REVOLTING COCKS - "Sex-O Olympic-O"

2009, 13th Planet Records/Wizard

Ротааа, миррр-но! Cocks out! За пооо-чес'! Огъъън! И се започва канонадата... Прекрасна, енергична, пулсираща канонада от силно метализиран синт-рок... при това изключително зарибяващ!
   С горното разгонено излияние бих искал да намекна... или направо да натвърдя, че "Sex-O Olympic-O" съвсем категорично е най-изпипаният и "дървещ" във всяко едно отношение албум на Revolting Cocks - и композиционно, и инструментално-вокално, и техническо, и визуално, и откъм разнообразие, да не говорим за кристалното качество на продукцията. Съотношението между предимно мазноватите (в най-миловидно-положителния възможен смисъл на думата) и идеално пасващи на цялостния revolting пейзаж вокали на Josh Bradford, компютърните магии на канадското клавирно чудо Clayton Worbeck и всевъзможните 6- и 4-струнни китарни издевателства на Sin Quirin от Ministry е "максимално оптимално", а мелодиите и аранжиментите са просто... извънземни! Ако трябва да се помъчим да говорим малко по-конкретно, налице е перфектната аудио-комбинация между звуковите похвати на Sigue Sigue Sputnik, KMFDM и Jane's Addiction, да речем, с малко Ministry, Die Krupps, Nine Inch Nails и PIG на Raymond Watts за цвят... Как звучи, а? Безумно... но и безумно интригуващо... като целия нов диск на RevCo.
   Разбира се, тук е и човекът, привличащ най-мощен сноп прожекторни светлини върху проекта - Al Jourgensen. Освен като продуцент и издател чрез лейбъла си "13th Planet Records", г-н министърът се отчита и с програминг, хармоника (в среднотемповия парцалив южняшки рок-изстрел "Red Parrot") и с типичните си крясъци, ясно доловими в откриващата диско-метъл мелачка "Hookerbot3000" или в хипнотичната хетероратория "I'm Not Gay", чийто запис чухме още миналия юли по време на концерта на Ministry в София. Пръстът на AJ е оставил отпечатъка си и в т. нар. "Vegas Mix" на маршовия стадионен химн "Keys to the City", написан преди време в съавторство с Josh Bradford и покойния Paul Raven специално за хокейния отбор "Chicago Blackhawks". Осезаеми Ministry-заемки се чуват и в края на "Lewd Ferrigno", докато на други места, особено в развлечено-разсъблечената "Wizard of Sextown", човек остава с усещането, че слуша гласа на колегата на Al по гениална шизофрения, Perry Farrell... С две думи - пълна лудница!
   Няма как да не отдадем заслуженото и на пулсиращата "Robo Banditos", и на пипнато-барнатата (най-вече от текстова гледна точка...) "Touch Screen", и на насечената резачка "Abundant Redundancy", и, разбира се, на абсолютния хит в албума - синт-метъл вихрушката "Cousins". Единственият пълнеж е добавеният в края на диска ремикс от типа кому-е-нужно-това-? на "Hookerbot3000", заради което отчупваме половин парченце от иначе заформящата се кръгла и мазна десетка, подхождаща напълно заслужено на "Sex-O Olympic-O". Абсолютн-О душевн-О O-rgasm-O!


111111111x

Envy