Sting симфонизира Загреб

Автор: Ози

Разстоянието между София и Загреб е около 780 километра. На пръв поглед това не изглежда малко, но всъщност пътуването далеч не е толкова дълго и неприятно. От столицата ни до сръбската граница са около 40-50 км. След това ви предстоят около стотина километра от границата до Ниш (задължително се отбийте на отиване или на връщане в града и хапнете умопомрачителна плескавица - няма да съжалявате!), а след това трябва да карате около 630 километра........ направо. Точно така - стъпите ли на магистралата, която започва от Ниш, до Загреб карате само по нея и то без никакви отклонения, минавайки включително и през самия Белград. Хубаво е от време на време да спирате за кратка почивка - препоръчвам ви това да става на бензиностанциите на сръбска територия. Те са общо взето като нашите, често се срещат и "OMV". За разлика от тях, бензиностанциите в Хърватска са в голямата си част държавни, не са приветливи и са доста занемарени (поне повечето). Не е изключено именно тук да срещнете и измамници, които чакат туристи, за да ги превърнат в поредните ограбени наивници. Такова нещо по бензиностанциите в Сърбия няма да срещнете. Всъщност, това е и едно от малкото отрицателни неща, с които ще се сблъскате в прекрасната Хърватска.

Колко ще ви струва пътуването? Заредете автомобила догоре в България - повечето коли ще стигнат безпроблемно до Загреб с пълен резервоар. След това го заредете отново в хърватската столица - не е за вярване, но от трите държави (България, Сърбия, Хърватска) горивото е най-евтино именно там. Освен него, ще трябва да платите и магистрални такси - за Сърбия те са около 10 евро, а за Хърватска - около 15 евро в едната посока. Умножавате по две (за отиване и връщане), прибавяте към цената на горивото и сте готови.

Щом стъпите на централния загребски площад "Ban Jelacic", веднага ще усетите духа на Австро-Унгария. Хърватската столица е един меко казано прекрасен, чист и подреден град, с архитектура, на която могат да завидят доста столици в Европа. Австро-унгарското влияние се вижда почти навсякъде, а ето и какво задължително трябва да разгледате, ако разполагате с ден или два:

Заставайки с лице към статуята на Josip Jelacic, ще забележите, че от двата края на площада срещу вас започват две улици. Тръгнете по дясната и след по-малко от 100 метра пред очите ви ще извиси снага огромната катедрала "Дева Мария", която е и най-известната сграда в Загреб. Построена е в готически стил и е един от символите на хърватската столица.

Щом разгледате катедралата, се върнете отново на площада и тръгнете този път по лявата уличка. След около 200 метра ще бъдете заобиколени от множество кафенета, бирарии и ресторантчета. От тук започва и старата част на Загреб, която се нарича “Горни град”. Оставете яденето и пиенето за малко по-късно и продължете по уличката нагоре. Предстои ви най-красивата част от разходката. След изкачване на доста стълби, ще се озовете в сърцето на “Горни град” и ще се насладите на прекрасни улички, сгради, музеи, паметници, както и на чудесна гледка към старата част на Загреб и вече споменатата катедрала.

Слизайки от хълма обратно към централната част на града, няма как да не попаднете на улица "Llica". Освен, че това е най-дългата улица в Загреб, в началната си част тя е еквивалент на нашата "Витошка". Тук са повечето модни магазини в града, а ако повървите километър-два по нея ще стигнете и до Загребския театър.

Вече ви е писнало да обикаляте? Връщайте се на улица "Ivana Tkalcia" (тази с ресторантчетата и кръчмите), изберете си заведение и сядайте. Ако сте случили и на хубаво време - ориентирайте се към маса на самата улица. Така ще може да усетите и духа на стария града, докато консумирате поръчаното от вас. И като заговорихме за поръчки и консумация, стигнахме и до второто неприятно нещо, с което ще се сблъскате в тази страна - цените. Разликата в стандарта на живот между България и Хърватска е очевадна и човек се сблъсква с нея буквално навсякъде. Цените не правят изключение - половин литър МЕСТНА бира ще ви струва между 4 и 5 лева, за сандвич (тип арабски) ще се бръкнете около 6-7 лева, а основно ястие в обикновен ресторант ще ви излезе 12-15 лева. Минерална вода за консумиране из града си носете от България. Първо, защото хърватската е доста скъпа на фона на нашата и второ, защото там минералната вода е отвратителна на вкус.

Ако след цялото това обикаляне имате желание да видите и още нещо интересно, попитайте как се стига до Ботаническата градина на Загреб. Заслужава си да се види.

На път за залата, освен прекрасната архитектура, впечатление ще ви направи и още едно нещо. В този град извънземните са оставили един от космическите си кораби! Да, няма майтап, убедете се сами:

Арена "Загреб" е сграда, която съвсем спокойно отговаря на определението "архитектурна прелест". Построена е в периода 2007-2008 година и е с капацитет за над 20 000 души (по време на концерт и в зависимост от това къде е поставена сцената). Залата е на три етажа, като средният е предназначен главно за ВИП-места. Влизането става безпроблемно през някой от множеството входове. Има гигантски паркинг, който може да поеме огромно количество автомобили. Освен множеството спортни събития, до момента в Арена "Загреб" са се провели и доста концерти, част от които са: Beyonce (18 000 зрители), Лондонски Симфоничен Оркестър (10 500), Eros Ramazzotti (15 000), Backstreet Boys (13 000), Jose Carreras (10 000), Depeche Mode (18 500), Rammstein (13 000), Leonard Cohen (12 000), Guns N’ Roses (15 000), Sting (10 000). На 13 април предстои концерт на Roger Waters (част от турнето "The Wall"), а малко преди това се очаква и Bruce Springsteen да свири и пее в Арена "Загреб" (турнето му все още не е потвърдено официално). Общо, зрителите посетили залата във всички събития, състояли се в нея от построяването й до момента, са 747 500.

След като не беше правил самостоятелно турне от 2006-а година (тогава част от европейската му обиколка стана и град Несебър) и след двугодишното турне с The Police състояло се през 2007/2008 година, Gordon Sumner, когото познаваме като Sting, реши да изненада всички. Едва ли някой е очаквал той да тръгне из целия свят с група и 50-членен симфоничен оркестър. Отделни изяви в този формат са правили много изпълнители. Но цяло турне, обхващащо близо сто концерта на четири континента не се вижда всеки ден. Освен всичко друго, организирането на нещо подобно е изключително трудно и води със себе си безброй допълнителни логистични проблеми. За Sting обаче отдавна се знае, че както в музиката, така и в каквото и да е било друго няма "не може" и ето - без много шум турнето "Symphonicity" (името е игра на думи - последният албум на The Police от 1983-а година, както и две песни от него, носят названието "Synchronicity") стана факт! 38 концерта в Северна Америка за два месеца и още 40 в Европа за горе-долу същия период - забележително постижение, особено предвид формата на турнето. Концертът в Загреб бе предпоследният от този дълъг списък. След него на европейския континент удоволствието да гледат Sting с група и симфоничен оркестър имаха само зрителите в Рим. Излишно е да споменаваме, че всичките концерти се проведоха в едни от най-големите зали в Америка и Европа.

Точно в 20:15 ч. инструменталистите от Royal Philharmonic Concert Orchestra - London, предвождани от своя диригент Steven Mercurio, както и групата от няколко музиканти придружаващи Sting на това турне (сред които и Dominic Miller - негов китарист от 20 години) заеха местата си. Същото направиха и зрителите - тази вечер правостоящи нямаше, защото всички места в залата, включително и тези долу пред сцената, бяха седящи. Прозвучаха първите акорди на "If I Ever Lose My Faith In You", а самият Sting се появи на сцената точно в мига, в който трябваше да изпее първата строфа. Още в тази встъпителна песен си пролича, че певецът е в страхотна форма, а времето не е оказало своето пагубно влияние върху гласа му. Напротив - цялата вечер той пя уверено, взимаше всички височини без проблеми и не спести никакво усилие на гласните си струни.

"Every Little Thing She Does Is Magic" бе първата Police-класика за вечерта. Зрителите чуха цели шест песни от творчеството на групата. Веднага след нея те се насладиха и на един от най-големите хитове на Sting - "Englishman In New York". Тук вече цялата зала запя заедно с него, докато той си тактуваше с дайрето (правеше го почти през целия концерт). "Roxanne" е единствената композиция, чийто аранжимент е коренно променен за това турне. Превърната е в нежна балада, в която отсъстват така характерните провлачени подвиквания на Sting "Rooooooxaaaaanne!", но пък така тя се е сдобила с чар и романтика, които липсват в оригинала. След нея бе ред на "Straight to My Heart" - една от песните, които широката публика не познава добре (или изобщо не е чувала), но въпреки това тя се вписа повече от добре в сетлиста. Всъщност, ако ще коментираме подбора на песните за турнето, то трябва да кажем, че недоволство просто не може да има. Едва ли има композиция от творчеството на певеца, която феновете да искат да чуят на живо и тя да не е намерила място в този сетлист. Сами ще се убедите, като го видите по-долу, че това бе съвършеният избор, а на всичкото отгоре Sting представи цели 27 от своите песни!

Приказната композиция "When We Dance" бе една от няколкото бавни и нежни мелодии, които Gordon Sumner и Симфоничния оркестър изпълниха в Загреб. Тук е мястото да кажем, че самият оркестър не се натрапваше ни най малко на зрителите. Аранжиментите на песните са направени така, че класическите инструменти допълват и украсяват композициите, а не им пречат. Във времето на Студената война ни върна "Russians" - песен, която Sting рядко изпълнява по турнетата си, но тази вечер публиката имаше удоволствието да й се наслади. Няма как точно да се обясни, но някои композиции се получават наистина феноменално с помощта на симфоничния оркестър, а при други, класическата музика е просто като някаква добавка. "I Hung My Head" e типичен пример за първия случай - песента сякаш е създадена за варианта, в който феновете в хърватската столица я чуха и съвсем логично тя се превърна в първия много силен момент на вечерта. И като заговорихме за силни моменти, няма как да не споменем съвършенството наречено "Shape of My Heart" - брилянтно изпълнение на Sting и Dominic Miller! Не случайно зрителите започнаха бурно да ги аплодират още преди края на парчето, а не малка част от тях станаха и на крака.

Баладичната и тъжна "Why Should I Cry For You?", посветена на бащата на Sting (починал през 1987-а година), преля в първата по-разчупена композиция, която публиката чу - "Whenever I Say Your Name". Тук феновете станаха свидетели на великолепното изпълнение на беквокалистката Jo Lawry. Песента в оригинал се изпълнява от Mary J. Blige, но Lawry показа, че и тя е можела да бъде изборът на Sting за студийния вариант на парчето. Прекрасно включване на Dominic Miller с класическа китара в средата на "Fields of Gold" (както е и в оригинала й). Като че ли аз лично очаквах повече от тази песен в този й вариант. Причината е, че това е една от най-любимите ми мелодии, които Sting е създавал. Но когато нещо е ужасно хубаво, то трудно може да стане още по-ужасно хубаво, колкото и на човек да му се иска. Бързата и ритмична "Next to You", в която Dominic си партнираше с Lawry като беквокалист изправи на крака цялата зала, а с нея дойде и краят на първата част от концерта.

15 минути по-късно музикантите отново заеха местата си на сцената. Steven Mercurio застана пред тях и даде знак за началото на "A Thousand Years" - една от най-въздействащите песни на Sting. Точно в този момент се получи и единственият проблем през целия концерт. Проблем, който нямаше нищо общо с музикалната част на вечерта. Значително количество зрители от задните редове застанаха най-отпред, запълвайки пространството пред сцената, както и пътеките между отделните седящи сектори, като по този начин пречеха на видимостта на онези, които реално бяха закупили най-скъпите билети. И тук трябва да кажем едно "Браво!" на организаторите на това събитие и особено на охраната, която се справи със създалата се ситуация с лекота. Само няколко охранители бяха необходими, за да бъдат върнати хората по местата им. За 2-3 минути те успяха да накарат станалите зрители да тръгнат обратно назад - без грубости, без викове и крясъци, без просташко отношение. Напротив - с нормални думи, внимателно и постепенно. Да, ясно е, че публиката, която отива на концерт на Sting се състои от все пак, да ги наречем, по-разбрани хора, но мога да си представя реакцията на охраната в България, ако подобно нещо се случи у нас. Примери за грубо и на моменти изключително просташко отношение на българските охранители към родните фенове можем да даваме до утре.

"This Cowboy Song" накара доста от зрителите да запеят заедно със Sting, а след нейния край публиката чу и един истински бисер - "Tomorrow We'll See". Мелодията бе (почти) изцяло в джаз стилистиката, а текста, както самият Sting уточни, разказва за една вечер от живота на един травестит. "Не знам точно кое мое вътрешно аз ме е накарало да създам тази песен", шеговито подхвърли той и в следващия миг пренесе публиката в света на похотта и меко казано нестандартните плътски удоволствия. Sting е един от малкото изпълнители, които умеят чрез музиката и текстовете си да рисуват картини - слушайки го, хората се пренасят в историите му и често губят за известно време връзка с реалността. Точно това се случи и когато прозвуча следващата песен, безспорно превърнала се в своеобразен връх на вечерта. Трудно е да се опише с думи чувството и усещането да седиш на няколко метра от Sting, докато той изпълнява "Moon Over Bourbon Street", но ако трябва да използвам една дума, то тя би била....... ВЪЛШЕБНО. На фона на огромната пълна луна, която бавно преминаваше през трите големи видеостени над сцената, той се превърна хищник, който броди из тъмните улици и дебне следващата си жертва. Докато човек го гледа и слуша, усеща как кожата му настръхва. А когато песента навлезе във финалния си куплет, цялата музика спря и Sting изпя последните няколко строфи акапелно. Логично би било публиката да запее с него. Но това не се случи - 10 000 човека в Арена "Загреб" мълчаха и слушаха. Абсолютна тишина и....... Той. Наистина уникален момент! Sting е харизматичен, въздействащ и завладяващ когато е стъпил на сцената и това се усещаше през целия концерт.

В този миг всичко можеше спокойно да приключи и недоволни нямаше да има. Не така обаче мислеха музикантите, защото предстояха два фантастични дуета с участието на Sting и Jo Lawry - игривата лисича история "End of the Game" и номинираната за наградите "Grammy", "Oscar" и "Golden Globe" песен "You Will Be My Ain True Love", от саундтрака към филма "Cold Mountain" (с участието на Jude Law и Nicole Kidman). Макар и кратко, изпълнението си заслужаваше, а в неговия оригинал женските партии се изпълняват от Alison Krauss. "All Would Envy" ни пренесе отново в една от типичните за Sting истории, каращи ни да се замислим за изборите (понякога доста погрешни), които човек прави в живота си. Зрителите ще запомнят песента и с чудесното соло на тромпет в нейната средна част, а от тук до края на вечерта бе време само за хитове. "Mad About You" с леко променен аранжимент и вечните Police-класики "King of Pain" и "Every Breath You Take" бяха финалът на основната част на концерта.

И ако някой си е помислил, че тук всичко ще свърши, значи е бил в сериозна грешка. Предстояха цели три биса! Първият от тях донесе радост за онази част от зрителите, които са разбрали за съществуването на Sting тогава, когато "Desert Rose" се превърна в един от големите диско хитове (1999-а година). Ако оставим шегата на страна (въпреки, че в нея има доста голяма доза истина), песента е прекрасна. Както и изпълнението, което видя публиката в Загреб. Е, опита на Sting да танцува арабски танци на тази мелодия се оказа неуспешен, но пък нека да има все пак и едно нещо, което той не може да прави добре. Тук и охраната вече бе безсилна - най-щурите фенове окупираха пространството пред своя любимец. Вторият бис започна с "She's Too Good For Me" - винаги съм обожавал тази песен и начина, по който в нея е описано как една жена може да "харесва" един мъж. Не съм си и представял, че ще я чуя на живо, защото тя също е от композициите, които британецът рядко изпълнява. Тази вечер обаче беше специална и всички вкусове и желания бяха задоволени и изпълнени. Специално бе и изпълнението на "Fragile" - един от диамантите, изваяни от ръката на Gordon Sumner, а с него дойде и краят на този концерт. Или поне що се касае до участието на групата и симфоничния оркестър, защото третият бис беше запазен само за Него. И докато всички очакваха да чуят акапелно изпълнение на "I Was Brought to My Senses" (така завършват всички концерти от турнето), Sting реши да направи вечерта в хърватската столица уникална и изпя "Message in a Bottle", акомпанирайки си сам с класическа китара. От 78 концерта до този момент, това се случи само в Загреб и два дена по-късно в Рим, където бе сложен и краят на европейската част от турнето. Предстоят концерти в Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, след което вероятно Sting ще си вземе заслужена почивка. Ние пък ще очакваме следващата ни среща с него. А докато тя дойде, ще си спомняме за магическата вечер в Загреб и ще си тананикаме на ум: "Every little thing HE does is magic"…

Ето и пълен сетлист от концерта на Sting и Royal Philharmonic Concert Orchestra, състоял се в Загреб, на 8 ноември, 2010 г.:

Първа част:
01. If I Ever Lose My Faith In You
02. Every Little Thing She Does Is Magic (The Police)
03. Englishman In New York
04. Roxanne (The Police)
05. Straight to My Heart
06. When We Dance
07. Russians
08. I Hung My Head
09. Shape of My Heart
10. Why Should I Cry For You?
11. Whenever I Say Your Name
12. Fields of Gold
13. Next to You (The Police)

Втора част:
14. A Thousand Years
15. This Cowboy Song
16. Tomorrow We'll See
17. Moon Over Bourbon Street
18. End of the Game
19. You Will Be My Ain True Love
20. All Would Envy
21. Mad About You
22. King of Pain (The Police)
23. Every Breath You Take (The Police)

Бис 1:
24. Desert Rose
Бис 2:
25. She's Too Good For Me
26. Fragile
Бис 3:
27. Message in a Bottle (The Police)