Alan Averill: "С PRIMORDIAL ще свирим над два часа в София"

24 яну 2016, 20:20 ч. 1639 / 2 6
пред./следв.

   Alan Averill е човек, с когото можеш да говориш за история, политика, музика… Той е интересна, сложна личност. Колкото е социален и обича да се среща с фенове и да опознава нови хора, толкова и бързо би отрязал някого, с когото не намира смисъл да общува. Той е вокалист на ирландската келтик/паган метъл банда PRIMORDIAL. Сред другите му ангажименти са странични музикални проекти/банди, пише за списание "Zero Tolerance", сътрудник е в "Metal Blade Records"… Зает човек, както се вижда, но в чест на второто гостуване на PRIMORDIAL в България, отделя време за разговор с WeRock.bg.

 

 

   PRIMORDIAL са една от немного дългия списък с групи, които изразиха съпричастност към трагедията в клуб "Colectiv" в Букурещ, и то не от куртоазия, а защото наистина им пука. Малко повече от две седмици след пожара там (30 октомври 2015г.), бандата обяви търг за изключително редки плочи от т.нар. пробен отпечатък на три свои издания, всички лично подписани от музикантите. А парите от продажбата отиват за жертвите на инцидента и техните семейства.

   Всъщност, Alan, искам да ви кажа едно голямо "Благодаря!" за тази постъпка!
   Това, което се случи там е ужасяващо, ако не и най-ужасяващото нещо, което изобщо някога се е случвало в ъндърграунд метъл сцената… Малко преди това бях в Румъния, а едва ли не в деня преди самия инцидент, попаднах на тези плочи и се зачудих какво по дяволите ще правя с тях, казах си: трябва да идат в нечия колекция. Аз вече не съм привързан към подобни неща, не ми пука. Изобщо не се поколебах да ги пусна. Успяхме да съберем около 900 евро.

   Браво! На 30 януари - ден след концерта си тук, отивате към Румъния, където ще се проведат наградите на Metalhead.ro. Вие лично ще получите ли някаква награда или сте само специални гости на събитието?
   Нямам идея. Предполагам, че ще свирим, но не знам подробности, защото отдавна се отказах да следя всички детайли за всичко. Важното е да съм на летището навреме, а понякога може да погледна с коя друга банда свирим. Преди се интересувах от всяка подробност и бях в час, но в един момент почувствах, че ще да откача с всички тези числа и прочее и престанах да ги следя. Към днешна дата сме си разпределили задачите в бандата и всеки отговаря за различни неща.

   Интересно е, че първият концерт на PRIMORDIAL в Румъния беше част от нещо, което тогава нарекохме мини-турне под шапката "Storming The East 2003", като втората дата беше пък първият концерт на групата в България. "Ха-ха, да "мини турне", което се състои в две дати - велико", спомня си Alan.
   Може би фактът, че сме свирили само веднъж в България, е съчетание от да го наречем лош късмет" и обстоятелства. Повечето турнета просто минават из Европа и не стигат до страни като вашата, освен в случаите, в които турнето не е източноевропейско. В това няма нищо лошо, докато си на 20-23-25, но не и когато си на 35-38, както сме вече в PRIMORDIAL, когато вече не можеш да си позволиш да обикаляш източна Европа 10 дена, защото имаш и други ангажименти, работа, семейство и деца. Тогава на хората им се налага да се спират на трудни и недотам интересни избори. И така единствената възможност остава да правим при вас концерти през уикенда и да ги правим рядко. Много ми е готино, че ще ви посетя отново и се надявам да има яка публика и хората да са надъхани. Странно е с някои държави - ето например отне ни доста години, докато се върнем в Румъния, но веднъж като го сторихме свирихме 3-4 пъти само за последните 5 години. Някои държави имат нужда от почивка - ето Унгария - преди свирихме доста често там, но последните 6-7 години не сме се появявали. Когато си на 25 е доста по-лесно да си избираш къде ти се свири, но ако не си професионална банда, каквато ние не сме, нещата са по-сложни. Абе, майната му - идваме! Идваме и ще свирим не по-малко от два часа, даже два часа и нещо, така че бъдете готови! 


   С първия си концерт в България, през 2003-а, PRIMORDIAL се фокусираха на актуалния си тогава албум "Storm Before Calm" (2002), от тогава досега бандата издаде 4 дългосвирещи албума, така че има доста "нов" материал за българската публика. Приготвили ли сте вече сетлиста за 29-и и какво ще включва?
   Нямам представа, но със сигурност ще е много шумно и голямо шоу. Когато свирим в градове или държави, в които може и да не се върнем скоро или пък не сме били никога преди, обикновено забиваме поне два часа. В Москва свирихме 2 часа и 45 минути, а пък в Гърция сме правили сет от 3 часа и 15 минути! Наясно съм, че това е малко дълго, за да задържиш вниманието на хората, и, че ще има спадове и пикове в реакцията на публиката, но ние имаме 8 албума, искаме да свирим песните, които искате да чуете, а и се кефя да свирим дълго. Вече ми се гади да пътувам по сто часа за фестивали, където накрая да имаме 45 минути, което са наши 5 песни… Така че, когато се отвори възможност като тази, се радваме. Подготвяме дълъг сет, както си трябва и дано публиката е готова!

   Отдаваме се на спомени за първия и единствен до този момент концерт на бандата у нас. "Спомням си касапинът, който пристигна бейкстейж и държеше съд с топла кръв…", казва Alan и продължава,
   Аз и днес използвам истинска кръв на сцената, стига да има кой да ми я достави, но тя не е нещо съществено за сценичното ни изпълнение. Ако видите нещо като кръв по мен, докато съм на сцената - това е истинска кръв, а не изкуствена." Да, ние пък си имаме артист, който използва кетчуп, изстрелвам аз. Последното развеселява събеседника ми и едва му се вярва.

   Продължаваме със спомените му на "20-годишен, когато смяташ, че си безсмъртен и ще живееш вечно и светът се разкрива пред теб и ти си удивен…". Обяснява, че се вълнува и днес, но по различен начин, а не от позицията на един пич в банда, който се кефи, че е отишъл в чужбина, а по-скоро от позицията на някой, който вече е музикант, който вече е постигнал нещо.
   Първото ни посещение в България беше поучително, странно, интересно, любопитно и забавно в същото време. Ще ми се да вярвам, че към днешна дата сме по-добри като банда, много по-компетентни, по-уверени на сцената. Но първият ни концерт при вас беше едно от важните нещата, с които се строи житейския опит, които те изграждат като личност. Още повече, че ние сме от Ирландия, което е в периферията на Европа и нямаше как, като някои от Холандия, да се метнем на вана и да свирим из цяла Германия… Като тийнейджъри сме свирили само в Англия. Едва през 1998-99-а излязохме из Европа за първи път. А това да се вдигнем чак до България за концерт тогава беше нещо твърде необичайно. По това време бяхме и в Гърция и беше много вълнуващо. Още по-якото сега е, че още сме тук, силни сме и се завръщаме 13 години по-късно и дано хората ни помнят. По онова време имаше много модерни банди, които вече ги няма…

   Желанието на Alan да се върне в България не е само на думи. Любопитен е да види повече от България и затова е решил да удължи визитата си тук с два дена, защото
   Има държави, за които не ти се отдава така често възможност да посетиш и си струва да си дадеш ден-два повече като турист, защото иначе успяваш да видиш само летище, микробус, път, хотел, микробус, път, летище и после вкъщи. И освен, че аз нямам ангажиментите, които имат другите пичове в бандата, аз обичам да пътувам сам и да си правя каквото ми е кеф на мен. Без да обиждам града, но ако ставаше дума за Амстердам, просто щях да си остана в буса, ха-ха. Щях да си кажа: „Ох, пак ли Холандия…"

 

   Когато Alan е на кеф, получавате и специално диджей парти, където той лично подбира и пуска музиката. Такова е потвърдено за 28 януари в клуб "Live & Loud". Дали изобщо може диджействането и свиренето на живо да се сравнят?
   Честно казано - не. За мен е нещо като завръщане към 90-те, когато пусках музика в клуб в Дъблин, който обаче вече не съществува. То е нещо като да излезеш вечер на купон, но ти да държиш нещата под контрол, което чудесно отговаря на моята натура, на моя манталитет. Забавно е, а и не се и налага да се чудиш в кой клуб да идеш и да се тябва да слушаш MACHINE HEAD и PANTERA. Аз съм пускал на "Roadburn Fest" в Гърция и т.н. и умея не само да събера тълпата, но и да ѝ поднеса изненади, да ѝ предложа и алтернативи на хитовете. Хората биха пускали „Ace Of Spades", „Welcome to The Jungle", „Highway To Hell", „The Trooper"… О, я се разкарай, няма смисъл от това! Виж аз си задавам въпроса: „Коя песен на MAIDEN би искал да чуе фен на MAIDEN, която обаче да не е "Run To The Hills"? Канен съм и на места, където се иска само рок, което не ме притеснява, но когато някой идва на място, където знае, че ще пускам от моя специален сет, се знае, че чуе PENTAGRAM и подобни." Що се отнася до това дали би пуснал песен на собствената си група, обяснява, че не обича да го четкат и „не бих се изтъпанчил и извъртял цял албум на групата си, както с радост някои норвежки групари от „Б" група в блек метъл сцената определено биха сторили. Не съм такъв тип да се фукам, да се удрям в гърдите и да разправям, „Ей, това го свиря аз!". Така че дори някой в София много да настоява да пусна песен на PRIMORDIAL, едва ли ще стане, а и нали на следващия ден ще чуете групата на живо…" А дали би приел заявки за песни по избор на присъстващите, г-н Ди-джей? „Да, но само няколко и моля ви, не ме карайте да ви пускам „Run To The Hills", MACHINE HEAD или шибаните BLACK LABEL SOCIETY и подобни - учтиво ще ви кимна, но никога няма да ги чуете.
  Ще имаме едно наум тогава.

   Ето че дойде време за втория концерт на групата у нас. Те са все същите. PRIMORDIAL е група, чийто състав е стабилен през годините и момчетата продължават да са заедно вече над 20 години. Alan разказва, че групата стартира със сериозни намерения, а не защото някакви хлапета са искали да пият бира, да пушат трева и да си дрънкат парчета на SLAYER.

   Всъщност аз не се познавах с момчетата, аз просто отговорих на една тяхна обява, а и те не са били кой знае какви приятели по това време. Откровено казано ни отне 3 или 4… не - всъщност отне ни точно 6 години, за да се сприятелим! До издаването на "A Journey's End" (1998) не бяхме приятели. Много банди тръгват като приятели и скоро на някой вече не му се свири метъл или се жени и се мести в покрайнините на града… А ние създадохме бандата с много сериозни намерения и имахме кристално ясна концепция за това, което искахме да правим. Ние сме като гангстерска банда -знаем, че имаме някого зад гърба си, но в същото време знаем, че когато искаме оставаме сами и всеки се занимава със своите си дела. Когато сме в Ирландия не излизаме да се мотаем заедно. Заедно сме на сцената. Естествено, че спорим, крещим и имаме обичайните човешки проблеми. Обаче има нещо много ирландско и то е да сграбчиш някой за яката и да го проснеш на земята, на следващия ден му се извиняваш и всичко е наред. Такива сме си. Има банди, които наистина се мразят помежду си и се понасят само заради няколкото стотин евро, но като се поркат всичко излиза наяве. 

   Alan го е казвал и преди, когато 2010-а се наложи да си дадат сметка, че групата - това са те петимата и без който да е от тях групата няма да я има. Тогава, след като Simon O'Laoghaire прецаква концерт на групата в Гърция, защото е прекалил с алкохола, му се налага да си вземе „отпуск". Позицията запълва братовчед на Alan Gareth Averill, който между другото създаде клипа към песента им "Babel's Tower", а също е и автор на официалните фотографии. Шест години след случката, думите на Alan са същите:
   Всеки може да застане и да изсвири някакви партии в бандата, но PRIMORDIAL това сме ние петимата, и само ние петимата сме PRIMORDIAL, без който и да е от нас, няма да е същото и ние го знаем! Pol и Ciaran свирят заедно от края на 1987-а, когато са били 12-13 годишни, а аз съм с тях от 1991-а, т.е. ние тримата сме заедно от 25 години. Израснали сме заедно и сме в някакви странни взаимоотношение. Има моменти, в които само като ги видя как излизат от буса сутрин, мога да преценя дали не са на кеф единствено по начина, по който държат раменете си.

 

   Не е трудно да се сети човек кое му е забавното на това да си в група - пиене, мацки, фенове, които пеят с теб… Вероятно има и нещо, което мразиш в цялата работа?
   Не, няма такова нещо, което да "мразя"! Далеч съм от мисълта да приемам за даденост групата. Заслужава си дори само заради това, че обикаляш света и ти плащат за това, да виждаш емоционалната реакция на хората спрямо това, което правиш. Остави настрана това, че пиеш без пари, има мацки и т.н, но фактът, че някой ти плаща самолетния билет до Мексико или Москва, където да свириш своята музика - е тогава си даваш сметка, че си късметлия да участваш в нещо доста специално; нещо, което не се отдава на всеки. Е, да има дни, в които я караш като зомби, защото си спал 3-4 часа за 3-4 дена и да трябва да се вдигнеш и да излезеш на сцената. Трябва да си изградиш навик да дремваш за час-час и половина, да си сложиш тъмните очила и да отебеш света наоколо, за да презаредиш. Турнетата не са за всеки. Изискват се определени качества и не всеки издържа, но за щастие АЗ съм създаден за това!

   ...прекъсвам Alan, когато повтаря последната фраза, за да потвърдя думите му. Не веднъж съм ставала свидетел как след смазващ концерт и афтърпарти, към 8-9 сутринта той е "рестартирал", оглежда се и казва: "Къде е купонът?" Значи би споменал само малкото време за сън?
   Да това, а и също колко е важно да знаеш кога да напуснеш не само купона, но и простичко казано - разговорът. Колкото по-известен ставаш, толкова повече хора искат да споделят питие с теб и се случва да дойде безпаметно пиян идиот, които ти крещи в ухото колко не харесва еди-си-кой албум и подобни глупости. Обаче с напредването на възрастта човек започва да цени повече времето си, така че няма да седя на бара и да си губя времето с хора, които не го заслужават. Ако има такива, чиято компания харесвам - тогава ще остана с тях. Ето това е другото важно качество.

   Ти си зает човек, нали? Занимаваш се с други банди (VOID OF SILENCE, BLOOD REVOLT, DREAD SOVEREIGN, TWILIGHT OF THE GODS), пишеш за "Zero Tolerance"… Какво още?
   Да, така си е. Тази година даже съм се заел с нов музикален проект, който дори не е метъл. Освен това поддържам блога си, планирам да пусна и подкаст. Не искам обаче да се превърна в някой, за когото всички ще се обърнат и ще кажат: „Ооооох, пак ли тоя!" Нещата обаче трябва да продължават да се случват и аз ги правя, докато не репетираме с PRIMORDIAL. Трябва да си креативен и аз ще продължа да върша всичко това, докато имам волята и страстта да го правя с този интензитет. Ако дойде време, в което ми се случи да си кажа, ох, мързи ме да направя това или нямам настроение за онова, се надявам да имам топките да се оттегля.

   Да останем за малко на тема "Zero Tolerance". Някога твоя статия за списанието била ли е цензурирана?
   Хммм, не точно, не бих казал "цензурирана", но имаше нещо подобно с мой текст за "Шарли Ебдо", за който се разразиха големи спорове и накрая не бе публикуван. Също така за някои моите текстовете звучат непочтителни, защото са в контраст със социалния климат, който се натрапва от онлайн войните, НО аз съм вече на такава възраст, че не ми пука ни най-малко.

   Като си говорим за печатни издания - вярваш ли, че вече няма живот в тях? За България мога да ти кажа, че вече нямаме музикално списание.  
   Да, ами значи тогава положението при вас е точно като в цяла Северна Америка - там има едно списание и това е "Decibel"… Вече няма преса, печатните медии са мъртви. От това, което знам аз, списание "Kerrang!" преди са продавали четвърт милион копия, а сега вероятно са слезли до 15-20 хиляди. Интернет уби и много други подобни неща. Ето аз например отварям bbc.co.uk, за да прочета новините и вече не купувам вестник. Разгръщам го, ако съм в някое кафене или при родителите ми, но не и в други случаи, което е жалко, защото при вестника имаш свободата моментално да избереш коя статия ти се чете и коя не, а в сайта си на клик, който те води към друга история. Така че - да, печатните медии са мъртви! Когато издадохме „The Gathering Wilderness" (2005) направих 300 интервюта, а сега за последния [Where Greater Men Have Fallen (2014)] само 40. И нека да си го кажем честно, феновете посещават максимум 20 сайта, за да четат интервюта с банди. Хората влизат в нета и отиват "YouTube" и така едно интервю там е десет път по-гледано от някое, което трябва да скролват и да четат. А и аз вече не седя с часове да набирам отговори за даден сайт в Испания, с дизайн като от 1998-а, чийто трафик е 20 човека и е направен само заради две тийнейджърки, които искат да ходят на концерти без пари. Вече когато издаваме нов албум с групата, аз пускам дълга, детайлна история за албума, откъдето може да се извадят всички отговори, но ако все пак искаш можеш да говориш с мен по "Skype". Случва се да ми пратят 35 въпроса, повечето от които политически, и да ме карат да им набирам отговорите - е, няма да стане. А когато им кажа - ок, да говорим в "Skype" - ще ви отговоря, те се отказват, защото ги мързи да набират отговорите ми. Животът ми е твърде кратък, за да се занимавам с подобни.

   Пишеш ли вече книгата си?
   Казвали са ми няколко пъти, че би било готино да напиша книга "Almost Famous" или "как бях част от почти известна банда", ха-ха. Е, аз вероятно мога да го направя по забавен начин. Несъмнено ми е минавало през акъла. Може пък и да отида на Хаваите за месец и да я драсна. Шегувам се. 

   Напоследък изгубихме много музиканти. В такива моменти задаваш ли си въпроса: "Готов ли съм да си тръгна, готов ли съм да умра?" Чува се дълбоко поемане на дъх,
   Смъртта на Lemmy определено ме удари много силно. В моя микрокосмос, в моя живот има много елементи, които са сходни с тези в живота на Lemmy. Например неконвенционалния начин на живот, отношението към определени неща. Не, не съм готов за това да ми свърши времето, но пък поне знам, че ако стане, съм създал куп неща, които ще останат и след мен. Постоянно съм движен от креативна сила да творя и да продължавам да бъда това, което съм. Навлизаме в такъв период, в който рок величията ни остаряват, а Lemmy беше на 70, ROLLING STONES и те са… В следващите 5-10 години мейдъните ще са по 65-70, също и JUDAS PRIEST - всички тези класически банди, ще започнат да ни напускат през следващите 5 години. А това докъде ще ни доведе? Нямаме никакви други толкова големи имена вече, нямаме нови IRON MAIDEN, които да са хедлайнери, на който и да е фестивал. Тогава какво остава? SABATON? Пфууу… Всички големи ще трябва да ни кажат „Сбогом" от сцената, а още 5 години след това и да напуснат Земята.

   Следва минута мълчание.
   Тук ще вметна, че междувременно получаваме разрешение да пуснем на търг трите тениски с щампа от това същото турне, които са останали от пачката от петдесетина, която тогава произведохме с организатора Емо Сапаревски специално по повода. Alan ще е личният преносител на сумата към пострадалите в "Colectiv" в Румъния, която ще се събере от продажбата им, заедно с парите, които вече събрахме на концерта-трибют за Chuck Schuldiner миналия месец.

   Концертът на PRIMORDIAL ще се състои на 29 януари в столичния клуб "Live & Loud".

Текст и снимки: Албена Цолова - Бета

 



live&loud
Коментари   (6)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Смех 25.01.2016 22:43:19 отговори + 5 1
Браво Бета!
Точно в твой стил си хейтнала Сабатонеца ))
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

ank 25.01.2016 15:44:46 отговори + 6 4
Браво, Бета! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

xaoc 25.01.2016 13:23:37 отговори + 6 4
Страхотно интервю. Браво! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Мрън 24.01.2016 22:54:21 отговори + 14 12
Разхвърляно и трудно за четене интервю! Разбрах, че ще свирят колкото им е кеф(ако не им е Ко Праим?), авторката милее за всичко ставащо в Румъния и е гъста с Алан. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Vixx, L & L 24.01.2016 22:44:33 отговори + 11 10
Е, т'ва е силно, професионално и едновременно с това - фен-ско интервю! Респект към Бета! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

TGW 24.01.2016 21:56:58 отговори + 9 8
Алан е един от хората, които винаги имат какво да кажат. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".