70000 Tons of Metal Round X

4 фев 2020, 11:15 ч. 2753 / 27 11
пред./следв.

   Тази година беше юбилейното десето издание на фестивала "70 000 Tons of Metal" - историческия първия метъл круиз. Отдавна се бях наточил да отида там и си рекох, че сега ако не отида, никога няма да стане. Доста си е скъпичко, а и е далеч от България, но в крайна сметка се реших.

   Първо - малко обща информация за фестивала. Инициатор и основен организатор е Andy Piller, още известен като Skipper. Фестивалът се провежда в Карибско море - тръгва от Маями, стига до дестинация, която всеки път е различна, и след това се връща до Маями. Всяка група изнася два концерта - един на отиване и един на връщане. Между концертите си групите няма къде да избягат, така че през цялото време се навъртат наоколо. Човек може да ги види да си пият бирата, в ресторантите или пък в басейните на кораба. Освен това всяка група има сайнинг сесия, където можеш да се снимаш с тях и да си вземеш автограф.

   Първите фестивали са се провеждали на кораба "Majesty of the Seas", който тежи около 70 000 тона, и оттам идва името на фестивала. От 2016 г. насам фестивала вече се провежда на "Independence of the Seas", който е над два пъти по-голям (около 155 000 тона). "Independence of the Seas" е огромен кораб с 15 пътнически и 4 екипажни палуби, посетителите са над 3000, а общо пътниците, групите и персоналът са повече от 5000. На кораба има четири сцени: две малки - "Studio B" и "Star Lounge", и две по-големи - "Royal Theater" и "Pool Deck" (която е на открито).
В ресторанта за всяка маса има зачислени по двама сервитьори, а каютата оправят по два пъти на ден. Ако човек е свикнал с калта на Вакен, е доста непривично, но пък ще се понрави на по-претенциозните.

   Продажбата на билети също е специфична. Пътниците са разделени в три категории:

  • Златна - за хората, които са били 3 или повече пъти на круиза
  • Сребърна - за хората, които са били на 1 или 2 круиза
  • Останалите

   Хората от златна категория първи имат право да си купят билети, два дни след тях право получават и "сребърните" и накрая, след още два дни - простосмъртните. Реално, ако човек не е ходил досега, едва ли ще може да купи билет за по-малко от 1500 долара. В цената освен концертите влиза храна (но не от всички ресторанти), безалкохолни напитки и самата каюта.

   Тази година маршрутът на круиза беше Маями - Косумел (Мексико) - Маями и се проведе от 7 до 11 януари. За това издание всички имаха големи очаквания, понеже, както споменах, беше юбилейно десето. За жалост, не всичко беше идеално. Въпреки че досега круизът никога не се е провеждал толкова рано (традиционно се провежда края на януари/началото на февруари), обявяването на първите групи и пускането на билетите никога не е ставало толкова късно. В началото уж щеше да има промоционални билети до средата на септември, но реално системата за купуване на билети стана активна доста по-късно. Първата група беше обявена на 18 октомври, а билетите бяха пуснати на 22, 24, 26 октомври съответно за златната, сребърната и обикновената категории. Впоследствие се оказа, че тежко заболяване на Skipper е довело до забавянето, но той заяви твърда решимост да направи събитието успешно. С времето стана очевидно, че цялата или поне голяма част от организацията се прави от самия Andy и това доведе до сериозни забавяния и доста изнервени фенове.

 

 

   През 2020-а на фестивала свириха 62 групи, които изнесоха общо 125 концерта - по два на група и един "All Star Jam". Повече от половината групи бяха дет, блек или друг екстремен метъл, а следващите най-популярни жанрове бяха хеви и траш. За сметка на това имаше само една пауър метъл група (BLOODBOUND) и 4-5 симфоник. Почти половината групи бяха американски, а някои си бяха откровен "пълнеж". Останах с впечатлението, че разпределението на жанровете е повече или по-малко обичайно за този фестивал. Понеже доста от групите бяха на повече от 30 години, някои фенове започнаха да се шегуват, че целта е да докараме общата възраст на изпълнителите до 70 000.

   Имаше няколко любопитни участници - например тук беше първото изобщо живо изпълнение на ARCHON ANGEL - новата супергрупа, съставена от Zak Stevens (CICLE II CIRCLE, SAVATAGE), Aldo Lonobile, Antonio Agate, Marco Lazzarini (SECRET SPHERE) и Yves Campion (NIGHTMARE). Michael Schenker (SCORPIONS, UFO) отпразнува 65-ия си рожден ден на борда заедно с групата си MICHAEL SCHENKER FEST, SEVEN WITCHES свириха "Year of the Witch" в оригиналния състав от този албум, а единият концерт на EXODUS беше само с неща от "Bonded By Blood".

   До сега не съм бил на круиз и очаквах вълните да ни клатят, но корабът беше огромен и нищо не се усещаше. Докато не дойде средата на предпоследния ден. Тогава се изви много сериозен вятър и макар вълните да не изглеждаха по-големи, се появи осезаемо клатене. Ако човек се излъже да легне, чувството беше все едно някой те разклаща, за да те събуди. Поне опасението ми от морска болест не се оправда. Вятърът беше толкова силен, че събори няколко колони по време на втория концерт на MICHAEL SCHENKER FEST и се наложи да се зачисли по един сценичен работник да държи всяка колона. Точно на този концерт Michael Schenker реши да завърши с над 10-минутно соло на китарата. По лицата на сценичните работници-колонодържачи си личеше, че вече им е писнало да се борят с вятъра, но геройски издържаха.

   Като цяло за персонала могат да се кажат само хубави неща. Всички, дори охраната, бяха много готини и си личеше, че се забавляват. Когато корабът се разклащаше, единият се правеше, че вълните го отнасят. Други си взимаха чипс от публиката и хедбенгваха с нас на някои песни.

   За разлика от това техническата част не беше перфектна. Почти всички групи имаха проблеми със звука на откритата сцена. HAGGARD скъсиха първото си изпълнение с почти 20 минути и на няколко пъти прекъсваха песни заради технически проблеми. Devin Townsend също имаше проблеми и затова се налагаше да разказва вицове почти след всяка песен, но пък се справи доста добре. Озвучаването в двете по-малки зали не беше особено добро и като цяло се чуваше добре само в централната сцена "Royal Theatre".

 

 

   На два пъти се провежда метъл караоке като там традиционно се навъртат и някои изпълнители. Перфектна възможност да се изложиш не само пред други фенове, но и пред някои от любимците си. Представете си как след време някой от тях ви вижда и казва: "А, спомням си те, ти беше тоя, дето врещеше, все едно го колят, на "70 000 Tons of Metal"!".

   Точно по средата на пътуването корабът се озова на пристанището в Косумел. Тук феновете разполагаха с 8-9 часа, през които можеха да слязат на брега и да се включат в различни активности. Освен стандартните екскурзии до различни забележителности в Мексико, имаше и няколко предложения с участието на изпълнители. Тази година това бяха LASER TAG в "Chankanaab Park" с част от членовете на CRUACHAN, бъгита по пясъчните дюни и след това плуване с шнорхел с ATHEIST, почивка на плажа с GRAVE DIGGER и приключение в еко парк с TROLLFEST.

   Традиционно едно от най-популярните забавления е състезанието по "пльоскане по шкембе", което се провежда през последния фестивален ден. Фенове се обличат с разни щури костюми и се пльоскат в басейн. Във финалния кръг на състезанието целта е да се изкара колкото може повече вода от басейна. И тази година беше трудно човек да намери място край басейна, а състезателите проявиха доста изобретателност. Един от състезателите беше облечен като хула танцьорка (включително сутиен от черупки на кокосов орех) и танцуваше хула преди да се пльосне юнашки, но въпреки това не успя да спечели.

   През последния ден беше и "Jamming in International Waters", където изпълнители от различни групи забиха популярни парчета. Водещи бяха Simone Simons (EPICA) и Alexander Krull (ATROCITY, LEAVES' EYES) като те обявяваха изпълнителите за всяка песен и запълваха времето, докато излязат следващите изпълнители. Ето песните, които чухме:

  • Paranoid (BLACK SABBATH)
  • Doctor Doctor (UFO)
  • Seek & Destroy (METALLICA)
  • Ace of Spades (MOTÖRHEAD)
  • Mother (DANZIG)
  • I Want Out (HELLOWEEN)
  • Sin City (AC/DC)
  • Princess of the Dawn (ACCEPT)
  • Heaven and Hell (BLACK SABBATH)
  • Fear of the Dark (IRON MAIDEN)
  • You've Got Another Thing Coming (JUDAS PRIEST)
  • God of Thunder (KISS)

   Като цяло форматът беше малко подобен на караоке с известни изпълнители. Повечето вокалисти излизаха с таблет или телефон, на който гледаха текста на песните. От друга страна, повече от 1000 гърла им пригласяха, така че нямаше как да не се получи добре.

   И на този фестивал имаше хора с разни шантави костюми, но ми се струва, че особено последната вечер бяха много повече от обичайното. Тук беше Исус Христос, който стана популярен на 30-вия "Вакен", но освен обичайния си костюм беше намерил ръкавицата на Танос. В публиката имаше назгули, банани, огромен Пикачу, огромно бебе момиченце, костюм на извънземно, сграбчило човек, Тор, динозаври, еднорози, скат, папата, монахини и какво ли още не. За не един костюм се чудех как се събира в какъвто и да е багаж. Едва след края на фестивала разбрахме, че последният ден е бил обявен за карнавален. То си пишело на Фейсбук-страницата, но без интернет как да го прочете човек?

   Към края на фестивала Skipper отправи традиционната си благодарност към всички посетители и участници на фестивала. Там той обяви, че догодина ни очаква десетата годишнина на фестивала, което много фенове разбраха като "голямата работа не беше тази година, а ще е следващата". Реално няма нищо сензационно в това, че единадесетото издание на фестивала е неговата десета годишнина, но звучеше сякаш организаторите са си извлекли някои поуки от тази година и надеждите са догодина да се справят още по-добре. Оказа се, че на фестивала е имало около 3000 посетители от 71 държави и разбира се, най-много са посетителите от САЩ.

   В крайна сметка най-важното за един фестивал беше налице - събрани бяха хиляди фенове от цял свят. Човек можеше да спре да си поговори с произволен човек и бързо да открие много общо. Определено фактът, че се провежда на круиз, добавя известна екзотичност, а и не е лошо в студените зимни месеци човек да се разходи до Карибско море. Публиката е доста по-малко от големите европейски фестивали и човек лесно може да е много близо до сцената на всеки концерт. Пожелавам на всеки един от вас да има възможност някой ден да отиде и да сподели своите преживявания. През 2021 година фестивалът ще е от Маями до Ямайка и обратно, може би с вас на борда?

 



   По дни:

   7 януари

   Един от първите концерти на фестивала беше първото живо изпълнение на ARCHON ANGEL. Залата беше сравнително пълна и много фенове искаха да чуят за какво иде реч. Към този момент групата беше пуснала само една песен и не бяхме сигурни какво да очакваме. Резултатът беше доста приличен хеви метъл, като музикантите и Zak Stevens на вокали се справиха доста добре на живо.

   След кратък спринт до друга сцена се добрах до концерта на EDENBRIDGE. Както споменах, изглежда симфоник метълът не е много популярен на този фестивал и съответно нямаше много хора. Според мен Sabine Edelsbacher и компания се справиха на ниво, макар и да имаше какво да се желае от сценичното поведение.

   За разлика от EDENBRIDGE, Devin Townsend определено беше напълнил далеч по-големия "Royal Theater". Devin е един от местните любимци (все пак е от Канада), но освен това е изключително добър музикант и вокал. Изпълнението му комбинираше песни от текущата му група DEVIN TOWNSEND PROJECT, както и от STRAPPING YOUNG LAD. Повечето парчета бяха с по-твърдо звучене, но имаше и няколко, в които демонстрира доста впечатляващи чисти вокали. Преди фестивала Devin обясни във видео, че тази година ще има няколко различни турнета - в началото ще свири песни от метъл периода си, а към края на годината ще свири повече от новите си неща, които са с по-експериментално звучене. По време на изпълнението си няколко пъти заяви, че му е странно, но и яко да свири отново метъл. Публиката, разбира се, одобри и подкрепи с ентусиазъм (както и с мощно пого).

   По-късно на една от малките сцени свириха ветераните от AXXIS. Те имат над 30 години опит и изпълнението им беше професионално и от "старата школа". Шегите на Bernhard Weiss бяха от доброто старо време преди да е измислена политическата коректност, а сценичното им поведение беше пестеливо, но доста добро. За една от песните си изкараха фенка да им помага, като размахва едно дайре, и подчертаха: "Дайрето си е много метълско, честна дума".

   След полунощ се случи първото метъл караоке, а както добре знаем, каквото стане на караоке, си остава там.

   8 януари

   BLOODBOUND бяха единствената пауър метъл група на фестивала, но се справиха юнашки. Последният албум на групата "Rise of the Dragon Empire" е доста силен и одобрението на феновете си пролича, когато свиреха неща от него. Групата е доста силна на живо и се раздава много. За последната песен на сцената излезе и Nosferatu, a ‎Patrik Selleby коленичи пред него. По време на фестивала ми направи впечатление, че BLOODBOUND бяха една от групите, които най-често се навъртаха в общите части на кораба и като цяло се държаха доста земно.

 

 

   Веднага след BLOODBOUND започна изпълнението на LEAVES' EYES. Признавам си, че подходих доста резервирано към тях, понеже съм по-запознат със старото им творчество, когато Liv Kristine беше част от групата. След скандала и раздялата с Alex Krull през 2016 година вокалист на групата стана финландката Elina Siirala и звученето доста се промени. След фестивала с увереност мога да кажа, че двата концерта на кораба бяха най-добрите изпълнения на живо на LEAVES' EYES, които съм гледал. Освен това за мен това бяха най-силните концерти изобщо за фестивала. Elina пя страхотно и има много добро и заразяващо сценично поведение, а песните, които пяха бяха, почти само от "новия" период. Странно е, че живите изпълнения бяха по-добри от всички записи, които съм способен да намеря.

   Последва концерт на ORPHANED LAND - израелците, които се смятат за едни от пионерите на ориенталския метъл. Залата беше доста пълна и очевидно изпълнението им се понрави на публиката. Групата, разбира се, видя това и се раздаваше подобаващо.

   Следващият концерт беше на HAGGARD. От самото начало доста хора се разкарваха с техни тениски и логично, пред сцената беше доста пълно. Изпълнението беше на откритата сцена и трябваше да започне в 16:00 часа, така че сериозно се препекохме. За жалост, имаше доста технически проблеми. След продължителна борба така и не успяха да си настроят екраните и решиха все пак да започнат да свирят (с 15 минути закъснение). На три пъти прекъсваха изпълнение на песен - на "Per Aspera Ad Astra", "Awaken the Centuries" и "The Observer". В крайна сметка сетът беше доста скъсен и въпреки ентусиазираната подкрепа на тълпата, накрая Asis Nasseri каза: "Не бива да викате името ни сега. Викайте го, след като сме се справили добре, но не сега". Очевидно беше доста разстроен и притеснен, че са разочаровали публиката. Както винаги, HAGGARD изобщо не се държаха като звезди. Asis и Claudio слязоха сред хората, за да свирят "Herr Mannelig", а този път към тях се присъедини мокър фен по бански с надуваема китара. HAGGARD също през цялото време се навъртаха в общите части, а понеже са 12 души, никак не беше трудно да ги види човек.

   Легендите от GRAVE DIGGER свириха на откритата сцена и бяха една от малкото групи, които нямаха проблем със звука там. Концертът им беше много добър и публиката го посрещна подобаващо. За "Еxcalibur", "Rebellion" и "Heavy Metal Breakdown" направо нямаше нужда от Chris Boltendahl, публиката сама можеше да изпее всичко.

   ONCE HUMAN бяха едни от местните любимци. Вокалистката Lauren Hart е известна на българския фен от някои от концертите на KAMELOT, а Logan Mader е бивш китарист на MACHINE HEAD. Тежките звуци и твърдите вокали на Lauren бяха посрещнати с могъщо одобрение, а на кавъра на "Davidian" на MACHINE HEAD настана мъъъничка касапница.

   Последва концертът на EPICA. Като цяло, Simone Simons беше третирана като голямата звезда на този фестивал - през първия ден феновете можеха да следят профила ѝ в Инстаграм, за да видят какво прави минута по минута (поне тези от тях, които си бяха платили за интернет, понеже връзка на кораба няма), а беше и водеща на "All Stars Jam"-а. Изпълнението на EPICA определено се получи и Simone пя отлично. Чухме песни от различни албуми и периоди на групата, за разлика от втория концерт, който беше само с композиции от "Design Your Universe".

   ORIGIN са организирали най-голямото "пого с бой с възглавници", така че на техния концерт буквално е хвърчала перушина.

 

 

   9 януари

   Третият фестивален ден започна с ранно ставане и екскурзия до сушата, съответно концертите започнаха по-късно, а много фенове бяха доста изморени.

   Вторият концерт на LEAVES' EYES беше също толкова добър, като сетлистът беше малко променен. Този път не изпълниха нито една от "старите" си песни, а представиха за пръв път една нова - "Black Butterfly". Парчето звучеше доста добре, а за него Elina Siirala си беше сложила подобаваща маска.

   WINTERSUN направиха голямо шоу, а охраната доста се озори да смогне на краудсърфърите. Имаше и подобаващо пого и мощна подкрепа от публиката. "Royal Theatre" отново беше пълен, което се случваше доста рядко за втория концерт на някоя група.

   Вторият концерт на Devin Townsend беше на откритата сцена и тук отново имаше проблем с настройката на екраните. Наложи се Devin да размести сетлиста и освен това да разказва вицове ("What did the pirate say when he turned 80?" "Aye matey!") между всеки две песни, за да имат време техниците да се борят с проблемите. За "Juular" на сцената излезе да помага Insahn от EMPEROR и Devin заяви, че за него е чест да партнира с такъв музикант. Шоуто стана супер, а ентусиазмът и харизмата на Devin доста помогнаха.

   Второто изпълнение на GRAVE DIGGER беше също толкова добро и сетлистът беше същият като на първия концерт. Феновете обаче бяха доста по-малко. Мисля, че по-правилна стратегия за фестивала е да опиташ да ходиш на различни групи, а не да повтаряш по-любимите си, и вероятно точно това правеха повечето хора.

   OMNIUM GATHERUM, които относително скоро наминаха и по нашите ширини, бяха следващите. Изпълнението им на живо беше много силно, а Jukka Pelkonen се справяше супер с подгряването на публиката. Според мен сетлистът им беше добре подбран и се хареса на публиката.

   Веднага след това се изстрелях, за да хвана част от изпълнението на MICHAEL SCHENKER FEST осем етажа по-нагоре. Няма смисъл да ви казвам, че Michael е страхотен китарист и го доказа многократно. По време на изпълнението имаше сериозни проблеми с вятъра и както споменах, няколко колони бяха съборени от него. Michael обаче сякаш не забелязваше нищо от това и продължи да си свири, както той си знае.

   Денят, поне за мен, завърши с концерта на BLOODBOUND, който беше също толкова добър, колкото първия. Малко се разочаровах, че свириха абсолютно същите песни, но пък те са си доста добри. След ставането в шест часа едва имах сили да се добера до каютата и да откъртя (въпреки сериозното клатене).

   10 януари

   През последния ден си личеше, че много фенове започват да губят сили. В началото на концерта на ZERO THEOREM пред сцената имаше само един човек, а до края бяхме не повече от 10. Концертът беше преди 11 часа, така че, предполагам, повечето фенове още са спели. Бандата всъщност е доста приятна и малко напомня на FIVE FINGER DEATH PUNCH. Сякаш обидена от малката посещаемост, групата свири десетина минути по-малко от обявеното.

   Веднага след това опитах да съм на три места едновременно - на SPOIL ENGINE, EDENBRIDGE и състезанието по пльоскане по шкембе. SPOIL ENGINE са интересна и млада мелодик дет група от Белгия с фронтдама. Свириеха и пяха с ентусиазъм, а феновете им отвърнаха подобаващо. Публиката пред EDENBRIDGE беше доста по-малко от предния път (вероятно заради многото конкурентни събития) и те май също останаха малко обидени. Накрая Sabine тръгна да си ходи, но останалите членове на групата ѝ казаха едва ли не "Чакай бе, чакай бе, няма ли да се поклоним на публиката?". В крайна сметка тя се върна и се поклони, но ми се струва, че го направи с въздишка.

   Последва концерт на AETHER REALM. Групата свири мелодик дет/фолк неща и пред сцената беше страшна тъпканица. Концертът беше на една от по-малките сцени, но имаше хора едва ли не до коридора. Направиха доста добър концерт и според мен са група, която заслужава внимание.

   Последва "Jamming in International Waters". Вече споменах за олстар "караокето", така че прескачам и продължавам напред.

   Следващите бяха CRUACHAN, които се радват на голяма популярност сред местните фенове (и не само). Както винаги, направиха яко шоу с много шеги и закачки и имаше много подскачане. За последните няколко песни като гост вокалистка се включи Kym Dilla. Тя по принцип е дизайнер на метъл облекла и например отговаряше за визията на състезанието по пльоскане по шкембе, но определено се справи добре и като певица.

   Последва концерт на EPICA, изцяло с песни от "Design Your Universe". Мястото беше на най-горната палуба, беше претъпкано, а насрещният вятър силно вееше гривите на изпълнителите. Simone беше облечена с брокатена диско рокля, но въпреки това успяваше да изглежда метълски.

   Вторият концерт на HAGGARD се получи доста по-добре. Залата в "Royal Theater" отново беше пълна, а всички песни бяха изпълнени на много високо ниво. Дълго след края на последната песен публиката викаше на бис, но както обикновено на фестивали, графикът не позволява такова нещо.

   По-късно през нощта беше благодарственото слово на Skipper, което вече споменах, и второто караоке, което закри тазгодишното издание на фестивала.

 

Текст и снимки: Ивайло Странджев

 

още за:

70000 Tons Of Metal



Коментари   (11)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


jokera 6.02.2020 05:55:16 отговори + 4 0
Поздравления за разказът и снимките на Ивайло Странджев. Надявам се в бъдеще, все повече хора да имат възможност да посетят това наистина уникално събитие. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

................ 6.02.2020 09:39:10 + 0 1
*РазказА Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Grosskopf 4.02.2020 23:51:37 отговори + 15 0
Много хубав репортаж. Някак човешки. Без обичайните захаросаности и клишета. Жалко, че не е бил подобаващо юбилеен, но съм сигурен, че ще остане за цял живот! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Kuzman 4.02.2020 16:35:55 отговори + 2 6
Не прочетох нищо за блечеца. Чувам, че Emperor са били там, сигурно и други е имало... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Не знам 4.02.2020 16:50:01 + 8 1
Еми 1 човек го е писал, 60 групи, не знам колко палуби и атракции.. Как да опише всичко? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Andi 4.02.2020 12:00:22 отговори + 10 0
Абсолютно нищо не може да се сравни с тръпката от метъл круиз, нито един концерт , нито един фестивал !!! А 70000 Tons of Metal е безспорно най-здравият от всички , според мен с класи над Monsters of Rock Cruise , Shiprocked и дори Full Metal Cruise-а на Wacken ! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Uncle Vester 4.02.2020 11:57:55 отговори + 3 0
Монитор != Екран Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Иван 4.02.2020 11:48:20 отговори + 2 0
за какви 'екрани' става въпрос точно? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Ивайло Странджев 14.02.2020 20:11:15 + 0 0
Честно да си кажа не знам как се превежда на български. Имам предвид слушалките, които всеки музикант има в ухото си. На английски това е "screen" и понеже мисля, че се ползва за да се изолира конкретният инструмент предложих превод "екрани" Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

!!! 4.02.2020 11:22:23 отговори + 5 34
Четейки пътеписа, страшна повърня е било това "метъл" събитие. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

??? 4.02.2020 11:45:56 + 21 4
Четейки коментара ти, страшно малко мозък има в черепната ти кухина Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".