SACRED STEEL - "Carnage Victory"

Германските метъл-маниаци продължават неотклонно да бомбардират сетивата ни с добре познатата комбинация от траш, пауър, спийд и хеви, която така и не ги изведе сред елита на съвременното true-братство, ала все пак успя да им събере немалко закоравели поддръжници. Рецептата е много олдксул - епика тип Omen и Manowar се съчетава с тевтонския дух на ранно осемдесетарския Accept, маниашката бързина на Agent Steel, злокобната атмосфера на King Diamond и китарните хармонии на Iron Maiden… Единственото, което помрачава бляскавата носталгична картина, е недотам мощният, хармоничен и разгърнат глас на Gerrit P. Mutz, който даже си позволява да изфалшивява тук-там, и ако има сфера, където да е лишен от недостатъци, това по всяка вероятност са пронизителните фалцети. В същото време не може да не се отчете обстоятелството, че рифовият пейзаж на актуалния им албум "Carnage Victory" е толкова наситен и разнообразен, че изкупва повечето певчески прегрешения. В този ред на мисли закриващата "By Vengeance And Hatred We Ride" звучи като заслужена награда за слушателя, понеже куплетите й са издържани предимно в по-агресивна насока, а именно - детаджийско грухтене. Сред останалите девет пълнометражни композиции също се откриват немалко попадения - отварящата пауър-траш истерия "Charge Into Overkill" се врязва в черепа като тежка секира, по-мелодичната и озаптена "Don’t Break The Oath" звучи като създадена в пиетет към творчеството на King Diamond, едноименната "Carnage Victory" демонстрира умела комбинация от траш рифове и съзерцателен, разгърнат Manowar-ски припев, сякаш излязъл от "Sign Of The Hammer", "Crosses Stained With Blood" хвърля дръзки препратки към легендите Agent Steel, а от "Ceremonial Magician Of The Left Hand Path" струи първокласен дуумаджийски мрак. Недоносчето "Metal Underground" обаче е повече от ярко доказателство за големия потенциал на бандата, пропилян от зле изпълнените и грубо продуцирани вокали.