EPICA - "Design Your Universe"

2009, Nuclear Blast Records/Wizard

Да се гмурнеш в океана може да е плашещо или опияняващо - зависи кой е застанал на ръба на скалата и се взира в буйната стихия под себе си. За опитния плувец това е само поредното предизвикателство и тръпката да се пребори с природните сили, за по-плахите може да надделее страхът от непознатото. Четвъртият студиен албум на симфо-метълите от Холандия Epica не грабва от първото слушане, или поне на фона на предшественика му, донесъл широко признание на групата - "The Divine Conspiracy" - е някак по-негостоприемен. Но изследването на дълбините му се отплаща богато. Увертюрата "Samadhi" е "перфектната буря" - избликва в симфонично фортисимо като от екранен епос и със замах рисува картина на бушуващи вълни, които подхвърлят крехко корабче - алюзия за океана на живота и перипетиите, които той поднася на всеки от нас. Струнната секция на оркестъра се плъзва в мелодия, която минути по-късно ще блесне, подсилена от магичния мецосопран на Simone Simons, в припева на първото парче - увлекателната "Resign To Surrender".
   "Design Your Universe" е зашеметяващо разнообразен албум и почти всеки ще открие нещо за себе си в него. Оркестрациите, хоровете и омайният глас на фронтдамата на Epica ще привлекат феновете на симфоничния метъл с женски вокали, напомнящ на Nightwish. За дет метъл почитателите са ревовете и ръмженето на китариста Mark Jansen, които съвсем не играят епизодична роля в творбата на холандците. Всички метъл маниаци могат да разтърсят глави във вихрените, ударни и безкомпромисни парчета като "Martyr of the Free Word" и "Semblance of Liberty".
   Прогресив нишки се прокрадват на много места, но най-силни са в епичната централна композиция, над 13-минутната "Kingdom of Heaven". Романтиците могат да притворят очи и да помечтаят, като си пуснат баладата "Tides of Time". За всички останали е чарът на огненокосата Simone, който едва ли би оставил някого безразличен.
   Но да се върнем на музиката, която е стряскащо зряла, осмислена, смела и сложна за сравнително млада банда като Epica. Основана през недалечната 2002 г., оттогава групата расте, развива се и надскача себе си със всяко следващо издание.
   Неоспорима тяхна запазена марка е оперният вокал на певицата им, но Simone далеч не се ограничава само до чуруликане на арии. Всъщност преобладава "чистото" й пеене с една специфична за нея нотка, която й придава допълнителна (мело)драматичност и я прави по-затрогваща.
   Китарните сола не са определящи за цялостното звучене на албума, но се отличават няколко примера за уменията на новия струнник на Epica - Isaac Delahaye, който идва от God Dethroned и замества напусналия през декември 2008 г. Ad Sluijter. Такива примери са "Unleashed" и "Burn to a Cinder", но носещата сила на албума остават здравите рифове, в които си личат плодотворните резултати от съвместната работа на Mark Jansen с новия му колега.
   Макар "Design Your Universe" да не е концептуален албум по дефиниция, обединяваща тема в текстовете е свободата - лична и обществено-политическа. Засегнати са и вечните човешки въпроси - кои сме ние, каква е мисията ни и какви последствия носят след себе си действията ни. За мен са изненадващ избор откъсите от речи на американски общественици и политици, "украсяващи" някои от парчетата: чернокожият борец за човешки права Malcolm X заявява "The price of freedom is death" в почти едноименната интерлюдия, в която се чуват и гласовете на Martin Luther King Jr. и... Barack Obama. В "Semblance of Liberty" пък има откъс от реч на тогавашния кандидат за президент на САЩ George H. W. Bush през 1988 г.: крилатата му фраза "Read my lips: no new taxes."
   Личните ми фаворити са "Burn To A Cinder" с грабващия й припев, спиращата дъха резачка "Martyr of the Free Word" и тоталният й антипод - "Tides of Time", балада за пиано и Simone, посветена на наскоро починалата баба на Mark Jansen. Гласът на певицата разцъфва в прекрасното й мецосопрано в припева, а след това мелодията се разраства с пълен акомпанимент от оркестъра и групата. Финалът е отново деликатен и разнежващ - Simone и пианото остават сами. Няма да преувелича, ако нарека това най-вълшебното парче на Epica до момента. Заслужава си да се спомене и "White Waters" - дует на червенокоската с фронтмена на Sonata Arctica Tony Kakko. Гласовете на двамата сякаш танцуват в баладична прегръдка. Първият сингъл от албума, завъртял се наскоро и като видеоклип - "Unleashed" - също има своето очарование, което е далеч отвъд касинката и белите къси чорапки, които Simone носи замалко във въпросното видео.
   Всеки, който има търпението и смелостта да се гмурне в дълбокото, ще открие перлите на "Design Your Universe". Ако надникнете под измамно гладката повърхност, която е нежният глас на Simone, ще ви увлече подводното течение на препускащите китарни рифове и бясно барабанене, с които много така наречени "метъл" албуми не могат да се похвалят. Прибавяме към това експериментаторски дух и дързост и резултатът е... девет бала вълнение. Не забравяйте да изплувате отвреме навреме, за да си поемете дъх.


111111111o

Florimel




 Други ревюта на EPICA