O.S.I. - "Blood"

2009, InsideOut Music/Wizard

Суперпроектът O.S.I. (Office of Strategic Influence) стартира през вече не чак толкова близката 2003 г. с главни действащи лица Jim Matheos (Fates Warning) - китара, Kevin Moore (Chroma Key, екс-Dream Thearer) - вокали, клавири, семпли и Mike Portnoy (Dream Theater) - барабани. Музикалната посока, която поемат тези трима титани на съвременната прог сцена е най-общо казано модерен електро-сайкъделик-прогресив метъл. Освен с изключително високата си класа, първите два албума на проекта, съответно "Office of Strategic Influence" (2003 г.) и "Free" (2006 г.) ще запомним и със зашеметяващия списък от гост музиканти: Sean Malone (екс-Cynic, Gordian Knot) и Joey Vera (Fates Watning, Armored Saint, ex-Anthrax) на баса и гуруто Steven Wilson (Porcupine Tree, Blackfield, No-Man и още една камара други) като гост вокалист.
   Традицията е спазена и след нова тригодишна пауза на бял свят се появява третият албум на O.S.I. - "Blood". Дългоочакваният диск носи със себе си нов член на групата - Mike Portnoy е отстъпил мястото си зад ударните на Gavin Harrison - един от най-дейните барабанисти за последните 20 години, който феновете на прогресив рока познават прекрасно от участието му в редиците на големите Porcupine Tree.
   Началото на "Blood" е ударно - близо 6-минутната "The Escape Artist" е най-твърдата песен на O.S.I., съчетаваща непогрешимите рифове на Matheos с почти речитативните вокали и солидното електронно звучене, дело на маестро Moore. Много лесно разпознаваеми са моментите, където някой от двамата виртуози е надделял в творческия процес. За запознатите с музикалното им минало е ясно влечението на Kevin по атмосферичната електронна меланхолия - "Terminal" и "Blood"; както и афинитета на Jim по нестандартната рифовка - "False Start" и помитащата "Be The Hero". Като цяло музикантите са намерили перфектния баланс между изразните средства и песните звучат адски солидно. Несъмнено принос за това има и новото лице в екипа - Gavin Harrison. Типично в негов стил, барабаните му са много добре премерени и внасят необходимата доза енергия в албума, без Gavin да се опитва да изпъкне със своята виртуозност или пък да наподобява партиите на неуморимия Mike Portnoy. Черешката на тортата е поставена с гост-вокалите на Mikael Akerfeldt (Opeth) в замечтаната "Stockholm". С две думи: "Blood" е поредното доказателство, че 2009 г. е изключително богата на силни албуми!


11111111xo

Yanni




 Други ревюта на O.S.I.