Интервю с Kirk Windstein от Down




Автори: Ози, Цецо Рачев

   Едно от най-хубавите неща около втория концерт на Metallica в България (София, 25 юли 2008 г.) бе, че заедно с тях дойдоха и предвожданите от Phil Anselmo (екс-Pantera) слъдж-рокери Down. Броени часове преди шоуто им в София, пред микрофона на "Metal Katehizis" застана китаристът на Down - Kirk Windstein, който участва още и в Crowbar и Kingdom Of Sorrow. Интервюто започна с подарък за Kirk - специална тениска, приготвена му от феновете на Crowbar в България, която Ози връчи на гологлавия музикант, който лесно би могъл да бъде объркан с двойник на мага Астор...


   Metal Katehizis: Здравей и добре дошъл в България! Как върви турнето досега?
   Kirk Windstein: Ами, дотук е страхотно, свирим с Metallica, все пак, което означава, че концертите са огромни. Публиката ни възприема добре, малко е изнервящо да свириш точно преди Metallica, но пък смятам, че феновете наистина харесват музиката на Down.

   Отговорът ти изпревари моя следващ въпрос, но все пак: Вие свирите с Metallica, които без съмнение са много голяма група. Как феновете на Metallica възприемат вашата музика?
   Ами, дотук доста добре, мисля. Down не са от най-тежките банди, но пък сме достатъчно твърди като звучене, за да ни харесат феновете на Metallica. Сетлистът ни е съставен основно от по-тежките ни парчета и смятам, че те се харесват на публиката.

   Имахте собствено турне, после се присъединихте към турнето на Metallica, а след това ви предстои и нов самостоятелен концерт в Тел Авив. Какво е за вас участието ви на една сцена с Metallica - чест, професионална възможност или....?
   Голяма чест безспорно, а и изключителна възможност за нас да посетим места, където никога не сме били, като например България или Турция. Имаме шанса да свирим в различни страни пред различни хора и то с група, на която сме фенове.

   Какви са очакванията ти от тази вечер? Само искам да ти кажа, че много фенове са дошли специално заради Down...
   Това е чудесно! Очаквам, че ще се представим добре. За съжаление, не можем да свирим два часа, както когато имаме самостоятелен концерт, а ще свирим само около 45 минути, което си е доста кратко време, но пък за сметка на това ще ви наритаме задниците!
   Освен в Down, свириш и в Crowbar, Kingdom Of Sorrow и Valume Nob. Как успяваш да участваш в толкова различни като музика групи?

   Ами, в момента пиша материал за Crowbar, другата година ще има 20-годишнина от създаването на Crowbar. Напуснах Valume Nob, защото нямах никакво време за тях, мисля, че вече не свирят и групата се разпадна. Колкото до Kingdom Of Sorrow, това е проект между мен и Jamey Jasta от Hatebreed, но тъй като аз съм зает с Down, а той с Hatebreed, правим музика, само когато можем. В момента Down ми е приоритет.

   Вчера Phil Anselmo разкри, че сте записали шест нови песни, които най-вероятно ще бъдат издадени като ЕР, заедно с парчета, останали от записите на "Over the Under". Мислите ли да издадете и четвърти дългосвирещ албум или отново ще се разделите?
   Тъй като Down е вече основната ни група, след ЕР-то определено ще издадем и албум. Аз продължавам да свиря и с Crowbar, другите също имат своите проекти, но всички имаме желанието да продължим да правим музика с Down.



   Какво е чувството да свириш заедно с половината от класическия състав на Pantera? Какъв тип хора са Phil и Rex Brown?
   Познавам Phil от около 26 години, добри приятели сме от много време. С Rex се запознах преди 21 години, когато Phil стана част от Pantera. Аз не гледам на тях като на хора, които са бивши членове на Pantera, а като на мои приятели. Те са страхотни музиканти и хора с които е удоволствие да се работи.

   Защо не свирите парчета на Pantera на концертите си? Това със сигурност ще се хареса много на феновете...
   Защото след трагедията, която се случи с Dimebag, е ясно, че повече никога няма да има Pantera. Phil и Rex искат да оставят миналото назад и да продължат с Down. Освен това, аз и Pepper Keenan не можем да свирим толкова добре като Dimebag

   Носят се слухове, че ще презаписвате първия албум на Down с Rex на баса. Вярно ли е това?
   Искаме да го преиздадем, защото първоначалната бройка, в която беше издаден този албум, вече е изчерпана. Rex може би ще презапише бас партиите, ще сложим и няколко бонус парчета за феновете. Това засега са само планове, но искаме да направим "NOLA" достъпен отново, защото смятаме, че това е един доста добър албум.

   Каква според теб е разликата между последния ви албум "Over the Under" и предишните два: "Down II" и "NOLA"?
   Между трите ни албума има доста голям период от време, записвани са по различно време. "Over the Under" прилича повече на "NOLA", защото музиката е по-директна и твърда, докато "Down II" беше по-експериментален албум с повече акустика. Всеки албум показва състоянието, в което са се намирали Down по това време.

   Какво се случва около Crowbar?
   Скоро ще издадем албум, който е планиран да излезе чрез лейбъла на Phil Anselmo – "Housecore Records". Въпрос на време е, защото съм много зает с Down и винаги, когато имам малко свободно време, се занимавам с музика за Crowbar или свиря с Kingdom Of Sorrow... Със сигурност, обаче, ще има нов албум на Crowbar.



   Кажи нещо повече за този твой проект с Jamey Jasta от Hatebreed - Kingdom Of Sorrow? Планирате ли втори албум след едноименния дебют, който излезе в началото на тази година и как изобщо решихте да работите заедно?
   Планираме втори албум със сигурност. А иначе през 2005 година бяхме съпорт на Hatebreed във Великобритания. Тогава говорихме с Jamey за евентуален бъдещ проект заедно, той ми се обади след няколко седмици и ми предложи да се срещнем и да посвирим заедно. Записахме някои неща и така се получи съвместната ни работа. Аз и Jamey сме основните фигури в групата, но останалите са наши приятели, различни хора свирят в различни парчета, няма стабилен състав. Ще запишем, обаче, втори албум веднага, щом имаме тази възможност.

   Свирил си на много места в Америка и Европа. Виждаш ли разлика между публиката в Европа и тази в Щатите? Къде феновете са по-откачени?
   Мисля, че феновете в Европа са по-отдадени на музиката и на самите групи. Феновете в Европа са по-лоялни и запознати с музиката на групите, докато хората в Щатите често посещават концерти, просто защото това е някакво събитие. Случва се хората да не си купят албум или тениска на някоя банда, а да посещават неин концерт, тъй като нямат какво друго да правят. Европейските фенове се отнасят с повече уважение към музиката.

   Кои са групите, вдъхновили те да започнеш да се занимаваш с музика и кои са любимите ти китаристи?
   Много групи са....Чух Kiss за първи път, когато бях на 10, това беше първата хард/хеви банда, на която попаднах. Харесвам много Led Zeppelin, Lynyrd Skynyrd... почти всички хард рок и хеви метъл групи от 70-те и 80-те години. За китаристи... харесвам много Michael Schenker, Gary Moore, иначе не съм особено голям фен на супер техничарите. В момента може да се каже че слушам най много Michael Schenker.

   Как виждаш метъл сцената сега в сравнение с 80-те и 90-те години? По-силна или не?
   Определено смятам, че в момента е доста силна. Тази музика никога не е спирала да се развива още от създаването си. Понякога е повече в ъндърграунда, но в момента определено е доста силна.

   За толкова години в музикалния бизнес, кой е най важния урок който си научил?
   Да избереш да се развиваш професионално в музикалния бизнес е адски трудно нещо. Времето, когато си на сцената, е страхотно, но има и много дълги и скучни пътувания например... Всеки, който започва да свири сериозно в група, трябва да осъзнае какви огромни усилия и колко много време коства това. Аз се занимавам с музика от 25 години и сега мога да свиря на стадион, заедно с Metallica, за което съм благодарен, но знам че дадох много от себе си, за да стигна дотук. Най-големият урок който съм научил, е че музикалният бизнес не е само блясък и мацки, а също така и дълги часове, прекарани в студиото, адски много пътуване, което става все по-изтощаващо с напредъка на годините. Сега свиря с Down, пия няколко бири, докато гледам шоуто на Metallica, хапвам нещо и заспивам, защото непрекъснатото пътуване изтощава адски много. Преди няколко дни например направихме 35-часов преход, което беше крайно изморително. Хубаво е да виждаш нови места, но в крайна сметка правиш цялото това пътуване само за 35-40 минути на сцената.

   Един въпрос извън музиката. Кой е любимият ти алкохол и тъй като си в България, успя ли вече да опиташ нашата ракия?
   Все още не съм пил нищо откакто пристигнахме. По принцип от много време насам пия само бира и избягвам твърдия алкохол. Предпочитам да пия няколко бири и това е.

   Последните ти думи към читателите на най-големия български сайт за рок и метъл музика - Katehizis.com?
   Благодаря ви много за подкрепата към мен и всички групи, в които свиря, особено Down. Ще дадем всичко от себе си на сцената и се надявам да се забавлявате страхотно.