SLASH - "Slash"

След разпадането на класическия състав на Guns N' Roses, появата на нов албум и на Slash's Snakepit, и на Velvet Revolver биваше приветствана с неподправен възторг от стотици хиляди по целия свят, а водещата причина бе винаги една и съща и носеше краткото и ударно петбуквено и шестструнно име Slash. Логично, новината за задаващия се дебютен солов албум на 44-годишния китарист разбуни духовете светкавично, превръщайки очакването на появата му в основно занимание за мнозина. Е, чакането най-сетне свърши, а резултатът... Резултатът е обект на изцяло субективна преценка, разбира се, но тъй като в случая "Metal Katehizis" ми предоставя възможност и пространство да изложа собствената си гледна точка, ще се наложи да се примирите със съществуването й. Дали ще се съгласите с нея е съвсем отделен въпрос.

   И така, многократното изслушване на песните в "Slash" в крайна сметка ме остави с доста противоречиви впечатления. От една страна, качеството на инструментализма на родения под името Saul Hudson главен герой в настоящите редове и останалите замесени в записите на диска му музиканти напълно оправдава свръхвисоките очаквания - тотална рок-виртуозност лъха от всеки акорд и тон на 14-те песни. От друга страна, именно въпросните музиканти и певци, явяващи се цяла гостуваща звездна пляда, на която ще отделим следващите два абзаца, са и главните "виновници" албумът да не отнесе стопроцентови суперлативи. Причината, макар и трудна за преглъщане, е лесно обяснима - за разлика от други подобни издания, разчитащи на огромния брой замесени в създаването им световноизвестни гости (примерно "Iommi" на Tony Iommi или "Probot" на Dave Grohl), "Slash" звучи някак разпокъсано и нехомогенно. С други думи, човек спокойно може да остане с усещането, че си има работа не с пълнокръвно творение на Slash, а с компилация от парчета на Alter Bridge, The Cult, Wolfmother, Motorhead, Avenged Sevenfold и др., увековечени с помощта, но не и под диктовката на китариста.

   Участието и на барабаните на Josh Freese (A Perfect Circle, екс-Nine Inch Nails) и баса на Chris Chaney (екс-Jane's Addiction), и на Dave Grohl и Taylor Hawkins от Foo Fighters, и на Flea от Red Hot Chili Peppers, и най-вече на старите GN'R-съратници Duff McKagan (бас), Izzy Stradlin (ритъм китара) и Steven Adler (ударни) редом до виртуозните китарни изпълнения на самия Slash само по себе си е предостатъчна гаранция за експлозивния заряд високооктанов хард рок, очакващ ни в албума. Същото важи в пълна степен и за ударната инструментална осемдесетарска хард рок пиеса "Watch This", и за някои от облагородените й с вокали "посестрими", по-точно мръсния рок на "Doctor Alibi", белязан от непогрешимия глас на Lemmy Kilmister, доста по-изчистения, но не по-малко грабващ ритъм на "We're All Gonna Die" с Iggy Pop и "Ghost" с Ian Astbury, рок-вихрушката с баладични заемки "Crucify the Dead", изпята от Ozzy Osbourne, и изключително зарибяващото и може би най-силно и изпъкващо парче в диска - "By the Sword", щамповано от извисяващите се гласови способности на Andrew Stockdale. Да, във всеки един от споменатите примери си имаме работа с адски приятни песни, които обаче звучат така, сякаш са взети от издания на съответно Motorhead, Iggy, The Cult, Ozzy и Wolfmother, а не са съставни части на нечий солов продукт.

   Подобен извод може да бъде направен и за останалите песни в "Slash", за които обаче не бих могъл да се изкажа по толкова ласкав начин. "Nothing to Say" с Matthew "M. Shadows" Sanders от Avenged Sevenfold предлага здрав, но крайно клиширан метъл, "Beautiful Dangerous" със Stacy Ann "Fergie" Ferguson от Black Eyed Peas звучи като постна вариация по GN'R с женски вокали, "I Hold On" с Kid Rock - като безличен садърн рок шлагер, "Gotten" е изтъркана баладка, при това "украсена" с неимоверно неприятния гласец на Adam Levine от Maroon 5, "Promise" с Chris Cornell сякаш е взета от най-мазноватия поп-рок период на предводителя на Soundgarden, а прекомерният кънтри-привкус на "Starlight" не дава ясен отговор защо именно изпълняващият я Myles Kennedy от Alter Bridge е избран от Slash за вокалист и по време на турнето на китариста. Залитане към кънтрито се наблюдава и в достъпния само в iTunes-изданието на албума бонус "Mother Maria", поверен на американската певица Beth Hart, а Fergie и симпатягите от Cypress Hill се отчитат направо дразнещо в меко казано неприятната хип-хоп преработка на "Paradise City" на GN'R (включена в австралийското издание на "Slash").

   Ако трябва да обобщим всичко чуто (и изписано дотук), бихме могли да заключим, че Slash е създал един изключително майсторски изпълнен, но прекалено разнообразен, разнороден и едва ли не недообмислен албум, страдащ от липсата на ясна идея и посока. Чакаме втория му солов опит с надеждата за нещо ако не по-добро, то поне по-стегнато и избистрено.