Chris Caffery от SAVATAGE: "В момента се опитваме да запълним празните места по картата"

   SAVATAGE са от онези групи, които през 80-те и 90-те години на миналия век дефинираха звука на американския хеви и прогресив метъл. 24 години след последния си албум "Poets and Madmen" SAVATAGE се завръщат отново към активна дейност. Групата тръгва на турне, за съжаление без Jon Oliva, който страда от сериозни здравословни проблеми. Но заедно с него останалите музиканти работят по нов материал. За българските фенове има чудесна възможност да гледат едно от фестивалните участия на SAVA - в "Terra Republic", близо до Солун на 28 юни, на фестивала "Rockwave". Два горещи повода за разговор с китариста на групата Chris Caffery.

   Интервюто с Chris Caffery е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 31 март.

Привет, Chris, когато композираш нова музика, какъв инструмент използваш?
Обикновено в повечето случаи измислям припев или вокална идея в главата си. Припявам си мелодия за текст или идея за припев, след което хващам китарата и започвам от там. В повечето случаи композиционният процес при мен започва с китарата. Дори понякога използвам бас, защото е забавно. На клавишни съм създал едва няколко композиции. Голяма част от моите неща са създадени на китара. Но обикновено хващам телефона и записвам идеите, които са ми хрумнали, използвайки съответните гласови програми. Това са кратки напомнящи пасажи за припеви, които изпявам. След което ми е по-лесно да създам китарните мелодии. В моите солови албуми и свиря, и пея. Създавам музика и върху нея измислям вокалите. Никога преди не бях помислял, че ще трябва и да пея всичко. Оказа се, че ми е лесно да правя и двете. Нищо, че преди бях само китарист. Не бях изпял и една нота. Нали се сещате как ритъмът дразни съзнанието, погалва стомаха, а аз трябва да съм в синхрон с пеенето. Винаги съм се възхищавал на музиканти като Geddy Lee, който се справя с лекота. А и свири със стъпалата си на клавири. И аз се научих да свиря и да пея, но в повечето случаи за създаването на нов материал използвам китара.

При SAVATAGE обаче е различно, нали?
За мен, не бих ги определил като специфични, но има няколко неща. Аз съм метълист. Голям фен съм на стария SAVATAGE. Голяма част от него е създадена от Jon Oliva и Criss Oliva. Criss е създал голяма част от рифовете, а Jon е завършил голяма част от песните. Criss е дал на Jon рифа за "Hall of the Mountain King". Такъв е бил процесът при тях. Днес или аз ще дам на Jon някой тежък риф, а той ще каже, че е страхотен и тогава започваме да оформяме песен, или той има композиция без преход или секция за солото, които аз създавам. Като песента "Morning Sun". Аз създадох всички музикални части, а Jon - припева и стиховете. Всичко след припевите, солата, края на композицията, цялата тази музика е моя. В тези неща има баланс. В албума "Poets and Madmen", в песните "Drive" и "Awaken" музиката е почти изцяло моя. В този албум беше първият път, когато имах възможност да предложа мои идеи. Рифът в "Morphine Child" е мой и песента беше създадена около него. В общи линии нахвърлям идеите на Jon. В момента с него работим по нови неща. Написах едно друго, от което хората чуха малка част като реклама. За мен този процес на работа е като завръщане в "дълбокото, което отново ни призовава". Чувствам се по този начин, защото работим по нов албум на SAVATAGE. Винаги, когато правим опити за създаване на музика, всъщност запълваме празните пространства в структурата на песните. Без значение дали са бързи или бавни, дали е балада. Но не мисля, че работейки, съзнателно се връщаме към миналото и определен период от историята на групата, за да създадем композиция, която да покрие критериите на стария SAVATAGE. И да хванем времената на Criss Oliva в съвременна песен. Да възродим по-тежката му страна - мрачното начало и онази особена тежест, която се съдържа в него. Понякога предлагам акустична част, която се харесва и става част от някоя песенна структура. В повечето случаи излизам с отделни парчета и части и оставям Jon да ги свърже в почти завършена композиция, а Paul O'Neill създаваше текстовете заедно с него. Така работехме преди.

Когато предлагаш подобни части на Jon, съзнателно ли си наясно, че те са подходящи за SAVATAGE?
Знаеш ли, по някакъв начин усещам, че те звучат като част от песен на SAVATAGE. Аз просто нахвърлям идеи, изпращам ги на Jon, знаейки на подсъзнателно ниво, че те стават за музиката на групата. Никога няма да му изпратя идея, която би била по-подходяща за албум на AEROSMITH. Когато композирам за SAVATAGE, някак си усещам, че музиката е за групата. Ако си пуснеш албума "Gutter Ballet", ще чуеш толкова много уникални китарни рифове, които изграждат песните. "Thorazine Shuffle" и "Hounds" са добър пример. По същия начин се опитвам да създам онези малки елементи, които ще се впишат в музиката на SAVATAGE.

Тръгвате на турне със SAVATAGE, създавате нов материал…
На първо място никога не сме се разпадали. Просто спряхме да свирим. Чаках този момент от 20 години. Очаквах това да стане още през 2003. После и 2024, 5, 6, 7, 8… Въобще не си давах сметка колко бързо ще мине времето. През 2015 г. свирихме на "Wacken Open Air". А това беше преди десет години. Paul O'Neill си отиде от този свят. Времето мина като едно мигване. Имахме планове да започнем работа със SAVATAGE след "Wacken", но Paul почина, след което удари и COVID-19. Последните десет години буквално се изпариха като едно щракване с пръсти. В един момент мениджмънтът ни ни предложи да направим няколко концерта. Ние се съгласихме, защото вече бяхме започнали да обсъждаме нов албум. След което се появиха здравословните проблеми на Jon и SAVATAGE отново бяха поставени на пауза. Сега не искаме отново просто да мигнем и следващите десет години да са заминали. Това е много време, обаче, го усещаме само като ден. Чувствам се, все едно съм в 2004-а и чакам новите дати за турнетата. Сложих момента във фризера, защото всичко с групата спря, но никога не съм поставял край. Знаех, че SAVATAGE отново ще свирят заедно. За останалите може и да са минали 20 години, но за мен годината е все още 2004-а и ето, че най-накрая отново ще тръгнем на път. Новата музика е нещо, което искаме да направим. Знам, че Jon е споменавал в няколко интервюта, че движим и този проект, и докъде сме стигнали. А сега за този разговор зад мен стои логото на SAVATAGE. Супер е, че ще го виждаме на фестивали. Вече разпродаваме хедлайнърски концерти. Някак си усещах една празнина заради това, че групата беше неактивна. Знам, че на феновете им липсваше, но и аз се събуждах всеки ден, а SAVATAGE не бяха там. Да, имам TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, участвам в други групи, но SAVATAGE бяха 24/7 за мен. Останалите отнемат твърде кратко време тук и там. SAVATAGE бяха групата, която ми липсваше. А сега виждам логото навсякъде - в Интернет, на моя уебсайт, на фестивалните плакати, по реклами в списания, на корицата на "Rock Hard". Всъщност точно така трябва да стоят нещата. Добре, приемам паузата. Пулсът ми се беше забавил. Животът не е съвършен. Но сегашното положение оправдава всичко и точно това е мястото на SAVATAGE. Намирам баланса във всичко. SAVATAGE ми дават истинско, цялостно усещане, че съм себе си. С тях трябва да бъда 100% Chris Caffery, което за мен е хубаво. С групата ще бъда най-добрият Chris Caffery, който съществува. По този начин се чувствам напълно себе си.

През тези години SAVATAGE получиха ли онова, което заслужават?
Никога не съм бил напълно наясно кой какво заслужава. В живота на SAVATAGE има много трагедии. Не смятам, че въобще някой ги заслужава. Що се отнася до това, което заслужаваме като признание и приемане, мисля, че всички сме доволни от постигнатото досега. Доволни сме от възможностите, които сме оползотворили. С това, което сме успели да направим. Канализирахме записите за SAVATAGE в албуми на TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA. Когато и Paul O'Neill започна да работи с нас, чрез неговите текстове и истории продължихме и развихме проекта в нещо специално за феновете по целия свят. Смятам, че има все още много, което можем да постигнем. Оптимизмът ми се завръща. Светът отново ще има възможност да види SAVATAGE. Ще свирим за първи път в Аржентина и Чили. Никога не сме били там. Случват ни се много положителни неща. Концертите се разпродават, което е наистина вълнуващо. Както отбелязах, не знам кой какво заслужава. Щастлив съм, че имам моята кариера. Вярвам, че заслужаваме възможността отново да се върнем на пътя. Смятам, че по този начин ще ни се отворят още повече възможности да постигнем онова, което заслужаваме. Чувствам, че сме си заслужили всичко, което се случва с нас. Преминахме през много неравности по пътя, имахме своите върхове и спадове, но феновете бяха с нас и останаха с нас. Искаме да празнуваме с Jon, Criss и Paul всичко, което са свършили в музиката от 1983 година.

Какво според теб не успяха да постигнат SAVATAGE през всички тези 40 години?
Бих отбелязал, че TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA постигнаха комерсиален успех, който никога не достигнахме под името SAVATAGE, въпреки че записвахме постоянно. Сами по себе си SAVATAGE никога не получиха възможността да се установят като име нито в Европа и Бразилия, нито дори в родната ми Америка. Това обаче може да се промени. На хората им стана ясно за групата покрай турнетата с TSO. С времето все повече метъл фенове ни откриват. Имаме много почитатели. Всъщност смятам, че имаме песни, които не стигнаха там, до където им са възможностите. Вземи "Believe". Тя би трябвало да е химн на равнището на "We Are the Champions" на QUEEN, създадена по начина, по който Freddie Mercury е написал техните баладични композиции. Надявам се, че един ден светът ще получи шанса да се свърже с песните и текстовете на Paul и SAVATAGE по начина, по който вече са го направили феновете на групата. Смятам, че днес има общества, които могат да бъдат обединени от музиката на SAVATAGE. Особено сега, когато в света се случват едновременно толкова много неща. Пътувам навсякъде и се срещам с хора от различни религии и с различни политически позиции. Но те са наясно за какво става въпрос в SAVATAGE. Групата винаги е била на принципа - не само да повярваш в себе си, а да повярваш във възможностите си, да помагаш на другите, да бъдеш с тях. По този начин различните могат да се обединят. Получи се, дори с албума "Dead Winter Dead". Дори при него двете страни се обединиха зад положителните послания за живота. Paul винаги говореше за действията, които всеки може сам да предприеме, за да се получи разликата. За мен SAVATAGE е много добра група, която може да канализира тези процеси.

Това май означава, че световното турне на SAVATAGE става в най-подходящия момент. Светът е в голяма бъркотия, а хората се нуждаят от надежда.
Напълно съм съгласен с теб. Мисля, че SAVATAGE е онова нещо, от което се нуждае светът точно в този момент. Знам, че Paul би искал да го кажа, нищо, че някои от момчетата няма как да го чуят, но ще отида да свиря навсякъде. Бих пътувал до всяка страна, до където и да било, ако има дори и малък шанс да обединим хората, те да бъдат едно цяло. Със сигурност знам, че когато свирим в Европа, на фестивалите ще има фенове от Египет. Едно хлапе ми каза, че в Египет има кавър група на SAVATAGE. Тя е свирила пред 40 000 души на един фестивал. Става въпрос за кавър група. Музиката е тук, посланията са тук. Когато направих страницата си във "Фейсбук", с мен се свързаха десетки хиляди фенове от Египет, Ирак, Сирия, Афганистан, Саудитска Арабия. Все места, на които никога не сме свирили и за съжаление никога не сме имали възможност да отидем. Музиката винаги е била инструментът, който обединява хората. Отново ще се върна на Freddie Mercury и онова, което той направи с песните си. По много начини той беше специално човешко същество. Той обединяваше хората, защото се извиси над тях. Той беше различен. И точно това сплоти всички, защото всички са различни. Твърде много хора се опитва да ти кажат кой си, какво си, какво трябва и би трябвало да правиш, какво не би трябвало да правиш. Какво да харесваш, какво не би трябвало да харесваш, кой е твоят Бог и кой не би трябвало да бъде. А музиката е онова нещо, което сплотява и чрез нея хората осъзнават, че всички сме просто хора. На мен самият цветът на кожата никога не ми прави впечатление. Никога не е бил от значение, не му обръщам никакво внимание, защото аз не виждам цвят, а виждам хора. Дали си добър или лош човек, дали някой има нужда от помощ или няма, цветът на кожата няма абсолютно никакво значение за мен. Както казах, музиката наистина обединява хората.

В това ли се състои ценността на музиката днес?
Ако музиката не съществуваше, не знам как в тази бъркотия хората щяха да бъдат заедно. Знаеш ли, дори е важно, че се създават пародийни песни. Трябва да се шегуваме с най-мрачните и луди неща, които се случват. Важно е да можем да се смеем, да се усмихваме, да сме заедно. Спряхме да свирим през 2020 заради COVID-19. Направо не вярвахме, че не можем да излезем и да се виждаме с феновете. С TSO направихме онлайн събитие. Но не мисля, че можем да поставим цена на значението на музиката за феновете и как тя ги обединява. Или си фен на хеви метъла, или не си. Живеем свят на правителства, политици и пари. Ден по-късно хората са вече разделени. Представяш ли си да си най-големият фен на BLACK SABBATH, на следващия ден да не ги харесваш, да ги мразиш и да твърдиш, че винаги си ги мразил? "Но нали в едно интервю каза, че са ти най-любимата група?" "О, не това се промени. Промених си мнението, никога не съм ги харесвал." За хората е много просто да бъдат повърхностни. Толкова е естествено да бъдат нечестни. Винаги се учудвам, когато наблюдавам подобно поведение. И го виждам непрекъснато. Познавам хора, които преди десет години са твърдели едно, а днес съвсем друго. И най-странното е, че смятат нас за побъркани. А е точно обратното. Наричам този процес "Възходът на машинариите". "Възходът на промитите съзнания." Както в "Магьосника от Оз". Там нали има един субект зад завесата, който контролира всичко. Музиката обаче преодолява тези наслагвания. Хората я харесват, слушат я заедно, танцуват на нея. Пеят заедно. Музиката е различна сила. Тя е спокойствие. Съществуването ѝ е хубаво нещо. Светът се нуждае от музика. SAVATAGE тръгват на турне точно сега, което е наистина прекрасно. Надявам се, че чрез нашата музика ще продължим да канализираме каузата. Защото, както отбеляза, светът има нужда точно от това. Моля се за най-доброто, но нищо не би могло да ме изненада в този момент. Винаги съм си мислел, че хората никога няма да започнат нова война. Никога няма да го направят. Порази ме как всъщност стана всичко. В един от соловите ми албуми има песен, която се казва "Why". В нейния текст се пее "Не виждам цвета, не виждам расата, виждам само Дявола с усмивка на лицето". И положението е точно такова. Има хора, които изпитват наслада от войните, които правят пари от масовата смърт. Това не е за мен. Не е никак забавно да виждам как умират хора, как страдат, как животът им се унищожава. Винаги съм си мислел, че сме достигнали нивото, при което отдавна сме загърбили тези неща. Виж, има богаташи, които имат трилиони в банковите си сметки. Те би трябвало да могат, да платят, за да ни избавят от проблемите, които съществуват. За какво са им толкова много пари? Какво ще ги правят? Никой не се нуждае от 500 милиарда долара. Какво ще ги прави? А с тях могат да бъдат поправени толкова много неща. С 10 милиарда могат да бъдат решени толкова много проблеми. Музиката е средството, което може да свърже хората. Това искаше да постигне и Paul O'Neill с текстовете, които пишеше. И вярваше, че може да стане. Всеки може да напише песен за коли и момичета. Но е винаги по-специално, когато създадеш музика, която да променя животи. И това е всичко, което сме искали да правим. Обичам да посещавам различни места и да ставам свидетел на този процес. Фенове са ми признавали, че песни на SAVATAGE са спасили живота им. Тогава осъзнах колко мощна е силата на музиката и колко важно беше да продължим да правим онова, което правехме преди. За това и съм толкова доволен, че се завърнахме. Защото си мисля, че светът наистина може да използва SAVATAGE по предназначение.

Какво никога не си приемал за даденост?
След като станах свидетел какво се случи с много мои приятели и членове на семейството, към този момент това е здравето ми. Забавлявах се в продължение на години. Днес ценя живота. Искам това да си остане така. Не искам да се поставям в ситуация, в която не бих могъл да го ценя, защото не съм се грижил за себе си. Никога не съм приемал за даденост възможността, която ми беше дадена от Paul O'Neill да бъда част не само от SAVATAGE и от TSO, а от семейството, което имам, от семейството на Paul O'Neill. Това никога не съм го приемал за даденост. Също така дори един човек да иска да чуе днес какво имам да кажа и да чуе музиката ми, никога няма да го приема за даденост. Никога не съм се приемал като нещо по-различно от всеки един фен в публиката. Никога не съм го правил и никога няма да го допусна за себе си. Смятам себе си за невероятен късметлия. Защото мога да излизам на сцена, но никога не съм се възприемал като нещо повече от феновете. Не приемам, че съм рок звезда и всичко произтичащо от това. Не разбирам словосъчетанието "рок звезда". Просто съм хлапакът, който има по-различна работа от останалите. Това е нещото, което никога няма да взема като даденост. Благословен съм, че мога да свиря на китара и така да се издържам. Това е всичко, за което някога съм мечтал. И съм късметлия, че се случи, защото нищо друго не мога да правя. Никога не съм се чудел дали да правя едно или друго. Бях категоричен, ще единственото, което искам, е да съм музикант. И стана. Нещо, с което до някъде си приличам с Paul. Той имаше цели, които трябваше да постигнем със SAVATAGE и TRANS-SIBIRIAN ORCHESTRA. И никога не спря да ги преследва. Аз съм по същия начин. Paul беше заявил, че не иска да се занимава с рутинна работа от 8 до 5. Това не означава, че подобна работа е нещо лошо. Но аз имам страхотна и забавна професия, която обичам и се смятам за благословен заради нея. И никога не съм я приемал за даденост. Както казах, за мен нито един фен не е даденост. Днес е много трудно, защото буквално ходиш по ръба с изказванията си. Не съм Исус, няма да променя живота на никого. Аз не съм Бог. Аз съм просто човешко същество. И дори се въздържам да коментирам определени теми и да давам мнението си за едно или друго. Оставям света да се бие за всички тях. След което ще се кача на сцената, ще взема електрическата си китара и ще ви издухам мозъците. Това ще направя. Ще ви пръсна ушите. Ще имате същия проблем със слуха като мен, защото това е, което ще направя. Буквално ще ви пръсна главите, но ще го направя. Ще ви сритам от сцената. А вие, момчета, можете да се ритате в Интернет, да се биете в баровете и на улицата. Моята единствена форма в тази ситуация е силата, която ми дава електрическата китара. И тук ще спра.

Последен въпрос. Как възприемаш наследството на SAVATAGE от перспективата на времето?
Забавната част е, че след като отново свирим заедно, то трябва да се види. Имаме оставено наследство сред метъл феновете. В някои страни повече от други. И смятам, че това конкретно наследство може да бъде пренесено на много места, на които до момента не е достигнало. Вземи класическия рок, върни се в 70-те. Виж VAN HALEN, KISS, BLACK SABBATH, LED ZEPPELIN. Те са в групата, която е обхванала всяко кътче на планетата. Мисля, че SAVATAGE са го постигнали в степен, равна на METALLICA, IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST, ACCEPT, PANTERA. Ние сме на тяхното ниво, в тяхната компания. Това се постига след много години композиране на много добра музика. С Jon, Paul и Chriss сме създали страхотни неща. Знаеш, че една група може да остане с един хит и да бъде чудо за един ден. SAVATAGE, обаче, имат дълголетието. Ако BLACK SABBATH имаха само един албум, никога нямаше да бъдат това, което са. Всеки един фен на групата има различен любим запис. За някого това е "Heaven and Hell", за друг - "Mob Rules", трети предпочитат първия едноименен албум. Едни харесват "Sabotage", други "Paranoid". Същото е и с IRON MAIDEN. "Killers" е любим запис на един, за друг това е "The Number of the Beast" или "Powerslave". Можем да продължаваме по този начин с всички тези групи. При SAVATAGE е същото. Някои харесват "Edge of Thorns", други - "Hall of the Mountain King", трети "Streets", четвърти "Gutter Ballet". А това носи дълголетие на наследството, което си оставил. По този начин издържаме проверката на времето и всъщност това е всичко, което Paul е искал да постигне с нашата музика. Той искаше тя да издържи проверката на времето. Винаги го е твърдял дори и за TSO. Ние сме тези, които свирим там на сцената, но той го е прозрял. Особено, когато имахме две туриращи групи за TSO. Дори и след като спряхме с концертите, хората продължаваха да слушат музиката ни. Защото музиката провокира теста на времето. Много от мелодиите, които включихме в нашата, са от Моцарт и Бетовен. А те са направили точно това. Музиката им е издържала проверката на времето. Както THE BEATLES и подобните им са направили. За нашето поколение същото се отнася и за китаристите. Говорил съм с много млади музиканти, които свирят в кавър групи на SAVATAGE. А това ме кара да се вълнувам. Има една в Чикаго, знам една в Сао Пауло, в Италия също има една банда, споменах тази в Египет, в Близкия Изток също има кавър група на SAVATAGE. По целия свят са. Едни изпълняват нашата музика, а други я слушат. Така че ние сме издълбали нашата ниша. Просто искам да запълня много от пукнатините в картата. В тази гигантска карта бихме могли да запълним повечето от празните места и точно това се опитваме в момента.