Басистът на TRIVIUM Paolo Gregoletto: "Винаги се интересуваме какво очакват феновете от нас"

18 май 2020, 08:32 ч. 441 / 12 0
пред./следв.

   TRIVIUM са една от малкото банди, които не отложиха издаването на новия си албум. Много други решиха да го направят. Най-малкото защото няма да могат да тръгнат на турне. И TRIVIUM няма да успеят, но и не промениха първоначалните си планове за диска. Така на 24 април излезе деветият им албум "What the Dead Men Say", който целенасочено следва посоката на предишния "The Sin and the Sentence". Повече за новините около бандата можете да прочетете в интервюто с басиста на TRIVIUM Paolo Gregoletto.

   Интервюто е излъчено в "От другата страна" по Радио "Варна" на 11 май. С въпроси участва и Андон Донев от WeRock.bg.

 

Paolo Gregoletto

 

Привет, Paolo, каква е ситуацията в САЩ заради коронавируса?
Трудно е да дам точен отговор, защото изглежда, че всеки има собствен план. И това зависи в кой щат или в град живееш. Навсякъде мерките за излизане навън са различни. Наистина не се наемам да кажа дали всичко е под контрол. Просто живеем ден за ден. Аз лично през последните няколко седмици си стоя вкъщи и излизам само за да разходя кучетата си. Опитвам се да съхраня здравето си и да се фокусирам върху нова музика и новия албум на TRIVIUM. Това е единственото, което в момента можем да правим в ситуацията, в която се намираме.

По какъв начин извънредното положение се отразява на дейността на групата?
Трябваше да направим турне, което се наложи да отменим и да пренасочим за следващата година. През лятото ни предстои обиколка на Америка с MEGADETH, LAMB OF GOD и IN FLAMES. Идея си нямам дали планираните концерти ще се състоят. Най-вероятно и то ще бъде преместено по някое време следващата година. Също така по-късно през годината ни предстоят още концерти. Не знаем дали ще успеем да ги осъществим според планираното. Надяваме се пандемията и вирусът лека-полека да отшумят и да се получат. За съжаление, природата на вируса не работи по този начин. В очакване сме да видим какво ще последва. В момента сме се съсредоточили изцяло в онлайн промоциите и ще процедираме по този начин, докато излизането навън не стане безопасно.

Случайно да сте предвидили онлайн концерти?
В миналото сме правили подобни неща. През последните три години Matt е в онлайн телевизионната мрежа "Туич", така че постоянно правим стрийм на концертите си, когато сме на турне. Имаме няколко идеи, те оформят концепция, която искаме да реализираме. Някои неща ще бъдат по-големи продукции, други - в неформална обстановка от мястото, където се събираме с бандата или от репетиционната, което позволява някакви по-забавни неща. Но със сигурност през следващите няколко месеца ще реализираме идеите си. В момента сме в процес на планиране, подготвяме се и очакваме ситуацията да стане достатъчно безопасна, за да можем с Alex да пътуваме до Орландо. Двамата живеем извън Флорида. И чакаме възможност да започнем с репетициите и реализирането на идеите, които имаме.

Смяташ ли, че концертите с холограми са някакво решение?
Ако някой реши да направи наши холограми, няма да имаме нищо против, защото в този момент нямаме друг избор. Сещам се за опитите с Ronnie James Dio и намирам концепцията за доста интересна и в някаква степен - смущаваща. Предполагам, че в сегашната ситуация за някои турнета холограмите са добра възможност за излъчване в интернет.

Минаваме на новия албум на TRIVIUM "What the Dead Men Say". Имаше ли напрежение при неговото създаване, за да запазите посоката на "The Sin and the Sentence"?
Бяхме наясно, че ще сме под напрежение, за да продължим посоката на "The Sin and the Sentence". Смятам, че когато имаш албум, който не е добре приет, който няма добра връзка с феновете, за разлика от други дискове, по-лесно работиш върху следващия, защото летвата не е толкова висока и можеш да изчистиш неточностите. Но "The Sin and the Sentence" се прие добре и знаехме, че ще ни е трудно да го надградим. Целта ни беше да постигнем абсолютно същия подход при създаването на песните, при записите, да измислим възможно най-добрите идеи и рифове по време на репетициите, за да се подготвим по най-добрия начин, преди отново да влезем в студиото. Този процес ни приземи. Работихме здраво. В един момент осъзнахме, че сме добре подготвени и сме изкарали най-доброто от себе си за албума. Чувствахме, че вървим по пътя на предишния диск. "What the Dead Men Say" е подобен на "The Sin and the Sentence", но в същото време е и уникален по друг начин.

Колко е важно за вас да развивате композиторските си способности и в същото време - да не изневерявате на стила на TRIVIUM?
Това винаги е била трудната част. Границите в стила на групата се поставят от репетициите, които правим заедно. Всеки от нас пише музика. Когато се появи някой риф, не му отделяме повече внимание. Но когато се съберем всички в репетиционната и започнем да свирим, постоянно анализираме и сме критично настроени към онова, което сме донесли със себе си като музика, за да се впише в стила на бандата. Като например, ако някаква част прилича на TRIVIUM, се опитваме да направим така, че тя да звучи още повече като TRIVIUM и по-малко като онова, което по някакъв начин е вдъхновило нейната поява. Винаги има едно напрежение да не пресечем границите, в които музиката излиза от стила на бандата и започва да се усеща, че TRIVIUM вече не звучат като себе си. И в същото време да сме иновативни между стените, в които сме изградили звука на групата и ни правят такива, каквито сме. Смятам, че единственият начин да постигнем това, е като репетираме всички заедно, за да сме сигурни, че процесът е част от работата по създаването на наш албум.

От друга страна лесно или трудно напипвате баланса между вкусовете на феновете и собствените си идеи?
Не искам да звуча като музикант, който не се вслушва в думите на феновете, но за да ги накараме да се впечатлят, трябва да им представим нещо, което все още не сме създавали, или да попроменим онова, което до момента сме им предложили. Затова винаги се интересуваме какво очакват феновете от нас под формата на техничност и тежест. Също така ни интересува какво мислят за посоките на развитието на стила ни и кои от тях не харесват. Целта ни е да им предложим елементите, които харесват, и към тях да добавим нещо допълнително, нещо, което не са чували от нас. Като креативни личности трябва да задоволим представите на хората за групата, но така, че да им предадем и нова музика и идеи, с които да момента не са се сблъсквали. Понякога създавам песни, които чувствам, че някак си не се връзват с TRIVIUM, но в един момент нещата сработват. Албумът "In Waves" например беше различен за самите нас. Но се прие много добре. Неговият звук стана неделима част от стила на групата. Понякога трябва да рискуваме, за да видим какво ще проработи.

Кои рискове са задължителни за една група?
Една от стъпките, които предприехме в "The Sin and the Sentence", беше, че трябваше отново да изградим състава на групата. Бяхме наясно с това и наистина се получи. Това е неизбежно, когато се присъединяват нови членове, които водят със себе си промяна. Привличането на Alex Bent като барабанист беше един от факторите. Работата с продуцента Josh Wilbur също. Едно важна стъпка за нас, независимо че харесвахме доста от създаденото в "Vengeance Falls" и "Silence in the Snow", беше да не продължаваме в същата посока, защото под формата на албум някои от идеите не проработиха по начина, по който искахме. Бяхме наясно, че трябва да преосмислим начина си на композиране и онова, което правехме в тези записи. Мисля, че като песни записахме много добри неща като "Strife" и "Until the World Goes Cold". Те се превърнаха в хитове. Но самите албуми не бяха най-добрите, които сме правили. Имах чувството, че феновете усещаха познатите елементи от по-старите албуми. В същото време обаче не приеха развитието на звука на TRIVIUM, по който работим с години и е неизменна част от онова, което създаваме и днес. Постигането на баланс е естествен процес, ако за основа приемеш създаването на музика от гледна точка на носталгията. Опитваш се да се доближиш до постигнатото в миналото и да пренапишеш нещо, до което не можеш повече да се върнеш. Няма как да създаваме албуми като 18 - 19 годишни, защото отдавна не сме на тази възраст. Вече имаме над 15 години опит с турнетата, различни хора сме, научили сме много и не искаме да тъпчем на едно място, а постоянно да се провокираме като музиканти и да изпитваме удоволствие от създаването на нови идеи.

Как изглежда днес Paolo Gregoletto в сравнение с миналото?
Преди 15 - 20 години бях просто басист, можех да свиря на бас, но днес гледам на себе си като на завършен композитор. Знам много повече за създаването на един албум и продукцията, отколкото преди. Това е резултат от опита, който сме натрупали от работата по деветте албума на групата. 15 години, прекарани по турнета, ни превърнаха в добри изпълнители. Научихме се да създаваме музика, научихме техническата част по композирането ѝ. Преди бяхме доволни от измислянето на добър риф, а сега е по-важно как да оформим песен, как да направим аранжимента, как да използваме различни настройки и да извлечем най-доброто от ефектите, как да пишем по-добри текстове. Всичко това идва с времето. И онова, което правим, когато не сме на турне, е много от онова, което правим по време на турне.

Кое е по-важно за банда като TRIVIUM - да имате песен, или албум, защото днес музиката се слуша под формата на плейлисти?
Смятам, че рок и метъл музиката са все още ориентирани към албумите. Винаги има стремеж да се впишеш в модата и онова, което е популярно към съответния момент. Ако имаш добра песен в плейлистите, това ще доведе до повече нейни прослушвания. Но за да превърнеш хората във фенове на албумите на групата, трябва да създаваш цели дискове, които да грабват вниманието. Ако по време на тази криза бяхме пуснали само една песен, щеше да е забавно, хората щяха да я слушат, но нямаше да получим вниманието, което се привлича с издаването на цял албум. Когато музикантите са събрани в група, тяхната цел е да издадат албум, без значение колко ще отнеме съвместната им работа по завършването на 45 - 50- минутен цялостен продукт. Има нещо специално в това. Не мисля, че ще се откажем от издаването на албуми. Постоянно се правят прогнози, че плочите, дисковете, телевизията или каквато и да е технология в един момент ще се превърне в отживелица. Това обаче не е задължително, защото нещата се променят с времето. Понякога е по-правилно да привлечеш вниманието с отделна песен. Може би в сегашната ситуация за група като нашата беше по-важно да издадем албум, за да привлечем внимание. Вместо просто да пуснем някой сингъл.


"What the Dead Men Say" е деветият албум на TRIVIUM. Чувствате ли, че все още има какво да доказвате на някого друг или на себе си? С други думи: все още ли създаването на нов албум е предизвикателство?

Абсолютно. В нас все още гори този огън, който ни кара да се доказваме пред себе си, както и пред голямото рок и метъл общество. Да доказваме, че ние сме група, която има какво да каже, че има места, на които да свирим за първи път, както и че има още накъде да израстваме като група. Посетили сме много страни, но има и такива, в които все още не сме били, а и искаме да се върнем в някои от тях, за да увеличим феновете. Наясно сме, че дори не сме се доближили до онова, което искаме да постигнем. Отне ни години, за да получим онова, което имаме днес. Отне ни много време, за да заемем сегашното си място. Знаем, че ще ни отнеме още повече, за да израстем още като група. Това, което има значение, е, че продължаваме да издаваме музика, която се харесва на феновете и че няма да спрем с концертните обиколки. Разбира се, че ситуацията в момента е извън нашия контрол, но при нормални условия сме много постоянни по отношение на турнетата. Знаем, че е много важно да излизаме и да свирим за хората не само на места, които са концертни дестинации, но и там, където рядко бандите правят концерти.

По предварително зададени формули ли работите, когато създавате нов албум?
Предизвикателството е да измислим интересни рифове и идеи. Ако става дума за символиката в нашата музика, имаме определени принципи, които следваме, и формули как да протичат репетициите, как да работим върху песните, как да създадем демо версиите, как да работим в студиото. Тези неща са установени. Принципите ни помогнаха да поставим ново начало в начина, по който трябва да работи групата. Предизвикателствата, както казах, са рифовете, текстовете, стремежът към създаването на добър материал и измислянето на нови елементи. Това са истинските предизвикателства и веднъж появят ли се, точно на репетициите всичко се събира на едно място.

В неотдавнашно интервю казваш, че някои от песните са на една година. Как успявате да запазите първоначалната идея от дадена песен, когато има определен период между композирането ѝ записите?
Ключът е, че сме заедно в репетиционната, работим по песента и записваме демо веднага когато можем. За ден или два, когато имаме определена идея. Така запазваме идеята. Постоянно я прослушваме. На следващия ден може да работим по друга песен и да запишем нейно демо. Можем да завършим песен и да я подготвим за записи. Но никога не се отдалечаваме от първоначалните идеи, съхранени с първото демо, което сме направили. Защото там сме уловили онова, което прави песента интересна и вълнуваща. Ако в следващите версии загубим чувството от първите опити, тогава ги изоставяме и се завръщаме към първообраза, докато не съхраним енергията му в завършената композиция. След което оставяме песните да отлежат и се връщаме към тях след известно време. Прослушваме ги с месеци и ако всичко е наред, ги оставяме настрана. Ако почувстваме, че нещо не е както трябва, го преработваме. Типичният пример е "The Defiant". Направихме демо. Беше добре, но при прослушването му след време усетихме, че отстъпва на останалата музика. Преработихме я и я превърнахме в песента, която харесваме и която намери място в албума. Искаме да сме удовлетворени от крайния резултат. Разчитаме на собствената си преценка. Може би в миналото сме направили грешния избор и сме променили нещо, което не е трябвало. Но съм сигурен, че имаме добра преценка кога нещо е достатъчно добро, за да не го бутаме повече.

Много групи решиха да отложат издаването на новите си албуми заради пандемията, но вие пуснахте новия си албум на обявената дата. Това ваше решение ли беше, или на лейбъла?
Водихме разговори с лейбъла как да постъпим, какви са възможностите. Решихме, че е много по-важно да издадем новия албум на датата, която бяхме обявили. Вече имахме клипове, промоцията вървеше и не искахме да закъсняваме и да пропуснем потенциала, който чувствахме, че има в новите песни. Също така заради това, че останалите групи отлагаха албумите си, ситуацията щеше да работи за нас. В момента няма кой знае колко нови издания и нашето се откроява. Решихме да жертваме продажбата на физически копия от албума за сметка на дигиталния стрийм и реакциите на слушателите.

През последните седмици различни музиканти призоваха феновете за дарения в подкрепа на кариерата им. Какво мислиш за този ход и в TRIVIUM обмисляли ли сте да направи нещо подобно?
Не намирам нищо лошо в това една група да търси средства, за да осъществи даден проект. Специално за младите банди тези времена са много трудни. Ако си фен, ще направиш най-доброто, което е възможно, за да ги подкрепиш, без значение за какво призовават. Щастливи сме, че TRIVIUM е успешна група и имаме възможността да преживеем по-леко пандемията. Също така имаме много верни фенове, които си купуват нашата музика, купуват си мърчандайз. Това ни помага и е подкрепа. Разбира се, турнетата са главният фактор, който ни осигурява финансови възможности, за да продължаваме да работим като група. Наясно сме обаче, че в момента тази дейност е невъзможна. Не чувстваме, че трябва да искаме преки дарения от феновете. Надяваме се, че те ще продължават да си купуват музиката ни, да я слушат в дигиталните платформи, ако могат - да си купуват мърч. Ние наистина искаме феновете да подкрепят бандите, ако те ги призоват за дарения. Не виждаме нищо негативно в това. Ситуацията е различна за всеки и всеки намира различни начини да се справи с нея.

Защо според теб днес хората по-скоро гледат музиката, отколкото да я слушат?
Мисля, че това е типично за ерата, в която живеем. Хората израстват с визуално ориентирани знания. Интернет постоянно ускорява този процес. Има страшно много приложения, които са разработени на основата на визуализацията. За TRIVIUM като група визията е много важна. Не можем да си позволим в клиповете просто да показваме как свирим. Трябва нещо повече. Трябва да минем на следващото ниво. Работим с хора, които ни помагат да визуализираме музиката си. Да постигнем нещо, което да привлече погледите. Смятам, че феновете наистина се впечатляват от един добър клип. Техният интерес към доброто видео може да промени всичко за една песен и да е толкова важен, колкото песента сама по себе си. Защото те възприемат по този начин музиката. Те виждат музиката, виждат песента, вместо само да я слушат.

Какво е вдъхновението зад "Catastrophist"?
Вдъхновенията идват от книгите и статиите, които чета. В случая това е "Необитаемата земя". Това е статия за бавното развитие на кризата с климата. Замислих се върху това от перспективата на две възможности - за хората, които все още не са се появили на земята и трябва да се справят с тази криза, и за нас от днешна гледна точка, както и за хората, които вземат решения и ние дори не разбираме за тях. Това беше идеята ми за текста. От днешната ситуация с пандемията, песента по някакъв начин вече има ново значение. Кризата се развива много бързо и изборите, които правим сега, ще се отразят на близкото бъдеще. Трябва да живеем с тях. Оказва се, че сме издали "Catastrophist" в точното време, защото в един момент тя се оказа пророческа. Кризата е истинска, тя се случва с нас сега. Когато песента излезе, много хора коментираха, че текстът е твърде преувеличен. Оказа се, че съм налучкал, без да искам, реалната ситуация днес, както и реакцията ни на кризата. Всичко това съвпада с текста на песента. Харесва ми какво измисли режисьорът на клипа и ъгълът, под който представи текста във видеото.

"Bleed Into Me" звучи като далечен братовчед на "Built to Fall" от "In Waves". Кой от вас дава идеите за по-мелодични песни?
Наистина всеки един от нас. Matt, Corey и аз пишем музиката за тези песни. Идеите могат да дойдат от всички. В предишния албум "The Heart from Your Hate" се получи от песен, която Matt беше написал. "Built to Fall" се роди от моя идея. Автор на "Strife" е Corey. Той е идеологът и на "Scattering the Ashes" от "What the Dead Men Say". Така че всеки има своите мелодични идеи. Основата на "Bleed Into Me" е моя. Ядрото на тези песни са тежестта, динамиката и допълнителните пластове, които формират нашия стил. За нас е важно да представяме себе си като нещо повече от много бърза група. Даваме много, за да развием стила си. Върни се към "Ascendancy" и песента "Dying in Your Arms". В записите ни винаги има моменти, с които натискаме спирачките на скоростта и се представяме в по-мелодична светлина.

Екстремната музика предимство ли е, или недостатък за вас?
Най-големият недостатък е, че екстремната музика не ти гарантира кариера. Много е трудно да пробиеш като екстремна група. Ние не сме най-тежката банда в метъла. Също така мелодичните части, каквито има много при нас, са нож с две остриета, защото може да не ни приемат сериозно извън всичко, на което се казва "ъндърграунд". Мейнстриймът не обича крясъците. Ако свириш екстремна музика, го правиш от любов към нея, защото шансовете за успех и кариера са много малки и са много трудни за постигане.

Кой е най-интересният комплимент, който сте получили за вашата музика?
Интересното при нас е, че част от феновете ни идват от по-екстремната музика, други - от по-леките стилове. Винаги е интересно да наблюдавам реакциите им. Техните коментари са от рода - "Не харесвам това или онова, другото пък звучи като AVENGED SEVENFOLD." Обаче хората, които харесват точно тази част, не понасят песните с крясъци от "Ember to Inferno". На тях им допада днешният TRIVIUM. Имаме всякакви фенове. Не знам дали се отнася за останалите банди, но ние получаваме всякакви интересни както комплименти, така и критика. И те са различни, защото всеки има мнение за най-добрия албум на TRIVIUM, а албумите ни са различни. Намирам го за интересно, защото имаме всякакви фенове, а не една определена група.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Със сигурност това са концертите, на които бяхме съпорт на IRON MAIDEN в Европа. Свирихме на препълнени стадиони. Вярвам, че MAIDEN са една от най-великите групи на всички времена. Това стана през 2006 г. за турнето им "A Matter of Life and Death". Това е рокендрол!

 



live&loud
Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".