Tobias Gustafsson от VOMITORY: "Поругахме снимка на Исус и тур-бусът ни за малко не катастрофира"

21 фев 2023, 08:21 ч. 1770 / 59 7
пред./следв.

   Само след десетина дни шведските дет метъл пионери VOMITORY ще направят своя първи концерт в България. Датата е 2 март, мястото - клуб "Mixtape 5" в София. Съпорт банди са ирландците SENZAR, гърците RAPTURE и българската група MASS GRAVE. Всъщност барабанистът на MASS GRAVE Андрей Илиев има интересна история със събеседника в разговора Tobias Gustafsson. Изясняването на случая - малко по-надолу в отговорите на шведския ударник. Интервюто с Tobias Gustafsson е взето от предаването "От другата страна" по радио "Варна" със съдействието на организаторите на концерта "EventEase" и експерта по екстремен метъл от кариерата Албена Цолова - Бета.

 

Tobias Gustafsson

 

Привет, Tobias, VOMITORY ще направят за първи път концерт в България. Какво сте предвидили като сетлист?
Основната част от сетлиста се припокрива с песните, които свирихме по повод 30-годишнината на групата през 2019 г. Винаги, обаче, има няколко композиции, които понякога променяме. Така че със сигурност ще има поне една песен, която тогава въобще не сме свирили. Когато събираме сетлиста, винаги се опитваме да покрием всеки един албум, който сме издали. Смятам, че ще има поне по една песен от всеки диск на VOMITORY. Сетлистът ще бъде комбинация от всеки един период на групата.

Имаш ли любими песни за живите изпълнения?
Разбира се. Няколко са. Бих отбелязал, че песните, които изпълняваме на живо, са ми любими. Това са композициите, които всички от групата предпочитат за концертите. Харесват ни и ни доставят истинско удоволствие, когато ги свирим на живо. Разбира се, че има и други, които са ми много любими и които, може би, останалите в групата не приемат толкова ентусиазирано. Винаги е удоволствие да изпълнявам "Blessed and Forsaken" от "Blood Rapture". Тя е много напрегната и хубава песен, както и"Terrorize Brutalize Sodomize", която също ми е много любима.

Има ли песен, която ти искаш да изпълнявате на живо, на заради останалите в бандата тя не попада в сетлиста?
Разбира се, че има. Издали сме осем албум и със сигурност в тях има композиции, които с удоволствие бих свирил на живо, но по различни причини, не ги правим. Такава песен например е "Forty Seconds Bloodbath" от втория ни албум "Redemption". Това е парче, което бих искал да свирим на живо, но не го правим.

Последният албум на VOMITORY е от 2011 г. Преди това, когато сте композирали материала, мислили ли сте как песните ще звучат на живо?
Да. Винаги, когато композираме, малко или много засягаме тази тема в разговорите ни. Със сигурност има композиции, за които по време на записите сме напълно наясно, че няма как да изпълняваме на живо. Иначе, да, когато работим по някоя песен, обсъждаме варианта как тя би проработила на живо.

След новото си събиране, не сте издавали нищо. Смятате ли да запишете нов албум или ще свирите единствено стария материал?
В момента изпълняваме само старите неща. Разбира се, че мислим за нов албум, но ще видим какво ще стане. За концертите в България и Румъния след няколко дни сме предвидили само добрите стари класики.

Кой е най-важният албум в историята на VOMITORY?
Определено това е първият ни албум "Raped in Their Own Blood". Това е така, защото с него започна всичко. Смятам, че за всяка група, дебютният ѝ албум е най-важен. В страни от това бих отбелязал, че е трудно да отделя един единствен диск. Ще се спра или на "Revelation Nausea", или на "Blood Rapture". Изборът ми е такъв, защото "Revelation Nausea" е третият ни албум, но първият, който издадохме към "Metal Blade Records". Това беше голяма стъпка напред за нас. С този албум направихме страшно много турнета и концерти. Името ни стана известно. В Европа имахме турнета с някои от най-големите банди. И в същото време заради "Revelation Nausea", следващият ни албум "Blood Rapture" беше още по-важен, защото трябваше не само да затвърдим впечатленията, но и да ги надскочим. И мисля, че го постигнахме. Според мен "Blood Rapture" е най-доброто издание, което някога сме правили. С него дори постигнахме още по-голям успех. Беше очевидно. И все пак ми е трудно да дам еднозначен отговор. Например "Redemption" е също много важен албум за VOMITORY, защото след него подписахме с "Metal Blade Records". Не бих могъл да дам друг отговор.

Постигате успехи, но какво не ви достигна, за да останете заедно?
Когато се разделихме през 2013-а, бяхме на мнение, че сме стигнали до края на пътя. Мисля, че се бяхме поуморили един от друг в бандата. Не бяхме въобще въодушевени да подготвяме нов материал, както при предишните албуми. Различни са факторите. Причината със сигурност не беше, защото спряхме да се харесваме. Напротив, все още се понасяме много добре. Очевидно е, щом свирим заедно. Взехме решението да се разделим през февруари или март 2013 г. Но решихме, че ще продължим заедно още поне година, за да направим възможно най-много концерти и да се сбогуваме подобаващо с феновете ни. Което и направихме. Последното шоу на VOMITORY беше през декември същата година. И смятахме, че то наистина ще е последно. След което всички в групата се чувствахме много добре, защото бяхме на мнение, че сме взели правилното решение. Също така никога не сме очаквали, че ще се съберем отново, но ето ни днес.

Искам да те върна към началото на групата. Какво ви движеше тогава?
В началото искахме да свирим и заедно да се забавляваме. Да правим най-бързата музика, на която сме способни и най-скоростните песни, на които сме способни. Когато създадохме VOMITORY, не сме имали големи планове или нещо подобно. Дори не сме се стремили да подпишем договор и да издадем албум. Разбира се, че искахме, но не това беше целта ни. Движещата ни сила беше да се забавляваме заедно и просто да "изпиваме кръвчицата" на инструментите ни, да свирим навсякъде из местните клубове. Също така една от целите ни беше да пътуваме до други части на Швеция, за да присъстваме на концерти на други банди и да свирим заедно. Разменяхме наши демо записи. По онова време това бяха нещата, за които смятахме, че си струва да живеем.

Как се промени през годините силата, която ви движи?
Днес е същото. Пак искаме да свирим възможно най-бързо. Ако трябва да сме сериозни, наистина и днес ни движи желанието, да свирим музика и да се забавляваме с момчетата. Да свирим брутална музика и да ни е весело.

Спомена "Metal Blade Records", работите ли още с тях?
Да, определено. С тях винаги сме имали много добри отношения. Преди няколко години издадоха целия каталог на VOMITORY на плочи. Което беше страхотен ход. Никога не сме прекъсвали контактите си с тях. Дори и след като бандата спря да съществува през 2013 г. Продължаваме да работим без значение, че не сме издали нищо ново.

Какви са предимствата и недостатъците да сте дет метъл група към голям лейбъл като "Metal Blade Records"?
Позитивната страна на нещата е очевидна. За нас, когато за първи път влязохме в контакт с тях в началото 1999-а, беше огромна стъпка да прескочим от малък ъндърграунд лейбъл към работа с "Metal Blade Records". И тогава те бяха един от големите метъл лейбъли. Свършиха много работа, за да можем да участваме на добри турнета и да бъдем например съпорт на CANNIBAL CORPSE през 2000 г. в Европа. За нас това беше нещо неописуемо, нещо невероятно, страхотен опит и натрупахме страхотни преживявания. Работата с лейбъл от нивото на "Metal Blade Records" не носи негативи. Няколко години поред ни осигуряваха изключително добри концертни обиколки и ни дадоха солидна основа в началото на работата ни с тях. За изпълнител на "Metal Blade" всичко беше много добре. Не бих могъл да посоча никакви минуси. Разбира се, че навсякъде и във всичко има положителни и отрицателни страни. Но в случая няма нищо, което си заслужава споменаването. Ако имаше нещо такова, едва ли щяхме да работим с тях толкова много години. За отношенията ни мога да говоря само в положителна светлина.

 

Как се отрази на групи като VOMITORY преминаването към работа в дигитална среда?
DIY отношението има и положителни страни. С новите технологии всеки има шанса да запише музика у дома си и да постигне страхотен звук с много малък бюджет. С всички плъгини и звукозаписен софтуер можеш да постигнеш всичко, което си поискаш. Можеш да запишеш китарите така, както си представяш че трябва да звучат. Същото можеш да постигнеш и като заместиш живите ударни с технически софтуер. Можеш да програмираш барабаните да звучат убийствено, да са като в любимия ти албум. В това отношение с дигиталните технологии възможностите са безгранични. Но според мен чарът и индивидуалността от стария начин на записване отдавна е изгубен с безграничните възможности. Защото, използвайки ги, няма да направиш нещо по-различно от останалите. Всичко малко или много вече звучи по един и същ начин. В миналото записвахме върху лента. Беше невъзможно да заменяме звука. Нямаше как да коригираме ударните, да променяме китарите тук и там. Каквото запишехме, това оставаше. А днес с компютрите всичко е възможно. Стария начин ми харесва повече. Тогава групата влизаше в студиото, а всяко студио притежаваше индивидуално и уникално оборудване. Комбинацията от смесителните конзоли, говорителите, микрофоните, компресорите, ефектите, дилея, ривърба, както и различните помещения за записи, които бяха изолирани по определен начин, оборудването, с което бандите отиваха там, точно тези китарни усилватели и високоговорители, с които групата идваше в студиото, сетът барабани, който барабанистът инсталираше и звучеше също по определен начин, носеха едно по-персонално звучене, групата имаше идентичност и собствен облик. Тогава музикантите записваха в студио с онова, с което разполагаха. И се стремяха да извлекат най-доброто от оборудването, с което свиреха. За това и различните групи имаха отчетлив звук. Това правеше разликата между групите. Ако вземеш метъл бндите от 70-те и 80-те за пример, ще чуеш как при записите те самите са постигали някакви висоти, благодарение на случайности дори, защото са експериментирали. Точно тези неща, са тотално изгубени в днешните модерни времена. Днес ми липсват албумите с естествен барабанен звук без тригери и програмиране. Интересното обаче е, че когато записвам ударни, го правя по модерния начин. Такова е, каквото е. Като цяло е удобно, но в същото време и прецаква нещата.

Каква е историята с Андрей Илиев, който те е замествал за един концерт, докато си бил в NIFELHEIM?
Доколкото съм запознат, Андрей е много стар приятел с групата и особено с вокалиста Hellbutcher. Откакто станах част от NIFELHEIM преди пет години, може би вече почти шест, доста съм се срещал с Андрей. Той пътуваше много. Свирим в Швеция, той е на концерта, имаме шоу в Германия, той е там. Следваше групата навсякъде. Той е наистина отдаден дайхард фен. В същото време е много готин тип. Преди да стана част от NIFELHEIM не го познавах. Но от момента, в който си стиснахме ръцете, веднага си помислих, че го харесвам, на момента, защото е толкова добро момче, със страхотно чувство за хумор, винаги е позитивен и усмихнат. И обича бира. Едно много добро качество, което притежава. Не мога да си спомня много добре обстоятелствата. Мисля, че се беше получило някакво разминаване с нашия агент, който ни уговаряше участията. Ставаше въпрос за един концерт в Чехия. Бях казал на агента, че на съответния ден не съм свободен и не мога да свиря. Въпреки това концертът беше потвърден. След като казах на групата, че няма как да участвам, те просто поканиха Андрей да застане зад барабаните. Той така или иначе познаваше песните. Все пак е голям фен на NIFELHEIM и добър барабанист. Мисля, че не е имал никакви проблеми, за да закове парчетата.

Поинтересува ли се как се е справил?
Гледах няколко видеа. Звучеше добре.

Неговата банда MASS GRAVE ще бъде съпорт на VOMITORY в София. Как виждаш състоянието на дет метъл сцената днес и има ли нови банди, които са те впечатлили?
Трудно е все още да се правят някакви обобщения след пандемията, но бандите буквално се избиват от концерти. Което е страхотно. И се надявам, че феновете и публиката като цяло, ще имат възможност и средства да гледат всичко и всички. Изборът е много богат, конкуренцията е голяма, а публиката ще бъде разпределена навсякъде и съответно по-малко като брой на отделните концерти. Изглежда, че сцената е жива и стабилно добре. Повечето от фестивалите в Европа, които преди пандемията се провеждаха всяка година, отново са на линия. Което също е страхотно. По отношение на групите не съм много запознат, защото не обичам да откривам нови. Обаче дочувам и виждам тук и там, че има млади музиканти, които е страхотно да видиш на сцена. Че влагат усилия, за да представят и създадат нещо сериозно. Което е много добре. Като пример мога да дам една шведска банда, която се казва CARNOSUS. Мисля, че вече имат един или два албума. Наистина са много добра група.

В миналото дет метълът беше запазена територия за момчетата. Днес все повече момичета обаче намират място на сцената.
Точно така. Днес има много повече момичета. Което е страхотно. И се вижда, че те не го правят само, за да излизат с музикантите. Забелязвам, че проявяват неподправен интерес към самата музика. Когато имаме сесии за автографи на различни фестивали, момичетата ни поднасят едни и същи албуми за разписване като момчетата. Те наистина проявяват искрен интерес към музиката. И, разбира се, има все повече екстремни банди, съставени само от момичета. Което е страхотно.

Би ли дал някакъв съвет, който да послужи на младите групи?
Имам много съвети към тях. Обикновено ги съветвам да не бъдат задници. Звучи обикновено, но съм виждам подобно поведение толкова много пъти, когато сме били на турне. Сблъсквал съм се с много млади групи, които като се озоват в тур-буса, все едно са богоизбрани и поведението им е все едно са вече имена в сцената. Обаче, никой от нас не е. Просто сме няколко момчета и момичета, които пътуват с бус, искат да си изкарват добре и да направят заедно няколко концерта. Ако се държите като задници, никой няма да ви уважава. Ще стане точно обратното и много бързо ще се озовете на земята. Това всъщност е единственият ми съвет към младите музиканти и групи.

Кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
Разбира се, че са много. Ето един класически момент, за който съм говорил доста пъти в други интервюта. Но си струва отново да се спомене. Всичко се случи през 2002-ра, когато с VOMITORY бяхме на европейско турне с AMON AMARTH. С нас бяха и CALLENISH CIRCLE от Нидерландия. Те откриваха концертите. Пътувахме заедно в един тур-бус. Спомням си, че бяхме някъде по френските магистрали. Аз и китаристът ни тогава Ulf Dalegren, заедно с певеца на AMON AMARTH Johan и басиста Ted, бяхме в задната част на автобуса. Разговаряхме, слушахме музика. Някой беше залепил снимка на разпнатия Исус. Намери се и едно порно списание. И без да споменавам имена, но не бях аз, друг откъсна едни женски гениталии и ги залепи върху снимката на Исус. Буквално в следващия момент, секунди по-късно, тур бусът започна да се люлее и да криволичи. Тогава чухме някой от CALLENISH CIRCLE да крещи - "Губим гумите на автобуса!" Веднага погледнахме през прозореца и видяхме как две от тях се търкалят самостоятелно по магистралата успоредно на автобуса. Един от нас изтича до шофьора и му каза за проблема. Разбира се, че той беше усетил нещо нередно и вече беше започнал да намаля скоростта. А двете гуми продължиха да подскачат по пътя. За щастие в срещуположното платно нямаше други автомобили. И гумите, подскачайки, се бухнаха в гората. Автобусът спря. Заменихме го с друг. Интересната част е, че всичко това стана след като някой поруга снимката на Исус.

 

vomitory



Коментари   (7)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Викинг христянин 23.02.2023 21:25:58 отговори + 2 0
Само не разбрах къде са лепнали женските генетали, че зомбито от Назарет се е разлютил? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

безGRIM Reaper 24.02.2023 00:12:13 + 1 0
слюнка, семенна... такова, лепило...
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Да бе 22.02.2023 18:14:42 отговори + 0 0
Не съм ги чувал Niflheim, но това е яко. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

??? 21.02.2023 20:35:57 отговори + 2 0
Къде пише истинска?
Ти снимка на картина с Исус или снимка от филм за Исус как би ги нарекъл?
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

жбръц 21.02.2023 19:38:52 отговори + 2 4
Баси! Истинска снимка на Исус??? При това от Разпятието!!!!
Еваларка!
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Само Mass Grave 21.02.2023 11:12:59 отговори + 6 2
Андрейката е изкъртил тупаните в Чехия. Интересно щеше да е да свири с Vomitory. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


Vampiria 21.02.2023 09:26:44 отговори + 5 4
Така става като се гавриш с Исуската Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".