Снимки: Авторът
Искало ли ви се е някога да се облечете в костюм на горила и да скочите сред няколко хиляди души, които да ви носят на ръце? А вместо костюм на горила да сте облечен като голям розов заек с пухкави ушички и бяло коремче и да се разхождате без това да възбуди подигравки? Не? Да си завържете всичките изпити кутийки от бира за въже и след това да го закачите на крака си и така да се разхождате? Да скачате в локви и да се търкаляте като малки деца в калта? Все още не? А да правите секс в палатка с екзотична девойка или смугъл тип (изборът да е според предпочитанията на читателя)? Ха! Тук вече ви спечелих вниманието, нали? Да - всичко това, а и каквото друго може да роди вашата глава в рамките на три дни ви е позволено на едно място и това място се нарича "Wacken Open Air".
"Wacken Open Air" (както е пълното име или за по-кратко само "Wacken") е най-титулованият метъл фестивал в Европа и може би един от най-големите в световен мащаб. През последните години над 75 000 (82 500 през тази година) почитатели на метъл музиката се стичат от цял свят, за да отприщят емоции, за да отпочинат на чист въздух с хладна бира в ръка и най-вече, за да гледат любимите си банди и изпълнители. Може да се каже, че посещението на "Wacken" е като бойно кръщене за всеки, които иска да се зове метъл. Посещението на това грандиозно събитие изисква сериозна подготовка - физическа, психическа и най-вече финансова, добра компания приятели и около една седмица свободно време.
Подготовка
Въпреки че фестивалът е само три дни, подготовката за него започва от предходната година със закупуването на билета. Билетите за следващия фестивал се пускат до седмица след приключването на текущия (края на юли, началото на август), като за последните 5 години билетите са напълно разпродадени до декември/януари месец. Билети в деня на концерта не се продават! Като подкрепа на казаното ще спомена, че първите промоционални 10 000 билета за Wacken 2011 бяха продадени за 5 (пет) часа. Е, не е като концерт на Michael Jackson или на Rolling Stones, чиито билети свършват за минути, но за събитие, което ще се проведе след точно една година, не е никак зле, нали? Цената на билета е около 130 евро, което за възможността да видиш над 70 групи си е добра цена!
Вторият етап в подготвителната кампания е организирането на транспорта, което също трябва да се обмисли няколко месеца предварително. Хубавото е, че "Wacken" е в Германия, което означава, че хората там със сигурност са измислили удобни начини да се стигне до мястото на провеждане. Не бих нарекъл проблем пристигането от България до Германия, тъй като със съвременните средстава за електронна търговия, преглеждането на полетите и закупуването на билета става за минути и се избягва контакта с лелички на гишета. Важното е да се следят редовно офертите за билети, защото винаги може изкочи нещо "по-така". А ние българите винаги търсим нещо "по-така" :-)
Добрата екипировка е задължителна и не подлежи на компромиси. Голяма и здрава раница, палатка, военни кубинки (от тези от завода в Габрово), чифт долни гащи* (ти метъл ли си или примадона?), копанка за храна и кутийки русенско варено... Спокойно, дори да сте забравили нещо, винаги може да си го купите на двойна или тройна цена от Германия.
Нито един от трите компонента (билет за фестивала, транспорт, екипировка) не трябва да се подценява и да се оставя на случайността. Когато един фестивал е отдалечен на 2000 км (от София са точно толкова), място за грешки не трябва да има. От момента на разпъването на палатката до сгъването й - правете каквото искате, но докато се стигне до този момент, придържайте се към строго определен план и график, за да няма "от играчка - плачка".
Ден минус айнцу
Денят на заминаването е силно емоционален. Тогава разбираш дали през последните няколко месеца (по обичайна студентска практика - последните няколко часа) си подредил всичко правилно. В крайна сметка в 07:20 ч. българско време, самолетът на авиокомпания "Луфтханза" излетя в посока Мюнхен. С мен на борда! Ще спестя на читателите чувството да летиш за първи път със самолет ... бръъъм. Грешка ... самолета не прави "бръъм", а "фиууу". След около два часа "фиуткане" самолетът кацна и на пистата ни посрещна една 94-ка. (б.а. автобус "Мерцедес", който се движи по линия номер 94 в София). Почувствах се като вкъщи! Половин час по-късно вече бях на другия полет на "Луфтханза" в посока Хамбург. От там с метро до една от многото ЖП гари в Хамбург, а след това с влак до Itzehoe. Itzehoe (така и не разбрах какво е правилното призношение) е град много близо до Вакен. Близо сме! От Itzehoe има организиран транспорт до "Wacken" на всеки 20 минути - толкова, колкото са и необходими да се стигне от града до самото село. След това епично пътуване и около 7 часа след като казах за последно "мяу" на котарака си, вече бях на вакенска земя.
Тъй като пристигнахме два дни преди началото на фестивала, можехме да си избираме къде точно да си опънем палатките - възможност, която броени часове по-късно щеше да ни бъде отнета. Докато ние извършвахме това физическо упражнение, покрай нас минаваха метъли, които бяха подложени на още по-тежко натоварване - мъкнеха бири! Кой стек от 24, кой два такива, кой си взел цяла количка - потоците от бира почнаха да текат рано-рано. Спокойно! Дружина българска също не закъсня с бирата.
Първото ми спане в палатка беше студен-н-н-о-о-о.
Ден айнцу минус айнцу
Нулевият ден. Нулев ден, защото тогава също свирят групи, въпреки че не са на основните сцени. Групите са от неизвестни и надолу по скалата за мен. Това не ми пречи да се наслаждавам на съркъл питовете. Съркъл пит се състои от известен брой побеснели метъли, които се въртят в кръг сред няколко стотин или няколко хиляди други метъли. Сладка картинка! Въртят си се хорицата, блъскат се, падат, стават, но всичко това е добронамерено и е прекрасен начин да избиеш стрес и агресия.
Използвах този ден предимно да разглеждам фестивалната зона. В този момент започнах да добивам представа за големината на фестивала. Няма снимка, нито думи, които да опишат какво точно представлява "Wacken" като организация. Въпреки че с предишното изречение се закопах, ще се опитам да се опровергая.
Условно могат да се отделят четири зони.
Първата е селото Вакен. Една главна улица и много китни къщурки, накацали по нея. Селото е малко - 1750 жители. Поминъкът им е животновъдството и неслучайно логото на фестивала е кравешки череп. На въпросните 1750 жители се падат над 4000 глави добитък, което пък води до определени специфични миризми в селото. Абе ... какво ти пука?!
Местното неселение е силно позитивно настроено, а и как няма да е иначе, след като само за тези три дни магазините в района правят оборот, който през останалата част от годината натрупват за цели 6 месеца. Разбира се, това не е основната прична. Хората са горди с постигнатото през годините. Дори в Хамбург и Мюнхен се усмихват, когато видят поредната малка групичка с раници и метъл тениски. Те знаят къде отиваме! Стюардесите в самолетите знаят - минаваш ли през Хамбург в началото на август и си с метъл тениска - ти си тръгнал за "Wacken"!
Втората зона са сцените - "True stage", "Black stage" и "Party stage". Сцените са обърнати с гръб към селото, така че бабите и дядовците не подскачат в леглата, докато забива поредната дет група. Пред тях - голяма кошара, за много кочове! На няколко места сред кошарата се срещат малки оазиси с надписи "Beck's" по тях. Знаете какво имам предвид. Бира!
Третата зона е фестивалната зона. Това е мястото, където отиваш преди или след концерт - храна, напитки, артикули (мърч) - всичко, което един метъл може да желае. Зоната е голяма. Много голяма. Дори и там има музикални сцени за прохождащи банди. Има специално построено викингско село, където може да разпускаш, наблюдавайки рицарски боеве, кеч (без Гробаря и Скалата, но все пак - кеч), да гледаш бой на момичета в олио, момичета по мокри фланелки ... И те така!
Ден айнцу
Да си дойдем на думата. За този ден отидох на фестивала. А и как да не отида, при положение, че ще свирят Iron Maiden ... и не какви да е други - Alice Cooper и Motley Crue. Това беше денят с най-малко групи, но пък те бяха три от четирите хедлайнъра на фестивала. Четвъртите бяха Slayer, които размазаха всичко втория ден, но за тях малко по-късно.
Влязох на стадиона около час преди да излезе Alice Cooper. Като се има предвид, че щяха да свирят Iron Maiden и че всичките 80 000 фена щяха да са на терена пред главната сцена, пропускателният режим не причини нито едно задръстване. За всичките влизания и излизания от концертната зона, никога не съм чакал повече от минута, за да премина. А имаха само три входа. Трички. Ех, кога ще ги стигнем .. германците.
Шоуто на Alice Cooper го изгледах от голяма дистанция и от много странична позиция - първо влизане и човек не знае къде да застане. Бързо се ориентирах и за Motley Crue вече бях отпред и централно. Първо представление на Alice Cooper за мен и останах впечатлен. Никога не съм бил голям почитател на музиката му, но театралните сцени с бесенето и рязането на главата вдигнаха рейтинга му.
Motley Crue вече ги бях гледал в Каварна през 2009 година, но се натиках отпред, за да видя "за какво иде реч". Голяма грешка. Опитът ми да снимам, да пазя себе си, фотоапарата и няколко симпатични германки, с които се бях запознал малко по-рано, се оказа провал. Пожелах приятно прекарване на девойките и се оттеглих на безопасна дистанция - чак пред другата сцена. Не че не харесвам Motley, просто исках по-добро място за Iron Maiden и съдейки от предишните им два концерта, на които бях, по-доброто място за Iron Maiden е далеч от първите редове, където е мелачка и през повечето време се буташ, а не се наслаждаваш на британските великани на метъл музиката.
Някъде по средата на изпълнението на бригадата от Лос Анджелис мониторите, които показваха кадри от сцената, угаснаха, но това не направи впечатление на никого. Гафове стават и публиката е наясно с това. По време на целия фестивал не един или два пъти се губеха китарите, вокалистите много често си пееха, но само те се чуваха, барабаните се преекспонираха, челистът на Tarja Turunen (Max Lilja) стана, за да оправи кабел, за да може и той да се чува .... Хей! Звукът беше перфектен, но тук-таме германците показаха, че и те са малко българи ;-)
Точно в 21:30 Iron Maiden изригнаха. А когато Bruce Dickinson се развика с неговата запазена фраза "Scream for me Wacken … Scream for me Wackeeen", чак ми се прииска да се кача на сцената и пред всичките тези германци да крещя като него, но... "Айнцу, цвайцу, драйцу ... дрън!" Дали щях да си изям боя? Е ... може би.
Iron Maiden заложиха предимно на песни от албумите си след "Brave New World", като най-сетне успях да чуя на живо "No More Lies", "Ghost of The Navigator", "Dance of Death", "Blood Brothers" (която Bruce посвети на Ronnie James Dio), "The Wicker Man" и "Brave New World". Прекрасен сетлист, от който липсваха единствено "Run to the Hills" и "The Trooper", за да бъде перфектен. Разбира се, чухме и класиките "Fear of the Dark", "Iron Maiden", "Hallowed Be Thy Name" и "The Number of the Beast", без които просто не може. От току-що излезлия албум "The Final Frontier" чухме и "El Dorado", която беше възприета повече от добре (Iron Maiden и кавъри на Веселин Маринов да свирят, пак ще бъдат възприети добре).
Стига им толкова на Iron Maiden, че някой ще поиска и за другите да пиша сетлистовете ;-) След концерт на британските гиганти на човек не му остава нищо друго, освен да удари две потни бирички и после да се прибере в палатката си, да се завие със спалния чувал и да си похърква блажено, знаейки, че на следващия ден приключението продължава ...
Ден цвайцу
Вторият ден за мен беше чисто пожелателен. Единствените задължителни групи, които трябваше да видя, бяха Amorhpis малко преди 12 ч. и Kamelot малко след 19 ч. А времето между тях се уплътняваше с хранителни вкусотийки. Знаят как да си хапват германците, ех!
Успях да приложа завидните си умения по немски език, като на един от щандовете за хамбургери застанах гордо и казах "Айн хамбургер", при което продавачката ми подаде апетитен сандвич, измънка нещо на немски за сумата, аз й подадох 10 евро, тя ми върна рестото, а аз с 24-каратова усмивка й казах "Данке шьон". Деца, учете езици, иначе гладни ще останете! Буквално.
Amorphis и Kamelot минаха изключително бързо и някак си незабележимо - добри изпълнения, но нищо специално (хайде де, не свирите на "Wacken" всеки ден!).
В програмата си бях отбелязал и Arch Enemy. Неотдавна ги прослушах и смело тръгнах да ги гледам - голяма грешка. Орди фенове се стичаха пред сцената и това беше единствената банда, която исках да гледам, а публиката да не ми позволява. На всяка друга група можеше да се стигне достатъчно напред и без нахалство и бутане. Изгледах няколко песни от екраните и се насочих към Party-сцената, където любимката на българската публика Tarja от известно време се опитваше да омае изпечените от силното слънце фенове. И като че ли успя. Tarja на открита сцена ми хареса повече, отколкото на първия й концерт в България, в зала "Фестивална".
Гвоздеят на програмата днес трябваше да бъдат Slayer, но тъй като не ги харесвам кой знае колко, а и доста скоро ги гледах на една сцена с Anthrax, Megadeth и Metallica (!!!), като че ли вечерта щеше да свърши за мен рано-рано. Реших да видя Grave Digger за първи път и да чуя тяхна песен може би за втори ... ей това беше златен концерт за мен. Германците се оказаха много добра група, като изкараха песни, които ме грабнаха веднага. Не мога да не спомена "Rebellion" (която изпълниха заедно с Van Canto и Hansi от Blind Guardian), "Ballad of a Hangman", "Excalibur". Могъщо! И нямаше как да бъде другояче - "Гробокопачите" отбелязваха своя 30-годишен юбилей със специално шоу.
Както споменах един абзац нагоре, Slayer не са в зоната на харесваната от мен музика и взех смелото решение да приключвам с изпълненията за този ден. На сутринта от посетилите ги фенове, разбрах че са направили покъртително (в добрия смисъл на думата) шоу.
Ден драйцу
Трети и последен ден. Слънцето пече, а на мен никак не ми е гот, защото жегата е адска! Втория и третия ден температурите бяха биропомитащи! То нито да вали, нито да пече слънце - угодия няма.
Към три часа на True-сцената изскокнаха бесните трашъри от Overkill - група, която ми направи впечатление с последния си албум, но живото им изпълнение ми дойде в повечко. Трашът не е за мен! Съкратих една песен от сета им, за да стигна навреме на Party-сцената и да видя Delain. Не знам нито една песен на групата, но вокалистката им, чаровната Charlotte, е наистина прекрасна! И от тях съкратих една песен, за да мога да се настаня удобно за W.A.S.P. … и излезе Blackie и покри Рая в черно! Малко е напълнял, ама кой съм аз да го съдя :-) Жалко, че не чух любимата си "Heaven's Hung in Black", но дано в София се реваншират. И пак пропуснах последната песен, защото въпреки че има 15 минути между изпълненията на двете сцени, да се заеме хубаво място изисква жертви. В случая жертвата беше "I Wanna Be Somebody", но за сметка на това видях Stratovarius централно, фронтално! А пичовете така се разсвириха, че вкараха един "Paradise" - екстра, защото имаха още време!
Поредицата не спира! Веднага потеглям обратно към True-сцената, за да съм фронтално за Edguy! Iron Maiden, Edguy … така се степенуваха групите при мен, когато разбрах кой ще свири на фестивала. И докато при Iron Maiden ме е малко шубе да съм централно в публиката, за Edguy не се притеснявах толкова - все пак нямат толкова фенове. Въпреки това шоуто им бе покъртително яко и най-доброто изпълнение, което видях за целия фестивал. Силният момент в тяхното изпълнение беше излизането на Markus Grosskopf от Helloween за "Lavatory Love Machine" и "Superheroes". Както научих по-късно, причината за това гост-участие е била като резервен вариант на оригиналния басист Eggie, чиято приятелка е трябвало да роди по време на фестивала. За щастие успях да видя и двамата басисти на една сцена. През това време реки от хора се стичаха над главата ми и добре, че Edguy имат красиви фенки, че иначе цялото това спомагане за придвижването им напред при краудсърфинга щеше да е за нищо. А щом се направи и съркъл пит на Edguy, мисля, че това е добро доказателство за енергията, която излъчва групата. Очаквам с нетърпение най-сетне да видя техен самостоятелен концерт.
Изморихте ли се да следите какво става в този трети ден? А знаете ли какво следва? Immortal! Определено не съм им фен, но вече се измъкнах от фронталните маси от хора и оставих истинските фенове да са на мое място, а аз отпочивах из фестивалната зона с "Red Bull" и "Кока-кола", защото вечерта не беше свършила, а аз вече бях гроги.
След норвежките блек величия се появиха Soulfly с техния колоритен и всеизвестен фронтмен Max Cavalera.
Пак се връщам сред тълпата (не че навсякъде нямаше тълпи от хора) за Tiamat, които ми бяха силно препоръчани от позната в България. Къде седнал, къде прав, изтърпях около половината им сет, но по едно време депресиращият метъл, който свирят, ми подейства и тръгнах панически да се спасявам към Black (да не се бърка с "блек метъл") сцената, където Fear Factory пореха останалите маси.
Не знам вие как ще се чувствате след 11-часов метъл маратон, но в 01:30, когато излизаха U.D.O., вече виждах ... нищо. Силно изморен, изгледах една трета от изпълнението им и се завлачих към палатката си, за да поспя няколко часа, преди да стана в 8 сутринта, за да гоня транспорт.
И ако си мислите, че приключенията спират дотук, лъжете се. Това е "Wacken"! Всичко се случва. Влача се аз към палатката и си представям как ще се катурна и ще заспя блажено, когато виждам как някакъв напълно непознат за мен отваря ципа и нахълтва вътре .... Тук ще спестя подробностите на читателя, но бъдете сигурни, че един германец е с отпечатъци от българска военна кубинка номер 46 по задните си части.
Хамбург
Последната част от приключението "Wacken" е завръщането в родната реалност. Още като си взимахме билетите, предвидихме да останем един допълнителен ден в Хамбург, за да го разгледаме. Така и се случи.
Душ, кратък сън в меко легло, яка вечеря по германски и обратно в царството на Морфей. Нях-нях-нях - нямам представа какво съм сънувал, но след петдневен стрес на системата, всяка почивка в нормална обстановка е добре дошла.
На следващия ден имахме възможност да посетим някоя и друга забележителност на Хамбург, сред които определено заслужава внимание "Hamburg Dungeon" и църквата "Св. Никола". Няма да се спирам на подробности, но ако имате възможност и желание, направете едно търсене за тези места, а ако случайно минавате от там - посетете ги.
В заключение мога да кажа, че "Wacken Open Air 2010" беше най-голямото приключение, което съм предприемал досега. Дали ще го повторя? Разбира се! Още на следващия "Wacken", живот и здраве, планирам да отида. И как няма, когато на него ще свирят Avantasia, Blind Guardian и Apocalyptica. Дали съжалявам за нещо? За абсолютно нищо! Изживяването е такова, каквото си го направиш, а аз се постарах да ми хареса. Имаше много групи, на които съм фен, много хубава бира, много хубава храна и не на последно място - прекрасна компания от български фенове, които направиха моето метъл кръщене в един чудесен момент, защото въпреки че почти имам висше образование, още щях да се лутам из дебрите на хамбургското метро. Благодаря ви!
