Интервю със Stamatis Syrakos (SHADOWMASS) и Kostas Foukarakis (TYPHUS)

   Гръцките банди SHADOWMASS и TYPHUS ще направят два концерта в България. На 31 януари ще свирят в софийския клуб "Live & Loud", а ден по-късно - 1 февруари и в Пловдив, в клуб "Under City". Двата концерта са началото на турнето, с което бандите промотират новите си албуми. За SHADOWMASS - "Wastelands" (2026), а за TYPHUS - "Fate Weaver" (2025). В София на сцената ще се качат още българските банди MASS CONFUSION и THREAT. В Пловдив съпортът е от LONERS ON THE HILL.

   По-долу ще намерите специално интервю със Stamatis Syrakos от SHADOWMASS и Kostas Foukarakis от TYPHUS, дадено за WeRock.bg. 

SHADOWMASS

Здравейте, в началото бихте ли представили с няколко думи SHADOWMASS и TYPHUS?
Stamatis Syrakos: Здравейте, ние сме SHADOWMASS. Събрахме групата през 2019-а. Тогава издадохме и първия си албум. Той е едноименен и се казва "Shadowmass". От тогава сме направили няколко турнета в Европа в подкрепа на музиката ни с групи като SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE. Имаме и три хедлайнинг обиколки с DECIPHER - гръцка банда, с която бяхме и в София през последните няколко години. Дойде времето да излезе и третото ни издание. Всъщност, това ще е вторият ни дългосвирещ албум. Албумът се казва "Wastelands". За нас той е най-любимият ни. Както винаги. Нямаме търпение отново да поемем по пътя. Започваме от България. След което имаме много и различни планове за турнета и концерти.
Kostas Foukarakis: С TYPHUS започнахме през 2019 г. Но групата е създадена от руините на NUCLEAR TERROR - траш банда от началото на десетилетието от района на Атина. Първият ни албум е техно траш от 2020-а. Това стана по времето на COVID ерата. Нямахме възможност за турнета, както и да свирим много. Вторият ни албум излезе през 2025 г., през октомври преди три месеца. Казва се "Fate Weaver" и не е толкова траш, а по-скоро хеви/траш. В него има по-малко траш, но хеви метълът е повече. Жанрът е малко променен. Но все още изпълняваме песни от първия ни албум. Някои по-бързи и по-бавни парчета. Между двата албума и след края на пандемията направихме някои концерти, турне с REZET на Балканите, Австрия и Чехия. Имахме самостоятелно турне в Германия. Свирили сме с групи като GHOST, CANDLEMASS, ROTTING CHRIST, с KING DIAMOND това лято в Гърция. Това е горе-долу всичко. Свирим за хората и сме от Гърция.

В България новите албуми на групите ли ще представите?
Stamatis Syrakos: Със сигурност. С SHADOWMASS ще свирим песни основно от него. Няма да е целия албум. Ще има и композиции от предишните ни издания. Със сигурност от мини-албума. Шоуто ни ще е съставен от всичко, но в основата му ще бъде новият ни албум. Включваме и някои песни от по-старите ни записи.
Kostas Korg: Ще постъпим по същия начин. Последният ни албум е с девет композиции. От тях ще изсвирим шест или седем. И ако ни остане време, ще изпълним някоя песен от първия ни албум.

Kostas защо променихте стила си от траш към хеви метъл?
Kostas Foukarakis: Между първия и втория ни албум разликата е пет години. Променихме музиката, която слушаме. А в първия ни албум има песни, които сме създали две-три години преди да го издадем. Т.е. бяхме 18-20 годишни. За втория албум вече бяхме започнали да слушаме други стилове. За това и създадохме нещо различно. Искаме да свирим онова, което харесваме. Музиката, която чувате, е музиката, която харесваме. Фенове сме на хеви метъла, за това и искаме да създаваме повече хеви метъл. Но все още стъпваме на основата на стила ни, защото по този начин започнахме и това свирим. В музиката ни още можеш да чуеш траш и тек елементи. Но сега е предимно хеви метъл.

На кои групи бихте искали да благодарите, че вашите съществуват?
Stamatis Syrakos: Със сигурност ще посоча NEVERMORE, ICED EARTH, SAVATAGE, CANDLEMASS, MERCYFUL FATE, звукът на метъла от 80-те. Със сигурност и на много траш и дет банди. Но благодарностите като отговор на въпроса са към тези групи, които изредих.
Kostas Foukarakis: За TYPHUS също са MERCYFUL FATE, JUDAS PRIEST и MEGADETH. Тези групи са ни повлияли най-много. Слушали сме ги и продължаваме да ги слушаме, и то доста.

И няма нито една гръцка група?
Stamatis Syrakos: Би могло да има.
Kostas Foukarakis: Когато живееш в Гърция, няма как да не си слушал ROTTING CHRIST. Няма човек в Гърция, който да слуша метъл и да не слуша ROTTING CHRIST. Така че ще посоча тях.
Stamatis Syrakos: Така е. Аз ще посоча ROTTING CHRIST, също така ще спомена DEAD CONGREGATION - страхотна дет метъл банда. Музиката ѝ е невероятна. Има много гръцки банди, които заслужават да бъдат споменати. Особено в блек метъла като RAVENCULT, VARATHRON, със сигурност SEPTICFLESH.
Kostas Foukarakis: Много са.

А защо няма голямо метъл име от този регион?
Stamatis Syrakos: Бих казал, че в миналото бандите от Гърция нямаха чак толкова много шансове, както групите от Централна Европа и Америка. Днес времената са коренно различни. Със социалните мрежи и възможностите им можеш да представяш музиката си навсякъде. Можеш да имаш фенове, които живеят от другата страна на света. Ако говорим за турнета и концерти, много е трудно да започнеш подобни обиколки от Гърция. Много е трудно като гръцка група да започнеш турне. В същото време виждаш, че много големи групи, които имат европейски турнета, рядко посещават Гърция, защото трябва да се отклонят. Те обикалят Европа, а Гърция е чак на юг. Стигат до България и не продължават до Гърция.
Kostas Foukarakis: Дори пропускат целите Балкани. Стигат до Словакия, Словения и понякога Хърватия. И до там. Нищо по на юг. Така че България, Гърция, Сърбия липсват в графиците им. Това е проблем с турнетата. Ако имаш група от Балканите, тя се сблъсква със същите проблеми. Бандите от нашия регион срещат трудности да стигнат в Германия и Чехия, където феновете на метъла са най-много. За да свириш пред много хора, трябва да свириш там. За да станеш голяма група, трябва да имаш концерти там. За да свирим там, трябва да летим или да караме 25 часа, цяло денонощие. Така че, както каза Stamatis, проблемът е географски. Ако в Гърция или в България имаше пет-шест пъти повече метъл фенове, може би този проблем нямаше да съществува. Но в момента чисто географски нещата не работят. Трудно е. До Хамбург например трябва да шофираме 27 часа. А Хамбург е най-метъл градът в Европа.

Бихте ли споделели част от приключенията си от концертните обиколки?
Stamatis Syrakos: Трябва да са цензурирани, нали? Kostas, искаш ли да започнеш?
Kostas Foukarakis: На последното турне на концерта в Хамбург в тълпата имаше един самоуверен фен, който приличаше на Udo Dirkschneider. През цялото време крещеше THYPHUS. Постоянно ни снимаше и ни представяше като супер групата от Гърция THYPHUS. Не спираше да крещи името на бандата. Заради него изпълнихме "Balls to the Wall" на ACCEPT. Всички сме смяхме много. Той започна да танцува, да се оправдава, че прилича на Udo Dirkschneider. Взе микрофона, беше много забавен. Случаят е заснет, има го на видео, някой го е снимал. Помня го, защото беше на последния концерт от турнето. Иначе всеки ден ни поднася по нещо забавно. Все нещо се случва. По цял ден си навън, пътуваш, говориш с хора, изтощен си, а някои от хората са наистина луди. През цялото време забавата е на макс.
Stamatis Syrakos: Съгласен съм с Kostas. Всеки ден предлага съвсем различна история. Едно двуседмично турне понякога изглежда като двумесечно. Всеки ден има по нещо забавно. Изтощение и забавление. Всеки ден, 24/7. Историята, която ще споделя, днес ми се струва смешна, но беше доста сложно, когато я преживях. Спомням си, че пътувахме от Гърция за Италия с кораб. Малко след като пристигнахме в Италия и потеглихме с наетия транспорт, колата се повреди и ни изостави. Случи се в един слънчев ден. Колата се беше повредила и изведнъж започна да вали сняг. Стана мрачно. И по средата на нощта - ние, странници в непозната страна. Вали сняг, а ние чакаме помощ. Отнякъде да наемем кола, за да продължим по пътя си. Днес всичко това ми изглежда някак си доста забавно.
Kostas Foukarakis: Спомням си един бус, с който влязохме в Румъния. Беше преди три години. Наехме един бус от наши приятели в Гърция. Всъщност не го наехме, а го взехме и тръгнахме. Вратата му не можеше да се затваря плътно. Имаше доста широк процеп. Навън е минус един, вали сняг и в буса е минус един и вали сняг. Когато влязохме в Румъния, всеки, който ни видеше, си мислеше, че всеки ден ни е валял сняг. Отговарях, че не е валяло от две години освен при нас. През нощта бяхме много уморени. Две-три бири след концерта, който беше в Букурещ и тръгнахме към хотела. Бусът не искаше да запали. В някакъв момент моторът изръмжа и заработи. Най-накрая щяхме да си тръгнем. Завихме зад ъгъла и бусът започна да се пързаля по леда. Наклонът не беше почистен. Бяхме толкова пияни, че ситуацията ни се стори много забавна. На сутринта осъзнахме, че сме били големи късметлии, че не сме премазали никого в страна, която не познаваме, не е нашата.

Коя е крайната цел на творческата ви работа?
Stamatis Syrakos: За нас е въпрос на изразяване. Искаме да изразим чувствата си за света като цяло. Как го виждаме. Това се опитваме да вградим в музиката ни. Песните, които свирим, са истински истории, които изразяват нас самите и може би се приемат по същия начин и от феновете. Това е основният ни стремеж. Да обединим всички хора с помощта на композициите ни и историите, с които може би всеки се е сблъсквал и може да има същия мироглед като нашия. За нас това е основната ни цел.
Kostas Foukarakis: За TYPHUS е важно да създадем албум, запис, песен, мини-албум, които бихме искали да слушаме като фенове. Както споменах, променихме стила, защото искаме да слушаме от нас такава музика. А ние нашата музика я слушаме много. Когато издадем един албум, не спираме да го въртим, защото сме създали нещо, което искаме да слушаме. Това първо. Второ, както Stamatis каза, искаме да пишем истории, литературни текстове. Създаваме истории, с които слушателите биха искали да се свържат, които ще им харесат и с тях ще се отправят на едно пътуване. Повечето текстове на TYPHUS са литературни, фентъзи, но в основата на всеки от тях лежи истинска история. Всеки текст има значение. Надявам се, че слушателите разбират смисъла им и нямат нищо против да пътуват с нас до други светове. Текстовете ни са характерни за пауър метъла, за замъци и подобни неща, но не са забавни. Опитваме се да ги направим така, че да имат смисъл.

TYPHUS

В какво се крие предизвикателството при изпълняването на вашата музика днес?
Stamatis Syrakos: Готин въпрос. Тази музика е на 50 години. И в това се крие основното предизвикателство. Ако има групи, които са заседнали в миналото без да комбинират музиката си с нови елементи, те понякога не звучат никак съвременно. Предизвикателството е да си съвременен, изпълнявайки 50-годишна музика.
Kostas Foukarakis: Напълно съм съгласен със Stamatis. Искаме да свирим нещо традиционно, което е метъл. Стилът има някакви, не точно правила, но същност, която го прави такъв, какъвто е. Т.е. не трябва да се отдалечаваме твърде много от нея. Но трябва да добавяш нови елементи, да ги комбинираш и да правиш онова, което искаш в неговите рамки. Така че да се получи специално и различно, да звучи свежо. По-свежо от копирането на BLACK SABBATH или KING DIAMOND, или когото и да било. Трябва да комбинираш различните детайли така че да привличаш внимание. Днес има милиони банди. Всеки знае как да използва социалните мрежи и "Spotify", как работят алгоритмите и не знам какво още. Т.е. за да пробиеш трябва да излезеш с добра и доколкото е възможно различна музика.

Като млади банди какво ви дразни в метъла днес?
Stamatis Syrakos: Може би точно това, за което говорихме. Слушам нови банди, нови албуми и много рядко попадам на нови идеи, на някой нов детайл, на нещо свежо. В повечето случаи чувам няколко песни и след това си пускам отново METAL CHURCH. Бих искал да чуя нещо ново, нова музика, комбинирана с каквото и да е. В момента не мога да кажа нещо конкретно. Но трябва звукът да е тежък, хеви метъл музика, която носи традициите на миналото, смесена с различни други елементи, които не чуваш толкова често.
Kostas Foukarakis: При мен е същото. Не ми допада, когато хората и феновете искат да слушат едно и също. Пускам си нови банди, които звучат точно като старите. Набива се на слуха. Не точно като JUDAS PRIEST, но все едно слушаш копие на "Painkiller". Те звучат като този класически запис и то в продължение на пет поредни албума. И всички слушат тази група. Съществуват от 40 дни и вече имат договор с голяма звукозаписна компания. Не ревнувам, просто се питам "Защо?". По-добре си пусни отново "The Hell Patrol". Какъв е смисълът на другото? Правиш нещо, което JUDAS PRIEST са направили и го правиш по-лошо, защото не можеш толкова добре колкото тях. Не ми харесва, че хората харесват подобни групи и ги подкрепят. Искам ми се да са като това, което каза Stamatis. Добре, момчета, много добре имитирате JUDAS PRIEST и MERCYFUL FATE също, но изсвирете нещо различно. Използвайте други инструменти, свирете друг стил метъл и го смесете с нещо друго. Действайте радикално или не, но направете нещо различно, както са го правили бандите в миналото, не свирете точно като тях. Не го правете абсолютно същото. В това е проблемът. Ние не правим нещо чак толкова различно, ако ни сравняваш с останалите. Не сме измислили нов жанр, но винаги се опитваме да избягаме от директните сравнения с една банда или с един стил. Онова, което правите трябва да е уникално.

Има ли специфично правило, което винаги следвате като музиканти?
Stamatis Syrakos: Определено правило? Не се сещам. Но спазваме някои основни неща, като да бъдем точни с графиците, да държим на думата си. Когато организираме концерт или разговаряме с хора от индустрията, трябва да сме много точни с крайните срокове. Трябва да сме наясно какво можем да предложим. Бъди точен с всичко, което казваш и правиш. Не обещавай повече от онова, което можеш, защото после няма как да го изпълниш. И тогава губиш доверието. Това, може би, са основните правила, за нас като група и музиканти.
Kostas Foukarakis: И винаги, ама винаги, уважавай феновете си. Ние сме група, която се развива. Току-що започнахме. Не свирим пред 2000 или 5000 души. Понякога излизаме пред 20, 30, 50 души. Уважавайте всички, които са дошли и са си платили, за да слушат вас. Няма значение дали искате да свирите пред 2000 души днес, а излизате пред 20. Няма значение. Направете концерта за тях, защото те са тук заради вас. Това е правилото, което винаги спазваме в бизнеса. И, разбира се, това, което Stamatis каза. Трябва да спазваме сроковете и онова, което сме казали. Защото някой чака точно вас, за да припечели някое евро от този ден. Понякога не ни плащат достатъчно за онова, което сме направили. Но клубът, промоутърът, тур агенцията или някой от другите банди чака вас, чака концерта, за да се разплати и да се прибере с малко пари вкъщи. Т.е. трябва да си държиш на думата, както каза Stamatis.

Споменахте, че сте били на турнета с големи банди. Най-ценният урок, който сте научили от тях?
Stamatis Syrakos: Винаги има какво да научиш, когато свириш с големи групи, с по-големи групи от твоята. Винаги има какво да се научи. По отношение на организацията, как се подготвя сцената, как се организира шоуто. И в същото време за поведението зад кулисите. Как да се държиш по време на турне, след концерт, преди шоуто. Защото, когато си на турне, един концерт продължава час. 40 минути, максимум час. През останалите 23 часа продължаваш да представяш групата си и етиката си. Това научих от тези групи. Те остават верни на себе си, знаят какво искат да правят, наясно са, че са там с цел и причина и им остават верни през целия процес, без да се разсейват.
Kostas Foukarakis: Това лято свирихме с PARADISE LOST. Направи ми впечатление колко професионално се държаха. Носеха със себе си всичко. Повдигачи за барабани, разполагаха с всяка необходима малка отвертка, всяка необходима джаджа. Носеха си всичко с тях и не искаха нищо. Имаха всичко дори и най-малкия кабел. И се държаха като най-големите джентълмени, които някога съм срещал. Примерно, вървях си, а те застанаха отстрани, за да мога да мина. Направиха ми път, за да използвам стълбите преди тях. Те са най-милите хора, които някога съм срещал. А са 20, 30 години по-големи от мен. И са на ниво, което ние никога няма да стигнем. Те са легендарна банда. Вървяха към сцената и се отдръпнаха встрани, за да мога аз да мина, за да отида в бекстейджа, за да си отворя една бира например. Тогава си казах, че ако някога стигна тяхното ниво, ще бъде точно като тях. Защото те ме научиха да бъда такъв. Момчетата от групата на KING DIAMOND се държаха по същия начин. Бяха наистина много мили. Интересуваха се как се казваме и такива неща. Не можех да повярвам, та това беше групата на King Diamond. Бяха много мили. Научих как преминават през едно продължително турне. Мисля, че обичат хората и им доставя истинско удоволствие да общуват. И се държат с тях много дружелюбно. Това научих от тях.

По-добре ли е за метъла да е ъндърграунд?
Stamatis Syrakos: Труден въпрос. По-скоро въпросът е лесен, но отговорът е труден. Метълът е ъндърграунд от създаването му. Той е ъндърграунд музика. Трябва да е ъндърграунд. Но кой не харесва METALLICA и SLAYER? Тези групи са мейнстрийм. Те останаха мейнстрийм и след времената, в които целият хеви метъл беше мейнстрийм. Не съм против мейнстрийм метъл групите, но смятам че истинският дух, истинското сърце на хеви метъла е в ъндърграунда.
Kostas Foukarakis: Правилно! Според мен хеви метълът в повечето случаи трябва да е ъндърграунд. Когато стане мейнстрийм, виждаш, че бандите губят идентичността си. Виждам как нови и малки групи подписват договори с големи лейбъли, правят големи турнета и в един момент се индустриализират. Звукът им почва да се дообработва, продукцията им става все по-скъпа, но не и по-добра като първия албум примерно. Духът е изгубен, душата е изгубена, а музиката е все по-лоша. Аз харесва музиката, искам тя да става по-добра. Мисля, че в ъндърграунда ще намериш по-добри неща. Това е. Така че е по-добре метълът да си остане ъндърграунд, защото музиката е по-добра. Ако е една група е много добра, на нея трябва да ѝ се плаща и би трябвало да живее от творчеството си. Но тя може да си остане в ъндърграунда и пак да живее от музиката си. Не е необходимо да си SABATON, за да ти плащат. Това е мнението ми.

SHADOWMASS