AGNOSTIC FRONT - "Warriors"

2007, Nuclear Blast Records/Wizard

Все още в главата ми са спомените от преди две и повече години, когато влязох в "Black Box"-а в София за концерта на хардкор ветераните Agnostic Front. Препълненият клуб и музикантите, които спокойно си бъбреха с феновете, без превзетост и звездомания, пиейки биричка, са още пред очите ми. Тогава Agnostic Front дойдоха за първи път у нас, за да представят албума си "Another Voice". Спомням си още с какъв ентусиазъм забиха българските групи. Качиха градуса на еуфорията до тавана. Смачкаха ни, а за хедлайнерите (макар че при концерт от този стил за хедлайнери е трудно да се говори) остана по-леката задача - да ни счупят. Но не. Agnostic Front няма да са Agnostic Front, ако не направят нещо повече. Те не просто ни помляха - първо ни отвинтиха, след това ни захвърлиха в урагана на нюйоркския хардкор, после дойде счупването и накрая, за да е пълна картината, ни вкараха и по един ритник в мутрите. Така, за изпроводяк и - по живо, по здраво. Едва ли някога ще забравя мелето, непрекъснатия стейдждайвинг, потта, липсата на въздух, вълните от тела от и към сцената и изумените погледи на музикантите, когато се сблъскаха с лудостта на родния фен. Та такива са ми спомените от преди две години и нещо. Просто един смазващ концерт.
   След две години Agnostic Front отново изкараха нов албум. Този път наречен "Warriors". И отново поставиха въпроса за лоялността, сцената и единството, а борбата с неправдите, лъжата и боклука, който ни поднася живота, продължи.
   Когато преди няколко години групата подписа с "Nuclear Blast", мнозинството от феновете, бяха доста учудени. Все пак този лейбъл е специализиран в метъла и не работи с хардкор групи. Сега обаче онзи договор изглежда съвсем на място. Защото днес при Agnostic Front харда е все повече, ама кора, май си остава само в текстовете. Е, признавам, че не е съвсем така. И все пак не мога да разбера, защо дори кръстниците на този стил, прекрачиха границата и с последните си две тави, особено с последната, навлязоха все по навътре в дебрите на екстремните метални стилове. Дали са повлияни от учениците си? - Сигурно, като слушам какво бичат. Но ми прави впечатление, че хардкор бандите все повече се опаковат в метални доспехи.
   Това се получава и в новия албум на падретата. Отварящото парче "Addiction" направо си носи слогана "thrash till death" - траш метъл от висшия пилотаж. Ако на обложката не пишеше името на бандата, ако не знаех историята й и какво са направили за сцената, ако след началния риф с нестандартните си вокали не се беше включил Roger Miret, щях да си помисля, че слушам някоя млада банда, решила с много други нови групи да възродят сцената на Metallica, Anthrax и Testament от 80-те години. Но не би. Това са си Agnostic Front, макар и не в пълния си блясък. С отдадеността на хардкор фена, те грубо нарушават законите, борят се, независимо че продължават да получават удари от живота, но отмъщават за семейството си без да съжаляват, защото искат истината и само истината. И ако си на тяхна страна, ще оцелееш през всичките тези години, за да помолиш за прошка. За какво? Нека всеки намери отговора за себе си, когато чуе албума. Така с няколко думи може да се олицетвори битието на лирическия герой. И докато първата част на творбата е по-хард ориентирана, то корът идва на предните линии след типичната за сцената "For My Family". Значи, все пак кръстниците не са забравили да пишат химни. Разбира се, бичкиите продължават до края, но с по-умерено темпо. За разлика обаче от "Another Voice", "Warriors" не успява да задържи нивото. На повечето от парчетата им липсва оригиналност. Трябват няколко прослушвания, за да се разграничат голяма част от песните. Паузите не вършат работа. При първо пускане едва две-три от заглавията се запомнят. Другите минават като фон. Но на кого му пука всъщност. Защото все пак това е албум на кръстниците, бащите и едва ли от тях се очаква да просвирят нещо по-различно от мачкащ хардкор, пък бил той и облечен в доспехите на траша.
   А защо започнах настоящото ревю със спомените си от концерта на Agnostic Front от преди две години? Много просто. Защото искам отново да ме счупят, отвинтят, да ме хвърлят в урагана на нюйоркския хардкор и накрая, за да е пълна картината, да ми вкарат един ритник в мутрата. Така, за изпроводяк и по живо, по здраво. Защото Agnostic Front могат и знаят как да го направят.


1111111ooo

Alatriste




 Други ревюта на AGNOSTIC FRONT