Axl Rose подлуди над 15 000 фена в "Белградска Арена"



Автор: Ози
Снимки: Nemanja Dordevic
за SoundGuardian.com,
предоставени ексклузивно на Katehizis.com

В края на миналата година Guns N' Roses обявиха, че през 2010-а групата ще тръгне на голямо европейско турне. Разбира се, всеки знае за своенравния характер на Axl Rose и когато се чуват новини около тази група човек винаги трябва да има едно наум. Изненадите не закъсняха. Голяма част от летните концерти бяха отложени. Сред тях и тези в Сърбия (20 юни) и Хърватска (22 юни). Малко по-късно бяха обявени нови дати за цялото турне. Този път то трябваше да започне в края на месец август, с участия на престижните фестивали в Ридинг и Лийдс и да приключи на 23 октомври с концерт в Барселона. Бял кахър, както биха казали много хора - дали турнето щеше да се състои през лятото или през есента не беше от толкова голямо значение. По-важното бе, че Guns N' Roses тръгваха на първото си голямо, истинско и пълноценно турне от доста време насам. Все пак групата трябваше да промотира така дълго чакания от феновете си нов студиен албум, чието издаване отне около 17 години (предишната студийна творба на Guns N' Roses бе "Use Your Illusion", издадена през далечната 1991-ва).

Все пак турнето наистина започна. И то как! Първи концерт в Ридинг - след като през 2002 г. на същия този фестивал Axl Rose излиза на сцената с около два часа закъснение, организаторите предупреждават своенравния фронтмен в продължение на цяла седмица, че този път закъснения не може и няма да има. Фестивалът има вечерен час и настъпи ли той, шалтерът ще бъде дръпнат, независимо докъде е стигнала групата с изпълнението си. Чудя се, за толкова много години не се ли научиха промоутърите с кого си имат работа? За добро или за лошо с Axl по този начин не бива да се говори. Ново едночасово закъснение, което естествено кара организаторите да изключат уредбите в паузата за биса. Въпреки това групата излиза отново на сцената. Китаристите са с "кухарки", а Axl с мегафон. Опитват се да довършат концерта по този начин, но не се получава. Rose обявява, че заради тази "издънка" на промоутъра групата е принудена да отмени участието си на фестивала в Лийдс, който е два дни по-късно (организаторът на двата фестивала е един и същ). Договорите са си договори, обаче, и Guns N' Roses все пак се качват на сцената в Лийдс. С ново едночасово закъснение. На втората песен към сцената полита бутилка. Axl спира изпълнението и казва: "Дошли сме тук да се забавляваме заедно с вас. Ако искате да го направим - готови сме. Но ако още една бутилка бъде хвърлена на сцената - ние си тръгваме. Зависи от вас." След 3-4 песни към сцената е запратена втора бутилка. Axl казва: "Довиждане!" и групата слиза от сцената. Около 40 минути са нужни на организаторите да уговорят фронтмена все пак да се върне обратно, след което концертът продължава по план. Планът на Axl.

След такова "чудесно" начало на турнето, на феновете им бе напълно ясно, че шансът, то да приключи успешно и всички концерти да се състоят, е минимален. Този път, обаче Axl ги изненада и след тези две участия, повече издънки нямаше (поне засега). Може пък своенравният певец да има някаква неприязън към Англия, но е факт, че концертите извън острова преминаха (поне до този момент) безпроблемно, пред пълни зали (най-големите в Европа) и със сет, продължаващ повече от два часа и половина. Е, дежурното закъснение на Axl и компания го имаше навсякъде, но пък феновете на групата явно са му свикнали. За разлика от промоутърите.

Напълно съм наясно, че съществува голям спор между феновете, дали тази група е Guns N' Roses или не е. И не ми се иска този репортаж да стане сцена на поредното разпалване на страстите по линията Axl - Slash. Всеки сам преценява за себе си. Ако трябва да изразя лично мнение, Guns N' Roses е (почти) Axl. Самите фенове ясно показват кого искат да видят повече. Когато Axl Rose и групата му правят концерти, това става в зали за над 15 000 души. Когато Slash и групата му правят концерт - капацитетът е в пъти по-малък.
   Този вечен спор е напълно безсмислен още от възникването му, така че да спрем със сравненията дотук. Групата с името Guns N' Roses свири в Белград на 23 септември 2010 г. и нейният състав бе:

Axl Rose - вокали, пиано (от 1985 г. досега)
Dizzy Reed - клавишни, пиано, синтезатор, беквокали (от 1990 г. досега)
Tommy Stinson - бас китара, беквокали (от 1998г. досега)
Chris Pitman - клавишни, програмиране, беквокали (от 1998 г. досега)
Richard Fortus - ритъм и соло китара (от 2002 г. досега)
Frank Ferrer - барабани, перкусии (от 2006 г. досега)
Ron "Bumblefoot" Thal - соло и ритъм китара (от 2006 г. досега)
DJ Ashba - соло и ритъм китара (от 2009 г. досега).

Този концерт спокойно можеше да състои без подгряващи банди, защото и двете групи не впечатлиха с нищо публиката. Малко преди 21:00 ч. първи на сцената се качиха Nightshift. Сръбската група, която свири около 25 минути, не показа, че точно тя заслужава да подгрява Guns N' Roses. Момчетата все пак се стараха, а това, което зарадва донякъде зрителите, бяха двата кавъра на известни рок парчета, с които те завършиха сета си. Що се отнася до българските фенове, които тази вечер присъстваха в "Белградска Арена" (отново внушително количество; концертите в тази зала вече се превърнаха в традиция за българската публика), то те видяха поредната различна подгряваща група в Сърбия. Какво имам предвид? Прави впечатление, че на всички концерти в сръбската столица, местните групи, които биват избирани за подгряващи (когато такива има), са различни. У нас е точно обратното. Почти непрекъснато гледаме едни и същи предгрупи, които вече са ни писнали, а "връзкарството" им достига до невиждани висоти. Публиката в България ясно показва, че това не й харесва и че иска промяна, но да оставим тази тема...

Канадците Danko Jones, които са избрани за съпорт лично от Axl Rose, започнаха своя сет в 21:30 ч. Иска ми се да кажа няколко хубави думи за тях, но не намирам такива. Вокалист, който се прави на James Hetfield, барабанист, който иска да прилича на Lars Ulrich и китарист, който наподобява Kirk Hammet - няма как по този начин да впечатлиш хората пред себе си, особено когато те вече имат изградена богата музикална и концертна култура. Леко скучновата музика и прекалено напъване на сцената - това показаха Danko Jones в 30-минутния си сет. Феновете могат да съжаляват, че Sebastian Bach е избран за подгряващ на Guns N' Roses само за втората част от турнето, а не за всичките концерти.

От тук нататък започна чакането. Говорихме вече за закъсненията на Axl. Този път забавянето бе "само" 45-минутно. Към това трябва да прибавим още 45 минути, които бяха необходими на техниците за да приготвят сцената за Guns N' Roses. Час и половина чакане, което в един момент започна да изнервя публиката, която периодично свиркаше и пляскаше, приканвайки групата да започне своето шоу. Впоследствие се оказа, че това чакане си е заслужавало...

Часът е 23:30. Осветлението угасва, публиката крещи неистово, сцената започва да се обагря в кървавочервено. Чува се китарният риф, даващ началото на едноименната песен от последния студиен албум на Guns N' Roses "Chinese Democracy". Взривове, пироефекти, гигантски видеостени и..... ето го и него! Axl Rose е на сцената, а дългото чакане и късният час вече нямат никакво значение. Казва го и самият той: "It Don't Really Matter / You Gonna Find Out For Yourself!" Въпреки това бурно начало и подлудялата публика, първата композиция някак си не даде нужния тласък на концерта. Вероятната причина е, че повечето от феновете не са добре запознати с последната студийна творба на групата. Звукът също не бе достатъчно добър. Всичко обаче влезе в релси с втората композиция - "Welcome to the Jungle". Тук вече нещата започнаха да вървят така, както всички очакваха, а към средата на култовото парче звукът също се "изчисти". Това се усети съвсем ясно в третата композиция - "It's So Easy", а групата се върна към корените си и с игривата "Mr. Brownstone". Всъщност, тази вечер феновете чуха цели 21 песни - 7 от уникалния дебют "Appetite for Destruction", 7 от "Chinese Democracy", 5 от легендарния "Use Your Illusion", както и няколко кавъра.

Представянето на новия албум продължи със "Sorry" и "Better". Въпреки, че броят на музикантите на сцената е впечатляващ, човек сякаш не ги забелязва много. Естествено, причината за това е, че публиката основно концентрира вниманието си върху Axl Rose. И трябва веднага да кажем, че има защо. Той е в страхотна форма и през целия концерт не застава на едно място за повече от няколко секунди. В непрекъснат контакт с публиката е, а гласът му е на нивото, което феновете очакват от него. Няма да преувеличим ако кажем, че Axl изнася огромната част от шоуто на плещите си и на моменти човек усеща, че не обръща каквото и да е било внимание на останалите музиканти. А те са наистина добри и заслужават да бъдат забелязани. Това за жалост е трудно постижимо, когато пред теб е застанал човек, чието име спокойно може да стои в енциклопедиите срещу определението на думата "фронтмен". Axl на сцената е един истински ураган, който помита публиката и кара немалка част от присъстващите да гледат концерта с широко отворени уста. Той, разбира се, не е глупав и е наясно, че и музикантите около него трябва да бъдат видени и чути. За това и в програмата е предвидено почти всеки от тях да направи свое соло. Но не от този тип, който сме свикнали да слушаме по концертите - безкрайно и понякога адски досадно стържене и/или удряне по съответния инструмент. Тук всяко соло е обвързано с един или с няколко мотива от известни композиции, а първи в Белград се представи Richard Fortus, който използва мелодия от филм за James Bond, за да покаже своите китарни способности. По време на тези сола Axl Rose имаше възможност да си поеме малко въздух, както и да смени поредния си сценичен костюм. Нещо, което той направи поне пет или шест пъти по време на шоуто.

Страховитият кавър на Wings (Paul McCatney) "Live and Let Die" върна всички музиканти на сцената и концертът продължи с бясно темпо. Всяко събитие от подобен ранг има свой най-силен и върховен момент. За представянето на Guns N' Roses в Белград тези моменти бяха поне три, като всеки от тях може да претендира за "връх" на вечерта. Първият дойде с композицията "This I Love", изпълнена от Axl по начин, който трудно се описва с думи. Публиката усети, че на сцената се случва нещо наистина голямо и на няколко пъти по време на песента (а и в нейния край) избухваше в аплодисменти. Rose достигна височини, които едва ли някой е вярвал, че може вече да изпълни извън студиото и съм сигурен, че това ще остане в спомените на присъствалите. "Rocket Queen" ни върна във времето, когато Guns N' Roses се утвърждаваха като една от водещите рок групи на световната сцена, а веднага след нейния край дойде време и за второто соло на вечерта. Dizzy Reed, единственият (освен Axl) останал в групата от времената на "Use Your Illusion", застана зад рояла и представи своята трактовка по класиката на David Bowie "Ziggy Stardust".

Време бе за още една нова песен - "Street of Dreams", както и за поредната любима на феновете Guns-композиция. "You Could Be Mine" вкара концерта в хитовата му част, а DJ Ashba представи единственото изцяло авторско соло за вечерта ("Ballad of Death" е написана от него специално за турнетата на Guns N' Roses). "Sweet Child O' Mine" подлуди над 15 000 присъстващи в "Белградска Арена" не само защото е една от любимите песни на почитателите на групата, но и защото Axl изпя втората половина на парчето загърнат в сръбското знаме, което му бе подхвърлено от публиката. Тук някъде групата спретна и първия си инструментал, в края на който чухме и Флойдовската "Another Brick In the Wall - Part 2". Кратко успокоение дойде когато настъпи моментът, в който и Rose трябваше да покаже на какво е способен (освен да пее, разбира се). Сам на сцената, седнал зад големия роял, той вплете в своята импровизация части от две емблематични за творчеството на Elton John песни - "Goodbye Yellow Brickroad" и "Someone Saved My Life Tonight", които преляха в първите акорди на "November Rain". Излишно е да споменавам как реагира залата на една от най-известните песни на GUNS N' ROSES. Ще кажа само, че това изпълнение се превърна във втория пик на вечерта, а в неговия край, опитвайки се да свири и с крак, Axl успя дори да счупи рояла: "Oh, shit! I broke the piano!!!"

Едва ли някой от присъстващите е очаквал точно в този момент да чуе мелодията от детското филмче за розовата пантера Пинко, но именно това се случи в мига, в който Ron "Bumblefoot" Thal започна своето соло на китара. След тази кратка заигравка с публиката към него се присъединиха и останалите китаристи и започнаха заедно да свирят мелодията на "Don't Cry". Това се случва на всеки от концертите на Guns N' Roses от настоящото турне - китаристите свирят, а публиката пее песента. Цялата зала е озарена от лилавите светлини на сцената и хилядите телефони на феновете - гледката е наистина впечатляваща! Но още по-впечатляващо е, когато в средата на изпълнението на сцената се появи и Axl Rose и започне да пее заедно със зрителите. Това се случва доста рядко и публиката в Белград имаше честта да се наслади именно на такъв момент. Явно Axl има по-специално отношение към страните, в които групата свири за пръв път (или свири много рядко) - освен в Сърбия, той изпя песента и заедно с румънската (в Букурещ) и хърватската (в Загреб) публика. Съвсем естествено това се превърна в третия най-силен момент на вечерта.

"Knockin' On Heaven's Door" бе сбъдната мечта за онези от присъстващите, които през далечната 1992 година гледаха по телевизията уникалното изпълнение на Guns N' Roses пред препълнения стадион "Wembley". Тогава, на концерта в памет на великия Freddie Mercury, Axl Rose (със свръх къси панталони и с фланелка, на която е нарисуван Иисус Христос, а под него има надпис "Kill Your Idols", помните ли го?) направи страховито изпълнение именно на тази песен, а ние гледахме телевизорите с изцъклени очи и единственото, което си казвахме беше: "Това никога няма да ми се случи! Това никога няма да го видя!" Е, за много хора това все пак се случи във вечерта на 23 септември и те крещяха Дилъновата "Knockin' On Heaven's Door", опитвайки се да припяват именно на Axl Rose. А за да свърши всичко с бясно темпо, точно така както и започна, Guns N' Roses забиха и "Nightrain"! Часът беше 1:40 след полунощ. Два часа и десет минути след началото на това невероятно шоу, то трябваше по всички концертни, а и полицейски правила (все пак и в Белград имат някакъв вечерен час) да приключи. Да, ама не!

"Axl Rose умора няма!" - така би трябвало да се промени известната поговорка. Бисът започна с последната за вечерта песен от "Chinese Democracy" - баладата "Madagascar". И тъкмо когато феновете си помислиха, че от тук до края темпото ще върви само надолу, ги връхлетя поредният удар - "Whole Lotta Rosie" на AC/DC. В края на парчето групата реши да спретне още един инструментал, а като логичен завършек на вечерта дойде и безсмъртната "Paradise City". Два часа и четиридесет минути концертно съвършенство, към което в Загреб бе прибавен и бисера "Patience". Присъствалите в Белград обаче няма за какво да съжаляват, защото видяха един прекрасен във всяко отношение концерт.

Guns N' Roses със сигурност направиха едно от най-стойностните представления на живо, състояли се тази година на Балканите. Представление, което ТРЯБВА да се види. Турнето продължава и ако сте пропуснали възможността да станете свидетел на някой от концертите, имате все още възможност да го сторите. Направете го, ако можете. Няма да съжалявате!

01. Chinese Democracy
02. Welcome to the Jungle
03. It's So Easy
04. Mr. Brownstone
05. Sorry
06. Better
07. Richard Fortus Guitar solo (James Bond Theme)
08. Live and Let Die (Paul McCartney cover)
09. This I Love
10. Rocket Queen
11. Dizzy Reed Piano Solo (Ziggy Stardust)
12. Street of Dreams
13. You Could Be Mine
14. DJ Ashba Guitar Solo (Ballad of Death)
15. Sweet Child O' Mine
16. Instrumental Jam / Another Brick In the Wall - Part 2 (Pink Floyd cover)
17. Axl Rose Piano Solo (Goodbye Yellow Brickroad / Someone Saved My Life Tonight)
18. November Rain
19. Bumblefoot Guitar Solo (Pink Panter Theme)
20. Don't Cry
21. I.R.S.
22. Knockin' On Heaven's Door (Bob Dylan cover)
23. Nightrain
Бис:
24. Madagascar
25. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover)
26. Instrumental Jam
27. Paradise City