Интервю с Overdawn

Третият ви поред албум "The World Only Ends When You're Dead" е вече факт. Кажете нещо повече за него - колко време ви отне композирането на песните, къде го записвахте, по какво албумът се различава от предните два, имаше ли проблеми по време на записите и изобщо всичко интересно, което можете да се сетите около звукозаписния процес?

Иво: Първо да кажа, че "TWOEWYD" е най - доброто, което сме правили до сега във всяко едно отношение. Някои от песните са на около две години, други са на около една. Не сме седнали да мислим специално песни за трети албум, просто песни идват постоянно, идеи се реализират и превръщат в готови композиции и някак си отиват на опашката и чакат своя ред да бъдат изсвирени на концерт и да бъдат записани, но да кажем че в период от 2 години са измислени всички песни. Влязохме в студио около ноември миналата (2009-а) година. Инструменталите бяха записани, някои от тях презаписвани, и тъй като не бяхме в студиото всеки ден, този процес отне около 2-3 месеца. След това записах вокали, а лятото започнахме постпродукция и направа на обложката. Студиото - "MC Records", в което записвахме се, намира в Русе. Там са записани всички инструменти и вокалите, а смесването и мастерирането са дело на Боби от "Soundlurker Studio" в София. Обложката е дело на Борко "STEN" (Throat Fisting). Албумът се различава по много неща от предния. По-добър звук, по-добри песни (според мен) и по-сериозно отношение към целия звукозаписен процес. Това е най-бързо реализираният ни албум досега (говоря за време за записи и постпродукция), което е интересното в случая и същевременно най-качественият и най-професионалният.

Стефан: Този път решихме да си направим нещата сами, аз се занимавах със записите и знаех какво точно искам да се получи. Получи се добре, а и Боби наистина свърши чудесна работа с микса.

Защо избрахте точно това заглавие ("The World Only Ends When You're Dead") и какво е посланието, което носи?

Иво: Заглавието на албума е избрано лично от мен. Писнало ми е да слушам истории за края на света. От както се помня, все някой някога се появява и казва кога ще свърши светът, а той все не свършва. За капак на всичко е и нашумялата 2012 година, което допълнително ме дразни от време на време. Не вярвам в тези апокалиптични истории, така че мога да кажа само едно - "Светът свършва тогава, когато умреш".

Кажете нещо относно впечатляващата обложка на албума. Кой е нейният автор и с какво точно ви допадна за да я изберете?

Иво: Идеята е изцяло на Дългия (Николай), която интересно съвпадна с моята идея за заглавието на албума. Обложката, както казах вече, е дело на Борко "STEN", който е вокалист на група Throat Fisting.

Стефан: Обложката наистина надмина очакванията на всички ни. Когато я видях за пръв път, си казах "Уоу, еба ти яката обложка!"

Забелязва се и промяна в логото на групата в сравнение с предните два албума - има ли конкретна причина за това?

Иво: Конкретната причина за това е желанието ни да разчупим старото, да се покажем с нещо ново, различно и свежо. Логото отново е дело на Борко.

Кой пише текстовете в групата, за какво се отнасят те и от какво са вдъхновени? Има ли разлика между текстовете в новия албум и тези в предните два?

Иво: Аз пиша всички текстове, като изключим някои от първия албум. Текстове в албумите тематично се различават едни от други, а във всеки албум има и такива, които са на лична тематика, защото са писани в различен период от живота ми. Провокират ме различни неща, за които пиша. Не пиша пряко и директно и въпреки, че повечето неща са свързани с мен, се надявам всеки, който ги чете, да намери нещо за себе си.

Смятате ли да направите видео към парче от новия албум и ако да, кое е то? Имате ли вече идея какво ще представлява клипът и как смятате да го разпространите след като е готов?

Иво: В момента планираме заснемането на такъв, но не искам да разкривам подробности, тъй като сме в процес на договаряне и доразвиване на идеи, но ако всичко мине успешно, се надяваме да го заснемем ноември и да сме готови януари и да го разпространяваме, където е възможно - най-вече онлайн и може би и по "Фрактура" да можем да му направим промоция.

Стефан: Съвсем скоро започваме клипа, а песента е добре позната на всички, които имат отношение към групата.

Вече имахте няколко концерта за промоцията на албума - как реагират феновете ви на новите парчета и кои песни от "The World Only Ends When You're Dead" се възприемат най-добре на концерти? Вие самите имате ли любимо парче за свирене на живо от новия албум?

Иво: Смятам, че хората са изключително добре настроени към новите ни неща. Наистина се вижда, че се забавляват и се интересуват и от албума. Всеки от тях си има предполагам любима песен, така че не мога да кажа коя е най-добре възприеманата. Аз лично изпитвам най-голямо удоволствие от пеенето на "Remember" и "The World Only Ends When You're Dead".

Стефан: Определено албумът се продава добре, имайки предвид какво е състоянието на пазара за български ъндърграунд метъл групи.

Как мина участието ви на "Sofia Metal Assault" (29-30 октомври), как ви възприе публиката, доволни ли сте?

Иво: Лично очаквах доста повече хора на концерта, не знам какъв беше проблемът - реклама или липса на интерес, но стотината човека, които бяха там, се забавляваха напълно. Когато излязохме на сцената и си свирихме нещата наистина не очаквах толкова бурни реакции и аплодисменти. Искам лично да благодаря на там присъствалите хора и се надявам да свирим отново на такова мероприятие.

Стефан: Това с малкото хора в столицата взе да зачестява, причините са комплексни, малко беше разочароваща слабата посещаемост на двата дни на феста.

Сега, когато новият ви албум е готов и излязъл, смятате ли че има нещо, което бихте искали да промените по него или сте напълно доволни от крайния резултат?

Иво: Дори и след толкова много слушания (наистина много), не мисля че бих направил нещо по различно по моите партии. Може би на някои места, които са изключително незабележими, бих изкрещял нещо по малко по-различен начин, но съм доволен от себе си на 99%. Постигнах това, което исках от себе си дори и малко повече. А като цяло албумът е най-доброто, което сме правили досега като група, и наистина не мисля, че бихме променили нещо в него.

Стефан: Винаги има нещо, за което се сещам, че бих могъл да добавя. И с предните албуми беше така, но при този е в много по-малък процент. Като цяло съм доволен от свършеното.

Каква е според вас ситуацията с екстремната ъндърграунд сцена в България? Има ли достатъчно концерти, клубове, групи...и какво бихте променили, ако имахте тази възможност?

Иво: Сцената в България страда от липса най-вече на фенове, а от там и на клубове, защото тези неща са зависими едно от друго. Ако няма хора да пълнят клубовете, то тези клубове няма да просъществуват дълго. Друг е въпросът за липсата на качествени клубове с добри политики. Всеки гледа как да прецака другия, което е жалко, защото една българска група се старае много и хвърля труд, усилия и пари да направи нещо, което да се оцени, а не да се омаловажи като липсват места за изява или да се стигне до момент, в който групата да плаща, за да свири. От друга страна, в България има изключително много добри групи. Групи, които заслужават внимание и подкрепа от всички фенове, а не само от приятелите на самата група. Именно това внимание, ходенето по концерти, съпорта на феновете (купуване на дискове и тениски) може да уголеми сцената в България във всеки един аспект.

Стефан: Наистина, има много добри банди и много от клубовете в страната не заслужават тези банди да им стъпват в дупките. Докато от клубовете не се усетят, че трябва да променят нещо в политиката си, така ще е. Не само се отнасят зле с групите, но и гонят феновете с мизерните си условия.

Каква е цената, която трябва да плати една група като вас, за да издаде три албума в рамките на 4 години? Как успяхте да се справите сами?

Иво: С точни суми няма да говоря, но наистина не е особено евтино да издадеш албум. Изискват се жертви от страна на всеки един член на групата, тъй като нямаме спонсори. Продажбата на дискове и тениски е крайно недостатъчна, за да може да се финансира един албум. Ще кажа само, че който има желание ще намери начин, ще спести пари и ще ги вложи (стига да знае къде и как), за да се направи един качествен албум.

Стефан: Цената е петцифрена.

Има ли банди и отделни музиканти (от и извън България), за които можете да кажете, че са повлияли на звученето ви? Кои са групите, които ви вдъхновиха да създадете Overdawn?

Иво: Нормално е да има влияния от различни чуждестранни групи. Навремето са били едни, в последствие са се появявали други и така до ден днешен. Аз лично съм се вдъхновил от групи като Deftones, Despised Icon, Killswitch Engage, E-Town Concrete, As I Lay Dying, For The Fallen Dreams и много, много други.

Кой е последният албум който слушахте от начало до край и ви направи добро впечатление (не е задължително да е от 2010 г.)?

Иво: В момента, докато отговарям на това интервю, слушам последния на maira - "The Infection" от 2009 г. Изключително добър албум, дори и да не е 100% Chimaira. Слушам го за ен-ти път.

Стефан: "The Ghost Inside" - Returners от 2010-а и All Shall Perish - "Awaken the Dreamers" от 2008-а.

Докъде стигат мечтите ви с Overdawn? Смятате ли че музиката ви може да предизвика сериозен интерес извън България и търсите ли връзки с чуждестранни лейбъли с цел издаване?

Стефан: Не, не смятаме, че музиката ни би предизвикала сериозен интерес навън. Не сме единствената подобна група, а и е проблемно географското ни положение по ред причини. Връзки търсим, има някои заинтересовани лейбъли, бъдещето ще покаже. Мечтата ни е семпла - да си изкарваме прехраната от това, което правим. Не сме грандомански настроени.

Това е всичко. Последните думи са изцяло ваши...

Иво: За съжаление е трудно да се предскаже дали в България ще има един ден голяма сцена, защото всичко зависи от прекалено много хора. Силно се надявам това да се промени с времето. Както фен на много български групи и като част от една такава, искам да кажа на хората да продължават да подкрепят своите сънародници, да идват по концерти, да купуват мърчандайз и да не гледат с лошо и изпитателно око на групата, която е на сцената, само защото са от България.

Стефан: Здраве и успех на всички!