TANKARD - "Thirst"

Групата с едно от най-яките лога в метъла отново е тук. С чисто нов албум, още миришещ на хмел, малц и пивоварни дрожди, демек - мая. Разбира се, че става дума за най-големите пияндета в метъла. Ония, за които алкохолът и по-специално бирата, са "вся светих". Заради тях навремето куп умни глави след дълги безсънни нощи, полети обилно с всичко онова, което има някакъв градус, пък било то и боза, измислиха определението "алкохолик метъл". Естествено, че това са бирените шкембета от Tankard, които изпиха доста, за да вдигнат отново десет наздравици с тринадесетия си албум, в който спиртните изпарения са ги отвели в многобройни и незнайни посоки. След като навремето изреваха, че бирата им била разредена, обявиха се за крале на кехлибарената течност, сега пък халбите им останаха празни. И все пак Tankard са отново тук и са по-жадни, от когато и да било. И този път жаждата им е мнооооого сериозна. По-сериозна от нефтената война в "Octane Warriors" и много по-сериозна от тяхната - ще ме прощавате - пръдня в "Myevilfart". Да се представи в ревю нов албум на Tankard е и лесно, и трудно. Лесно, защото това е поредният нов диск на Tankard, в който кой знае какви нововъведения няма. Ако сте слушали последните няколко творения на четворката от Франкфурт на Майн вече ще имате представа, какво ви очаква в новия. Праволинеен, изпипан немски траш с интересни акустични моменти ("Stay Thirsty!" - и те ни призовават да останем жадни - те, които са изпили бирата на няколко германски пивоварни и продължават да пият. Тоя Gerre, ако не спре да се налива, скоро ще заприлича на нещо много по-голямо от бъчва.) Дори изродската идея да се използва детски хор в "When Daddy Comes to Play" е оригинална. А за фетиша към женски крака и обувки - ами те сами са си го изревали и изсвирили в "Sexy Feet Under" - и тук с детски хор! И като се добави и щипка мейдънски рифове ("Zodiac Man") махмурлукът е гарантиран!
   Винаги ме е напушвало смях, когато се сблъскам с извратения хумор на групата, както в текстовете, така и в заглавията на песните. И все пак "Жаждата" на Tankard ги е отвела и към сериозните теми от днешния ден, като проблема с петрола, а под въздействието на спирта, четворката се е върнала много назад във времето, забърквайки коктейл от гръцка и римска митология в "G.A.L.O.W.". (Значи, понякога е добре да не се пие. Така мозъкът има възможност да се съсредоточи и върху заобикалящия го свят, което изключва формите на живот между четирите стени на кръчмата). Но щом и Tankard ни призовават да останем жадни, значи са пили мааалкоооо...или пиенето не е било качествено... И все пак е важно алкохол да има. Защото, представянето на поредния пиянски поглед върху последните световни проблеми, пробили алкохолните миражи и изпарения, си е сериозен напън. Още повече за очи, свикнали да виждат само и единствено чаши и бутилки с различни течности, с помощта на които лесно можеш да си навлечеш сериозни болезнени въпроси на главата. Толкова сериозни, че само една пълна халба с бира би могла да успокои. Като начало. И така отпивайки поредната глътка, нашите пияни герои Gerre, Andy, Frank и Olaf не са забравили да се пошегуват със пИвческите способностите на братята руснаци, славещи се, че могат да ядат и вакса, само и само да си махнат главата. Та, ако сте търпеливи и изслушате изповедта на нормалния трудещ се човек, който се възбужда от дамски обувки, ще ви сполети най-пиянското изстъпление на Tankard - това е фазата, в която вече няма значение какво се пие, а е важно да се уважаваме. Една много интересна фаза, при която количеството течност поглъщано през дрехите и кожата е обратнопропорционално на това, попаднало в устата. Фаза, при която задръжките на стомашно-чревния тракт са трудно усвоими философски понятия от други измерения. Сигурно поне веднъж сте чули онази прекрасна съветска песньовка за онази славна Катюша, излязла на брега и обърнала войната. Ами Gerre, Andy, Frank и Olaf се справят добре и с водката. Или завиждат на способностите на братушките, че могат да се освинват, дори взирайки се в алкохола. И нищо човешко не им е чуждо. Дори, когато дъното на бутилката проблесне на мъждивата кръчмарска светлина. Дори, когато пичът от обложката се разхожда из нищото с празна халба. И всичко е изпито! И е много страшно, когато алкохолът свърши безвъзвратно. Така, че изчакайте 15-те секунди тишина след края на "Sexy Feet Under".
   А защо е трудно да се пише ревю за нов албум на Tankard? Ами, защото няма какво ново да се каже, а и следващата кръчма е на 666 километра. Жаждаааааа....Отивам да си взема бира, че тази свърши... Наздоровя!