", ударността на "Overdriver", нежността на "Come on Baby" (посветена на съпругата на Satriani - Rubina) и игривата, наименувана със съчетанието от бебешката звукореч "Diddle-Y-A-Doo-Dat" изграждат емоционалното разнообразие на албума, който в това отношение стои близо до прекрасния "Strange Beautiful Music" от 2002 г. "I Just Wanna Rock" пък се явява единствената композиция с вокали, които (слава богу!!!) са епизодични и се изразяват само в речетатив и неколкократно, недразнещо изпяване на заглавната фраза.
   "Professor Satchafunkilus..." е по-идеен от двата си предходника, но проблемът му е, че почти всяка песен има своята проекция в някой от класическите дискове на Satriani.Единствената изненада ни е оставена за десерт - сбутаната чак в края на диска, носеща аромата на средиземноморието "Andalusia". В акустичните нотки от първата й част ще усетите палещите, страстни погледи на испанска девойка, развяла полите си, флирта и нежните й ласки, ще почувствате прилива на адреналин и ще съпреживеете екстаза, когато горещата кръв буквално се взриви в края.
   Сигурен съм, че настоящият диск ще допадне на феновете на маестрото, но, като изключим чудния финал, не виждам причина точно това да е албумът, към който те ще посегнат след време, ако им се слуша Joe Satriani.


111111xooo

Whiplash




 Други ревюта на JOE SATRIANI