Oscar Dronjak (HAMMERFALL): "Най-важният момент за нас бе, когато албумът "Renegade" стана златен"

29 мар 2022, 16:00 ч. 756 / 11 0
пред./следв.

   Пред 90-те години на миналия век хеви метълът беше изтикан в ъгъла. Появи се грънджът, зароди се ню метълът, а стилове като блек, дет и траш набраха популярност. И тогава през 1997-ма HAMMERFALL издадоха дебюта си "Glory to the Brave". Буквално за една нощ отново поставиха хеви метъла на музикалната карта. 25 години по-късно групата издаде "Hammer of Dawn". С него дисковете на бандата станаха 12. За съжаление ще видим неговото представяне у нас чак през октомври, защото HAMMERFALL отложиха съвмеството си турне с HELLOWEEN с няколко месеца. Датата на концерта е 13 октомври (поръчай билет онлайн), мястото - столичната зала "Арена Армеец".

   Интервюто с китариста на групата Oscar Dronjak е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 7 март.

 

oscar dvorjak

 

Привет, Oscar, какви бяха изминалите две години за HAMMERFALL?
Бяха две трудни години, но положението започна да се пооправя и е доста по-добре от преди. В Швеция всички ограничения са премахнати - за всичко. И все повече държави действат в същата посока. Също така се променя отношението към COVID-19. Той трябва вече да се третира не като бич за обществото, а като нормален вирус, който ще се появява по подобие на други вируси всяка година. А това е добре, защото всяка една сфера от живота ще може да се върне към нормалното си състояние. Не мисля, обаче, че пандемията и COVID-ът са оказали толкова голямо внимание на музиката. Поне при нас е така. По-голямата част от материала за новия албум на HAMMERFALL беше създаден малко преди това и през лятото на 2020 г. Пандемията вече беше обявена, но аз се занимавах с турнета и всякакви други неща, които бяхме планирали от началото на 2020-а. Така че повечето музика беше създадена преди пандемията и смятам, че тя няма влияние върху албума, още повече и върху музиката.

Как се почувствахте с повече време за създаването на албума?
Беше страхотно, че имахме повече време за да създадем "Hammer of Dawn". Едно от предимствата на кризата. Започнахме работа по ударните през март миналата година. След което през април и май записахме китарите и баса. Имахме на разположение цялото лято, за да завършим всичко останало. Миксирането на диска направихме в края на септември. Разполагахме с няколко месеца. Записите ги направихме в нашето собствено "Castle Black Studios" с изключение на вокалите. Това означава, че съобразихме графика със самите себе си. Нямаше други групи, които да посещават студиото и да се съобразяваме и с тях. Работата по албума беше много спокойна. Всичко това произтичаше от факта, че разполагахме буквално с месеци, за да го завършим. Можехме да записваме от понеделник до петък и в петък се прибирахме вкъщи. Съботите и неделите ни бяха свободни и в понеделник се връщахме заредени и отпочинали в студиото, за да дадем най-доброто от себе си. Този начин на работа наистина беше много благодаден за нивото на енергия в изпълнението ни. Независимо, че една пандемия е отвратително нещо, все пак предоставя и някои положителни страни, които могат да се извлекат от нея.

Все едно сте имали нормална работа от 9 до 17 ч.
Абсолютно. По този начин се отнасяхме към възможността, която ни се беше отворила. Обикновено постоянно сме на път, но когато сме вкъщи, през почивните дни работим по нов материал. А всеки има семейство. Разбира се, предпочитаме да работим по записи през седмицата в работните часове. Вместо да използваме съботите и неделите след полунощ. Изглежда, че всички предпочитат нормалния начин, защото така и уикендите са свободни. Хубаво е да имаме време да обърнем внимание и на близките ни. Приоритетите ни днес са се попроменили. Отдавна не се занимаваме само с групата. Хубаво е да имаме възможност да сме със семействата ни.

Това означава ли, че издаването на албуми носи същата тръпка, както в миналото?
Създаването на албуми все още ми носи страхотно удоволствие. Особено сега, след предишния албум, който издадохме. Този път записите бяха забавни, също така създаването на материала беше удовлетворяващо. Атмосферата беше спокойна. Всъщност основната причина за всичко това беше, че имахме страхотен материал, който нямах търпение да запишем. Ако има песни, които не ми допадат, то те нямаше да влязат в албума. Обаче това едва ли би било на дневен ред, ако нямаме какво друго да запишем. И тогава едва ли щях да съм много доволен. Обаче, ако имаме песни, за които съм сигурен 110 процента, че са най-добрите и вярвам, че сме създали страхотен материал, който преди не ни е бил възможен, тогава удоволствието от записите е гарантирано. И точно в това положение се намираме с новия ни албум "Hammer of Dawn".

"Glory to the Brave" промени климата за хеви метъла в средата на 90-те години на миналия век. "Hammer of Dawn" има ли шанса да повтори това?
Не мисля. Вече сме утвърдена банда. Съществуваме от 25 години. Хората ни познават и знаят кои сме и какво представляваме. Те имат своите представи кои сме. И самите те имат собствено мнение какви би трябвало да бъдем. Т.е. няма как "Hammer of Dawn" да възпроизведе същото влияние, както дебюта ни. Днес феновете познават HAMMERFALL, но в миналото това не беше така. Обаче, ако вземеш новия ни албум и го издадеш в средата на 90-те години на миналия век, когато излиза дебютът ни, реакцията ще е както за "Glory to the Brave".

Това че хората познават HAMMERFALL, не ви ли ограничава? Например, за да не ги разочаровате?
Определено не искам да разочаровам никого. Искам всички да са щастливи. Основахме HAMMERFALL в годините, в които на никого не му пукаше за хеви метъла. И тогава песните, които композирах, ги създавах единствено и само за нас, и за никого другиго. Това беше основната причина да пишем музика - за да удовлетворим себе си и да се забавляваме със стила, който боготворим. По този начин продължаваме да работим през годините. Новият ни албум "Hammer of Dawn" ще звучци по абсолютно същия начин, без значение дали го харесват милиони или неколцина. Той ще звучи точно така, както в момента. Не създавам музика, за да задоволя някого, а единствено нас самите. Просто се оказа, че феновете харесват звука, който сме изградили, изглежда, че харесват същите неща, които ние правим и за това HAMMERFALL все още съществуват и днес.

HAMMERFALL изчезнаха за две години след 2011-а. Какво мислиш днес за тази ваканция, която си взехте тогава?
Ваканция? Хареса ми! Смятам, че беше абсолютно необходима. Не знам дали все още осъзнавам причината заради която се случи, но решението да си вземем 18 месеца почивка, беше единодушно на всички. Всеки имаше свободата да праави каквото намери за добре. Ако някой искаше да записва солови неща или с някого другиго, не трябваше да се съобразява с графика на HAMMERFALL и дали на групата ѝ предстоеше нещо. Никой нямаше причина да се притеснява, че плановете му ще бъдат провалени или нарушени от някой изненадващ концерт на бандата. Беше хубава вканция. Всеки можеше да се фокусира върху себе си за известен период от време. Но всички бяхме наясно, че през 2014-а трябваше да се съберем отново, за да запишем нов албум. Това беше планът от самото начало. Връщайки се към онзи момент, виждам, че някои от бандата повече от други наистина са имали нужда от това прекъсване. А и като цяло групата имаше нужда от почивка. Все пак от 15 години правехме едно и също. Без край. Композиране, записи, турне, композиране, записи, турне, постоянно. Представи си въртележките на хамстерите - въртиш без почивка. Сега си мисля, че ако тогава бяхме влезли в студиото, за да запишем нов албум, той щеше да ни е последен. От ретроспективна гледна точка, това беше много добро решение от наша страна. Когато се завърнахме през 2014 г., нямахме търпение да потеглим наново. Бяхме напълно готови да се върнем на пътя, да композираме и записваме. Отново изпитвахме удоволствие от това да сме в група и да сме заедно, а преди това от известно време желанието ни да работим заедно, се беше изпарило.

 

До колко е вярно, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?
Да, можеш да го кажеш. Роден съм през 1972-ра. Израснал съм с тях. Бях дете, когато те станаха големи. Тогава нямаше и какво да се слуша в Швеция. ABBA са най-голямата шведска група дори и днес. Те прокараха пътя така, както никой друг преди тях не го беше правил. Всеки слушаше ABBA. Звучаха отвсякъде. Радиата ги въртяха постоянно. Албумите им бяха навсякъде. Дори и да нямаш влияния, със сигурност по един или идруг начин са те вдъхновили. Самият аз започнах да слушам по-усърдно ABBA преди 20 години. Може би и малко по-рано. Някъде около 2000 година. Взех си два сборни албума - "ABBA Gold" и "More ABBA Gold", които съдържат най-доброто на квартета. Тогава осъзнах, че Bjorn Ulvaeus и Benny Andersson са двама от най-добрите композитори, които някога са ходели по земята без значение от стила музика.

В миналия албум на HAMMERFALL "Dominion" има една песен "(We Make) Sweden Rock". Важна ли е приемствеността за една сцена?
Това са групите, с които съм израснал. От там идваме ние. Моята музика в миналото беше дет метъл ъндърграундът от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Тогава нямаше никакво съперничество между бандите и музикантите. Всеки се радваше на успеха на другите. Защото успехът на един, означаваше, че и ти самият имаш шанса по-късно да постигнеш нещо подобно. В същото време всеки слушаше музиката на другите и в някакъв момент ставаше част от нея. Бяхме едно голямо задружно семейство. Така се чувстваме и днес. Никога не съм усещал някаква конкуренция от други групи нито днес, нито тогава. Чувал съм от някои музиканти, че с HAMMERFALL не получаваме необходимото уважение, което заслужаваме, но те не са наясно през какво сме преминали. Обаче и аз самият не се замислям въобще по този въпрос и той никога не ме е интересувал. Доволен съм от всичко, което имаме. Създадохме видеото към песента "(We Make) Sweden Rock", за да отбележим развитието на шведския хард рок и метъл от 70-те години до днес. Единството е много важно, защото то ни определя такива каквито сме.

Дигиталната ера променя ли тези отношения?
Добър въпрос. Предполагам, че е точно така. Не обръщам чак толкова много внимание на онова, което се издава, но следя някои групи. Новите вълни, модните течения в метъл музиката тук в Швеция, обаче, не са ми в кръвната група и не ги следя. Мисля, че дигиталната ера направи бандите самодостатъчни. Те не трябва да правят турнета заедно, не трябва да се размотават заедно, а всичко, което искат, могат да го правят онлайн. Което не създава приятелството такова, каквото го познаваме от миналото. Това е разликата. Но кой знае, не съм разсъждавал по тази тема толкова много…

Ако "Glory to the Brave" е компилация от песни, това важи ли и за "Hammer of Dawn"? Или той е създаден като едно цяло?
Основата е същата. Всеки един албум е компилация от песни. При HAMMERFALL всеки диск съдържа около десет композиции - понякога - девет, друг път - 11, но ако седна да създавам песен по определен начин, тя няма да се получи достатъчно добра. При мен нещата са спонтанни - имам риф или добра идея, развивам ги и каквото се получи накрая, това е. Единственото, което планираме при създаването на един албум, е той да се получи разнообразен. И така работим от 20 години. Искаме да сме сигурни, че няма да влязат еднакви песни. Песни, които си приличат. Примерно няколко бързи песни да са една след друга в описа или в една и съща тоналност. Ще стане скучно за слушане. Едно от нещата, на които държим, е в един албум да има динамика. Така в наш диск трябва да има песни в различни тоналности и темпа. Също така самата песен трябва да е разнообразна. Това е важен аспект от работата ни по нов албум на HAMMERFALL. Така всъщност събираме песните за един добър диск на групата. От самото начало не сме променили един аспект - работим по десет песни и работим по тях, за да ги включим в албум. Днес отделяме повече внимание на това какви песни са достатъчни за даден албум.

В началото на групата гостуване от ранга на King Diamond в албум на HAMMERFALL реалистично ли е било?
Не мисля, че щеше да е възможно. От тийнейджъри сме негови фенове. В същото време днес имаме връзка с King Diamond, благодарение на китариста ни Pontus Norgren, който е звуков инженер за неговите турнета. Работи с Краля от близо 20 години и го познава много добре. В този ред станаха възможни нещата. В ранните години на бандата нямаше въобще да е възможно да поканим King Diamond за участие в наш албум.

Кое е най-голямото предизвикателство пред HAMMERFALL днес при разпространяването на посланията на групата?
Наистина не знам. По-скоро това е работа на звукозаписните компании. Ние можем да създадем един албум, да го запишем и да го направим възможно най-добрия, но лейбълите са отговорни за неговата промоция, така че от тях зависи и разпространяването на посланията на групата.

Най-трудният урок, който си научил през годините?
Че не съм безсмъртен.

Кога го установи?
След като поостарях. Скоро станах на 50 и се намирам на такъв етап от живота си, че всяко леко нараняване, примерно ако си ударя крака, отнема все повече време, за да се излекува. В миналото ми трябваха едва ли не часове, за да се възстановя, а сега понякога са ми необходими няколко седмици. Зависи и от нараняването, разбира се. Доста е страно. С годините все си мислех, че нищо не може да ме разклати. Когато се случи нещо, много бързо се изправях на крака. Не е едно и също да се приближаваш към 50-те и да преминеш през тях. Тялото ти вече не може да отговори на натоварванията, както в миналото. Но всичко е наред. Не се чувствам като 75-годишен старец, който не може да ходи. Просто всеки път, когато стане нещо, ми отнема все повече време, за да се възстановя напълно.

Има ли тогава крайна възраст за изпълняване на хеви метъл?
Не мисля. Вземи JUDAS PRIEST. Те са точният отговор. 50 години хеви метъл и продължават да са на ниво. Въобще не мисля, че има ограничение във възрастта за свирене на хеви метъл.

Кой момент от кариерата на HAMMERFALL можеш да посочиш като най-определящ?
Може би това е моментът, който ми показа че това, което става с групата, е реално - златният ни албум за "Renegade". Или по-скоро това беше за предишният ни албум, но "Renegade" стана номер едно в шведската класация (Именно "Renegade" е първият златен албум на групата в Швеция и първият оглавил националната класация, б. ред.). Тя е класация за продажби. И в нея влизат всякакви изпълнители без значение от стила музика. Всяка една продажба се отчита. И нашият албум влезе под номер едно. Това наистина беше голяма работа. Послединят път, когато се случи с хард рок или хеви метъл банда, беше с EUROPE през 80-те. Нашият успех беше страхотно посрещнат и от лейбъла ни. В онзи момент наистина разбрах, че ще продължим по този начин и че всъщност HAMMERFALL са достигнали по до много хора. До тогава не мисля, че го бях осъзнавал напълно. Не осъзнавах ефекта, който музиката на групата има върху слушателите. Успехът ми показа, че ние по един или друг начин докосваме живота на хората. И нашата музика ги провокира да се чувстват така, както аз съм се чувствал, слушайки любимите си групи като тийнейджър. Наистина много голям момент за мен, да осъзная тези неща.

Последно - кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
Има ли сме няколко. Забавната част е, че първата песен от новия ни албум "Hammer of Dawn" - "Brotherhood", беше съдздадена по време на турне, което започна в Кливланд, САЩ. И заглавието на песента тогава беше "Hello Clеvеland". Във филма има подобен момент. И композицията се казваше така доста дълго време. Мисля, че това е срахотен пример, защото "This is Spinal Tap" е филм, който всеки музикант и в миналото, и днес, ако не е гледал, и по-специално в рока и метъла, трябва задължително да си пусне. Би трябвало лентата да се гледа на всяко турне, защото е страшно автентична по отношение на всичко, което се случва по принцип. Разбира се, филмът е комедия, но в него има много истини. Rob Halford беше казал по негов адрес, че когато за първи път са го гледали, са се спогледали с останалите от JUDAS PRIEST и са си казали, че той е правен специално за тях. Разбчира се, че не е бил за тях, а за измислената банда SPINAL TAP, но JUDAS наистина могат да бъдат открити, метафорично казано, във филма. Ако обаче трябва да се върна на най-"Spinal Tap" момента за HAMMERFALL, най-вероятно ще посоча пиротехниката, която в някакви моменти не проработваше както трябва. В миналото използвахме много пиротехнически ефекти. И понякога те не сработваха в правилния момент. Като музиканти ние свирим в определено темпо. Така часовникът, който задейства гърмежите в необходимия момент, следва песента. Ако леко забързаме, избухването ще се получи на друго място. Което първо ни стряска и после цялото шоу изглежда доста несинхронизирано и странно. Ние на сцената не можем да направим нищо и само се споглеждаме въпросително. Тогава разбираме, че някъде сме сгафили. Мисля, че тези неща са доста "Spinal Tap".

 




Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".