ЩУРЦИТЕ представиха новия си албум пред фанатизирана публика

Часът е 20:15... Светлините угасват, а Зала 1 на НДК се разтриса от оглушителния рев на 4000 гърла. На сцената излизат ЩУРЦИТЕ. 41 години след своето създаване! Започва "20-ти век"!
   Едва ли има по-обичана група у нас от ЩУРЦИТЕ. Доказа го разпродадената от седмици зала. Доказаха го и разпродадените 500 билета за правостоящи, които бяха пуснати допълнително. Доказа го и шума, който публиката успя да вдигне. Не помня в тази зала да съм чувал по-шумна публика. Тя надмина дори онзи шум, който феновете сътворяваха в същата зала, когато Ritchie Blackmore се докосваше до белия “Fender". И бе възнаградена от любимците си както с песни от новия албум, който групата представи тази вечер, така и с всички хитове от дългогодишната кариера на музикантите. Почти всички...
   Началото на концерта подсказа какво ще се случи тази вечер. "20-ти век", "Мускетарски марш", "Сватбен ден" и "Вълшебен цвят" - четири безсмъртни класики, които няма как да оставят публиката равнодушна. И въпреки, че именно публиката по принцип е настроена да слуша само любимите си хитови песни, музикантите бяха на сцената не само за да отпразнуват четирите десетилетия от създаването на групата, а и за да изсвирят и нещо ново. Не се случва всеки ден да присъстваш на концерт на ЩУРЦИТЕ, на който те представят нов албум. Последният път беше преди цели 10 години. За това и тази вечер беше по-специална. Първите песни от новия албум бяха "Каменното цвете", "Изпята песен" и "На прага на сърцето", която е избрана за сингъл на албума и от две седмици се "върти" в българския радио ефир. Новите парчета бяха приети сравнително добре от публиката, но трябва да се има предвид, че по-голямата част от зрителите чуваха тези песни за пръв път.
   "Когато си отива любовта", "Имаш ли приятел" и "Помниш ли" напомниха за едни от най-силните години на ЩУРЦИТЕ, когато те трудно намираха конкуренция у нас. Но машината на времето върна зрителите още по-назад. Музикантите изпълниха акустично "китка" от най-старите си песни. Тези, които датират от периода 1967-1969-та година. Между тях бяха "Веселина" и "Звън", а тук е мястото да отбележа, че в голямата си част зрителите бяха от по-старото поколение. От това на ЩУРЦИТЕ. Което, разбира се, не е нещо нито необичайно за техен концерт, нито ненормално. Просто аз лично очаквах да видя повече млади хора. Не че ги нямаше - напротив. Дори те бяха най-шумните. Но бяха рядкост.
   "Безкраен вятър" - песен от новия албум на групата, започна с китарно интро, което е измислено не през 2008-а година, а в далечната 1968-а и не от кой да е, а от Jimmy Page за песента "Baby, I’m Gonna Leave You". Всъщност това е една чудесна балада изпята от Валди Тотев. След нея дойде и последната нова песен за вечерта - "Зоната на здрача". Твърдо, мрачно рок парче в осемдесетарския стил на ЩУРЦИТЕ, което поне според мен на първо слушане е и най-доброто от албума. Петър Гюзелев изпълни стойностно соло на китара в стил LED ZEPPELIN, което се вля в началото на ритмичната "Еньовден". Оттук до края на концерта започна и истинския празник за феновете на българската рок музика и на ЩУРЦИТЕ. Хит след хит. Песни от най-силния период на групата, които са издигнали бандата в култ и са я направили стожер на рока у нас.
    "Рок в минало време"!!! Това за мен са ЩУРЦИТЕ. Ако има композиция, която да представя българския рок, това според мен е тя. Личното ми мнение е, че тя е най-стойностната песен в нашата рок музика. И като текст и като мелодия. Толкова енергия има в това парче... Енергия, която се излива още с първите рифове на Гюзелев и не спира да те държи изправен и в напрежение до самия си край! Не случайно точно тук публиката почти успя да заглуши Маричков. Тази песен е и знакова за онова поколение. С нея то се връща наистина в младите си години. Тази песен е и един символ на рок музиката, именно заради идеята вплетена в нея - рокът не може да умре. Никога. Може да се сменят поколения, моди, стилове... Да се раждат и умират. Но рокът е безсмъртен.
   "Две следи" и "Вкусът на времето"... Има ли смисъл да казвам какво се случва когато ЩУРЦИТЕ запеят тези две песни? По-скоро не. Останаха ли неизпяти песни? Да! Но за това съществува биса... А и едва ли в залата е имало дори и един човек, който си е мислил, че групата ще си тръгне без да изпълни "Конникът" и любимата на повече от три поколения българи "Среща". Финалът е ясен - "Клетва" пее цялата зала, а в края си песента преминава в класиката на THE BEATLES "Hey Jude". Такава е традицията при ЩУРЦИТЕ. Така винаги завършва техния концерт. Винаги, с изключение на снощи, защото публиката не пожела да пусне любимците си да си тръгнат и те бяха принудени да излязат на сцената за втори бис, който категорично не беше предвиден. "Кой е той" от албума "Щурците II" беше подарък за верността и всеотдайността на феновете през всичките тези 41 години. Те го заслужават.
   Тази вечер ЩУРЦИТЕ не изпяха само две песни, от тези, които се очакваше да изпеят - "Футуролог" и "Бяла тишина". За първата, самия Валди Тотев каза, че са се отказали да я изпълняват, поради простата причина, че Последният милиционер не е изчезнал. А Кирил Маричков добави: "Напротив. Още са тук и са навсякъде." Колкото до "Бяла тишина" - вероятно причината за отсъствието и е липсата на Георги Минчев. Тези, които присъствахме на концерта на ЩУРЦИТЕ през 1997-а година, си спомняме прекрасното изпълнение, което тогава групата направи на песента заедно с Георги Минчев на сцената.
   Звукът на този концерт беше на едно средно ниво. Басът на Маричков беше прекалено усилен и на моменти заглушаваше китарата и клавира. Не така стоеше въпроса с гласа му, който се чуваше съвсем ясно през цялото време. Освен недостатъчно доброто ниво на звука и няколкото незначителни технически гафа, към концерта можем да имаме още една забележка - типичния социалистически обичай на поднасяне на кошници с цветя, докато по високоговорителите се чува женски глас: "Цветя от кмета на София Бойко Борисов, по повод юбилея на групата". Това може и да е нормално за концерт на Лили Иванова, Йорданка Христова или някой пленум на БКП, но не и за концерт на ЩУРЦИТЕ. Групата обаче не носи вина за случилото се и това ясно се видя от искренната им изненада.
   Две български рок групи само в рамките на около седмица направиха два чудесни концерта пред разпродадена седмици преди датите Зала 1 на НДК - СИГНАЛ и ЩУРЦИТЕ. Какво по-хубаво от това, при положение, че чалгата така сериозно е завзела ежедневието на българите и вече се е превърнала не просто в стил музика, а в начин на живот? Български рок групи да пеят пред 4000 човека и да няма билети за концертите им - това само може да ни радва. Така исках и да завърша този репортаж, който отразява и последния голям концерт за тази изпълнена с толкова много концертни събития година. Исках краят да е положителен. Но тази монета има и обратна страна. И тя е, че двете групи, които направиха тези чудесни концерти и могат и днес да разпродават зали независимо от не малката цена на билетите, са съответно на 30 и на 41 години. А къде са съвременните групи? Защо те в голямото си болшинство свирят по мазета и клубове пред една шепа хора?! Днес за жалост просто няма две млади и актуални български рок групи, които да могат да напълнят голяма зала у нас. Няма дори и една. А това е тъжно...
   Ето и снимки от концерта, както и пълен сетлист:

01. 20-ти век
02. Мускетарски марш
03. Сватбен ден
04. Вълшебен цвят
05. Каменното цвете*
06. На прага на сърцето*
07. Изпята песен*
08. Когато си отива любовта
09. Имаш ли приятел
10. Помниш ли
11. Акустично медли:
- Веселина
- Звън
- Песен без думи
12. Стар Албум
13. Безкраен Вятър*
14. Зоната на здрача*
15. Стълбата
16. Соло китара (Петър Гюзелев)
17. Еньовден
18. Не умирай
19. Хамлет
20. Рок в минало време
21. Две следи
22. Вкусът на времето
Бис 1:
23. Конникът
24. Среща
25. Клетва / Hey Jude
Бис 2:
26. Кой е той

* Песни от новия албум на групата "На прага на сърцето"

Ози