SHADOWS FALL - "Retribution"

2009, Justice League of Metal

Shadows Fall загубиха играта. Онази игра, която започнаха заедно със своите връстници - бандите от тяхното поколение - някъде около 2002-2003 г. Играта, в която трябваше да правят правилните, навременни ходове и да стават все по-големи с всеки следващ албум, да печелят все повече популярност и фенове. Точно такова изглеждаше, че ще бъде бъдещето пред тях след двете зашеметяващи продукции "The Art of Balance" (2003 г.) и "The War Within" (2004 г.), но после обстоятелства сякаш се обърнаха. Първо дойде абсолютно излишният диск "Fallout from the War" (съставен от отпаднали парчета от "The War Within", като целта беше изчистване на задълженията към "Century Media"), а после - и страхотният, но олекотен "Threads of Life", който обаче чисто комерсиално не оправда очакванията. В последствие "Atlantic Records" буквално изритаха Shadows Fall от редиците си. Не че продукцията беше лоша, но правилата на бизнеса са такива.
   С оглед на ситуацията и относително понижените очаквания "Retribution" не гони цели и няма претенции. Това просто е диск, в който Shadows Fall са се отпуснали и правят това, което умеят най-добре - здрав американски метъл. От онзи, който записваха преди 5-6 години. "Retribution" е пълен догоре (и даже преливащ) от трашърски рифове, които сякаш са ринати със самосвал; чисти и ревящи вокали, извиращи от гърлото на Brian Fair; чудесни двойни китарни атаки от страна на Jonathan Donais и Matt Bachand... В откриващия звяр "My Demise" идеите дори са толкова много, че не успяват да получат адекватна реализацията в рамките на седемте минути на песента и нещата изглеждат леко претупани. За щастие тя е единствената с този проблем. Последващата "Still I Rise" пък е програмното парче и най-вероятно вече сте го слушали, защото то се явява и първи сингъл от албума. В средната си част дискът върви стабилно, без сътресения, но и... без изненади. Всичко е добро, но и някак натрапчиво намирисва на 2004 година. Малко преди края идват псевдо-баладата "Picture Perfect" и най-силният сеизмичен трус "A Public Execution", за да разслояват пейзажа и да хвърлят още малко съвременни сенки по него. Но картинката не търпи твърде голяма промяна от това. Този така описан от мен именно здрав американски метъл можете да си слушате често, дори да си го припявате, но някак лесно след това ще избягва (с изключение на споменатите по-горе песни) от съзнанието ви. Не съм убеден, че обръщането назад беше правилния ход за Shadows Fall в този момент, но така или иначе още преди това те като че ли загубиха играта...


1111111xoo

Whiplash