DEATH ANGEL - "Killing Season"

2008, Nuclear Blast Records/Wizard

10! Толкова давам на новия албум на Death Angel "Killing Season". Не мога по-малко. Пък и възпитанието не ми го позволява. Има албуми, които още с първите акорди те грабват и с всяка песен ти разказват приказка. Знам, че оценките се поставят в края на ревюто, когато си казал, каквото имаш да казваш. Този път обаче е различно. Докато преслушвах за пореден път новото отроче на Mark Osegueda и компания, се опитвах да открия някакъв макар и бегъл недостатък. Поне един риф да се беше повторил, две песни да си приличаха. И "Еврика!", ревнах с пълно гърло, "Открих го!". Недостатъка, разбира се. Албумът няма недостатъци! Странно, нали? И на мен ми стори така. Но се случва. Затова десятката е най-точната оценка за труда на Death Angel и техния "Killing Season". Ако трябва да правим дисекция на албума (но не от вида дисекции на Carcass), условно можем да го разделим на три: много добра първа част, много добра средна част и много интересна и добра последна част. И всичко това за 11 песни и малко над 47 минути. Навремето, след излизането на "Act III", Death Angel се разделиха. Нещо новаторският им дух не се връзваше с представата на околните за траш метъла. 18 години по-късно излиза "Killing Season". Death Angel са пораснали! Албумът е улегнал, експериментите не са забравени и в същото време творбата е компактна. С "Killing Season" Death Angel просто продължиха започнатото през 80-те. И ако тогава то звучеше малко хаотично, с последните си два албума групата не напипа, ами направо хвана вярната посока. А тя започна още с "Frolic through the Park" от 1988-а. Разделих тавата на три, но трябваше на 11, защото всяка една песен е отделен свят, едновременно нещо ново и свежо и в същото време препратка към по-ранното творчество на бандата, но осъвременено и изсвирено майсторски с необходимите и ненабиващи се при слушането препратки към други стилове. Ако очаквате от Death Angel да човъркат едно и също парче в единадесет варианта - сбъркали сте и групата, и албума. Още с реюниъна си от 2004 година и много добрия "The Art of Dying" групата загатна, че духът на 80-те и склонността по експериментите не са забравени, дори сега ефектите в гласа на Mark Osegueda не дразнят (спомням си "God Hates Us All" на титаните Slayer). Но онзи албум беше по-скоро опипване на почвата. Не е хубаво да разочароваш, веднага след като си се появил отново. Наследникът на "The Art of Dying" "Killing Season" е класи над предшественика си. По-бърз, по-тежък и колкото да е странно - по-разнообразен. Близо четирите години си струваха чакането. Рядко ми се случва след едно прослушване на албум, веднага да си го пусна отново. Композициите са разчупени ("Lord of Hate"), темпото се сменя по няколко пъти в песен ("Sonic Beatdown"), не липсват "лиричните отклонения" ("Dethroned"), забежките към други стилове ("God vs God"), скоростните пасажи ("Carnival Justice"), запомнящите се и мелодични припеви ("Soulless" - те т'ва е парче), лудите хедбенгинг моменти ("Buried Alive"), мелодичните и режещи сола ("The Noose"), намигането към миналото ("When Worlds Collide"), блексабатския мотив в началото на "Steal the Crown" и бижуто - близо седемминутната "Resurrection Machine", събрала в себе си най-доброто от целия "Killing Season". А то, повярвайте ми, е много.
   Сигурно съм субективен? Така да е! Не мога да съм безразличен към една от любимите си банди, за които траша (макар спрямо Death Angel това да е доста разтегливо понятие) не е само скоростно препускане по грифа и барабаните, плюс зъл вокалист. И групата не ме разочарова. Дано само до следващия им диск да не се налага да чакам още четири години. И все пак, ако резултатът е като "Killing Season" - може!


1111111111

Alatriste




 Други ревюта на DEATH ANGEL