GAMMA RAY - "Empire of the Undead"

2014, Ear Music

Макар и нелишен от достойнства, "To the Metal!" беше доста... колеблив албум. Голяма част от песните звучаха сякаш са произведени на конвейер от способни, но поизчерпани професионалисти. Все пак, имаше попадения, виждаше се, че Gamma Ray си остават заразяващите с енергия музиканти, които обичаме.

   "Empire of the Undead" показва това още по-ясно. В албума има живот и енергия, весело настроение и агресия, скорост и сила. Или, с други думи, точно това, което се очаква от Kai Hansen и компания. Имахме възможност да усетим силата на повечето парчета на живо съвсем наскоро в зала "Универсиада", но и в домашна обстановка композициите доставят не по-малко удоволствие. Като се изключат леко излишните и неразличаващи се по нищо от оригиналите бонус записи "live from studio" на три песни, пълнежи на практика няма. Има петдесет и седем минути (плюс едно бонус парче, което го удължава до малко над час) високооктанов хеви метъл. Като минус може да се отчете леката повтаряемост в рамките на албума, изразяваща се в твърде голямата прилика между началата на "Master of Confusion" и "Seven". Все пак обаче музиката е точно толкова разнообразна, колкото може да се очаква от една качествена творба в жанра.

   "Avalon", деветминутна епика с театрално звучене и резки промени в ритъма, поставя ударното начало на албума и показва ясно какво ни очаква в следващия час - страхотен инструментализъм, разчупени композиции и прекрасно настроение. Темпото е преобладаващо средно и високо, като слушателят има време да си отдъхне единствено по време на баладата "Time for Deliverance" и при по-бавните пасажи на откриващата песен. С всяка друга песен обаче човек просто иска да припява, да дивее или поне да клати глава в такт с мелодията.

   Ръка за ръка с очакваното весело настроение върви и някак нетипичният за Gamma Ray мрак. Демонична лирика пронизва целия албум, а агресия и тъмнина ни дебнат отвсякъде. Заслушайте се в смазващия като чук припев на посветената на Мрачния жътвар "Pale Rider", започващата със сърцераздирателен плач "Demon Seed" или далата заглавие на албума високоскоростна резачка за Империята на немъртвите... Ударни, запомнящи се парчета, които няма да оставят никого безразличен. Естествено, има и немалко хумор, както в текстово, така и в композиционно отношение. Просто се чува наслаждението в гласа на Kai, а усмивката е на лицето на слушателя през целия албум.

   Във вокално и инструментално отношение албумът е на очакваното ниво - все пак, като се изключи барабанистът, Gamma Ray са в този състав от седемнайсет години и никога досега не са разочаровали. Не разочароват и сега, дори напротив. Това е първи албум на групата с Michael Ehre зад ударните инструменти и барабанистът не оставя и капчица съмнение, че мястото му е именно тук. И той като Kai Hansen, Dirk Schlachter и Henjo Richter забива колкото майсторски, толкова и с настроение.

   Като цяло "Empire of the Undead" е много добър албум. Дали ще се нареди между истинските класики на групата? Само времето ще покаже. Едно обаче е сигурно - ако харесвате Gamma Ray поне малко, новата им творба няма да ви остави безразлични.


11111111xo

Tigermaster




 Други ревюта на GAMMA RAY