-
Metal Katehizis: Здравей, Mikko, приятно ми е да те чуя. Нямаме много време, затова минавам директно към въпросите. Днес ще си поговорим за предстоящия нов албум на Apocalyptica, който е озаглавен "7th Symphony" и излиза през август тази година, нали така?
Mikko Siren: Абсолютно вярно.
-
Е, чувала съм, че записите на предишният ви албум, "Worlds Collide", са преминали с много затруднения, имало е конфликти и процесът е бил болезнен. В сравнение с тези преживявания, как би описал работата по новия албум, "7th Symphony"?
Беше дори по-зле.
-
По-зле?!? Разкажи малко повече.
Хе-хе! Не, всъщност беше много забавно. Не беше лесен албум за записване, но се забавлявахме, докато го правехме и, както и с предишния албум, мисля, че всеки от нас научи много за създаването на музика и за всеки от останалите в групата. Поне от моя гледна точка се обогатихме и научихме нови неща. Особено пък като се има предвид, че имаме нов продуцент, Joe Barresi, а той ни подтикваше да правим доста неща, които никога не бихме направили, ако не беше той. Така че си прекарахме наистина яко.
-
Колко месеца приблизително изкарахте в студиото?
Студийната работа беше доста лесна. Направихме две песни с друг продуцент, Howard Benson, още в началото на декември миналата година, а по-късно прекарахме една седмица всички от групата заедно в Калифорния, в северен Холивуд. Там записахме две парчета, в едното участва Brent Smith от Shinedown, а в другото - Lacey от Flyleaf. За създаването на останалите песни от албума ми е малко трудно да определя колко време отделихме, тъй като някои от тях бяха готови още в началото на миналата есен, преди да влезем в това студио. Когато дойде времето, отлетях до Пасадена, източно от Ел Ей, и там записахме барабаните в студиото на Joe. Останах там две седмици и след това заедно с Joe се върнахме с полет до Финландия и тук прекарахме около един месец, докато запишем останалите неща. После Joe се върна в Ел Ей, за да запише вокалите за още няколко песни и после се зае да миксира албума. Та, като цяло, бих казал, че ни отне нещо като два и половина, три месеца.
-
И сте работили ту във Финландия, ту в Лос Анджелис?
Точно така. Беше много яко преживяване за мене, през онези две седмици с Joe, тъй като той обича да работи плътно по 10-12 часа всеки ден, без почивни дни - адски концентриран е, когато записва и на мен това ми хареса. Някои от парчетата ми пристигаха тепърва в 8 ч. вечерта, трябваше да ги разуча през нощта и на другата сутрин да съм готов за записи, така че понякога не ми оставаше много време за сън. Беше голямо предизвикателство. И въпреки това смятам, че когато човек изпадне в ситуация, в която наистина трябва да надскочи себе си и да се раздаде на макс, да се справи по-добре, отколкото си мисли, че би могъл, това се отразява и на албума и се усеща.
-
За предишния албум на Apocalyptica ти написа една песен, "Grace". В каква степен имаш участие в авторството на песните в този албум?
И за предишния, и за настоящия ни албум, всеки от групата написа материал. Аз предложих общо 4-5 песни, от които една влезе в албума, а друга ще бъде включена в някое от специалните издания. Моят принос в писането на музиката и изобщо начинът, по който творя, е малко различен от този на останалите момчета, защото не мога да свиря на виолончело, ама хич. Композирам на компютъра, много си падам по електронната музика и тези влияния могат да бъдат чути в моите песни. И когато това се съчетае с класическото музикално образование, което имат останалите трима, мисля че това добавям от себе си в общата картина - нещо, което момчетата не биха могли да правят. Може би и ритмичният ми подход е по-различен от този на останалите. Но като цяло ни беше забавно да творим заедно, всички са отворени да чуят това, което всеки от нас представя и се подкрепяме и изслушваме един друг.
-
Би ли посочил някоя песен от "7th Symphony", която ти бе особено любима по време на записите?
В общи линии нямаше много песни, които не ми бяха любими. Е, имаше едно-две парчета, които свирихме в началото, но те така и не бяха включени в албума, за което се радвам, бяха толкова зле, че нямаше как да ги пуснем. Но песните, които са в крайния вариант на албума... А, всъщност има една, която е особено забележителна за мен, защото в нея свиря на контрабас, класически инструмент. Казва се "Beautiful" - в това парче няма никакви барабани, затова аз настоях да свиря на контрабас. Записахме го различно от стандартната практика за студио - и четиримата свирихме заедно, в една и съща стая, по едно и също време, без плейбек, получи се страхотно.
-
Албумът се казва "7th Symphony" - "Седмата симфония", а за мене думата "симфония" се асоциира с оркестър, много инструменти... Включили ли сте и някакви нови инструменти в музиката си този път? Или може би оркестрации?
Не, няма много нови инструменти. В една-две песни има контрабас, както споменах, в няколко може да се чуе електрическа бас китара, добавили сме и някои перкусии тук-там. Особеното е, че всеки от нас има и малко вокално участие в албума - получи се много смешно, всъщност яко се позабавлявахме, докато записвахме "вокалите" си. Това беше една от идеите на Joe Barresi - той не искаше да ни ограничава и да ни спира, когато издаваме различни звуци, докато свирим. Имаше няколко доста странни момента, докато използвахме гласовете си, за да добавим допълнителен "тласък" в песните. А името "7th Symphony", поне в моите асоциации, не се свързва толкова много с оркестрации, а по-скоро за мен означава, че албумът е една цялост от отделни песни, но ги свързва обща история, която започва в първото парче, после продължава и завършва с последното парче. Това е едно пътешествие.
-
Значи би могло да се каже, че това е нещо като концептуален албум, както в прогресив метъла групите разказват цели истории с албумите си и те трябва да се слушат от начало до край?
Разбира се, че не е задължително да слушате всичко от край до край, но "7th Symphony" бихте могли да изслушате в цялостта му. В днешно време рядко се правят албуми, изпълнителните просто записват няколко песни, които слагат на едно CD. Ние се опитахме да постигнем нещо различно - концентрирахме се върху стремежа да създадем не само отделни песни, а цялостен албум. Във финалните етапи го изсвирихме от началото до края и две песни отпаднаха от стандартната версия, тъй като искахме да имаме това усещане за цялостност. Както казах, тези песни ще влязат в специалните издания. Тъй като целяхме постигане на конкретна структура в "7th Symphony", почувствахме, че парчетата, които останаха в албума, си пасват идеално едно с друго.
-
По-рано спомена имената на някои гост-музиканти и вокалисти, които ще чуем в новия ви албум. Можеш ли да ни разкажеш някоя любопитна история, свързана с работата с някой от тези гости?
Разбира се, като барабанист, винаги съм особено развълнуван от възможността да се срещна с Dave Lombardo. Вече ни е нещо като традиция да го каним да свири в една от песните ни в албума и така стана и този път. Докато бяхме в Пасадена и записвахме, се обадихме на Dave и го повикахме в студиото при нас за един ден. Той дойде, изкарахме си деня заедно, сложихме неговите барабани до моите, после и двамата свирихме заедно. Впрочем, на онзи етап нямахе напълно готови парчета, само нахвърляни идеи, затова аз и Dave просто импровизирахме върху някои от тях, в някакъв момент си разменихме и местата - той свири на моите барабани, аз - на неговите... Абе, ударихме го на лиготия! За мен беше велико преживяване, тъй като много уважавам него и музиката му и е адски вдъхновяващо да работя с него.
-
Следващият ми логичен въпрос е: кои са барабанистите, които най-много те вдъхновяват и на които се възхищаваш? Освен Dave, разбира се.
Jamie Oliver е най-голямото ми вдъхновение, но той е готвач, не музикант. Не знам дали си чувала за него, англичанин е и е невероятен. Но ако става дума за барабанисти, никой не може да се мери с Ringo Starr, той е уникален. Ringo е най-добрият. Освен това... Със сигурност има милиарди други. Много се кефя на Dave Grohl, харесвам Joey Jordison, списъкът е безкраен… Tony Williams… има толкова много страхотни барабанисти. Един от най-готините и най-забавните срещнах по време на няколко фестивала, където свирихме с Hailstorm - та техният барабанист, не мога да произнеса името му - тоя пич сякаш е роден да е на сцената и да се забавлява, докато е пред публика.
-
И вие ще бъдете пред публика след няколко месеца - в края на октомври и началото на ноември ви предстои европейско турне. Заради нашите читатели в България трябва да те попитам дали имате планове да продължите и към Източна Европа и по-специално към България?
За съжаление на този етап не можем да добавим допълнителни европейски дати, защото имаме само 2 седмици пауза и веднага след това заминаваме за Щатите. Но със сигурност ще дойдем и в Източна Европа. Това винаги ни е било особено скъпо място, защото феновете там са ни страшно верни и при всяка наша визита ни посрещат много топло. Тъй че със сигурност ще дойдем, но вероятно ще е напролет догодина. Специално си спомням концертите ни в Каварна - бяха убийствени.
-
Да, преди две години през май, спомням си и аз. Значи да ви чакаме догодина?
Да.
-
А вярно ли е това, което съм чувала, че много обичаш да готвиш?
Абсолютно точно - именно затова Jamie Oliver е най-голямото ми вдъхновение.
-
Каква музика си пускаш, когато се развихряш в кухнята?
Докато готвя бих слушал нещо весело. Може да е кънтри, може да е електроника, може да е поп или рок или денс музика. Но трябва да е радостно, не може да е прекалено мрачно. Харесвам някои видове мрачна музика, като се започне от Massive Attack и се стигне до Dimmu Borgir, но когато готвя, трябва да усещам лекота и плавност, или нещо по-скоро ритмичо, за да може да танцувам, докато кълцам лука.
-
Супер! И за финал, кажи няколко думи на твоите фенове и феновете на Apocalyptica в България чрез нашия сайт.
Искам да им благодаря за неспирната подкрепа, която винаги ни показват. Обещавам, че ще дойдем при вас, убеден съм, че ще направим едно шоу в София и съм доста сигурен, че ще можем да свирим и в Каварна - този град има страхотен кмет, който поддържа метъла жив и сме имали много хубави преживявания там. Следващата пролет идваме!
-
Добре, но не забравяй да донесеш нож и малко лук, който да ни нарежеш!
Разбира се.
-
Благодаря ти за приятния разговор, Mikko, и до нови срещи в България.
И аз благодаря.
