SILENTIUM - "Amortean"

Епичен симфо-готик метъл с женски вокали. Ако въпросното стилово определение представлява интерес за вас, можете да си спестите четенето на долните редове и да хвърлите едно ухо на новия, пети поред албум на финландците Silentium, макар да не гарантирам, че ще изпаднете във възторг... Ако пък не се блазните от подобен род музика, всякакво слушане на "Amortean" (да не говорим за по-нататъшно ровене из настоящата рецензия) също би изгубило ценни минути от времето ви, а и едва ли ще успее да ви превърне в почитател на жанра.
   Най-общо казано, в диска на секстета преобладават епично-баладични композиции с не особено запомнящи се мелодии. Да, инструментализмът на музикантите, особено рифовете и двойните китарни атаки на Toni Lahtinen и Juha Lehtioksa и най-вече чудесните клавирни оркестрации на основателя Sami Boman, галят ухото приятно и са напълно достойни за уважение. Уви, леко дразнещите решения при смесването на материала, осезаемата безидейност в композирането и безличното и не особено силно пеене на "ангелогласната" Riina Rinkinen успяват да изтикат на заден план гореспоменатите плюсове и да посеят кълновете на отегчението още преди да преполовим албума.
   Ако трябва да говорим по същество, най-открояващата се песен в "Amortean" е пропитата с откровен прог-метъл заряд близо 9-минутната сюита "The Fallen Ones with You Tonight", въпреки осраните (без извинение) вокални ефекти в припева и лепнатите съвсем не на място дет-ски ревове на басиста Matti Aikio. Именно тази песен, наред единствените две по-енергични и ударни парчета в диска - откриващото "Leave the Fallen Behind" и прекрасно оркестрираното и раздвижено "The Cradle of Nameless" - са единствените елементи, внасящи някакъв живец в цялостната заспала картинка. Вярно, финалната "La Fin du Monde" също би могла да мине за не лоша и да увлече слушателя с постоянната си градация... стига да бе наполовина дълга на сегашните си свръхразтеглени 8 минути без малко.
   Във време, когато групи като Lacuna Coil и Within Temptation са във вихъра си, Nightwish и Theatre of Tragedy лека-полека налагат новото си (съответно Anette-Olzon-ско и Nell-Sigland-ско) звучене, а Epica, Tristania, Sirenia, In This Moment, Flowing Tears и пр. вече са утъпкали видима от километри стройна пъртина в жанра, недоизпипани албуми като "Amortean" на Silentium спокойно биха могли да бъдат бутнати на рафта със залежаваща финландска продукция с етикет "Yaaka Skukka".