Drum & Space - Близки срещи от третия вид с ULVER в Атина

   6 юни 2017 година. Тази вечер "поп"-ът щедро се лее в клуб "Gagarin 205", а на сцената има минимум трима диджеи.

   Не, няма грешка! Не става дума за някакво фрийк диско шоу, а за третия концерт на ULVER в Гърция и поредния, който няма да се случи у нас.

   А както знаем, всеки концерт на ULVER e подарък от Вселената - особено след като през по-голямата част от историята си проектът съществуваше само и единствено като студиен, а Kristoffer "Garm" Rygg се кълнеше, че това никога няма да се промени.

   Но то се промени! Още през 2009-а, когато в същия този клуб ULVER направиха един от първите си концерти изобщо и дори изсвириха емблематичното "I Troldskog Faren Vild", което хвърли в екстаз блек феновете. Седем години по-късно всичко това вече е далеч в историята. Оттогава норвежките авангардисти записаха в биографията си точно 83 концерта, всеки от които е истински празник в календара на елитната музика. А 84-ият е най-големият, поне за мен, защото ги гледам за първи път. Но всичко по реда си...

   Един час по-рано.

   Успяваме да заемем страхотни места в залата, точно на парапета на балкона, откъдето сцената се вижда като на длан. Пултът пък е разположен съвсем близо до нас, което дава надежда, че и откъм звук ще получим най-доброто. 21:40 ч. - обявеното време за старт на концерта минава и заминава, а еуфорията на очакването е почти непоносима. Трансформираме нетърпението си в проучване на магичния инструментариум, струпан на сцената: комплект барабани в левия край, комплект перкусии - в десния; малко по-навътре отляво е "кошарката" от синтезатори на Tore Ylwizaker; противоположно от другата страна има солиден пулт с всякакви електронни джаджи, а точно в центъра се намира друго - съвсем малко, но не по значение (!), пултче. Напомня амвон и нищо чудно - скоро оттам ще се разнесе словото божие, амин!

   И ето че най-накрая тъмните силуети започват да се промъкват на сцената, почти крадешком. Един по един те тихо заемат местата си, докато първите бийтове на "Nemoralia" отмерват началото на тази съкровена среща. А когато и централната фигура - с качулка на главата - заема мястото си на "амвона", магическата конфигурация е подредена и вълшебството може да започне. Трептящи светлинки завихрят своя блещукащ танц по цялата зала. Пренасят ни в Древния Рим - в нощта на "18 срещу 19 юли, 64 г. н. е."

A festival of torches
Joins the light of the Moon…

   Ритмичната зараза моментално увлича наличните умове в общ транс. И няма значение нито къде сме, нито кога сме. Залата се превръща в транспортна капсула. Душата заживява свой живот, крайниците сами намират траекторията...

   Перфектната аксиома от неизвестен автор, гласяща че никоя група не звучи като ULVER, дори самите ULVER, изглежда никога не е била толкова актуална, както с новия албум "The Assassination of Julius Caesar". Той изведе непредвидимостта на тази най-чудна група на света до нови висоти, за които дори най-обръгналите ѝ на всичко фенове, пак се оказахме леко неподготвени. Но, за разлика от минали години, изглежда този път няма недоволни. Явно, колкото и елитарен вкус да носи, накрая всеки музикален авангардист има нужда да се отпусне и да потанцува. С ULVER.

   Скоро разбираме, че тази вечер ще преживеем точно това. Даа... Тази вечер "поп"-ът се лее щедро в клуб "Gagarin 205", а на сцената има минимум трима ди-джеи. Тези ди-джеи обаче не са като онези... И този конкретен "поп" не е сроден по смисъл с думата "популярен". Тази вечер "поп"-ът е представен в обратна перспектива, като анти-футуристичен филм, който поглежда от противоположната страна на времето към онази емблематична част от миналото, белязана от естетиката на 70-те и 80-те. Много неща внушават това: преобладаващият синтпоп звук, характерен за хитовете от юношеските ни години; лайт-шоуто, щедро гарнирано с лазери; грамадата от синтезатори и електро-джаджи... Всичко някак напомня на сънувано представление на KRAFTWERK или Vangelis. Представление, което може и да не сме гледали, когато е трябвало, но сега поне се доближаваме до усещането за него.

   Тази вечер концертът сякаш е на запис от касета. Явно ще изслушаме целия албум, без да я сменяме. Парчетата се точат в объркан ред (все едно някой си е направил шега при презаписа) и всяко от тях е натежало от енигматични послания. Особено въздействащо на живо се оказва "So Falls the World", което буквално ни огражда в триизмерен въобраржаем модел на Римския форум, с колосите, около 20 века назад, и всичко е толкова реално, само за да внуши, че:

Tragedies repeat themselves
In a perfect circle...

   И когато вече решаваме, че всичко ще се върти около "Julius Caesar" - бам! - някой натиска "пауза" и непогрешимо разпознаваемите другопланетни звуци на "Future Sound of Music" пронизват тишината в капсулата. Едно от най-желаните парчета, от най-харесвания албум "Perdition City", прави вечерта наистина специална, но радостта малко е помрачена от факта, че точно сега осъзнаваме, че на сцената всъщност... липсва китаристът! Не че е някаква страшна трагедия, но явно е инцидент, защото неотдавна на фестивала "Roadburn" и само преди три дена, на концерта в "Labirinto della Masone" в Италия, това не е било така. Все пак магьосниците хитро са забъркали тайната си смес по начин, по който тази липса се усеща минимално.

   За щастие не липсва Гласът, който дори най-съвършеният синтезатор на света не би могъл да имитира. Един от най-топлите и магични баритони на света днес е в чудесна форма и - все така болезнено красив, както го познаваме от записите - щедро се раздава за нас. Но нали едно от най-очарователните качества на ULVER е начинът по който си играят с привидните несъвместимости! И стоплящите душата, почти интимно-гальовни, моменти рязко преливат в студени транс-ембиънт пасажи, които на свой ред се спускат директно към психаделика. Сантименталните синтезаторни бленди постоянно флиртуват с ритмичните бийтове, произвеждани от два "Mac"-a, комплект барабани, комплект перкусии, и не на последно място - малките падове, които Garm небрежно-елегантно налага с палката си, сякаш дирижира орбитите на планетите.

   Тази вечер синтите и барабаните си партнират в съвършено единство, което, макар и чувано хиляди пъти, в безброй вариации, сега изглежда е получило своето специално проявление в една нова "drum & space" формула. Всичко това кулминира в лайв ремикса на последното парче "Coming Home", което нежно засмуква цялото налично съзнание на и без това вцепенената аудитория, вкарвайки го в тесен еднопосочен тунел, където го държи в продължение на повече от 16 минути.

   Краят нормално прилича на събуждане от хипнотичен транс. И хич не е лесно. На тях обаче не им пука. С кратък прощален поклон те просто се оттеглят от сцената. От ляво надясно: Ivar Thormodsaeter, Tore Ylwizaker, Kristoffer Rygg, Ole Alexander Halstensgard и Anders Moller.

   И няма бис. Няма сбогом. Няма селфита... Но ние сме подготвени. Винаги сме били.

Сетлист:
01. Nemoralia
02. Southern Gothic
03. 1969
04. So Falls the World
05. Rolling Stone
06. The Future Sound of Music
07. Transverberation
08. Angelus Novus
09. Coming Home

Текст: Абигейл ЛаФей
Снимки: Албена Цолова-Бета