HEATHEN - "The Evolution of Chaos"

Отново и отново завъртам този диск. И той ще получи максималната оценка! В случая десетката е напълно достатъчна за това ревю. Всичко, написано и изказано, ще бледне пред пиршеството, изливащо се от "The Evolution of Chaos". И дори да ви се стори светотатство, дискът мога да го сравня само и единствено с гениалния "Master of Puppets" на Metallica! С тази разлика, че Metallica никога няма да звучат като "The Evolution of Chaos". Не, Heathen не са и никога няма да бъдат новите Metallica. След албум като "The Evolution of Chaos" не им и трябва. Защото с него са постигнали съвършенството в траш и спийд метъла. Толкова комплексен и завършен диск не е излизал от години. Добре че Lee Altus успя да се откъсне за малко от Exodus и да възроди култовата шайка от Бей Ериа. И групата да се завърне с гръм и трясък и с албум, събрал в себе си всичко най-стойностно в стила.

   И докато Overkill отнесоха цялата нова траш вълна от банди и бандички с "Ironbound", Heathen ги заровиха и погребаха с "The Evolution of Chaos"!

   Всъщност, за непознатите - Heathen се събират през 1984 година. От оригиналния състав на бандата са останали само само Lee Altus и вокалистът David White. И независимо че Altus свири под диктовката на рифовата машина Gary Holt, по никакъв начин не е направил Heathen копие на Exodus. С "The Evolution of Chaos" Heathen са по-мелодични, по-бързи, по-технични, по-полирани, по-достъпни. Но да се върнем на историята. Два албума - "Breaking the Silence" от 1987-а (когато стилът е вече в зенита си) и "Victims of Deception" от 1991-ва (когато дет метълът е в апогея си). Няколко демо записа (в този от 1988 г. дори пее култовия Paul Baloff - R.I.P.), два сингъла и два кубика пръст върху ковчега. До 2001 г., когато групата е събрана отново. През 2005-а излиза едно демо и пак тишина. Точно тогава Lee Altus става част от Exodus и фризерът отново е пълен. За да се стигне до 2010-а, когато ледниковия период свършва и най-логичното продължение на "Victims of Deception" е факт. С Kragen Lum на другата китара, Jon Torres на баса и почти оригиналния барабанист Darren Minter. След пет години записи и многократни отлагания "The Evolution of Chaos" е най-накрая издаден! За албума няма какво толкова да се каже. Освен че е гениален, разбира се. Това творение просто трябва да се чуе и да се слуша. Многократно. Докато не остане друго освен Хаос! Рядко ми се случва след като и последният тон отшуми, да си пусна някой диск отново. С новия Heathen това е един непрекъснат процес. Зацикляне! В него няма слабо парче и има от всичко по много - бързи композиции, бавни песни, плътни и хващащи вокали, тонове сола, камари от технични рифове, епика! Двойните китарни хармонии преливат като препълнен язовир, а ритъм секцията топи релси. Трудно е от 11 къса да откроя един или няколко, защото албумът освен всичко е и хомогенен. Намерен е идеалният баланс и подредба - за да не омръзва. Защото само интрото и скоростната "Bloodkult" са под пет минути. Всичко останало е разгърнато и развито съвършено. Всяка идея е използвана максимално. Умерено е вкарана и доза NWOBHM. Откриващата "Dying Season" е като удар в лицето, "Arrows of Agony" е пропита от източни влияния и уникален припев, който веднага започваш да си повтаряш. "A Hero's Welcome" разтапя! Черешката на тортата, диаманта в короната, есенцията на стила е 11-минутният шедьовър "No Stone Unturned" - уникална комбинация от шред, огнени рифове, мелодия, акустика! Финалът е за тоталната олдскуул трашария "Silent Nothingness". Суперлативи могат да се изпишат и за останалите отрязъци. Отрязъци, защото всички те са неделими и част от мозайката "The Evolution of Chaos", без които усещанията и проблясъците ще бъдат непълни и изкривени.

   В заключине ще се върна към първите редове. Защото този диск получи максималната оценка още с първото завъртане! За това ревю бяха необходими само име на грурата, заглавие на албума, издател и десетка! Всичко написано и изказано просто бледне пред пиршеството, изливащо се от "The Evolution of Chaos".