Китаристът на DIAMOND HEAD Brian Tatler за участието си в SAXON: "Получих възможност да се изкача нагоре и ще я сграбча"

5 юли 2024, 16:29 ч. 823 2
пред./следв.

   В началото на тази година легендите от NWOBHM SAXON издадоха новия си албум "Hell, Fire and Damnation". В него за първи път свири китаристът на DIAMOND HEAD Brian Tatler, който замести повече от успешно Paul Quinn. Също така SAXON са част и от четвъртия "Midalidare - Rock In The Wine Valley" в с. Могилово и ще се качат на сцената в първия фестивален ден, 12 юли (поръчай билет онлайн). Два повода за интервюто с китариста Brian Tatler. А ако се питате кои са DIAMOND HEAD и кой е Brian Tatler, разгледайте дискографията на METALLICA...

   Интервюто с Brian Tatler е излъчено в радио предаването "От другата страна" на 17 юни.


midalidare rock 2024


"От другата страна": Привет, Brian, през целия си живот си бил част от DIAMOND HEAD. Защо реши да се присъединиш към SAXON на този етап от кариерата си?
Brian Tatler: Познавам много добре групата особено през последните четири години. От 2018-а имаме една и съща мениджмънт компания. Правили сме турнета заедно. Имаме около 40 концерта със SAXON. Откривали сме за тях или сме свирили на едни и същи фестивали. Разговаряли сме по време на съвместните турнета, засичали сме се в бекстейдж зоните на фестивалите. Присъствал съм на техните концерти и знам как се забавляват. Знам, че си изкарват страхотно. Разбира се, че това е голяма крачка за мен, защото те са на много по-високо ниво. Свирят пред по-голяма публика, продукцията им е по-голяма. През 2022 г. за първи път ме попитаха дали мога да науча сета. Тогава Paul Quinn имаше COVID. Потвърдих. Трябваше да свиря с групата на един фестивал във Великобритания. С времето станах по-добър. Научих песните, те ми бяха благодарни. След което решиха, че могат да ми дадат шанс да се докажа като постоянен китарист. Това се случи, когато Paul реши да напусне. Свързаха се с мен през март миналата година. Обадиха ми се с предложението да се пробвам на мястото на Paul, защото той се е отказал. Дадох положителен отговор, защото на момента прецених, че възможността е голяма. Не получавам често подобни оферти. На моите години да ми бъде предложено да се придвижа по стълбицата нагоре, ако искаш, е наистина невероятна възможност. Прегърнах предизвикателството. Започнах да заучавам нов материал, да свиря с нови хора. След това направихме участия на фестивали, заминахме и за обиколка в Южна Америка. На масата бяха поставени много неща. Бях на върха. Много от тях нямаше как да ми се случат с DIAMOND HEAD. Всичко изглеждаше, как да кажа, като много добра стъпка за мен самия в правилната посока.

Докосна се до голямата сцена и си усетил разликата.
Абсолютно. Знаеш ли, прекрасно е да имаш екип, защото си звезда. С DIAMOND HEAD често нямахме възможност да наемаме хора, които да ни помагат. Примерно имаме концерт в Испания. Това, което можехме да си позволим, е да вземем с нас само един техник. Просто парите не са при нас. При SAXON е различно. Имаме осветители, техник за мониторите, китарен техник, техник за барабаните. Разбира се тур-мениджър. Тези хора следят за всичко, от което се нуждае групата. Отиваме в залата, всичко е наредено и нагласено. А на сцената има повече прожектори, повече апаратура. Всичко е готово, за да започнеш с концерта. Днес, когато вляза в залата със SAXON, техникът ми дава китарата, дава ми перце и започвам. Докато при DIAMOND HEAD оборудването пътува с нас във вана или сами си го носим при полетите, влачим го по стълбите, отиваме в клуба и се оказва, че саундчекът ни ще трябва да бъде много бърз, защото основната банда също трябва да се подготви или вратите ще бъдат отворени за публика след десет минути. Сега, когато съм със SAXON, стресът и напрежението са много по-малко. Наистина се наслаждавам на този период. В същото време получаваме възможности да направим турне като това с JUDAS PRIEST, да сме хедлайнъри на фестивали. С DIAMOND HEAD фестивалните ни участия се изчерпват с ранно появяване на сцената или дори не свирим на главната сцена, примерно излизаме в два следобед. А SAXON обикновено са хедлайнъри на фестивалите. Също така свирим пред голяма публика. По сцените съм от 16 годишен, а на 63 получих възможност да се изкача нагоре по стълбата. Наистина ще я сграбча.

Защо от NWOBHM, от цялата вълна, успешни станаха едва няколко групи?
Защото, за да си успешен трябва да продаваш албуми. Тогава, в онези времена, се изискваха значителни продажби. Знаеш, че IRON MAIDEN подписаха с "EMI". DEF LEPPARD с "Phonogram". И двата лейбъла бяха фантастични в превръщането на рок групите в звезди и не им отне много, за да го постигнат с техните банди. Имаше много групи, които не успяха да сключат договор. В същото време във Великобритания имаше само няколко звукозаписни компании - шест или седем. И когато всяка от тях получи своята група от NWOBHM, за останалите не остана място при тях. Много от музикантите просто подписваха с малки лейбъли или се оправяха сами. С DIAMOND HEAD имахме договор с "MCA Records", но бяхме изхвърлени след два албума. Така че, ако не можехте да продадете милиони албуми, както го направиха IRON MAIDEN и DEF LEPPARD, както и SAXON, защото успяха да изкарат много бързо хит сингли като "Wheels of Steel", "747 (Strangers in the Night)", както и записаха участие в "Top of the Pops" и ако това не стане бързо, просто си заминавате. Голяма част от музикантите трябваше да работят. Да, има и групи, които успяха да се изкопчат и да продължат да съществуват и до днес като TYGERS OF PAN TANG. GIRLSCHOOL също. Но наистина беше трудно. Повечето музиканти имаха нормална работа. Свиреха обикновено през почивните дни, правеха странни турнета. Мисля, че това са причините малко от групите да оцелеят днес. Виж, вземи пънка. Няма много пънк банди от седемдесетте, които продължават да съществуват и днес. През 1977-78 имаше много, а днес едва няколко са активни като THE DAMNED например. Много е трудно да се сетя за групи от онзи период, които продължават да издават албуми и да пълнят зали.

Поводът да се чуем с теб е новия албум на SAXON "Hell, Fire and Damnation". Той звучи много здраво, а китарната работа е страхотна. Това на твоето свирене ли се дължи?
Не, не е така. Всъщност SAXON са фантастична група. Всеки е напълно потопен в нея, енергията, която извира от баса, барабаните, китарите и вокалите, е страхотна. Самата банда звучи наистина мощно. От самото начало тя започна силно. Смятам, че стабилността се дължи не само на свиренето и композирането, но и на продукцията. SAXON работят от години с Andy Sneap. Той е напълно наясно кое как трябва да бъде направено, как трябва да звучат SAXON. Между групата и Andy Sneap отношенията са много добри. Много съм доволен от "Hell, Fire and Damnation". Звучи страхотно. Бях въвлечен в процеса на създаване на музиката за няколко от песните. Нещо, което не очаквах, когато в началото ми предложиха да стана част от групата. Много съм щастлив, че участвах в композирането на материала. Това е едно от нещата, които много харесвам в професията "Музикант". Ще продължа да измислям идеи за групата.

Спомена продуцента Andy Sneap. Каква е най-важната му задача при работа с група като SAXON?
Не съм много сигурен. Най-вероятно той може да даде най-добрия отговор на този въпрос. Но бих казал, че неговата роля е да постигне правилния баланс, като се увери, че всички барабани се вписват по най-добрия начин в звуковия спектър, че китарите са на своето правилно място както и вокалите, за да не си пречат взаимно. Правилно да използва еквалайзерите, като избегне честотите, които замазват цялата картина и се потискат взаимно. Всичко трябва да е ясно, силно и на мястото си. А за да го правиш правилно отнема много практика. С "Pro Tools" можеш да имаш контрол над музиката, можеш да настроиш композициите, можеш да си поиграеш с нивата. Но когато си стигне до звука, до енергията, идва ролята на Andy. Той знае как да постави инструментите на местата им в микса, така че да не си пречат, да няма пълнеж, замазване, излишен шум, дефекти, които да изкривяват звука, да няма избиване и брумове. Неговата работа е постигането на истинско изкуство. За това и хората плащат луди пари, за да работят с него, защото работата е трудна, а той е много добър в това, което прави.

saxon

Всъщност начинът ти на свирене ли влияе на музиката на SAXON или тя оказва влияние върху свиренето ти?
В някаква степен и двете положение са верни. Все пак не съм толкова различен. DIAMOND HEAD не са коренно различни от SAXON. Не трябва да се уча да свиря в съвършено различен стил. Наложи ми се да поработя върху дясната си ръка и по-бързото свирене с перото. Този начин присъства повече при SAXON, отколкото при DIAMOND HEAD. Трябваше да си подготвя домашното. След като станах част от групата, доста поработих върху техниката на дясната ръка. Лявата е добре, но като се замисля при мен никога не е било лесно. Винаги е трябвало да се уча. Всичко, което съм изсвирил, е трябвало да го репетирам и да го свиря отново и отново. Да, идеите се появяват, буквално извират, но за тяхното овладяване наистина са ми необходими повече усилия. Така че трябваше да си свърша работата, да изгладя детайлите, да си напиша домашното.

Какво ще стане с DIAMOND HEAD?
Не съм много сигурен. Имахме разговори и решихме за момента да си вземем кратка почивка. В миналото сме имали летни фестивални участия. Миналата година имахме три, а две от тях съвпаднаха с концерти на SAXON. Стана по-трудно да участваме на фестивали. Понякога те се организират година по-рано. В същото време аз свиря и със SAXON. Когато имам концерт с тях и той съвпадне с участие на DIAMOND HEAD, което става твърде често, какво трябва да направя? Няма да отида при SAXON и да им кажа, че няма да съм с тях, защото по същото време и същия ден имам концерт с DIAMOND HEAD. В същото време не искаме да отменяме концерти на DIAMOND HEAD заради тези на SAXON. Изпадам в доста сложна ситуация. Трябваше са намерим по-добър начин на работа, вместо просто да отлагаме участия на летни фестивали. Все още не сме стигнали напълно до този момент, но и това ще стане. Ще продължим да пишем нова музика и ще си движим нещата, но на заден план. Записахме турнето. Турнето, което направихме миналата година. Бихме искали да издадем концертен албум, но не сме обработили записите. Така че това е нещо, което в даден момент може да се окаже на преден план.

Преди да станеш част от SAXON слушал си ги и имаш ли любими песни?
Винаги съм харесвал "Motorcycle Man". Не знам защо. Може би се дължи на формата на рифа и на енергията. Но винаги съм харесвал точно тази композиция. Спомням си как си мислех, че албума "Wheels of Steel" звучи страхотно. Когато правехме турнета през 1980-1981 г. свирехме в рок клубове. И преди DIAMOND HEAD да се качат на сцена или дори след като DIAMOND HEAD слязат от сцената, в клубовете пускаха песни като "Wheels of Steel", "Strong Arm of the Law" или "Princess of the Night". Чуваш ги и си казваш, че звучат добре. Има обаче нещо в звука на "Wheels of Steel".Той е наистина много мощен и силен. Песента е много простичка и може би това помага. Смятам, че е по-лесно да получиш по-добър звук, когато композицията не е толкова усложнена. При по-усложнените е много по-трудно да направиш така, че всичко да звучи отчетливо. На живо е голямо удоволствие да изпълнявам "Motorcycle Man". Тази песен със сигурност е една от любимите ми. "747 (Strangers in the Night)" е също страхотна.

Една от причините днес повече хора да знаят за DIAMOND HEAD са METALLICA. Те помогнаха ли с кавърите си групата да оцелее през всички тези години?
Определено. Определено смятам, че те помогнаха на DIAMOND HEAD да оцелеят. Техните кавъри ни помогна да привлечем много нови фенове, които иначе едва ли биха чули за нас и биха си пуснали DIAMOND HEAD. Много хора, особено в Америка, идват при мен и споделят, че са харесали DIAMOND HEAD заради METALLICA. Винаги съм смятал това за страхотно, защото най-накрая са стигнали до нас. В миналото с DIAMOND HEAD никога не сме правили турнета в САЩ или в Канада. Когато най-накрая стигнахме и до там, разбрахме, че имаме много фенове, които са започнали да ни слушат и са ни открили заради METALLICA. Те са чули техните кавъри на "Am I Evil?", "Helpless", "The Prince". Встрани от финансовата помощ като хонорарите за звукозапис и авторските отчисления за публикуване, които аз и певецът сме получили, групата се радва на фантастична видимост. А и фактът, че сме повлияли на най-голямата метъл банда на всички времена, донесе на DIAMOND HEAD много признание и уважение от останалите банди и музикални издания. Ако METALLICA не бях направили кавъри на DIAMOND HEAD, най-вероятно щяхме да изчезнем. Едва ли щяхме да оцелеем без това допълнително внимание, което получихме.

В началото голяма част от музикантите от NWOBHM са от работническата класа. Това беше ли важен фактор за автентичността на групите и музиката?
Не знам. Бих си помислил, че не е от такова голямо значение. Но ако човек се зарови, наистина ще установи, че повечето рок банди идват от работническата класа. Мисля, че това беше просто техния стремеж и желание да се откъснат от ежедневната работа, от това да работят всеки ден от 9 до 17 ч. Те искаха да са на сцената. Тя беше спасение за тях. Животът за един 16-годишен тийнейджър изглежда много по-добре на сцена отколкото в някоя фабрика. Аз например бях автомонтьор или по-скоро стажант-автомонтьор. Исках да натрупам достатъчно пари, за да се махна от работата и да обикалям света. По някакъв начин музиката даваше един вид надежда на момчетата, че могат да се разкарат от гадната работа, за да се превърнат в известни и успешни музиканти. Защото не харесват средата си и искат да се махнат от нея.

Можем ли да гледаме на музиката като на универсален език, който може да създаде импулс, който да провокира хората да повярват, че могат да променят живота си? Да им даде силата да го направят?
Абсолютно съм съгласен с това. Защото просто го прави. За мен музиката е най-великата форма на изкуство. Тя може да те накара да се почувстваш добре, да бъдеш въодушевен, може да провокира лудост, която да доведе до освобождаване. В музиката има нещо, което те променя, когато се потопиш в нея. Както стана с мен, когато бях хлапе. Тя ме облада и никога не ме напусна. Аз съм от онези хора, които бяха завладени от музиката. Или полудяха по музиката. И продължавам да съм луд по нея след може би 40 и дори 50 години. Все още слушам музика, живея от нея. Тя е моят талант. Тя е нещото, което правя всеки ден. Свиря на китара. Не се замислям защо. Моята музика обикаля света и съм благодарен за това. Радиото, телевизията, "YouTube" помогнаха информацията да се разпространи навсякъде. Рокът има милиони фенове по света. Лоялни последователи. Рокът и метълът имат вероятно най-верните фенове. И това продължава вече 50 години. Няма толкова много музикални стилове, които да имат толкова силна подкрепа.

Защо обаче първите албуми на бандите са по-свежи, а с възрастта това някак си отстъпва?
Може би се дължи на енергията, която младите притежават и инжектират в музиката и записите. Групи като AC/DC са пълни с енергия, която извира от песните им и те кара да се чувстваш по определен начин. Старите момчета започват да използват вече наученото, обръщат го на занаят и спират да влияят на музиката. Те вече не могат да вкарват целия огън, който се съдържа в албум като "Let There Be Rock" в следващите примерно. Знаеш ли, първият диск на DIAMOND HEAD беше записан и смесен за седмица. Бяхме младежи на по 19 години, но успяхме да влеем живот и енергия в песните. И след повече от 40 години хората все още искат да ги слушат. Младите имат нещо, което липсва при старите. Те имат енергията и наивността, която ги предпазва от това да се притесняват за всеки незначителен детайл. Много по-важно е да свириш убедително и от сърце.

Съжаляваш ли за нещо?
Разбира се. Бих искал да бяхме подписали с по-добра и по-голяма мениджмънт компания, вместо с аматьорите, с които работихме. Иска ми се четиримата оригинални музиканти да бяхме останали заедно, да продължим, да работим заедно и все още да правим записи и да обикаляме света. Не ни е било писано. Малко групи оцеляват в музикалната индустрия, особено ако не са успешни. Групи като U2 продължават с оригиналните членове, но техният успех е много бърз. Може би са заедно, защото през годините успяват да изгладят различията. За разлика от тях с DIAMOND HEAD от самото начало се сблъскахме с много проблеми. Два пъти сме се разпадали. Групата продължава само с един оригинален музикант и това съм аз. Подобен е случаят с много банди. Просто защото в повечето случаи само един от групата е най-подготвен да се справи с предизвикателствата и той поема цялата отговорност. Не е толкова лесно.

 

Brian Tatler



Коментари   (2)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Йорк Фишер 7.07.2024 18:46:19 отговори + 3 0
Добре,ги усещаш, нещата! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

MetalHeadbanger 6.07.2024 13:50:45 отговори + 11 1
Лично за мен Diamond Head са една от най-истинските и съкровени банди в метъл музиката.Може и да не са големи и познати но са ВАЖНИ и КУЛТОВИ...Който иска ще ги открие и оцени...Дори ако погледнем в някакъв аспект то и Saxon не са на върха на пирамидата но също са уникална банда...
Някак си и двете банди имат и носят онази неподправена първичност и грубост...Така поне усещам нещата аз...
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".