PARADISE LOST - "Tragic Idol"

Дълго време не можах да простя онази "One Second" на Paradise Lost. Въпреки мощните концерти, въпреки дори предпоследния им албум, не можех да се отърся от подозрението, с което посягах към всяка нова композиция на британските създатели на готика. Няма как, след като си въртял денонощно техните "Icon" и "Draconian Times" до степен да си тананикаш рифове и дори брейкове на барабаните, да простиш няколкото Depeche-трибюта в дискографията им. Може и да ви звуча крайно, знам, че тези албуми са оставили вероятно незабравимо наследство в електронната музика, но какво да правя - аз съм метъл фен и искам метъл. Все някак ми беше криво, и дори "Draconian Times MMXI" не можа съвсем да ме убеди.
   "Tragic Idol" го направи.

   Новият албум е мощен и безкомпромисен, и много изчистен откъм вредна дигиталност. Албум, с който Paradise Lost се завръщат в готик братството. Името му е двусмислено за мен - след като дълго време действително бяха "трагичните идоли" за почитателите на техния дуум и готик период, епичните британци се изправят отново, за да заемат мястото си на готик-мастъри.

   Албумът е абсолютен учебник, като тежест той стои между "Shades of God" и "Icon", а мелодичните линии сякаш следват "Draconian Times". Дълбокият, покъртителен глас на Nick Holmes се редува с типичните за бандата разлети, виртуозни солови теми. Инструменталите изобилстват, и за обща радост на дуум метъл феновете, бавните парчета-мелачки са доста - от отварящото "Solitary One", през "Fear of Impending Hell", което е сякаш тематично продължение на епичната "Enchantment" от "Draconian Times", "Honesty in Death" и особено наистина славното завършващо парче "The Glorious End". Моят фаворит си остава "Theories from Another World".

   Десетте композиции са от най-добрите, правени от британците, с плътен, богат звук, натоварен с много мрак и ярост, наситен с идеи и лирика, от която настръхваш. Препоръчвам го и се надявам да го оцените.

   GoTH give us more like this one!