Тъмната страна ме привлича, но не бих се определил като сатанист



Интервю на Envy с Dani Filth от Cradle of Filth
За прехода от деянията на прословутия средновековен барон Жил дьо Ре към задаващия се на 1 ноември 2010 г. "перверзно озаглавен" девети концептуален студиен албум на Cradle of Filth. За връзката между тъмната страна на Венера, демоничната Лилит, рицарите тамплиери, Деветия кръстоносен поход и митичния Бафомет, увековечени от британските екстремни метъл лидери в готическата история на ужасите "Darkly, Darkly, Venus Aversa". За вдъхновенията, ежедневието и усамотението. За композирането и писането. За Едгар По и поезията. За Алистър Кроули и сатанизма. За блек метъла и "вечните съперници" Dimmu Borgir. За всичко това, погледнато през пречупената призма на настоящето, миналото и бъдещето, разговаряме с 37-годишния основател, вокалист и идеолог на главните ни герои - мистър Dani "Filth" Davey.
  • Metal Katehizis: Да започнем по същество - с новия ви студиен албум. Ще го издадете на 1 ноември - денят след Нощта на Вси светии. Едва ли е просто съвпадение…

    Dani Filth: Случайно е, наистина. Щеше да е по-интересно, ако премиерата бе насрочена за самия Хелоуийн, хе-хе... Просто 1 ноември е понеделник, което е обичайният ден от седмицата за издаване на албуми в Европа, нищо повече.

  • Всичко друго, но не и обичайно е името на диска - "Darkly, Darkly, Venus Aversa". Доста сексуално заглавие, меко казано... Доколкото знам, "venus aversa" е термин, използван през XIX век за описание на онази поза, при която мъжът прониква в жената изотзад...

    Така е, да, но в случая се има предвид тъмната страна на Венера - Лилит, която е главният герой в албума. Ако Венера е светлата страна, т.е. любовта, то Лилит е нейният антипод - "задната", обратната й страна. Що се отнася до конкретната причина да се спрем на заглавието "Darkly, Darkly, Venus Aversa", фразата звучи донякъде като мантра, подхождаща идеално на цялостната концепция на изданието, от една страна, а от друга - някак си пасва на изключително мрачната и зловеща обложка на диска.

  • В такъв случай, изтърсеното от мен словосъчетание "сексуално заглавие" едва ли е особено адекватно в случая. Ти самият коя дума би използвал - сексуално, еротично или перверзно?

    Хмм... Бих казал перверзно. Лилит, която е първата възлюбена на Адам, е перверзната кралица на демоните. Постоянно е обградена от тях и от тази гледна точка може да бъде разглеждана и като вампир, а също и като съпруга на Луцифер - зависи от съответните митове и предания, тъй като е почитана от много различни култури по целия свят. В нашия случай сме отредили на Лилит мястото на главна героиня в една готическа история на ужасите, в която сме намесили и монахини, рицари тамплиери и мотиви от гръцката, египетската и сирийска митология. Най-общо казано, действието се развива в Англия през XIV век и проследява завръщането на Лилит в света на живите.

  • Какво ви накара да й "посветите" цял албум?

    Лилит е персонаж, който винаги ни е вдъхновявал - още от времето на дебюта ни "The Principle of Evil Made Flesh" (1994), който бе пропит от същата тази мрачна женска душевност, ако ме разбираш... Оттогава образът й се е промъквал неведнъж в изданията ни - и в "Cruelty and the Beast" (1998), и в "Damnation and a Day" (2003), и в "Nymphetamine" (2004)... Дори един от старите ни фенклубове се казваше "Children of Lilith" ("Децата на Лилит").

    Новият ни албум се завъртя около Лилит някак от само себе си. В началото нямах ни най-малка представа какви текстове да пиша, но след като направихме първите 4-5 песни, които впоследствие се превърнаха в ядрото на албума, картината започна да се прояснява и ни даде представа накъде да поемем - и в музикално, и в текстово отношение, затова и "Darkly, Darkly, Venus Aversa" се получи доста по-заплетен и мелодичен, но същевременно и значително по-тежък от предишния ни албум. В "Godspeed on the Devil's Thunder" (2008) се разказваше за един благородник и сериен убиец на деца от XVI век на име Жил дьо Ре (ако трябва да бъдем точни, барон Жил дьо Ре, останал в историята с прозвището Синята брада, живее през XV век - от 1404 до 1440 г. - б.а.) и целият албум бе доста "мъжки", ако мога да се изразя така, ето защо реших този път да се насоча в тотално различна посока и колоритната Лилит бе логичният ми избор.

  • Жил дьо Ре и Лилит - мъжката и женската страна... Има ли някаква скрита връзка между двете издания?

    О, не - нищо повече от факта, че са записани от Cradle of Filth. Да, и двете истории са невероятно зловещи, но нямат абсолютно никаква сюжетна връзка помежду си - най-малкото, разказът за Жил дьо Ре е обвързан с конкретни исторически събития, докато действието в "Darkly, Darkly, Venus Aversa" може да се развива по всяко време, реално погледнато.

  • Би ли ни разказал накратко цялата история, залегнала в сюжета на "Darkly, Darkly, Venus Aversa"?

    О, би било отегчително. Ако настояваш, мога да ти изпратя текстовете на песните в албума в преразказан, "земен" вид, за да добиеш максимално ясна представа за концепцията, но не мисля, че ще е особено добра идея тези неща да се четат извън контекста на музиката. Най-общо казано, става дума за завръщането на рицарите тамплиери от Деветия кръстоносен поход (предприет в края на XIII век от английския крал Едуард I - б.а.), които водят със себе си Бафомет - едно същество, почитано от тях неимоверно много. По този начин те привличат върху себе си вниманието на майката на създанието - Лилит. Тя се връща в света на живите, става кралица на рицарите и оттам нататък... Не, съжалявам, не мога. Историята се развива прекалено динамично и с изненадващи обрати и наистина е адски трудно да се преразкаже извън контекста на албума.

  • В специалното издание на диска са включени още 4 допълнителни песни ("Beast of Extermination", "Truth & Agony", "Mistress from the Sucking Pit" и "Behind the Jagged Mountains"). И те ли са подчинени на същата концепция?

    Не. Имаме 16 нови парчета, но се нуждаехме само от 11 за стандартната версия на албума. Избрахме онези, които допринасяха за разкриването на цялостната картина и ги подредихме като логически свързани сцени във филм. Четирите песни от специалното издание бяха записани заедно с останалите, но до голяма степен могат да бъдат слушани и самостоятелно, без да бъдат вплитани в концепцията на албума, тъй като нямат директна връзка с основната тема.

  • В книжката към диска четем следното: "ПОезия и вампирски текстове: Dani Filth". Каква е разликата между поезия и текст лично според теб?

    Бих казал, че поезията дава по-голяма свобода на изказа, затова и прибягвам до нея при всяка възможност. Особено в случая нямаше как да се огранича само с общоприетите похвати при писане на текстове на песни, тъй като изграждането на концептуален албум е нещо изключително трудно - необходимо е не просто да напишеш строфи и куплети, звучащи добре в съответната песен, но и да ги обвържеш с цялостното настроение на албума, а това до голяма степен е поезия, поне от моя гледна точка.

  • В цитирания ред, думата "ПОезия" е написана по особен начин. Едгар По ли те вдъхновява в най-силна степен, когато пишеш?

    Не в най-силна, но да, не мога да отрека влиянието му. Името на Едгар Алън По неизменно се свързва с образи на гробища, мъртъвци, нещастия, зловещи стари къщи, гарвани... Произведенията му са се превърнали в нещо като синоним на готическото, затова и прибягнах до тази игра на думи.

  • Кои други поети и писатели те вдъхновяват? И какво друго - филми, събития, преживявания...?

    Всичко, наистина буквално всичко - зависи от сезона, в който пиша, часа от денонощието, обстановката, настроението ми... Работата по "Darkly, Darkly, Venus Aversa", например, започна миналата есен. Бяхме в Англия и с наближаването на Коледа атмосферата ставаше някак... приказна... или по-скоро магическа, съдейки по усещането, запечатано в албума. Подобни неща ми влияят изключително много, затова и винаги записваме в някое откъснато от света студио, далеч от градското ежедневие. В случая работихме в "Monkey Puzzle House" - едно усамотено студио в моето графство (Dani е роден на 25 юли 1973 г. в източноанглийското графство Съфолк - б.а.), до което се стига лесно, но въпреки това над цялото място витае усещане за изолираност... Провинциалната атмосфера и спокойствието също оказаха силно влияние върху писането ми.

  • А какво е положението при чисто музикалните ти вдъхновения? Може би най-често споменаваното име на уебсайта ви - освен Cradle of Filth, разбира се - е Iron Maiden... Кой друг?

    Merciful Fate, ранните Destruction, Samhain, Diamanda Galas - неща от този род. В началото, когато сформирахме групата, се увличахме и по дет метъл - обожавах агресията в тази музика. Повлияха ни и групи, прибягващи до театрални похвати в имиджа и изпълненията си, както и някои от първите екстремни банди, които вмъкнаха клавирни подложки в музиката си, например ранните Entombed, Dismember, Edge of Sanity, The Gathering и особено Paradise Lost с "Gothic" (1991).

  • Да се върнем в настоящето. Попаднах на едно твое изказване по адрес на "Darkly, Darkly, Venus Aversa", че това е "несъмнено най-бързият и брутален албум, записван някога от Cradle of Filth". Донякъде съм склонен да се съглася с теб, макар че пилотният сингъл към диска, "Forgive Me Father (I Have Sinned)", изненада неприятно мнозина ваши фенове с доста олекотеното си и мелодично звучене...

    Същите тези фенове могат да си свалят някои от останалите парчета от албума от уебсайта ни и ще се убедят, че са действително брутални. Не съдете за "Darkly, Darkly, Venus Aversa" само по "Forgive Me Father (I Have Sinned)" - това е просто първият сингъл, който, освен всичко останало, бе избран не от нас, а от звукозаписната ни компания. Причината бе и в засилената мелодичност на песента, и в дължината й. Според мен композицията е страхотна, но далеч не най-добрата в диска. Лично аз бих се спрял на "One Foul Step from the Abyss" за пилотен сингъл, но няма как да стане, тъй като парчето е прекалено дълго. Мисля, че следващият ни видеоклип вероятно ще е именно към него, но все още не съм напълно сигурен...

  • Би ли казал, че през настоящата 2010 г. Cradle of Filth все още са блек метъл група?

    Никога не сме харесвали това определение особено много - не, че някой ни пита, ха-ха-ха, но все пак ще се съгласиш, че нямаме много общо с истинския, класическия блек метъл. Да, започнахме приблизително по едно и също време с групи като Darkthrone и Immortal, и то в родината на блек метъла - Англия, ако трябва да се придържаме към схващането, че началото на този стил е поставено от Venom. Не мога да отрека, че сме попили част от характерните за жанра особености, но и смея да твърдя, че с течение на годините успяхме да се докажем като група, която пише историята си сама, без да копира никого.

  • В тази връзка, прави впечатление, че новият ви албум излиза малко след този на Dimmu Borgir - вашите вечни съперници за "трона на мелодичния блек метъл", поне според мнозина представители на пресата. Съгласен ли си с тези постоянни сравнения между двете групи?

    Да, знам, че непрекъснато ги сравняват с нас... Подобен паралел не е съвсем безпочвен, тъй като на моменти Dimmu Borgir действително звучат доста близко до нас. Ето, в новия им албум има женски вокали, една от песните им силно наподобява една от нашите, дискът им излиза приблизително по същото време като нашия... Най-малкото, мнозина от феновете ни твърдят, че Dimmu Borgir ни копират, така че може и да е вярно... Щом хората го казват, сигурно е така, знам ли...

  • Значи си чул новия им албум "Abrahadabra"...

    Не целия, само няколко парчета, така че не мога да дам обективно мнение.

  • Сигурно обаче си забелязал , че "Abrahadabra" звучи подозрително близко до "AbraCadaver" - името на собствената ви издателска компания. Предполагам, че и то, както и заглавието на диска на норвежките ви колеги, е вдъхновено от трудовете на Алистър Кроули, нали?

    Не знам за тяхното, но нашето е просто игра на думи - съчетание от "cadaver" (от англ. - труп, мърша - б.а.) и древното магическо заклинание "абракадабра", откъдето е и логото на лейбъла ни с популярното изображение на ръка, вадеща заек от цилиндър. Между другото, вторият вариант за име на компанията, който обсъждахме навремето, бе "AutopsyTurvy" (от англ. "autopsy" - аутопсия и "topsy-turvy" - наопаки, погрешно - б.а.), но в крайна сметка се спряхме на "AbraCadaver". И не, няма много общо с Кроули, ако трябва да съм честен, макар не рядко да го цитирам, включително и в някои песни от новия ни албум. Споменал съм го и в книгата ми, която излезе преди няколко месеца - "The Gospel of Filth".

  • За какво става дума в нея?

    Най-общо казано, на страниците й съм описал вижданията си за окултизма, масовите убийци, фаталните жени в историята, готиката... Говорейки за тези неща, нямаше как да не засегна и Кроули на няколко места.

  • Мнозина го обвиняват в пристрастия към сатанизма. Какво мислиш по този въпрос?

    За мен Кроули е публицист, който е писал на всевъзможни теми и е оставял хората да си мислят за него каквото си поискат, без да му пука ни най-малко.

  • Ти самият също си бил заклеймяван като сатанист, макар че според мен си просто един изключително начетен нормален човек, интересуващ се от окултизъм...

    Така е, да. При никакви обстоятелства не бих се определил като сатанист. Да, тъмната страна ме привлича, но нищо повече. Всъщност, не мога да си лепна какъвто и да било етикет, тъй като се интересувам от прекалено много неща. Може би това бе и една от причините да засегна множество теми в "The Gospel of Filth", а не да пиша за нещо конкретно.

  • Замислял ли си се над възможността някой ден, след много години, да зарежеш музиката и да станеш писател?

    Може и да не е чак толкова далеч в бъдещето, честно казано, тъй като вече от няколко години се увличам по писане на поезия - не за Cradle of Filth, а за себе си... Заради самото писане. Минавала ми е мисълта да издам книга със стихове, но все още не съм доизбистрил идеята, така че има време... Отделно от това, подготвяме и още едно специално издание на новия албум - не онова с четирите бонус парчета, а друго, с три диска, DVD и книжка с 64 страници, в които съм описал и обяснил най-подробно историята на Лилит в "Darkly, Darkly, Venus Aversa", песен по песен, глава по глава, така че да стане ясна и на хората, които не разбират или просто не се увличат по поезия... Така че - да, щом още отсега правя опити в тази област, не виждам защо да не стана писател някой ден... когато вече не мога да се държа на краката си от старост, ха-ха-ха!

  • А как стои въпросът с близкото бъдеще? Какво да очакваме от теб и Cradle of Filth в идните месеци?

    Предстои ни още цял месец усилено даване на интервюта и изяви по всевъзможни музикални телевизии. След това ще направим нещо като предколедно турне в Южна Америка, а през януари ще довършим албума с оркестрирани парчета, по който работим от известно време. После ни чакат 6-7 седмици концерти в Щатите заедно с Turisas и Daniel Lioneye, а след това - европейско турне и участие на летни фестивали.

  • Би ли издал малко повече подробности за този диск с оркестрирани парчета?

    Става дума за нови, оркестрирани версии на песни от първите ни четири албума, сред които "A Gothic Romance (Red Roses for the Devil's Whore)" и "Funeral in Carpathia" от "Dusk... and Her Embrace", "Summer Dying Fast" и "The Forest Whispers My Name" от "The Principle of Evil Made Flesh", "Beneath the Howling Stars" от "Cruelty and the Beast" и т.н. Звученето им ще е в духа на произведенията на съвременни композитори като John Williams и Danny Elfman. Първоначалното ни намерение бе да го издадем още преди "Darkly, Darkly, Venus Aversa", но впоследствие се наложи да променим приоритетите си и в крайна сметка албумът ще се появи в средата на 2011 г.

  • Нещо ми подсказва, че чакането ще си струва...