Geoff Tate: "Изключително съм развълнуван от предстоящото си идване в България"

6 ное 2015, 08:24 ч. 1145 / 7 0
пред./следв.

   Остават 10 дни до гостуването на OPERATION: MINDCRIME, новата групата бившия вокалист на QUEENSRYCHE Geoff Tate, в България. Както знаете, събитието ще се състои на 17 ноември в "Sofia Live Club" по пакана на "Sofia Music Enterprises". Концертът е част от поредицата "Music Jam Presents". По този повод и по повод първия албум на OPERATION: MINDCRIME "The Key", WeRock.bg се свързва с Geoff за обширно интервю, което можете да прочетете по-долу.

   До 10 ноември все още можете да спечелите и една от четирите покани за шоуто, които, заедно с организаторите, даваме на нашите читатели.

 

Queensryche

 

Geoff Tate: - Здравей, Миро, аз съм Geoff!

WeRock.bg: - Здравей, Geoff! Как си? Как е усещането да преоткриеш бъдещето, да основеш нова група?
Наистина страхотно, знаеш ли, чудесно е най-накрая съдебното дело да е приключило и да се заема отново с това, което най-много обичам да правя, а именно - да пиша и да изпълнявам музика. Много съм доволен от това.

Твоят музикален стил се променя във всеки албум, начинът ти на пеене е различен във всеки един, откъде и какво те вдъхновява за всеки нов стил и дори жанр, за новите ти песни?
Започнах да уча музика още когато бях много млад - на деветгодишна възраст. Това, което ме вдъхновяваше и грабваше, бяха музикалните албуми които разказваха история. Имам предвид концептуални албуми като "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" на BEATLES, "Close To The Edge" и "Tales from Topographic Oceans" на YES, албума на GENESIS "The Lamb Lies Down on Broadway", както и "Dark Side Of The Moon", "Wish You Were Here" на PINK FLOYD, и други. Тези албуми бяха вдъхновенията и виновниците за моето музикално развитие и този тип комплексни истории с комплексни музикални изпълнения винаги са били нещо, с което съм експериментирал през цялата ми кариера. В сегашното ми положение, без всъщност да съм в група, мога да изследвам тези музикални вдъхновения в по-голяма дълбочина от всякога. И така, правейки "The Key" и последващите го два албума, исках да изследвам малко повече концепцията, жанра, да експериментирам в музиката си малко повече. В тази ми позиция бих могъл да го направя, така че всъщност съм много щастлив с нея и с музикалните експерименти в новия албум.

Как преминаха записите на новия албум? Имаш ли някаква случка, история или нещо друго интересно, което да споделиш?
Ами, знаеш ли, идеята за трилогия ми беше харесала много и аз исках да изследвам повече създаването на подобна форма. Докато бях в Испания през миналата година - с жена ми изминахме към 500 км от Камино де Сантяго, не знам дали си предприемал подобни походи, имах много време да мисля и да пиша. Записвах доста от своите мисли, и постепенно тези мисли се превърнаха в историята на "The Key" и трилогията. Бях много въодушевен, много развълнуван, защото отдавна исках да измисля подобна линия или тема, по която да напиша толкова материал, и най-накрая я бях открил, така че когато се върнах обратно у дома в Сиатъл през октомври, се нахвърлих яростно да пиша и композирам музика, подходяща за историята. Бях наистина много погълнат от историята и от писането на музиката и миналата година беше нещо като непрестанен щурм - записахме наведнъж суров материал за три албума. "The Key" излезе на 18 септември, вторият албум е напълно завършен, третият - почти, така че бях много зает. Харесва ми да бъда зает така.

Как би описал разликата между музиката на QUEENSRYCHE и музиката, която правиш с новата си група, OPERATION: MINDCRIME, от твоя гледна точка?
Не знам, защото съм писал доста от музиката на QUEENSRYCHE, така че в нея има много от мен. Може би най-голямата разлика за мен – не знам, публиката ще реши, но… Когато си в група, някак си трябва да работиш само с тези хора, докато със сегашния си проект аз работя с доста различни музиканти и творци, които участват в този запис, така че той някак си има собствен живот, собствен звук, свой уникален характер. Смятам че това е най-съществената разлика – съдействието с различни музиканти, които участват в албума.

Във всеки един от твоите албуми и с QUEENSRYCHE, и сега има една голяма идея, те сякаш следват една главна тема. Те изглеждат като книги, сякаш музиката следва текста, така ли е от авторска гледна точка?
Да, това което се опитвам да правя е следното: обикновено аз пиша историята и после я скицирам в отделни части, както би направил с книга, и след това започвам да композирам музика, подходяща за всяка част. Както един филм има различни сцени, така и аз подходих към този запис сякаш песните са различни филмови сцени. Песните разказват историята, те определят настроението, което се проявява по време на самата история. Имам нещо като правило, което прилагам когато пиша – търся музика, която ме кара да чувствам това, което текста казва, ако ме разбираш.

Имам един въпрос между другото, който отдавна искам да задам – има ли шанс да работите отново заедно с Chris De Garmo?
О, да, със сигурност има. Ние не сме се чували и не сме работили заедно от няколко години, но, да, винаги има шанс.

Имаш ли някакви впечатления от България, които би желал да споделиш, да кажеш нещо на българските феновете във връзка с предстоящия концерт на 17 ноември?
Очаквам да дойда в България, спомням си последния път в който бях там, направихме фантастично шоу през, не помня точно, 2006-а или 2007-а година.

Последният път бе 2009 г. А аз помня много добре първия, пет години по-рано, тогава изпълнихте целия албум "Operation: Mindcrime", бях в публиката и крещях всяка дума от него.
А, това си бил ти значи, ха-ха… Наистина го изсвирихме. Публиката беше фантастична на това шоу, нямам търпение да се върна в България отново. Чувствах се прекрасно тогава, нямам търпение да видя отново феновете, да свиря отново. Мина повече от година откакто не съм се качвал на сцена, така че наистина го очаквам с нетърпение.

Как е да си в нова група, сред нови музиканти? Дали ти липсва нещо, което си имал в QUEENSRYCHE или пък си открил нещо ново?
По малко и от двете. Както знаеш Kelly Gray и Randy Gane работят с мен по новия материал. Аз съм свирил, изпълнявал и писал музика с тези двама джентълмени от 1979 година. Познаваме се от повече от 40 години и сме много добри приятели, така че се чувствам много добре да работя с тях отново. Освен това работя с John Moyer от DISTURBED, който е наистина страхотен, с Dave Ellefson от MEGADETH, с когото е удоволствие да се работи, както и със Simon Wright, той е свирил с DIO и AC/DC, и Brian Tichy, работил с неизброимо количество музиканти. Наистина беше удоволствие да работя с всички тях по този албум, те всички го прегърнаха с отворени умове и уши. Всички искаха да разберат моите идеи в историята, и аз съм много щастлив с това, което направиха и което допринесоха за нея. Ще се радвам да работя с тези музиканти и в бъдеще.

Не искам да звуча като някакъв папарак, но трябва да попитам все пак - как се чувстваш относно това, което се случи с QUEENSRYCHE? Знам че сте разрешили вече този проблем…
Ами, много съм щастлив, че всичко свърши. Беше много трудно време и споделянето на всичко публично от някои хора го направи още по-трудно. За съжаление, нещата се развиха не съвсем цивилизовано… и аз съм вече много щастлив че всичко свърши, постигнахме споразумение и вървим всеки по своя път. Доволен от положението, в което съм сега.

Благодаря. Аз имам един специален въпрос за текстовете на песните. Как точно пишеш? Нямам предвид дали използваш химикалка или молив…
Как пиша? Ами, пиша с каквото мога, понякога с лист и химикалка, понякога на компютър, пишеща машина или подобно… а понякога използвам и детски пастели, ха-ха. Като автор мога да кажа, че идеите идват и си отиват много бързо. Трябва да ги запишеш и запазиш, преди мозъкът ти да поеме в друга посока, така че съм станал доста добър в записването на моите идеи и винаги си нося малък диктофон с мен, за да коментирам неща или определени редове, които изскачат от главата ти или когато видиш нещо, което е вдъхновяващо и искаш да уловиш този момент. Затова си нося винаги диктофон, а също имам и телефона си, на който записвам доста. После взимам тези идеи и ги записвам в нещо като дневник. Аз винаги си водя бележки и когато започна да работя по някой проект, ги препрочитам непрекъснато, те ми помагат умът ми да остане фокусиран в темата. В моменти на вдъхновение съм писал цели глави, цели текстове на песни. Понякога те удрят и ти си в точната честота на мозъка, за да приемеш креативността и да стигнеш колкото можеш далече, преди мозъкът ти да изключи. Понякога пък работиш върху едно изречение седмици наред, за да го направиш добре, да го изгладиш както искаш, да го накараш да каже каквото искаш да каже – а понякога въобще не знаеш какво искаш да кажеш, и затова просто пускаш диктофона и правиш нещо в свободна форма. Понякога тази свободна форма се превръща в песен, защото си улучил фраза, която те вдъхновява да пренесеш тази идея на по-интересно място. Друг път се превръща в безсмислици и дърдорене, което не можеш да ползваш изобщо, но поне продължаваш напред.
Преди години четох една много интересна книга "Пътят на твореца" и идеята на автора ѝ беше, че писателите трябва да пишат всеки ден. Те трябва да останат в този тип ментална дисциплина. Така че аз започнах да използвам техниките, който тя описва в книгата и открих, че те са много полезни за работа по този начин. Всеки ден сядаш и посвещаваш определено количество време на писане и дори да не използваш написаното никога, самото действие запазва менталното ти състояние, така че ти продължаваш всеки ден от където си спрял. Да, много е важно и да редактираш това което си написал, но дисциплината на писането е това за което работиш, за да останеш в това състояние и аз намирам това за много полезно. Мисля обаче, че отговорът е че няма един път за всяко нещо, има различни начини и ти просто трябва да останеш отворен за това, което би те отвело там, където искаш да стигнеш.
Разбираш ли понякога при писането – аз говоря за себе си, от своя опит – трябва да останеш заинтригуван от темата, за която пишеш, понякога пишеш всичко, което знаеш за дадена тема, така че нямаш какво да кажеш повече. Това би могло да те накара да изследваш тази тема и да видиш чужди мнения за нея, които биха могли да те вдъхновят да отидеш по-далеч

А как измисляш рифовете, музикалните партии за написаната идея? Сам ли го правиш винаги или и с други музиканти?
И по двата начина. Това, което правя… Значи аз пиша много музика. Имам много проекти, с които се занимавам, например албумът "The Key" и трилогията с него. Аз имам специфична музикална идея какво искам да направя, така че има цяла поредица от различни песни в този албум, които съм написал сам. Аз давам тези песни на Kelly или Randy например и им казвам – виж какво имам предвид, можеш ли да добавиш нещо или да промениш нещо в това. Питам ги - интересна ли е за теб идеята, вдъхновяваща ли е, и така нататък. Тази математика е работила за всички ни и всички работим така по един или друг начин, всеки дава някакъв материал на другия и казва – "Това е, което ми хрумва за песен номер 9, какво мислиш?" Това работи за нас, защото дава на хората възможност да добавят свои неща към песните и да ги правят по-интересни и, също така, може да промени и отведе музиката изцяло на друго място, където човек сам не би могъл да стигне, защото всички имаме различни музикални усещания и начини, по които чуваме музиката. Моята подготовка е доста… Аз учих джаз и класическа музика в училище, така че моите вкусове наистина са отишли в друга посока. Например аз мога да напиша музикална прогресия с бемол в трета или повишена девета в акордната структура, и ако я дам на Randy той би казал – "Какво си мислил, мамка му? Толкова е изчанчено, едва мога да си разтворя пръстите за да го изсвиря, но ми звучи добре, нормално и интересно." Той би могъл да ми даде нещо с повишена четвърта в акордната прогресия и това да ми отнеме време да разбера какво точно се случва музикално. Така че всички имаме различни вкусове и виждания за музиката и аз се радвам на различните перспективи, специално с хората, с които работя. Взимаш парчетата които си написал и ги даваш на хората, с които работиш и те ти казват – не мога да добавя нищо по това, мисля че си го уцелил точно, наистина имаш добра идея и не мога да добавя нищо към нея за да я направя по-интересна. Но поне минаваш всеки път през този процес.

Кой е концертът, който ти е харесал най-много, ако има такъв разбира се?
Бога ми… Ами имам определени спомени за някои шоута, които доста харесах, на които усещах, че публиката и групата са свързани, което най-много обичам. Пиша музика за себе си, но когато я изпълнявам на сцена наистина свиря за публиката и се опитвам да избирам музика, която да ѝ е позната. Странното нещо при музикантите и особено при тези, които пишат и изпълняват музика, е че те са много ентусиазирани от новите неща, които са сътворили, много ги харесват и много искат да ги изпълнят на живо.
Но проблемът е че публиката не е запозната с тази нова музика, а когато не я познава има склонността да се разсейва, тя няма дисциплина или контрол на вниманието. Това е разочароващо, защото в същото време музикантите са ентусиазирани от възможността да свирят новия си материал, докато публиката не го знае. Така че е винаги по-добре да свириш новите си неща на части, по малко, и следващият път, когато имаш участие на същото място, да свириш този материал, който си искал да свириш на предишния си концерт. Просто тогава публиката ще е по-запозната с него. Помня първия път когато с QUEENSRYCHE свирихме албума "Operation: Mindcrime" на живо. Ние бяхме много развълнувани от това, но никой не беше слушал албума все още и хората излизаха навън, ходеха до тоалетната, до щандовете за бира, беше доста странно. Следващият път обаче, когато свирихме на същото място, публиката наистина познаваше албума и беше много ентусиазирана.

Това, предполагам, не означава че ще свирите още един път целия "Operation: Mindcrime" с OPERATION: MINDCRIME тук в София?
Виж, ние ще свирим доста музика от различни албуми, части от които съм писал през годините, ще бъде добра ретроспекция, поглед в миналото, много от стария и малко от новия материал.

Дали би разкрил нещо от историята в трилогията, което не е очевидно от първия албум "The Key"?
Да, мога да разкажа малко за това. Албумът и историята са нещо като мистерия, така че аз не мога да разкрия много без да издам част от тази мистерия. Ще кажа това – първият албум "The Key" разказва за възможността да видиш реалността по нов, различен начин. Знаеш, действителността е нещо, което научаваме още като деца. Ние учим или програмираме децата си на определения за всичко – това е куче, това е котка, това е небе, животно, маса, стол и тази практика е през целия ни живот. Ние сме научени да дефинираме света. Това, което се случва в "The Key" е следното: четири души се събират заедно и преоткриват една технология, която позволява на потребителя на същата да види реалността по съвсем нов и различен начин. Действителността е определена и ограничена от собственото ни въображение. Това, което тази програма прави, е, че дава на хората възможността да видят отвъд това, на което са научени, и да открият нов начин по който да гледат на света, нещо като нов интерфейс. Възможностите за приложение на тази технология са невероятни, необятни. Поради тези възможности се надига конфликт между четиримата изобретатели. Някои от тях искат да пуснат технологията на пазара и да станат изключително богати, други в групата пък имат по-хуманистични, по-алтруистични виждания, те искат да подарят тази технология на света, защото смятат че тя ще произведе голям бум, от който светът има нужда, който ще ни доведе до нова епоха. Това разказва първият албум – запознава ни с технологията, запознава ни с характерите в историята и с конфликта, който се заражда между тях.

Това е нещо от което сякаш наистина имаме нужда, подобна машина, подобна технология, идеята е много добра.
Идеята докосва области, в които имам интерес, една от които е квантовата физика. Аз съм много впечатлен от успехите в квантовата физика напоследък. Също така идеята има общо с изследванията на социалната еволюция, как сме стигнали дотук, от къде сме започнали, къде сме сега, както и със изследванията на човешкото състояние, как хората обичайно реагират на определени ситуации. Тези област се нарича социална наука, и е много интересна за мен, затова историята в албума се върти около подобни теми.

Значи смяташ, че бъдещите нововъведения, бъдещите технологии ще бъдат насочени навътре, към умовете на хората, а не навън към Вселената например?
Да, разбираш ли - някога всички сме мислели, че светът е бил плосък, и това мислене е ограничавало начина, по който хората изследват света, защото те са имали вътрешен страх от опасността да не паднат от ръба на света. В някакъв момент от историята ни сме открили, че тази информация е абсолютно погрешна и реалността ни се е променила, ние сме променили реалността от този момент нататък. Сега, вместо да се страхуваме от това че ще паднем от ръба на света, ние имаме много по-широкоспектърно виждане, казваме си – "О, светът е безграничен и ние не знаем къде свършва, така че хайде да открием края". Онази информация, която сме приемали за истина е била изключително ограничаваща, сега нашата реалност е променена, и търсенето на ръба на света ни е отвело до повърхността на Луната, до изследванията на Марс, които се извършват в момента от NASA и други световни космически организации. Това е фантастична промяна на действителността. Това е и моята опорна точка в историята в албума – че ние определяме какво е истината. Ние определяме какво е реалността и затова наша отговорност е да сме с постоянно отворени умове, постоянно да търсим кое е вярното, защото все още има доста хора, които могат да ти кажат че светът е плосък, и ако им повярваш ограничаваш сам себе си. Затова, това което прави технологията, за която става дума в историята, е да отваря умовете на хората, така че да не виждат повече света плосък. Ако можеш да мислиш извън шаблона достатъчно дълго, за да разбереш какво означава това… например за далечните пътувания. Ние сме открили какво ни ограничава в изследванията на дълбокия Космос - това е невъзможността да натоварим достатъчно гориво, за да ни отведе където поискаме. Но какво би станало ако не ни е необходимо гориво, за да стигнем дълбокия Космос, какво ако си представим, че вече сме там, какво би станало ако си представим, че можем да променим реалността в тази посока, в точно този момент… Това е, което квантовата физика изследва – неограничения потенциал на човешкия мозък, и аз смятам това за впечатляващо.

Това е много различна гледна точка, имам предвид – всеки може да види от всичките ти албуми с QUEENSRYCHE и сега, имаш много странен, различен поглед върху света. Не просто черно и бяло…
А много сиво, ха-ха-ха, като небето над Сиатъл.

Понеже времето ни вече изтича, искам да ти благодаря. Би ли казал накрая нещо за феновете и за читателите на WeRock.bg?
Искам да кажа, че съм изключително развълнуван от предстоящото си идване в България, от предстоящото си свирене пред феновете и искам да благодаря на всички много за това, че слушате моята музика през всички тези години. Много съм развълнуван за концерта и благодаря.

Благодаря, за мен беше удоволствие.

 

Интервюто взе: Morion

 



live&loud
Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".