България се превърна в нов дом за W.A.S.P.



Интервю на Envy с Blackie Lawless
По-малко от три часа преди началото на петия концерт на W.A.S.P. в България, екипът ни бе изненадан с радостната вест, че Blackie Lawless се е съгласил да даде четири интервюта за родни медии преди излизането си на сцената на столичната зала "Фестивална" - две телевизионни и по едно за столичен ежедневник и онлайн медиа (познайте коя ;-)). Изстрелваме се като ужилени към мястото, където малко по-късно станахме свидетели на изпълнението на лосанджелиския квартет (репортаж), и след словом и цифром 40 минути, изкарани в пробиване на път из софийските задръствания, пристигаме благополучно, макар и във възможно най-последния момент. За щастие, с акостирането ни в бекстейдж-зоната научаваме, че разговорът ни с Blackie ще се забави леко, така че поемаме дъх и зачакваме...
   Е, чакането се проточи повече от предвиденото, но в крайна сметка, най-вече благодарение на неистовите усилия и неоценимата помощ на организаторите на концерта - "Loud Councerts", така желаният диалог на "Metal Katehizis" с основателя, едноличен лидер, вокалист и ритъм китарист на W.A.S.P. все пак се проведе. Вярно, разполагахме едва с пет-шест минути, тъй като до излизането на групата на сцената оставаше по-малко от половин час - време, през което ние и колегите трябваше един след друг да подложим на четири кръстосани разпита харизматичния исполин. Дали въпросните пет-шест минути се оказаха достатъчни - преценете сами...
  • Metal Katehizis: Как върви турнето ви?

    Blackie: Засега всичко е наред. На път сме едва от две седмици, така че все още се чувстваме относително свежи.

  • В България сте вече за пети в рамките на шест години. Наистина ли ти харесва тук или всичко е просто бизнес?

    Бих казал, че България се превърна в нов дом за W.A.S.P. - публиката тук ни обича искрено, а това е неоценимо. Всеки изпълнител би казал същото, повярвай ми. Това, което получаваме от феновете тук, е рядкост и се случва на относително малко места по света. Когато свирим в България се изпълваме с оптимизъм и енергия от възторжената реакция на публиката, още повече, че само ден-два преди или след това обикновено попадаме в клуб или зала, където сякаш на никого не му пука за нас. Виждам, че хората в България действително харесват и W.A.S.P., и музиката ни, затова и се чувстваме като у дома си тук.

  • Радвам се да го чуя! Предварително се радвам и на изпълнението ви, което ще започне след няколко минути. Направи ми впечатление, че сетлистът за актуалното ви турне включва песни само от половината ви албуми, по-точно последните два и първите пет (уви, впоследствие се оказа, че от шоуто отпадна представителят на "Inside the Electric Circus" (1986) - "I Don't Need No Doctor"). Защо? И защо "пренебрегвате" останалите седем издания на W.A.S.P. - онези от периода 1995-2004 г.?

    Ха... Не знам - не се бях замислял, честно казано, ха-ха-ха... Сериозно, това е самата истина. Когато съставяме сетлиста за дадено турне, подбираме песните така, че да преливат относително плавно едно в друга, без да се мъчим да наблъскаме по нещо от всеки албум или само хитове. Нямам навика да анализирам концертната ни програма - просто действаме така, както чувстваме, че е най-добре.

  • Друго нещо, което ми направи впечатление, е, че и сега, и миналата година концертите ви в София бяха открити от местни групи - съответно Bastardolomey и Sheky & The Bloodrain. Защо напоследък предпочитате да работите по този начин и не спазвате обичайната практика на повечето групи от калибъра на W.A.S.P. - да водите със себе си една-две съпорт банди за цялото турне?

    Понякога го правим, но всичко зависи от континента, на който се намираме. Принципно, разходите на съпорт групите по пътуването са доста високи и в повечето случаи просто не могат да си позволят да дойдат от Америка в Европа, примерно, и да обикалят с нас от държава в държава. Освен това, помня времената, когато ние самите бяхме подгряващи и откривахме концертите на Nazareth и още няколко големи по онова време банди в Лос Анджелис - за нас това бе от огромно значение и се чувствахме едва ли не богоизбрани. Да, вече бяхме известни на локално ниво, но само по клубовете - все още нямахме договор със звукозаписна компания и не бяхме излизали на сцена пред многохилядна публика, така че можеш да си представиш какво означаваше за нас възможността, дадена ни световноизвестни музиканти като момчетата от Nazareth и останалите. Не съм забравил как се чувствахме, затова и всеки път, когато имаме тази възможност, позволяваме на някоя добра местна група да излезе на сцената преди нас. Просто знам какво означава това за тях.

  • Чудесно е, че поддържате тази приемственост - "големите" групи да подкрепят "малките"... А има ли приемственост и в музикалната индустрия като цяло, лично според теб? Как би сравнил положението в "бизнеса" днес с това преди 28 години, когато започна кариерата си с W.A.S.P.?

    О, човече, и дума не може да става за сравнение - нещата са коренно различни. По-младите банди днес дори не могат да си представят какво бе тогава...

  • Имаш предвид, че ситуацията днес е по-добра или по-лоша?

    Различна е. Навремето имаше звукозаписни компании, които играеха огромна роля в музикалната индустрия. Тези фактори вече отсъстват напълно - най-малкото, Интернет промени всичко. А дали днес ситуацията е по-добра ли? По отношение на турнетата - да, но само дотам. Вече няма истински отдадени на музиката компании и съответно младите групи просто не получават възможност да открият себе си, ако ме разбираш... Да се утвърдят. Ето, вземи за пример AC/DC - през 70, когато започнаха, им бяха необходими цели шест албума, докато най-сетне намерят истинската си същност и започнат да правят това, в което са най-силни. Ако обаче AC/DC се бяха появили днес, щяха да са потънали в небитието още след първия си албум и никога нямаше да запишат "Back in Black". Тъжно е, но това е истината.

  • С други думи, в последно време не си попадал на многообещаващи млади групи, които искрено да са те впечатлили, така ли?

    Ако трябва да бъда напълно откровен - не слушам нито нова, нито каквато и да било музика. Етапите от турнето ни по случай излизането на "Babylon" продължават вече повече от година, и то изключително интензивно, така че общо взето не ни остава време за нищо друго. Ето, бяхме тук преди по-малко от година, след това обикаляхме Северна и Южна Америка, отскочихме до Австралия, после пак се върнахме... Като се замисля, това е шестото ни идване в Европа само през последната година. Пътуваме и свирим постоянно и просто няма кога да се занимаваме и със слушане на нова музика или с каквото и да било друго.

  • Какво те мотивира да продължаваш да работиш в този бесен ритъм вече три десетилетия?

    Вярата, че вършим нещо смислено. Особено последните ни две издания - "Babylon" и "Dominator", са сред най-качествените, които някога съм записвал. Вярвам в тези албуми, а това е достатъчна причина да искам да ги представя пред колкото се може повече хора по целия свят, нали? От друга страна, и ние сме хора и не можем да продължаваме вечно в това темпо, затова и възнамеряваме да си дадем почивка през по-голямата част от задаващата се 2011 г. Да, ще свирим на някои от големите летни фестивали и ще започнем да записваме следващия ни албум към края на годината, но нищо повече. В интерес на истината, още отсега се чувствам уморен... така че след края на този етап от турнето ще направим по-продължителна пауза. Не ме разбирай погрешно - обожавам да обикалям по света и да изнасям концерти, но понякога и аз имам нужда от почивка, ха-ха!