Прочетете интервю със Snowy Shaw преди концертите "Storm in Human Form" в София и Бургас

19 юни 2023, 10:04 ч. 1181 / 21 4
пред./следв.

   Към края на месеца феновете ги очакват много и най-разнообразни рок и метъл срещи. Обаче запазете си датите 23 и 24 юни, защото тогава съответно в София и Бургас, ще се сблъскате със "Storm in Human Form". А там са замесени Цена Коев (VIVALDI METAL PROJECT), Jeff Scott Soto (SONS OF APOLLO и мн. др.), Mats Leven (екс-CANDLEMASS, VANDENBERG и др.), както и емблематичния мултиинструменталист Snowy Shaw, който не спира да работи с различни групи. Дори беше в България като барабанист на SABATON и вокалист на THERION. Но в случая причината за интервюто с него са предстоящите спектакли "Storm in Human Form".

   Интервюто със Snowy Shaw ще бъде излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" тази вечер, 19 юни.

   Събитието в София е на 23-и в клуб "Joy Station" (поръчай билет онлайн), а в това в Бургас утре в Летния театър в морския град (поръчай билет от тук).


snowy shaw

 

Привет, Snowy, какво е положението с рок радиостанциите в Швеция? Защото тук имаме някои предавания, но за по-тежката музика не са толкова много.
Не мисля, че България е някакво изключение. Когато става въпрос за радио, което е мейнстрийм като националните радиа, в Швеция имаме няколко рок радио предавания. Но те се определят като предавания за класически рок. Намеренията им са много добри и оригинални, обаче, не пускат наистина екстремна музика заради спонсорите. Със сигурност ще откачат, докато в колата си попаднат на новите неща в блек метъла. За това и са се ориентирали към хард рока. Пускат BON JOVI, VAN HALEN, всичко, което е на 30 години и отгоре.
В моето шоу тази музика почти отсъства, защото така или иначе звучи по други радиостанции. За това съм се насочил към по-тежките стилове, а и съм им фен.
Интересно е, че наблюденията ми върху рок и метъл сцената дори и на запад сочат, че подходът е някак си старомоден. Най-екстремните жанрове на музиката като блек метъла съществуват от началото на 90-те. Обаче предпочитани са генгста рапа. Който е в определена посока още по-екстремен, защото проповядва насилие и убийства, докато шофираш.

Днес, когато правим това интервю, се навършва 13-годишнината от смъртта на Ronnie James Dio. Какъв е твоят поглед върху развитието на метъл сцената след неговата смърт, а и не само? Много икони ни напуснаха през последните години.
Гледал съм много интервюта с Dio, в които той изказваше недоволство от комерсиализацията на американската сцена през 80-те и как този процес разрушава постигнатото до момента. Причината е, че музиката ставаше тогава все по-радио ориентирана, MTV също беше в апогея си. По някакъв начин той страдаше от този факт и се опитваше да се докосне до него с бандата си DIO. Виж, всичко се променя. Тази сцена съществува повече от 50 години. Ако вземеш първия албум на BLACK SABBATH от 1970, също така и първия URIAH HEEP, "In Rock" на DEEP PURPLE, както и втория LED ZEPPELIN, все още се връщаме към тях, защото тези групи са създали рока и метъла. Те са нашите хора и са ни въвели в тези два стила. Те са пример за младите и бунтуващите се хора, които застават срещу правилата, подтиквайки обществото към лудост. И осъзнаваме, че тези идеи и тяхната музика е вече над 50-те. По време на пандемията издавах по една песен на месец. Събрах ги в един албум. И това бяха праволинейни хеви метъл песни. Защото точно това представляваха. Поканих много участници, мои приятели и мои рок икони. Бях в контакт с Ken Hensley. Свързах се с героя ми от детството Dan McCafferty, който беше вокалист на NAZARETH, поканих Suzi Quatro, също така и колегата ми Gus G., с когото свирихме в DREAM EVIL. Много музиканти участваха. Защо ти казвам всичко това... Последната песен, която пуснах през декември, се казва "The End Of An Era". Тя е за това, че хората умират като мухи. Създадох текстово видео, което качих в различни платформи. Добавих снимки на Ronnie James Dio, на Quorthon, на Dimebag Darrell, на David Byron, на David Bowie, на всички тези легенди. Шест месец по-късно ми се наложи да направя подобрение на видеото, защото толкова много артисти, с които сме израснали и сме гледали на тях като на наши герои, вече ги няма. Знаеш ли, през тази година ставам на 55, а тези пичове са средно с по 20 години по-възрастни от мен, защото са дебютирали през 1970. Което ги прави поне 20 години по-големи от мен. Разбира се, че ако си на 75 и животът ти не е бил лесен, защото постоянно си бил на пътя, наркотиците и алкохолът не са липсвали, ежедневието ти е било пълна лудница, съжалявам, но в един момент напускаш този свят. В следващите няколко години ще станем свидетели на пълна промяна. Последните рок гиганти ще опадат един по един като мухи. Тъжно, на такъв е животът. Бях в група, наречена MEMENTO MORI. Името означава "Помни Смъртта", "Помни, че си смъртен". Това е животът. Виж какво става с актьорите, с които си израснал и идолизирал. Виждаш ги как са вече остарели, погрознели, понапълнели. А това е просто част от живота. Това, което имам предвид е, че не трябва да приемаме нищо за даденост. Защото нищо не се знае. Можеш да заболееш от рак, да те блъсне кола, можеш да си отидеш по всякакви причини. Така че живейте в настоящето. Това е моето кредо днес. Не правя дългосрочни планове. Опитвам се да живея сега, днес и да ценя това, което имам в момента. Защото, за съжаление, никой не може да ти даде гаранции за нищо. Определено, обаче, не мислиш по този начин, когато си на 25. Но на 55 започваш да осъзнаваш, че в някакъв момент всичко ще приключи. За това трябва да цениш живота днес. Мотото в живота ми, което следвам. Не знам, дали очакваше този отговор, но какво ще стане след смъртта на Dio, на Lemmy... Виждаш как хората си отиват, банди се разпадат заради нечия смърт. Нещата се променят. Някои хора продължават да работят без значение от възрастта. Самият аз продължавам да опитвам или да правя, каквото искам. Бях младеж, когато станах част от групата на King Diamond. Тогава той беше с 20 години по-възрастен. Скоро ще стане на 67. Всеки остарява. Днес мен ме наричат ветеран, жива легенда, оцеляващ вид от една бурна ера. Винаги се чудя на подобни думи дали се отнасят за мен, защото все още се чувствам като хлапе. Обаче тази година ставам на 55. Доста е странен сблъсъкът на тези две състояния. Важното е да продължаваш да правиш онова, което харесваш, като не спираш да си любознателен и въодушевен, вместо да гледаш на заниманието си като на работа. Аз самият винаги следвам сърцето си и винаги съм истински към собствените си разбирания. Ако не се чувствам щастлив в някоя банда, напускам. Никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла. Защо тогава да се съобразяваш с нещо, към което изпитваш страх? Но е сигурно, защото например ти плаща сметките и си подсигурен? Ако не ми носи повече ентусиазъм, защо да продължавам да си го причинявам? Дори и да е в някаква степен работа. Да си гледат работата. Винаги има нови възможности, нови алеи и улици, по които да тръгнеш. Моето желание е да се придържам към моите разбирания. Животът ми трябва да е вълнуващ. Искам да раста и да се изправям пред нови предизвикателства. Това е и основната причина да приема, да участвам на събитията "Storm In Human Form". Когато организаторите се свързаха с мен, идеята ми се стори интересна, защото в последно време бях спрял да се изявявам на живо. Една от причините беше, че преди няколко години издадох биографията си и тогова направих една европейска обиколка по представянето й, която беше последвана от пълнокръвно турне в Америка. Представляваше сесии за автографи и участия на различни книжни събития, на които разказвах истории. Освен че подписвах книги, ръкувах се, отговарях на въпроси, дори изпълнявах и песни - акустично с един музикант. Контактът с публиката по този начин ме отдръпна от концертите. След което удари Ковид-19, светът затвори. Много от събитията, в които трябваше да участвам, бяха отложени, а след две години и половина напълно отменени. И днес хората предпочитат да посещават фестивали, където да са заедно, да се забавляват, а не да присъстват на малки събирания. Може би ще подновя обиколката си в бъдеще. Но това, което искам да кажа е, че се отделих от сцената, защото тя се промени драстично. Днес, за да направя обиколка в САЩ, като швед ми трябват тройно повече средства. Просто хората не могат да си го позволят. Ветерани като ANTHRAX отмениха второ европейско турне, защото сметките им не излизат. Днес турнетата са много скъпи и струват страшно много пари. Наемането на оборудване, на найтлайнери в Европа става немислимо заради цените. Луд свят. Всичко се променя. Това, което ни остава, не е да се пуснем по течението, а по-скоро да се адаптираме или да умрем.

Спомена, че следваш сърцето ти. Накъде те води то в момента?
Бил съм на турнета и съм свирил с безброй банди от края на 80-те. Буквално съм покрил всички четири краища на света. Не съм бил толкова често в Африка или Близкия Изток, но в страни от тях съм свирил къде ли не, по целия свят. Бил съм на различни позиции, в различни групи. По този начин задоволявах онази детска мечта, да постигна онова, което никога съм нямал, да открия съкровището в края на дъгата. Дълбоко в себе си, обаче, осъзнах, че единственото, което винаги съм искал е да създавам музика. Да създавам подобни крайъгълни албуми, с които съм израснал. Нещо като "Destroyer" на KISS. Този албум повлия на целия ми живот. Или "Raising" на RAINBOW. Тези дискове циментират историята. Това е завещанието на тези групи. Спомена Dio. Той вече не е между нас, но неговата музика, която е неговото наследство, е тук. Ние все още имаме неговата музика. Концертите наистина оказват голяма влияние на хората, но албумите, създаването на музика, ще останат завинаги. Това е всичко, което винаги съм искал да правя. По този начин създаваш собствени фантастични светове, както са го постигнали KISS с "Destroyer" и RAINBOW с "Raising", тези великолепни шедьоври. Точно това искам да правя и аз. В същото време изпълнявам всичко сам, продуцирам се, сам съм си дизайнер, записвам сам, пиша, пея, свиря на всички инструменти. Финансирам целия процес, качвам нещата на онлайн магазина си, грижа се също и за бизнес страната. Работата е много, но предпочитам да постъпвам точно така. През годините съм работил с толкова много хора. И през цялото време трябва да сте мили един с друг и да си правите комплименти. Някой няма уменията за нещо, но ти си наред с него, защото е полезен в нещо друго. Така си разпределяте ролите. В някакъв момент обаче започнах да разчитам на себе си и се превърнах в DIY артист. С времето научих много и станах в добър едва ли не във всичко. И стигнах до решението, че не се нуждая от други. Ако ми е необходим фантастичен китарист, веднага ще се обадя на приятел, но за повечето материал разчитам на себе си. Също така и пея, мога да направя измислени женски вокали. Ако обаче имам нужда от водеща певица - добре, познавам страшно много, на които просто трябва да звънна и те ще се отзоват. Определено съм си самодостатъчен. Мога да се справя с всичко сам и точно това искам да правя. Запазил съм се като арт - ист. Определям онова, което правя, като изкуство и гледам на себе си като на художник. Т.е. не съм толкова добър отборен играч. Изграждам собствена визия и не искам да правя компромиси с нея. Да правя компромиси заради други, които не могат да изпълнят онова, което искам по начина, по който го искам, когато създавам песен. Въпросът е сложен, за това и трябва да съм гъвкав. Основното, което правя, е да пиша и да създавам моя фантастичен свят в музиката си.


Сега е по-лесно да поканиш, когото си поискаш. В миналото не беше толкова лесно.
Така е, но в това е разковничето. При мен концепцията за група не работи. Нашето поколение е завладяно от идеята за бандите, защото е израснало с тези модели. За мнозина е важно да имат група и в нея да са петима. Самият аз не съм много отворен към концертите. Когато правя соловите си изяви като Snowy Shaw, си наемам музиканти, които са компетентни и могат да свирят така, както аз го правя. Казвам им, че басът трябва да звучи по определен начин, ударните също, а аз ще предвождам проекта като певец. Отне ми над 35 години, за да стигна до този момент. В миналото беше различно. Правеха се съвместни репетиции, където всички свирят заедно, в студиото също всички свиреха заедно. И това остана в миналото. Хората вече не свирят заедно по този начин. Правя много сесийни записи за музиканти, които живеят в Русия, Америка, Япония, Швейцария, по целия свят. Те просто ми изпращат файловете, аз записвам вокалите, ударните или китарите, каквото е необходимо. И когато издадат албума, започват коментарите колко добро качество е постигнато в диска, колко е добър звука и как звучим стегнато, а ние дори не сме се виждали. Така работи музиката днес.

Което променя и душата на музиката, в много случаи липсва искрата...
Не мисля, че основната причина искрата да изчезне, се дължи на това, че музикантите от една група вече не свирят заедно. Модерните технологии ни предоставят инструменти, с които всичко може да бъде поправено. Дори и да пееш фалшиво, има програми, които изправят гласа след това. И хората записват по този начин, използват метрономи, за да спазват темпото и времената. Т.е. самото свирене не е както през 70-те или в началото на 80-те. И това е заради технологиите, които ни дават всички тези възможности, които можеш и да не използваш, и да пропуснеш, разбира се. Ако ги използваш твърде много, обаче, можеш да постигнеш ниво, което е по-добро, отколкото си ти всъщност. Което прави музиката, която си записал, фалшива, защото не можеш да я изпълниш на живо. Макар че и там си има подложки и записани семпли. Вземи спорът между MOTLEY CRUE и Mick Mars, който вече не е част от групата, а беше единственият, който свиреше на живо. Това според него самия. Което означава, че всички ударни, басове и вокали са записани предварително. Т.е. останалите лъжат, когато са на сцената, а той не иска да е част от този театър. За мен тук няма нищо ново, защото процесът е започнат преди много години. Не на такова високо ниво, но хората пускат записи на живо, защото искат на концерт да произведат звука на албума. В миналото беше различно. Върни се в 70-те. Цялата група е в студиото и записва заедно. След което е възможно да добави само някое соло или допълнителни вокали. И това е ставало много бързо. Виж първия албум на BLACK SABBATH. Продължава да се говори как е записан за 12 часа. Преди това бандата е направила толкова много концерти, сработила се е и музикантите са знаели какво да правят в студиото. А техникът просто поставя микрофоните и се опитва да хване атмосферата. Обаче никой вече не работи по този начин поне от 80-те насам. Защото модерните технологии позволяват и ни дават възможност музиката да звучи перфектно. И някои хора използват това твърде много, дори стигат да абсурд, правейки корекции. Така че можеш да подведеш слушателите по всяко време, претендирайки, че си много по-велик и страхотен, отколкото всъщност си. Една от причините тези музиканти да не правят концерти. Ако насложиш китари, вместо да имаш двама китаристи в групата, можеш да постигнеш стена от звук. И ако искаш да произведеш всичко това на живо, ще ти трябва сигурно осем китаристи, за да постигнеш звученето от албума. Интересното е, че ако не го постигнеш на живо, хората ще бъдат разочаровани, защото в дисковете са чули нещо различно - плътен и обхватен звук, с много хорове. Заради факта, че разполагаш с лаптоп, започваш да послъгваш. Защото програмите ти позволяват да използваш клавири, хорове, звукови ефекти. В един момент изпускаш контрола. Започваш да добавяш повече китари, още повече вокали, които не могат да се изпеят. И за да звучат наистина добре, се правят имитации и звукът не е реален. Не обвинявам никого, защото това е част от играта. Мога да сравня положението с атлетите. Ако си щангист или културист, вземаш стероиди. За три месеца постигаш невероятни разлики и много по-добри резултати. Но как би се преборил с тях, ако в отбора от десет души ти си единственият, който не взема анаболи и стероиди. А ядеш овесени ядки и се опитваш да се съревноваваш с тях. Няма как да стане и да постигнеш същите резултати с корнфлейкс. Ако девет от десет банди правят точно това, т.е. препродуцират албумите си, едва ли ще искаш да си като десетата, където четирима младежи свирят заедно в студиото и звучат наистина сурово и грубо. За AC/DC и старите групи това не е от значение, защото те са много добри в онова, което правят и са измислили основата. Новите групи обаче просто постъпват по друг начин. Тъжно, но факт.

Скоро правих интервю с Ricky Warwick от BLACK STAR RIDERS и той каза тогава, че има хора, на които трябва да им се забрани да правят музика. В студиото нещата може и да звучат добре, но на живо трагедията е пълна.
Както отбелязах по-рано, имаме модерни технологии, които ни предоставят инструменти, с които можеш да поправиш всичко и то да звучи "Уау!" Чувал съм коментари от рода, че някой е страхотно бърз барабанист и може да свири умопомрачително. Обаче тези барабанисти мамят в студиото. Някои от тях. Наистина има хора, които могат да се справят. Казват ми - "О, не, гледал съм ги на живо". И там няма гаранция, че само защото е на живо, всичко е истинско. Можеш да ползваш записани двойни каси например. Такива са нещата. Наричат го шоубизнес. Както отбелязвам и в книгата ми, това е шоубизнес, не бизнес, който се прави на тъмно. Това, което се опитваш да направиш е да изглеждаш възможно най-добре. А не да показваш как не успяваш да се справиш. В миналото може би вторият аспект е бил за предпочитане, защото е показвал, че все пак си човек и правиш грешки. Обаче нещата са такива, каквито са.

Най-трудният урок, който си научил през всички тези години?
В моя случай аз съм се изградил напълно сам. Започвайки от желанията и амбициите, провокирани от това да съм като моите герои. Като дете бях много увлечен от комиксите. От там се преориентирах към KISS, защото те са комиксови супер герои, които изпълняват тежка музика. За мен бяха от различна планета. Не съм се изгубил, но пътешествието беше доста продължително. И докато вървиш напред, се учиш. Това, което научих е, че нищо не е безплатно. Инициативата трябва да дойде от теб. Ти самият трябва да провокираш появата на различните възможности, ако искаш да се утвърдиш или да постигнеш успех. Няма да стане, ако си стоиш на задника и си пасивен, очаквайки някой да дойде и да те повдигне. Всички имаме различни амбиции. Говорили сме си за това с Mickey Dee. Идваме от една и съща област. И двамата сме барабанисти, аз дойдох на неговото място в KING DIAMON. Имаме много близки позиции, но аз искам да продължавам да създавам музика. Заради факта, че не успях да открия подходящ певец, реших, че ще се науча да пея. По същата причина се научих да свиря и на китара. От негова страна барабаните са му напълно достатъчни. Обаче той е провокирал определени моменти, за да изпъкне, като се позиционира на правилното място в точното време - "Ето го, Mickey Dee!" Нищо в този свят не е безплатно. Трябва да работиш, за да постигнеш онова, което искаш, трябва да хванеш инициативата, да си концентриран, да си твърдоглав. Да се бориш, защото безплатен обяд няма. Не е най-трудният, но може би е най-реалистичният урок - нищо не е безплатно. В книгата ми правя дисекция или по-точно дешифрирам мита за рокендрола. Блясъкът и романтиката не са толкова много. Не става въпрос за модерност, а за много работа, за да се появиш там, където искаш и да се качиш на сцените, на които искаш. Апогеят е в миналото. През 80-те тежката музика беше много популярна, всичко, свързано с нея беше голямо, светът беше хеви метъл. Отдавна вече не е така. Всеки иска да продава имидж и идеи. Представя ситуацията все едно е световна звезда, заобиколена от групита, ползвайки лимузини, тръгнала на турне с частен самолет. За повечето групи тези неща никога не са съществували. Напротив - преобладавала е здравата работа, търкаляйки се по пътищата в разбит ван и хранейки се с боклуци. Както казах, всичко това се нарича шоубизнес. Всеки иска да е най-отпред, пускат се снимки в "Инстаграм", "Вижте ни колко сме добре", а всъщност в чашите вместо шампанско има урина.

Като спомена "Инстаграм", гледах едно видео, на което свириш напълно гол.
Записвах барабани. В къщата ми беше много горещо. За това се съблякох гол, седнах зад барабаните и започнах да записвам. Приятелката ми обаче се прокраднала и направила кратко видео. После ми го изпрати и доста се посмяхме. Всъщност от мен не се вижда нищо нецензурно, нищо че съм гол. И защо пък да не се позабавляваме.

Съвсем скоро ще си в България с Jeff Scott Soto, Mats Leven, Цена Коев и други страхотни музиканти.
Наистина съм много развълнуван. Това, с което мога да сравня проекта, е с AVANTASIA на Tobias Sammet. След като организаторите искат на направят нещо подобно, но със собствени достойнства, звучи доста вдъхновяващо. Свързаха се с мен, като ми предложиха да пея заедно с тези легенди. Заедно избрахме песни от каталога на всеки. Аз посочих 4, 5 или 6 от присъствието ми в DREAM EVIL, THERION, NOTRE DAME или соловите ми неща, които записвам в момента. Ще се редуваме, ще си поделим вокалите, ще направим различни песни заедно. Ще пея с Цена в някои от композициите. Вълнуващо звучи, обаче още не сме се срещали и не сме репетирали. Знам, че са предвидени няколко дни преди това за репетиции. Май ще се срещнем в София на 20 или 21 юни. Доста комуникация разменихме. Първо трябваше да участваме на три фестивала, които намаляха на два концерта. Мисля, че ще има симфоничен оркестър, ще бъдем и в Бургас. Наистина ще бъде страхотно преживяване. Ще видим какво ще стане. Въвлечен съм в големи планове и големи проекти. Дори искат да ги консултирам за сетлиста и сценичното представяне. Което не е моя работа, още повече, че си представях , че отивам на почивка. Шегувам се. Всичко е страхотно. Мисля, че ще представим страхотно шоу и хората ще се забавляват. Надявам се да Ви видя. Ще изпълним страхотни песни, някои от тях са много познати, защото са на повече от 35 години, други са съвсем нови. Ще бъде впечатляващо шоу.

 

snowy shaw



Коментари   (4)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Hellraze 19.06.2023 22:45:31 отговори + 2 0
Страхотно интервю и то разбира се заради отговорите на Сноуи. Разликата с дължината на отговорите на колегата му Матс е потреасаваща.
А явно би било много инресресно да се прочете и книгата на Сноуи - изглежда доста открит и искрен човек.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Наблюдател 19.06.2023 12:50:47 отговори + 1 0
Сноуи е пич ама не съм сигурен, че искам да му гледам голото видео :/ Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Hellraze 19.06.2023 22:48:24 + 0 0
Не прочете ли, че нищо нецензурно не се вижда на това видео? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Да бе 20.06.2023 18:05:47 + 0 0
Той сигурно за това не иска да го гледа Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".