SLIPKNOT - "All Hope Is Gone"

2008, Roadrunner/Virginia Records

Създаването на този запис си го представям по следния начин: Настанало време за нов албум на Slipknot. Четата (девет човека са това, не е шега работа) се събрала в репетиционната и започнала да свири, но вдъхновението и идеите им свършили едва след създаването на 6-7 песни, които били крайно недостатъчни. Естествено, предвидливо била подготвена и кампания по излизането на диска, включваща дежурната смяна на маски (просто старите били износени, препотени и оповръщани), атака на музикалните канали с песен, която да привлече вниманието и на нови, и на стари фенове ("Psychosocial") и, разбира се, безброй интервюта, в които музикантите хвалели новия си продукт. Дотук чудесно, но все пак продуктът трябвало да бъде доизграден. Тогава основната роля се поела от Corey Taylor и Jim Root. Те отворили персоналните си шкафчета и поизтупали партитурите на няколко грижливо заделени за Stone Sour песни, които споделили с колегите си. Joey (Jordison) светнал (особено при вида на "Snuff"), предусещайки пазарния успех, за който нотният лист му тананикал. Маскираните свили всички възможни идеи, омешали ги с вече готовия материал и така достигнали до ключовата бройка от 12 парчета и повече от приличната дължина от около 57 минути и нещо. Този ход, разбира се, се е отразил на материала. Някои от песните носят много ясния белег на страничния проект на Corey и James, а частични препратки към него са пръснати из целия диск. Най-ясно това влияние се усеща в "Dead Memories", "Vendetta" и баладата "Snuff". "Добри ли са?" - би бил резонният въпрос. Добри са, само дето като си пусна диск, на чиято обложка се подвизават хора с имидж доста близък до този на Ханибал Лектър и героите от "Hellraiser", очаквам да намеря вътре клинично болен метъл, който звучи така сякаш е изсвирен от пациенти на специализирано заведение (справка "Slipknot" - 1999 г. и "Iowa" - 2001 г.), а не ТОВА. Специално за включването на "Snuff" съм 100 процента убеден, че е в резултат успеха на "Vermilion pt. 2" от "Vol. 3: (The Subliminal Verses)".
   Иначе, останалите песни са подредени така, че преходът от пиковите, агресивни моменти към по-спокойните и мелодични части на "All Hope Is Gone" да е постепенен, а не в един момент слушателят да се чуди кой му е сменил диска в плейъра. Въпреки че съпоставката на отделни парчета може да доведе до заключението, че се е случило точно това.
   А в този албум има и неща, които по принцип искам да чувам от Slipknot. Парчета като "Gematria (The Killing Name)" (следваща по петите интрото "Execute") - безкомпромисно, с мачкащ звук (дело на Dave Fortman, продуцирал още банди като Superjoint Ritual, Otep и Evanescence) и запомнящи се стихове като "Give me a minute and I'll change your mind / Give me a bullet and I'll change your life". И други: като едноименната, "Sulfur", "This Cold Black" или дори "Psychosocial" - втори сингъл и първата, сдобила се с видео, която съчетава по най-добрия начин различните посоки, в които диска се опитва да поеме. Но цялостната хомогенност куца.
   Може и да не съм прав да съдя така бандата за опита да олекоти музиката си, но все пак Slipknot си имат определена идентичност, а Stone Sour - друга. На места обаче препратките към SS ми идваха в повече, при все това една група с това име вече си имаме. Кому е нужна втора? Във всеки случай не и на мен.


111111oooo

Whiplash




 Други ревюта на SLIPKNOT