Doug Aldrich (THE DEAD DAISIES): "Почти на 60 години все още имам големи мечти"

6 юли 2022, 17:42 ч. 847 / 21 0
пред./следв.

   Остава седмица до втория фестивал "Midalidare - Rock in the Wine Valley" в село Могилово, който ще се проведе между юли (поръчай билет онлайн). Една от бандите, които ще участват на събитието, са THE DEAD DAISIES. А в тази супергрупа в момента се подвизават Doug Aldrich, Glenn Hughes, David Lowy и Brian Tichy. През август квартетът ще издаде наследника на "Holy Ground" (2021), като вече пусна първия сингъл "Radiance". Два повода да поговорим с китариста на групата Doug Aldrich (екс-DIO, екс-WHITESNAKE). THE DEAD DAISIES ще свирят за втори път в България след 2015 г.

   Интервюто с Doug Aldrich е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 20 юни.

 

Привет, Doug, хубаво е да се завърнеш на път, нали?
Щастливи сме, че отново имаме възможност да правим турнета. Завърнахме се! Вълнението е голямо. Имаме възможност отново да правим турнета след 2-3 години без изяви на живо. Направо звучи налудничаво. В момента се чувстваме все едно сме прескочили от 2019-а директно в 2022 година. Странно е и в същото време е много вълнуващо. Също така всеки музикант е тръгнал на турне, което е страхотно.

Какво правихте през тези две години на затишие?
С THE DEAD DAISIES направихме албум през 2019-а. Завършихме го в началото на 2020-а. През март същата година започнахме да усещаме, че нещата стават доста сериозни. И точно преди да започнем с представянето му на живо, всичко изведнъж затвори. Беше някаква лудост. Тогава си мислех, че ограниченията ще останат за може би шест седмици или няколко месеца, а всичкото това нещо продължаваше, продължаваше, продължаваше и накрая хората започнаха да откачат. Тези две години бяха много трудни за мнозина. Дори по-трудни за други банди, отколкото за нас. Ние останахме доста заети. Имахме възможност да създаваме онлайн продукция, домашни видеоклипове. През лятото на 2020 г. с Glenn започнахме да композираме нов материал. През 2021-ва решихме, че в крайна сметка ще издадем албума "Holy Ground". Вече бяхме пуснали от него четири сингъла. След което все пак успяхме да свирим на живо. Три седмици имахме живи участия през юни, след което направихме още няколко дати, мисля, че беше през август. После отскочихме до Великобритания и там останахме около седмица. Направихме няколко концерта през миналата година. И когато в края на 2021-ва започнахме да усещаме, че все пак положението започва да се нормализира, в един момент се появи "Омикрон" и всичко отново замря. И трябваше да чакаме още почти половин година, за да тръгнем на турне. За да отговоря на въпроса ти, отделих това време за семейството си, направих ремонт на дома си, а това успя да ме поддържа доста ангажиран.

След две години чувстваш ли музиката по-различна?
Разбира се. Не мога да определя какво точно чувствам, но, говорейки от свое име, усещам музиката някак си по-жива. Ако трябва да бъда по-конкретен, тя стана още по-важна за мен. Смятам, че в момента е огромно предимство и пълен разкош да мога да създавам музика и да я изпълнявам на живо. И това го оценявам много повече, отколкото когато и да е било преди. На самите нас ни предстои издаването на нов албум. Вече пуснахме първата песен от него "Radiance". Този диск се получи много свеж, така го усещам. Доволен съм, че успяхме да композираме нов материал по време на пандемията и постигнахме с него много дълбока музикалност. Много се вълнувам, но осъзнах, че времето, с което разполагаме, е безценно. Смятам, че трябва да сме благодарни за годините, през което имаме възможност да свирим, да посещаваме и да правим концерти.

Това означава ли, че преди тези две години музиката е приемана повече като даденост?
Не знам дали ще мога да отговоря на този въпрос правилно, но най-вероятно причината е, че тогава всичко се получаваше много лесно. Ще го обясня от гледна точка, която може да ти се стори интересна. Времената на война, стрес, депресия, икономически проблеми провокират създаването на ново изкуство. Вземи Голямата депресия от началото на миналия век, проблемите по време на Втората световна война и след нея. Тяхното преодоляване води до голям творчески импулс. Създават се нови изкуства, появяват се нови стилове музика. Получава се един свеж рестарт на изкуството. Точно така усещам нещата и в момента. Едно ново начало. Шанс и възможност да се създава нещо изключително вместо да останем равнодушни и апатични. Преминавайки през времена на стрес, пандемия, икономически проблеми, война, нещата продължават, но в момента в който започнем да се отърсваме от тях, ни залива креативността. Така усещам нещата.

Насочваме се към предстоящия албум на THE DEAD DAISIES. Как прогресира групата според теб?
Когато Glenn стана част от бандата, много бързо събрахме песните, които станаха част от "Holy Ground". Glenn имаше някои готови идеи, аз бях създал други, които нямах търпение да представя както на него, така и на бандата, защото смятах, че са страхотни. Процесът се получи по-различен, защото не композирахме заедно. Събирахме се и всеки представяше идеите си. Всички започвахме работа по тях, за да създадем възможно най-добрата музика. Това е "Holy Ground" - един добър албум, който много харесвам. За предстоящия диск с Glenn работихме по време на пандемията. Между нас се зароди идеята да създадем концептуален албум. Работата по концепцията ни отведе до много дълбоки, кинематографични музикални образци, както и до създаването на дълбоко и смислено съдържание на текстовете. Наистина се получи интересно. По някое време миналата година започнахме да се отклоняваме към други музикални идеи. Те ни извадиха от идеята за концептуални албум и ни насочиха към надграждането на "Holy Ground". За мен този албум е невероятен, но с новия постигнахме наистина страхотно разнообразие. В него има неща, които преди не сме правили като THE DEAD DAISIES. Наистина се чувствам много добре с тях. Използвахме различни цветове, които преди не си позволявахме да докоснем. В него има от тези малки, но страхотни елементи, които можеш да чуеш в пилотния сингъл "Radiance", който ще изпълним на живо и в България. На концерт песента е убийствена. Уж е обикновена, но рифът е силен, а посланието - страхотно. Също така едва ли някой е очаквал, че точно тази композиция ще бъде първи сингъл от албума. Имаме материал, за който със сигурност можеш да кажеш, че е създаден за да бъде издаден като сингъл, но решихме да започнем с нещо различно, затова издадохме и "Radiance". За мен новият албум е развитие в много добра посока. Тук ми се иска да добавя, че в него барабанистът Brian Tichy се справя невероятно. Той е страхотен музикант, а груувът е един път.

Какво всъщност мислиш за определението "супергрупа"?
Има толкова много банди, които можеш да определиш като супергрупи. WHITESNAKE са супергрупа. Само като погледнеш тези невероятни музиканти, които са събрани на едно място. SCORPIONS са супергрупа. Към тях нали се присъедини Mikkey Dee от MOTORHEAD. В този стил би могъл да пришиеш определението "супергрупа" към много банди. Самият аз въобще не мисля за него. Ако някой иска да определя THE DEAD DAISIES като супергрупа, нямам проблем, но не ми е в полезрението. Хубаво е и е мило, че хората го казват по наш адрес, но ние сме просто група приятели, които обичат да свирят заедно. За това всъщност става въпрос.

Връщаме се на сингъла "Radiance". Ако той е представителен за албума, дискът ще звучи по-мрачно от "Holy Ground".
В новия албум наистина има определени елементи, които го правят по-мрачен и по-тежък от "Holy Ground", но има и други, които го олекотяват, в сравнение с предишното ни издание. Покрили сме голям спектър от възможности. В същото време не сме избягали от основата на THE DEAD DAISIES. Когато си пуснеш целия нов албум на групата, ще разбереш какво имам предвид и ще видиш, че съм се опитал да направя някои неща по различен начин. Последното, което искаме, е да издадем копие на "Holy Ground". Той наистина се оказа голям успех за нас, но винаги трябва да се опитваш да създадеш по-добри песни, трябва да не спираш да търсиш по-добри субекти и теми за които да пееш и пишеш. Трябва непрекъснато да се подтикваш да правиш всичко по-добре от предишния път. Така че направихме по-различен албум, с по-различен звук по отношение на посоката, в която ни отведе композирането на песните.

Видеото към "Radiance" показва групата в съвсем друга светлина.
Идеята беше на маркетинга. Те искаха по-иновативен начин за представянето на THE DEAD DAISIES. От там създадоха нова платформа за промотирането на бандата. Кръстиха я "Метавселена". Това е паралелен виртуален свят, който се използва основно в електронни игри като "Call of Duty" например. Тя е насочена към привличането на младите фенове, които я използват по един или друг начин. За това от маркетинга търсеха песен, която да се впише в тази "Метавселена". Ние не бяхме създали композицията точно по тази причина, но от екипа я припознаха и тя се вписа в намеренията им. Така и видеоклипът беше създаден, за да промотира тази паралелна реалност. Визията е като на електронна игра. Напомня ми много на "Fortnite". Всичко е в резултат на промоцията. Няма нищо от обикновените клипове, при които бандата изпълнява на живо песента. Това е най-доброто. За компанията и за нас е винаги много важно да бъдат открити нови подходи за представянето на групата. Ние самите сме много привилегировани да разполагаме с мениджмънт, който търси нови територии, където да рекламира THE DEAD DAISIES. Това обаче не означава, че самите ние целенасочено ще създадем песен за тях. Това все още не се е случвало. Музиката се пише от Doug Aldrich, Glenn Hughes и David Lowy и тя трябва да отговаря на нашите представи за хубава музика. Всеки път се опитваме да правим точно това. Трябва преди всичко ние да сме доволни от нея. Като се надяваме, че приятелите ни и феновете ни ще оценят онова, което правим. Това се отнася за всички групи, които уважавам. Ще ти дам пример с RUSH. Те винаги опитваха нови неща. През годините феновете оцениха този техен подход. Харесваше им промяната в посоките, опитите им да създават нещо ново, изненадите, които поднасяха. И накрая, когато обхванеш всичко, установяваш, че през цялото време те са се развивали и са били непредсказуеми, което е страхотно. Този подход се опитваме да следваме и ние. Искаме музиката да ни е интересна на самите нас.

Тъй като скоро идвате в България - предимствата и недостатъците да свирите на фестивал и да правите самостоятелен концерт?
И двата начина носят предимства. Фестивалите наистина предлагат голяма парти атмосфера. Много и различни банди и хора. Това прави и публиката, пред която свирят групите, по-голяма защото колкото повече са групите, толкова повече фенове посещават фестивала. Когато обаче свирим на такива събития, сетът ни е по-кратък. Изпълнението е на открито, сцената е голяма. Вълнуващо е и забавлението е страхотно. За всички тези години, в които сме правили и правим турнета, сме създали приятелства навсякъде. И когато сме на фестивал, накъдето и да се обърнем, срещаме по някой приятел, с когото сме купонясвали или сме свирили в някоя група. Самостоятелните концерти - виж, те са нещо различно. Там наистина скачаш в дълбокото. На тях искаш да покажеш всичко, което си създал. Сетът е по-дълъг и излизаш пред твоите хора, защото те са там заради бандата. Тези моменти са също много вълнуващи и в същото време специални. Знаеш, че когато се качиш на сцената, ще излезеш пред публика, която е дошла да гледа THE DEAD DAISIES. Имахме преди време шоу в България с WHITESNAKE. Беше страхотно преживяване. Много фенове в България ме познават от WHITESNAKE, което е много специално за мен. Но това все пак беше концерт на WHITESNAKE. Винаги е супер, когато правиш хедлайнинг концерт със собствената си банда.

Балансът в сетлиста между собствените ви желания и желанията на феновете? Все пак сте свирили в големи банди.
Когато сме с THE DEAD DAISIES, се опитваме сто процента да представяме бандата. Самите ние се вълнуваме от новата ни музика, която предстои да излезе, както и че ще имаме възможност да я изпълняваме на живо. И то в страни като България. Идвал съм при вас няколко пъти. И се радвам, че отново имам възможност да го направя. Няма как обаче да удовлетворим напълно феновете. Това, което ние се опитваме да правим, е да представяме онова, което смятаме че е добро за съответното шоу. Опитваме се да забавляваме хората, за това и искаме да има дадем онова, което искат, но няма как всеки да получи едно и също удовлетворение. Все пак всеки фен има собствена представа за песните, които иска да чуе. Така че се опитваме да лавираме и в предстоящите концерти ще вкараме няколко песни от миналото, няколко композиции от "Holy Ground", който така и не успяхме да представим с турне - това ще бъдат четири или пет парчета от него. Имаме новата "Radiance", която феновете ще харесат дори повече, когато я чуят на живо. И в същото време сме предвидили и няколко изненади. Ще бъде страхотно.

Последни два въпроса - успехът днес има ли същото значение, каквото беше в миналото?
Интернет промени нещата по много начини. Същото се отнася и за успеха. Можеш да откроиш известните в дигиталната среда. Заради нея актьори и филмови звезди станаха много по-популярни, отколкото бяха преди. Една от причините е по-лесната връзка с почитателите. И в един момент се получава нещо като съревнование. Конкуренцията е вече налице. Ако поставиш една група с 10 000 последователи до банда с 30 000, а нея до такава със 100 000, виждаш как тези неща имат значение. Стремежът опира до постоянното увеличаване на публиката, защото по този начин чрез Интернет ще можеш по-обхватно да промотираш новия си албум, турнето, което ти предстои, мърча, който си изкарал. Така че в случая успехът може да се измерва с броя на последователите ти в дигиталната среда. От друга страна представата за успеха е лична. За едни е популярността, за други е щастието. Успехът може да е свързан просто с онова, което имаш към момента, да се чувстваш добре, само защото си създал нещо. Самият аз все още имам големи мечти, но се чувствам голям късметлия и много успешен, че ето -събудил съм се днес, имам възможността да разговарям с теб, да посвиря на китара. Чувствам се успешен, че имам възможност да направя концерт в България. Това е успехът за мен. Не знам дали съм успешен в Интернет, но да съм на почти 60 години и да имам възможност да преживявам от свирене на китара, което да ме заведе в България, е удивително. Това е успехът.

Последно - групата се казва THE DEAD DAISIES и изпълнява хард рок. Какъв щеше да е стилът ѝ, ако се казваше THE LIVE DAISIES?
Ние сме живи. Името THE DEAD DAISIES е вид шега. То дойде от оригиналния вокалист Jon Stevens. Веднъж е бил на лекар, но заради профилактичен преглед. Чувствал се е добре. И въпреки това докторът му казал, че ще е по-добре да продължава да се грижи за себе си, защото в противен случай ще спомогне за растежа на маргаритките. Тогава певецът ни си казал, че единственият начин това да стане, е от гроба. Което означава, че името на групата THE DEAD DAISIES съдържа в себе си нещо положително. Ние сме живи и както отбелязах, се чувстваме силно свързани с феновете ни, създаваме нова музика, което по дефиниция ни прави много живи. Иначе сме THE DEAD DAISIES.

 

doug aldrich




Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".