Не спираме да търсим нови пътеки, които да пребродим



Интервю на Адриан "Maldoror" Лазаровски с Andre Olbrich от Blind Guardian
За група като Blind Guardian пътят и пътуването не са просто теми и метафори, въпреки че текстовете им изобилстват от подобни мотиви. Има ги и във вдъхновената от "Талисманът" на Стивън Кинг и Питър Строб "Follow The Blind", и в сътворената по "Дюн" на Франк Хърбърт "Traveler In Time", и в инспирираните от Майкъл Муркок "Journey Through The Dark" и "Quest For Tanelorn", и в посветените на "Тъмната кула" "Carry The Blessed Home" и "Somewhere Far Beyond", да не говорим за всички онези композиции по Дж. Р. Р. Толкин. Не, при тази емблематична не само за германския, но и за световния метъл група пътят и пътуването далеч надхвърлят чисто литературните й достойнства (с които малко други банди могат да се похвалят), защото са нещо много повече и са залегнали в самото светоусещане и творческата философия на "гръбнака" на Blind Guardian - ненадминатият бард Hansi Kursch и изумителният китарист и композитор Andre Olbrich. Всяко тяхно пътешествие ни отвежда до различни музикални селения и те не се боят да бродят по трънливи и неутъпкани пътеки, защото - като едни верни читатели на Стивън Кинг - прекрасно знаят, че радостта се крие в самото пътешествие, а не в неговия край. Най-новото пътешествие, на което ни канят да ги последваме, се нарича "At The Edge Of Time" и се очертава да бъде едно от най-забележителните в цялата им кариера. Но нека дадем думата на самия Andre Olbrich - човекът, който превърна Blind Guardian в онзи музикален феномен, който покори света.
  • Metal Katehizis: Здравей, Andre, новият ви сингъл е страхотен! Защо избрахте точно "A Voice In The Dark"?

    Andre Olbrich: Благодаря ти. Очевидно не по комерсиални причини - ние не сме банда, която я въртят по радиото, а и не се стремим да бъдем такава. Единственото, от което се ръководим, е да дадем нещо специално на феновете си след тези 4 години… Ето защо решихме да им поднесем тази бърза и тежка песен, която звучи като образцов Blind Guardian и на моменти си е почти траш метъл, за да покажем, че отново сме тук!

  • Парчето е брутално добро и изостря още повече глада за предстоящия ви албум, който трябва да се появи на пазара в края на този месец… Ти доволен ли си от крайния резултат, който съвсем скоро ще фигурира във впечатляващата ви дискография под номер девет?

    Определено. Всички - не само от групата, но и от екипа в студиото - дадоха най-доброто от себе си. Сам ще се увериш, че в този албум имаме най-добрия звук на барабани в цялата си кариера. Всичко това обаче си има цена и ние трябваше да изминем дълъг път, докато стигнем дотук.

  • Имаш предвид дългогодишния ви опит като музиканти?

    Не само. Например, докато записвахме "A Night at the Opera" в "Twilight Hall Studios" имахме ужасни проблеми с барабаните - какви ти проблеми, беше си истинска катастрофа! - и в крайна сметка се наложи да ги допълваме със семпли, от което нито ние, нито почитателите ни останаха доволни. Сега обаче имахме всички подходящи условия налице и барабаните в "At the Edge of Time" са абсолютно истински, както и всички други инструменти, които се чуват - флейтите, цигулките и така нататък.

  • Как би определил новия ви диск с едно изречение?

    Той е като съчетание между по-модерния, разчупен саунд на последните ни два албума и стария Blind Guardian с всичките му запазени марки като хоровете, хармониите, мелодиите и първичната спийд метъл ярост.

  • Защо решихте да се върнете към корените си?

    Не сме го решавали специално - то стана от само себе си. По съвсем естествен начин. Не сме го планирали: "Този албум ще го направим по-модерен, този - по-комерсиален, а с този ще се върнем към корените си, бла-бла-бла…" Всичко започна от онази песен "Sacred", която написахме за компютърната игра "Sacred 2". По онова време дори не мислехме, че ще сложим въпросното парче в наш албум - написахме го специално за играта и историята сигурно щеше да свърши дотук. Обаче не стана така. Хората толкова обикнаха песента, че ни заринаха с желания за още и още. Неусетно, без да сме притискани от графици и планове, написахме още няколко парчета и в един момент се оказа, че вече разполагаме със сериозен материал за цял студиен албум.

  • Ти спомена, че "At The Edge Of Time" е като съчетание между ранния и късния Blind Guardian. Как обаче го виждаш в дискографията ви, съпоставен с другите ви произведения?

    Мисля, че основната му отличителна черта е разнообразието, към което винаги сме се стремили - балади, среднотемпови композиции, ултрабързи парчета и мащабни епики… Според скромното ми мнение това е най-балансираният албум, който някога сме създавали. Защото, когато погледнеш назад, виждаш, че "A Night at the Opera" е по-скоро епичен, "A Twist in the Myth" е ритмичен (там наблегнахме на разчупената ритмика), а "Nightfall in Middle-Earth" е един предимно среднотемпов, описателен албум. В новия диск обаче има всичко - всички тези елементи са съчетани по начин, както не сме го правили никога досега.

  • Кое беше най-голямото ви предизвикателство, докато работихте по него?

    Веднага ти отговарям - "Wheel of Time". В началото имахме огромни проблеми покрай тази песен, защото бе написана специално за оркестралния ни проект по "Властелинът на пръстените". В един момент обаче двамата с Hansi видяхме, че не се връзва с останалия материал и решихме да я превърнем в метъл песен. Речено - сторено. Започнах да преработвам цялата музика, а това не се оказа никак лесно - все едно пишех съвсем ново парче! Когато бях готов, нещо продължаваше да ме човърка отвътре и честно казано, не бях особено доволен. Ето защо я пуснахме на Charlie Bauerfeind и той ни даде идеята за тези ориенталски мотиви, които й придадоха съвършено различен облик. От този момент нататък песента сякаш започна да се развива от само себе си и когато добавихме оркестралните партии и хоровете, стана толкова силна, че дори двамата с Hansi се изненадахме. Мисля, че това е един от гвоздеите на албума и засенчва (най-малкото в епично отношение) "And Then There Was Silence".

  • Силни думи, Andre, надявам се да се окажат съвсем верни! Нямам търпение да я чуя. Вече от доста време сте с Charlie, как гледаш на съвместната ви работа?

    Да, станаха цели 12 години - работим с него от "Nightfall in Middle-Earth"… За голяма наша радост той става все по-добър и креативен като продуцент. Освен това вече ни познава толкова добре, че може да навлезе в самата същина на песните и да предложи цялостни, основополагащи идеи, каквото не бе възможно преди. Преди всичко бе в главата ни като излята монолитна структура и никой не можеше да проникне в основите му. За щастие Charlie вече може да прозре отвъд фасадата, ха-ха!

  • За първи път, ако не се лъжа, работите и с истински оркестър…

    Да, преди използвахме вече готови, програмирани оркестрации, което просто не е същото. Не само като звучене, но и като цялостно вплитане и аранжиране в музиката. Всичко трябва да ти е готово предварително и да е изпипано до съвършенство, понеже 90 души седят и те чакат с инструменти в ръце и просто не можеш да ги размотаваш и да им губиш времето. Ето защо доста се озорихме при препродукцията, но пък всички положени усилия си заслужаваха.

  • Ти ли подготви оркестралните партии?

    Основните, да. Все пак не съм учил оркестриране и нямам нужните познания в тази сфера, обаче ми помогнаха и нещата се получиха.

  • Tи обаче си изумителен китарист - бърз, точен, с поразителна техника и страхотни идеи…

    Благодаря ти!

  • … та винаги съм се чудил как си успял да постигнеш всичко това?

    О, винаги съм свирил това, което ми е диктувал вътрешният ми глас, което съм харесвал и което съм смятал за правилно в конкретния момент. Не обичам заучените неща, шаблонните схеми и предварителната подготовка - според мен те само убиват вдъхновението и творческите импулси. Може би, понеже любовта ми към мелодията винаги е била водеща, хората като теб оценяват онова, което правя, за което отново ти благодаря.

  • Ти обаче си - поправи ме, ако греша - човекът, който създаде звука със запазена марка "Blind Guardian".

    Да, в музикално отношение е така.

  • И как еволюира до това ниво?

    С постоянна работа. Заедно с Hansi сме от 25 години и непрекъснато свирим и се стараем да се усъвършенстваме. И ако имаме някакво мото, това е да не стоим на стари лаври и да не копираме старите си неща, а постоянно да се развиваме. Започнем ли работа върху нов албум, винаги се стараем да почнем от нулата - все едно нямаме предишна дискография. Не се боим да експериментираме, дори и това да означава да разочароваме или отблъснем някои от старите си почитатели. Много хора се оплакваха от "A Night at the Opera", а още повече - от "A Twist in the Myth", но ако чуеш новия ни диск, веднага ще осъзнаеш защо тези два албума е трябвало да бъдат създадени. Без тях двата например "At the Edge of Time" просто нямаше как да бъде сътворен. Затова творецът трябва да експериментира и да става все по-добър и по-добър, като се учи от всяка своя грешка. Такава е същността на изкуството според мен - да не стоиш на едно място, а да се развиваш и да търсиш нови и нови пътеки, които да пребродиш.

  • Когато ви слуша, човек има чувството, че в една ваша песен има повече идеи, отколкото други банди имат в цял свой албум…

    Ха-ха, прав си, но това всъщност не ни е достатъчно и двамата с Hansi непрекъснато искаме да вкарваме още и още неща в песните ни. Понякога просто не знаем кога да спрем и може би това е голям проблем, ха-ха!

  • Кои китаристи ти повлияха най-много като хлапе?

    Израснах с музиката на Eddie Van Halen, Ritchie Blackmore, Brian May, Kirk Hammet и Carlos Santana.

  • Интересно ми е дали споделяш любовта на Hansi към четенето?

    Не, аз си падам повече по компютърните и видео-игрите. Обожавам да се потопя в "World Of Warcraft", когато ми остане време, което напоследък все по-рядко се случва… Иначе съм чел всичко на Дж. Р.Р. Толкин от по-старите писатели и почти всичко на Стивън Кинг от съвременните до романа му "То" - гениална книга!

  • Абсолютно! Питам те за книги, за да се насочим към следващия ми въпрос, а именно - текстовете в At the Edge of Time.

    Този път те са доста по-фентъзи ориентирани, за разлика от предишния диск. Освен че се връщаме към любимия на Hansi Майкъл Муркок с парчето "Tanelorn", той написа и текстове по сагата "Колелото на времето" на Робърт Джордан, по Питър Бийгъл, както и по още една сага, за чийто автор в момента не се сещам…

  • "Песен за огън и лед" на Джон Реймънд Ричард Мартин.

    Да, точно така! В същото време в албума има и теми, повлияни от класически автори като Джон Милтън, както и традиционните за нас митологични сюжети…

  • Обложката и артуъркът на "At the Edge of Time" са - както винаги, щом става въпрос за Blind Guardian - пленителни. Има ли някакво по-дълбоко послание, скрито в корицата?

    Доколкото знам, тази пирамида и пазителите й са свързани с историята в "Колелото на времето". Felipe Machado свърши страхотна работа, но понеже не разбирам много от изобразително изкуство, мога само да кажа "Харесва ми" или "Не ми харесва". Е, специално в този случай определено мога да заявя, че обложката много ми харесва. Книжката към диска е още по-яка, понеже той нарисува по нещичко към текста на всяка отделна песен. Това е най-добре оформеният в художествено отношение албум, който сме издавали.

  • Така и така сме на фентъзи вълна, да те питам как вървят нещата с оркестралния ви проект по "Властелинът на пръстените"?

    Работата по него тече и в момента - вече сме записали няколко от композициите заедно с пражката филхармония, а повечето от останалите са завършени като текст и партитури на 90 процента. Предполагам, че ако всичко върви добре - и ако в бъдещото ни турне има паузи, през които да възобновим работата по този проект, - ще бъдем напълно готови до две години.

  • Музиката само твоя ли е, или на двама ви с Hansi?

    На двама ни. А текстовете му са просто невероятни - най-добрите, които някога е пял. Не искам да го хваля предварително, но целият проект е нещо главозамайващо - и като текст, и като музика. Чуеш ли го, моментално ще се пренесеш в Средната земя. Вокалите на Hansi също са много интересни и са доста по-различни от това, което прави в Blind Guardian. Превъплъщава се в множество персонажи… като истинска опера е!

  • При такова силно литературно присъствие в музиката ви, кое е първото при вас - музиката или текстовете?

    Винаги музиката. Когато композираме някоя мелодия, Hansi нарежда отгоре й "бла-бла-бла" без никакви истински думи, просто за да види как ще си паснат вокалните линии. Друг път използва истински думи, но изстреляни напълно хаотично, без никакъв смисъл помежду им. Тогава често го бъзикам: "Край! Повече няма да го променяш, така е супер!", а Hansi започва да се оправдава: "Но така няма никакъв смисъл, как да използвам тези думи, след като по никакъв начин не мога да ги вържа в нормален текст?" Не е лесно, но пък много се забавляваме, а и в края на краищата Hansi винаги успява да напише хубав текст, колкото и да скромничи предварително!

  • Забелязвам, че често използваш "двамата с Hansi това, двамата с Hansi онова…" и се питам имало ли е моменти, когато сте спорили за нещо?

    О, естествено. Отношението към музиката, както и към всяко друго изкуство, е въпрос на вкус. С Hansi имаме еднакъв вкус по отношение на главните, основните неща, но често се разминаваме в подхода си към детайлите. Понякога той иска да направим едно, а аз - съвсем друго. За щастие повечето ни спорове са "творчески спорове", които хем ти помагат да разбереш по-добре своята собствена гледна точка и дали наистина искаш да направиш точно това, хем водят и до повишаване на качеството на конкретната песен. Ако няма с кого да спориш, лесно можеш да се подхлъзнеш и да поемеш в погрешна посока. Рано или късно и двамата стигаме до едно мнение, а стане ли това - вече го знаем от собствен опит, - значи сме намерили вярното решение. Най-доброто решение.

  • Какви са отношенията ви с бившия ви барабанист Thomen Stauch?

    Много добри. Сравнително често се виждаме, той добре се развива и му желая всичко добро занапред. Мисля, че скоро ще чуете хубави новини за него.

  • Вярно ли е, че не е с вас, защото искал да върне групата към ранния ви стил?

    Всъщност причините да се разделим бяха много. Иначе не бихме го направили, нали така? Той имаше сериозни проблеми в личния си живот, които трябваше да разреши, така че стана най-добре, че пътищата ни се разделиха. Просто нямаше как да продължим заедно. Съзнавам, че има много хора, на които "A Twist in the Myth" не им харесва и може би го отдават на раздялата с Thomen, ала пак казвам, че този албум бе необходимата стъпка от развитието ни. И ние бяхме длъжни да го запишем.

  • Ще бъдеш ли така търпелив и любезен да опишеш всеки от албумите на Blind Guardian с по няколко думи?

    Разбира се.

    Battalions of Fear (1988) - добър старт. Бяхме толкова млади, че почти си бяхме деца. Какъв албум, това си беше чисто и просто едно демо! Обаче беше много истинско, много надъхано, много… как беше думата… невинно, да, невинно! Ние също бяхме много невинни по това време, ха-ха!

    Follow the Blind (1989) - най-лошият албум в дискографията ни. Нямахме никакво време за него и никаква възможност да работим повече върху материала, понеже бяхме много зле с парите и всички трябваше да бачкаме. Това ни оставяше едва по няколко часа вечер за работа над песните, а така просто не се прави. И не може да очакваш да излезе нещо хубаво. От лейбъла обаче ни притиснаха: "Трябва да го издадете следващата година и точка!" и нямахме никакъв избор. Е, поне разбрахме за себе си, че не сме група, която може да издава албуми всяка година, ха-ха!

    Tales from the Twilight World (1990) - навярно най-значимият албум в кариерата ни. С този диск открихме собствения си стил. За първи път звучахме самобитно и оригинално - това беше групата Blind Guardian и човек не можеше да я сбърка с нищо друго. Този албум отвори международния пазар за нас. За първи път направихме турне в Япония. Първият ни голям успех. Наистина, страхотен албум, зареден с много енергия и ентусиазъм, който все още адски харесвам и често си го пускам.

    Somewhere Far Beyond (1992) - логичното продължение и развитие на "Tales from the Twilight World". В стилово отношение са близки, но песните тук са значително по-добри. Вече имахме много и то все силни идеи, вложихме всичко от себе си и резултатът го показва. Докато предходникът му ни направи звезди в Япония, този диск ни прослави из цяла Европа.

    Imaginations From the Other Side (1995) - вторият най-важен албум в дискографията ни. За първи път променихме напълно звученето си. За времето, когато излезе, той бе като крайъгълен камък за хеви метъла. Едноименното парче бе толкова иновативно и различно от всичко останало, че много от по-старите ни почитатели бяха буквално шокирани от него и им трябваше доста време, докато го възприемат. В крайна сметка обаче всички разбраха, че това е брилянтен албум. Освен всичко друго, той ни отвори вратите за широкия свят и ни превърна в банда от световна величина. Мисля, че "Imaginations From the Other Side" е сред най-хубавите неща, които сме създавали някога.

    Nightfall in Middle-Earth (1998) - по време на работата си над него отново бяхме подложени на голям натиск, понеже предходникът му бе постигнал неочаквано голям успех. Летвата бе вдигната изключително високо и ние просто нямахме право на издънка. По това време всички бяхме луди на тема Толкин и неслучайно всички песни носят полъха на Средната земя. В един момент осъзнахме, че сме на прага на първия концептуален албум в кариерата си. Забавихме малко темпото и се отдадохме на създаването на живописни, описателни музикални картини. Да, именно - този албум има изключително визуално присъствие. От първата до последната секунда е като филм. Естествено, имаше хора, които взеха да мрънкат за дългите наративни пасажи, ала, както вече на няколко пъти ти споменах, част от феновете ни непрекъснато се оплакват за това или онова, а после се влюбват в него. Flemming Rasmussen свърши страхотна работа като продуцент, а и се срещнахме с Charlie Bauerfeind, който по това време миксираше интерлюдиите. Дали заради текстовете, дали заради настроението, мисля, че това е и любимият албум на Hansi. В крайна сметка "Nightfall in Middle-Earth" се получи толкова силен, а и ние бяхме до такава степен доволни от звука и изобщо от всичко, че си казахме, че каквото и да направим, няма да можем да надскочим тази своя творба. Беше време да потърсим промяна.

    A Night at the Opera (2002) - албумът на голямата промяна. Нов звук, нова насока, нови предизвикателства. За първи път записвахме и в нашето собствено студио, което се оказа катастрофално между другото, ха-ха! В началото нищо не се получаваше и направо полудяхме! Е, впоследствие проблемите се изгладиха, ала все още има неща, които бих променил в този диск. За времето, когато излезе обаче, беше супер, а и тук присъстват някои от най-значимите песни в цялото ни творчество. По отношение на композирането също ни изправи пред редица трудности и предизвикателства, ала успяхме да ги превъзмогнем, в резултат на което усъвършенствахме музикалните си умения и се почувствахме готови за още по-дръзки начинания.

    A Twist in the Myth (2006) - поредната крачка по пътеката на експериментирането и търсенето на нови територии. С още по-модерен саунд от предшественика си и ориентиран предимно към ритъма и неговото разчупване. По това време имахме множество проблеми, включително и такива покрай раздялата с Thomen, обаче Frederik (Ehmke) се справи чудесно с отговорната си задача. Когато се присъедини към бандата, материалът вече бе готов и той само трябваше да се приспособи към него. Това обаче не се отрази добре на разгръщането на творческите му способности, ето защо продължавам да смятам, че Frederik можеше да прояви повече от своята индивидуалност. Иначе всичко бе наред и аз много харесвам този диск, макар и да си мисля, че при различни обстоятелства този албум би станал далеч, далеч по-добър.

    At the Edge of Time (2010) - с този албум вече всичко е на шест. Frederik вече е разгърнал в пълна степен изумителните си умения, за което без съмнение спомогнаха и множеството концерти, които го превърнаха в пълнокръвен член на бандата. Веднага се усеща разликата в свиренето му - сега е 200 процента по-добър от преди. Това придава допълнително очарование на всяка от песните. За първи път нямахме абсолютно никакви проблеми в студиото - работата ни протече толкова гладко, че чак не е за вярване. В допълнение към това всички в групата бяхме спокойни, нищо не ни стресираше и притискаше, нямахме за какво да се оплакваме и изобщо, цареше истинска хармония, ха-ха! Това ни позволи да се концентрираме изцяло върху работата и новите композиции. Мисля, че сам ще го чуеш в албума - най-хармоничният, завършен и цялостен продукт, който някога сме издавали. Може би това е третият по важност диск в кариерата ни след "Tales from the Twilight World" и "Imaginations From the Other Side".

  • Кой е най-важният урок, който научи през всичките тези години?

    Първо мисли, а после говори, ха-ха! Най-важното според мен е да останеш верен на себе си, да се придържаш към собственото си мнение и да не правиш това, което другите очакват и изискват от теб. Трябва да познаваш себе си, за да си наясно с онова, което искаш да направиш, след което да положиш всички усилия, за да го направиш.

  • Чудесно казано! Какви са спомените ти от България? Вече свирихте два пъти у нас…

    Беше страхотно! Не бяхме идвали никога, а ето че вие направо полудяхте, щом излязохме пред вас. Надявам се, че покрай предстоящото ни турне отново ще ви посетим!

  • И аз се надявам и определено искам отново да ви гледам като хедлайнъри, защото на концерта на Scorpions имахте твърде малко време, за да разгърнете в пълен блясък впечатляващото си творчество. Последен въпрос - как точно решихте да се назовете Blind Guardian?

    Както знаеш, навремето се казвахме Lucifer’s Heritage, обаче много хора ни смятаха за блек метъл банда. Ето защо сметнахме за целесъобразно да си изберем име, което да съответства на група с насока като нашата, а именно - мелодичен фентъзи метъл. Направихме списък с най-различни предложения - доколкото си спомням, бяха поне двайсет-трийсет, - и това, което се хареса на най-много хора, беше Blind Guardian. Така и го избрахме.