Tobias Sammet: "Припевът на днешните песни трябва да е на 40-ата секунда, а при нас на 40 сек. дори вокалистът още не е започнал да пее"

   Tobias Sammet стана известен с EDGUY. В някакъв момент в края на миналото столетие превключи на турбо и създаде метъл операта AVANTASIA. Днес с този проект е свързана основната му творческа дейност. EDGUY останаха в миналото, въпреки че на групата официално не е сложен край. AVANTASIA навъртяха вече десет албума. Последният "Here Be Dragons" е от 2025-а. Само два дни - на 10 юни AVANTASIA ще направят концерт в София след Каварна, Варна и село Могилово (поръчай билет онлайн). Организатори са "Bulgarian Live Music", съпорт от родна страна - VELIAN.

   Интервюто с Tobias Sammet е излъчено в радио предаването "От другата срана" на 25 май.

Привет, Tobias, съвсем скоро идваш с AVANTASIA в България. Предполагам, че ще представите новия албум "Here Be Dragons"?
Tobias Sammet:В България не свирим толкова често, за това мисля, че ще бъде комбинация от новия албум и най-доброто от AVANTASIA. Разбира се, искаме да покажем новия албум. Гордеем се много с него. Аз съм много горд с него. Но това не означава, че ще го набутаме на всички. Имаме токова много страхотни песни. Издали сме до момента десет албума и няколко миниалбума като "Lost in Space" и песни като "The Story Ain't Over". Тези неща трябва да ги изпълним. Сетът със сигурност ще включва най-доброто от AVANTASIA с някои нови песни от "Here Be Dragons". Ще бъде комбинация и фокусът като цяло ще бъде върху AVANTASIA.

С кои певци ще бъдеш този път?
За летните участия ще бъдем със сигурност с Bob Catley, Ronnie Atkins. Също така Herbie Langhans, Tommy Karevik, Kenny Leckremo. Не всеки ще бъде свободен за всяко шоу, но повечето от певците, ще участват във всички концерти. Понякога ще се налага някой да бъде заместван. Съставът ще бъде много добър. Но най-важното е, че всички вокалисти са страхотни в своята област. Хубавото и най-важното е, че искаме да имаме добър глас, който да представя всеки стил, за да имаме възможност да изпълним всички песни на AVANTASIA, които ще изсвирим, както и да имаме интересни дуети. Съставът ще бъде доста голям и ще имаме повече певци, отколкото повечето хеви метъл групи имат.

Както всеки път.
Абсолютно. Обожавам това. Наистина. В същото време аз поостарявам. Вече съм на 48 и е страхотно да съм в група с още шест, седем, осем певци. По този начин понякога мога да си позволя да изчезна зад сцената, да се подсуша с кърпа и междувременно да оставя останалите да свършат работата. Страхотно е да съм заедно с тези прекрасни вокалисти.

Само на 48 години си. Къде остави "Hellfire Tobi"?
Оооо, това беше толкова отдавна. Използвах го за турнето в подкрепа на албума на EDGUY "Hellfire Club". Хуморът ми, когато бях млад, беше доста странен. Не съжалявам за нищо, но бяха страхотни времена. Наистина ги обожавам и искам да вярвам, че въпреки, че остарявам, както всички, съм запазил това отношение. Така мисля. Разбира се, че всеки се развива, поостарява и помъдрява. Надявам се. Но все още се опитвам да подхождам към музиката, към това да съм в метъл група и да излизам на сцена, сякаш е било едва вчера, когато съм направил всички тези стари неща. Трябва да отбележа, че наистина се гордея с тези времена.

Има ли много път между младежката наивност и мъдростта на зрелостта? И къде се намираш на този етап от живота ти между тези две състояния?
Знаеш ли, не мисля чак толкова много за тези неща. С натрупване на годините, научаваш много. Но понякога някак си… Колкото повече остарявам, ставам по-носталгично настроен. По някакъв начин това е свързано със света около нас. Признавам си, че някои неща са твърде трудни за разбиране дори и за мен. Наистина е трудно да следя какво се случва и дори да следвам света. Носталгията се превърна в движещата сила в живота ми. Разбира се, че не можеш да върнеш времето. Но можеш просто да се справяш с онова, с което се сблъскваш всеки ден, като в същото време запазиш естествения си подход към живота. С годините, ставам все по-опитен, справям се с нещата по различен начин, като понякога си напомням, да не съм чак толкова зрял във всеки един момент. И точно сега, в този момент, в който говорим, през последните месеци и седмици наистина преоткривам ранните си музикални дни. Понякога се качвам в колата, пускам си някакъв плейлист и той естествено ме връща в моята музика. Преди седмица слушах "The Metal Opera". После "Tears of a Mandrake". И тя се появи съвсем случайно. Слушам този материал и си мисля, че днес бих го направил по съвсем различен начин. Но в него има нещо, което е много вълнуващо за мен. Той е свеж, младежки, не е зрял, донякъде не е толкова добре изработен. Но ми харесва, харесва ми естествения невинен подход и искам да го запазя. Днес съм настроен много носталгично. Както казах, не можеш да върнеш времето. Но със сигурност можеш да оцениш онова, което си създал като хлапе. И точно това правя сега. Разбира се, че съм по-опитен, по-бързо мога да оправя нещата, когато съм в моето студио, където съм и в момента. Когато работа по музиката, мога веднага да поправя нещата, едно по един начин, друго - по друг. Или просто по-добре да променя настройките на микрофона в някоя част. Имам повече опит, както и в създаването на песни. Променям тоналността. По-вълнуващо е да я сваля с три полутона, вместо три полутона нагоре. Поставям си задача да намеря начин да го направя. В тези области трупаш опит с годините, но не е необходима всеки път да откриваш колелото, ако ме разбираш. Понякога искам да съхраня този наивен подход, който имах на 22, 23, създавайки "The Metal Opera", "Mysteria", или "Hellfire Club", този тип песни и албуми, в тях имаше нещо специално. Не знам дали отговорих на въпроса ти, но беше хубаво да кажа всичко това.

След като си носталгично настроен, как се предпазваш от занаятчийството?
Не се предпазвам от нищо. Каквото и да ми се случва, има само два начина да правя нещата. Единият ме прави щастлив. Другият не ме прави щастлив. Аз самият искам да работя по начина, който ме прави щастлив. Така че твърде много не премислям, а действам съвсем естествено. Понякога си напомням, че нещо е добро, че наистина е хубаво. Преди три седмици създавах песни. Работих върху две страхотни композиции, които ще се превърнат в песни на AVANTASIA след известно време. Няма да се случи скоро. Работех върху тях и понякога си казвах, че не е необходимо да търся някой странен начин, за да ги направя фабрични, нестандартни или необичайни. Не! Просто вземи това, което чувстваш и го направи по най-очевидния начин, защото точно по този начин чувстваш нещата. Не го правя, за да впечатля някого. Не следвам някакви рецепти. Правя го, защото се осланям на чувството, че каквото ми харесва, е добро. Аз създавам основно музика и това, което казах. Звучи лицемерно, защото я продавам и правя много добри пари от нея. Но не това е причината да пиша. Правя го заради радостта на малкото момче в студиото. Това е моето любимо влакче-играчка. Просто се забавлявам и създавам музиката, която обичам. Оформям мелодии. И няма нищо по-хубаво от това. Можеш да получиш страхотни награди, страхотен момент е, когато новият албум се изкачи до върха на класациите. Но това не може да се сравни с нощта, в която напускам студиото, в което съм записал страхотна музикална идея. Слушам я и си мисля, че е невероятна. Да създам нещо ново, което ме удовлетворява и ме прави щастлив, са най-важните моменти. Те са много по-важни от номер едно в класациите.

Има ли музиканти, които са оформили естетиката ти или вкусът ти идва от вътрешната интуиция за красота?
Начинът ми на създаване на музика, начинът, по който оформям мелодиите, разбира се, е комбинация от това, което слушах като малък, като дете. Бях голям фен на W.A.S.P., IRON MAIDEN, KISS, AC/DC, а след това HELLOWEEN, Ronnie James Dio, MAGNUM, Meat Loaf, DEF LEPPARD, Alice Cooper. Всички те ми помогнаха да се превърна в това, което съм и оформиха ДНК-то ми, оформиха музикалното ми ДНК. Но освен това, мисля, че усещанията ми заедно с тези влияния са оформили музиката в кръвта ми. Когато създавам песен, възможностите са две. Или я обичам, или не я обичам. Междинното положение не съществува. Наистина. Правя, каквото ми харесва. Това е най-добрият съдник за мен. Някой може да коментира, че третата песен от албума на става. Не ме интересува. Харесвам я, за това и съм я направил. Разбира се, че другите са ми помогнали до формирам вкуса си, както казах. Говоря за групите, които споменах. Но комбинацията от всичко това е в моето ДНК и вече става въпрос за изразяване на чувства.

Какво е вкусът за теб - нещо, което притежаваш или нещо, което практикуваш?
Добър въпрос. Никога не съм мислил по него. Вкусът е начинът, по който се свързвам с нещо. По отношение на изкуството - как резонирам с него. Можеш да практикуваш онова, с което резонираш. Можеш да се окажеш в ситуация, в която искаш да разбереш какво казва творецът. Понякога искам да го разбера. И тогава преминавам граници и се впускам в област, която е стояла в страни от моя естествен път, защото не съм я разбирал. И изведнъж си казвам, че вече знам какво е имал предвид творецът. Приемам, че песента е добра. Sascha Paeth ми каза и ме научи на много. Разказа ми много за блуса. Музика, която не винаги съм разбирал. Преминах границата и разбрах, че тя наистина е хубава. Става въпрос за соул музиката, за музиката на "Motown Records". Да, разбрах я. В крайна сметка самият вкус е нещо, което познаваш, нещо, което ти говори, разбираш го. Вкусът е нещо, което те кара да възприемаш, да обичаш. Той резонира в теб. Това е твоят вкус. Наясно съм, че всеки има различен вкус. Смятам за нелепо, когато някои хора идват при мен и ми казват, че трябва да направя албум по един или друг начин. Отговарям, че не трябва. Те просто не резонират, не се свързват с него. Което е напълно нормално и нямам нищо против. Отнема ми година и половина, за да работя по един албум. Защо ми трябва да отделям година и половина, за да направя някого, когото дори не познавам, щастлив? Времето е мое. Сигурно разполагам с още 17, 18, 19 години на тази планета. Не искам за губя година и половина, за да правя щастлив някого, когото дори не познавам лично. Не, искам да удовлетворявам себе си и на това се основава вкуса. Ако някои има различен вкус, не е ничия грешка или проблем. Просто да си пусне нещо друго.

Групите, в които участваш, съществуват от 30 години. Случайно да си забелязал промяна във вкуса на феновете?
Не точно във вкуса на нашите фенове, защото те са гърмяни кримки, каквито сме и ние. Но го наблюдавам при новите фенове, новите поколения. Не обвинявам никого за нищо, но тяхното внимание става все по-кратко. Т.е. трябва да ги впечатлиш с повърхностни ефекти. Трябва да разбираш хората. AVANTASIA сме олдскул и толкова старомодни. Концертите ни продължават по два часа и половина, понякога по три часа. Имаме песни по 15 минути. Ако говориш с някого, който е специалист по стрийм на музика или се занимава с подобна дистрибуция, той ще ти каже, че феновете нямат търпение. Трябва да ги отведеш до припева след едва 40 секунди. 40 секунди? Шегуваш ли се? При повечето песни на AVANTASIA след 40 секунди дори вокалистът не е започнал още. Т.е. промяната съществува. В същото време имаш всички тези групи, които носят маски. Пак - не ги обвинявам. Голям фен съм на KISS, на Alice Cooper, на KING DIAMOND. Но имам чувството, че днес това не води до подобрение в музиката. За някого може и да е, но музикантите някак си са задължени да го правят, трябва да предложат някакъв трик, защото музиката в днешния музикален бизнес е страничен продукт. Страничен продукт на някакво показно забавление. Обичам забавлението, както отбелязах, съм фен на KISS. Промяната обаче е видима. Вкусът на феновете наистина се промени. И предизвикателството е да не допуснеш да те споходи. Да не се интересуваш твърде много от него, да правиш твоите неща, да имаш доверие в собствените си музикални умения като композитор и изпълнител, да поддържаш историята на групата и да не се тревожиш твърде много. В крайна сметка можем да направим крачка назад и хората да си пуснат песен с продължителност три минути и половина в "Spotify", вместо две минути и половина. Тези неща могат отново да се променят, но осъзнавам, че има промяна във вкуса на феновете. Тя не е толкова видима при нашите фенове. Младите, новите поколения, които идват, имат леко по-различен подход към музиката. Не искам да се превръщам в съдник и да казвам дали е за добро или за лошо. Просто нещата са по-различни. Направи сравнение между компютърните игри и игрите като цяло. През 80-те израснах с компютър "Commodore 64". Игрите бяха толкова бавни. А днес, ако ги играя, ще се превърна в епилептик. Твърде бързи са за мен. Т.е. всичко се е променило. Но всичко е наред. Може би просто остарявам.

Постоянно повтаряш, че остаряваш.
Може би се гордея с това.

Успя ли да се "продадеш", в кавички, разбира се?
Това с "продаването" наистина не ме интересува толкова много от момента, в който започнах да се занимавам с музика, а го направих, за да бъда в група. Създадох EDGUY през 1992-ра, преди 34 години. По-скоро през февруари 1992 година. Тогава четях музикални списания, метъл списания. Дори тогава всяка група, която имаше успешна песен, която не звучеше като предишния ѝ сингъл, беше обвинявана, че се е продала. Без значение дали ставаше дума за IRON MAIDEN и тяхната "Seventh Son of a Seventh Son" или "Turbo" на JUDAS PRIEST, "Crazy Nights" на KISS. Всички тези групи в някакъв момент, бяха обвинявани, че са се продали. И дали това има нещо общо с техния успех, не ме интересува. Никога не съм свирил музика заради определена цел. Никога не съм композирал музика, за да вляза в радиата. Понякога има песен, която се справя добре като "Creepshow", например, последният сингъл или първият сингъл от последния албум. Когато я чухме завършена, си помислихме, че ще е чудесна за рок радио. Оказахме се прави. Но не я създадох заради това. Ако някой те обвини, че си се продал и си създал песен с конкретна комерсиална причина, няма смисъл да спориш или да отговаряш, защото хората, ако не искат да ти повярват, така или иначе няма да ти повярват. Не се тревожа за тези неща, защото знам истината. Не мога да променя мнението на някого, когато ме обвинява за нещо. Не мога да променя подхода или разбирането на другите хора за нещата или как те ги приемат. Не е моя работа. Не е моя работа да убеждавам други хора да повярват в истината.

Би ли посочил един албум, който оценяваш като изтънчен и в същото време като напълно нерафиниран?
Мисля, че ме хвърляш в полето на прогресив рока или прогресив метъла, а честно казано никога не съм ги разбирал. Винаги съм смятал, че прогресив метълът съществува, защото барабанистът не може да брои до четири. Съжалявам. Mike Portnoy, съжалявам, знам, че си велик барабанист... Добре, нека вземем двете части на "Keeper of the Seven Keys". Всичко в тях, композирането, китарите... Преди две седмици писах на Kai. Бях на почивка. Слушах "I Want Out", "Keeper of the Seven Keys", "Halloween". И мисля, че му написах нещо от рода на, че всички сме взели и откраднали по нещо от него, но той си остава Крал на кралете. Написах му го, защото в тези албуми има толкова много неща и всичко звучи толкова лесно, силно и новаторско. Всичко си е на мястото. Обожавам и двете части. Невероятни са. И нищо друго освен уважение към Kai, Weiki, Markus, Michi, към всички.

Кое клише днес те дразни най-много?
Не се дразня от клишета, защото понякога е много забавно да ги надуеш до несъразмерност, да ги изработиш, да ги раздуеш, да го използваш. Това, което винаги съм смятал за странно, когато по естествен начин правех всичко, което обичах като дете, като тийнейджър и като млад възрастен на сцената е, че при мен идваха хора и ми казваха, че хеви метълът не трябва да е забавен. Я пак? Израснах с VAN HALEN, AC/DC, IRON MAIDEN, които имаха пластмасово чудовище на сцената. Израснал съм с Ronnie James Dio, който се бореше с изкуствен дракон на сцената. Имаш човек с ученическа униформа. Вземи клиповете на TWISTED SISTER "I Wanna Rock" и "We're Not Gonna Take It". Стоях и си мислех, как така хуморът не трябва да бъде част от хеви метъла? Нещо, което никога не успях да схвана. Някои от церберите пред портите не искаха това да е така. Това е единственото клише, което ме дразни. Че метълът трябва да е сериозен. Добре... Какво сериозно има в чудовище, което всяка вечер губи едната си ръка, докато се бие с китарист? Обичам IRON MAIDEN. Но това е малко като "Spinal Tap" и точно за това ги обожаваме. Вземи обложките на албумите им. На всяка една от тях има чудовище. Има толкова много хеви метъл клишета, които наистина харесвам. Единственото, което не харесвам и то не е точно клише е, че някои изискват хеви метълът да е сериозен. Виж, приемам музиката много сериозно, но не и себе си. Моля ти се. Пътуваме навсякъде, сцената изглежда като голям куклен театър. В същото време излизам аз или Ronnie Atkins, пеем борим се на сцената. Хайде де, не е толкова смъртоносно сериозно.