SAXON - "Into the Labyrinth"

2009, SPV Records/Wizard

Легендарните британски кръстоносци отново сложиха доспехите и препасаха мечовете - за деветнайсети път в дългогодишната си кариера. Верни на корените си, саксонците обединиха сили с великия магистър на тевтонския метъл орден Charlie Bauerfeind и закалиха английската си стомана в огнената пещ на други прославени рицари - Blind Guardian - и по-конкретно в тяхното студио "Twilight Hall" в Крефелд. Плодът на съвместните им усилия се нарича “Into The Labyrinth" - внушителна желязна статуя, полирана до съвършенство от германските майстори, но и прояждана тук-там от типичната албионска ръжда.
   Албумът започва с могъщата "Battalions of Steel", която е като тежко въоръжен средновековен конник, връхлитащ стремително сетивата, без нито за миг да губи перфектния баланс между епичност и бързина. Следва го клишираният хард рок химн “Live to Rock" - своеобразна изповед на бандата, в която Biff обяснява: "можех да бъда войник, адвокат или учител, ама станах рокаджия". Тези излияния обаче приключват след пет минути и половина и слушателят бива брутално потопен в кървавата вселена на "Demon Sweeny Todd" - френетична вакханалия от изпепеляващи рифове, агресивни вокали и зловеща атмосфера, на която дори King Diamond би завидял. Глътка въздух с красивата акустична сюита “The Letter", чиято скромна дължина от четирийсетина секунди я свежда до най-обикновена интерлюдия (а идеята определено заслужава по-детайлна разработка), за да бъдем възвисени от поредната епика - величествената, изпъстрена със сурови насечени рифове "Valley of the Kings", решена в любимото на групата средно темпо. Оттам насетне настроението се променя драстично - мръснишката, блусарска "Slow Lane Blues" сякаш е излязла от седемдесетарските албуми на AC/DC и е повече от ярко доказателство, че този тип музика не просто иде отръки на Biff и компания, а буквално клокочи в кръвта им. Малко груув с "Crime of Passion" и особено "Protect Yourselves", малко пълнеж с безсмисления инструментал "Premonition in D Minor", зализаната “Voice" и метализирания рокендрол "Hellcat", за да стигнем до "Come Rock of Ages (The Circle is Complete)". Това е истинският рок химн в албума - въпреки интрото, което звучи като грубо преработена версия на началото на "Seek And Destroy" на Metallica, парчето е заредено с високооктанова смес от емоция и мелодия, възпламеняваща от първо слушане металните сърца. "Into The Labyrinth" завършва с южняшката, пропита с алкохолни изпарения "Coming Home (Bottleneck Version)", която познаваме от "Killing Ground", но тук за първи път можем да чуем в акустичен вариант. Не се ли изгубиха обаче Кръстоносците в собствения си музикален лабиринт, лутайки се между епичния метъл, суровостта на Новата вълна и блусарските си корени?


1111111xoo

Maldoror




 Други ревюта на SAXON