GODSMACK - "The Oracle"

2010, Universal Republic

Нахаканият метъл с насечени рифове и Hetfield-подобни вокали на Godsmack постигна оптималните си резултати с дебютния албум на групата, "Awake" и "Faceless" по времето, когато ню метълът клонеше уверено към залез. Но няма какво да се лъжем - тази формула бе отдавна изчерпана. Настоящият диск е второто доказателство след излезлия през 2006 г. "IV". "The Oracle" е по-добър, а най-голямото му предимство е липсата на скучноватата шаблонност, от която страдаше неговият предшественик. Липсват му и други неща - спадове. Пикове - също. Просто Sully Erna и компания държат едно много стабилно ниво, при това - над средното. Но пък на Godsmack не им е нужна промяна, защото техният стил носи въздействието на морфинова инжекция. А в метъла - като мачовски стил - винаги се е ценял и търсил подобен ефект. Сякаш групата е намерила ключ за онази врата в човешкото съзнание, която никой не може да локализира с точност, но винаги безпогрешно разбира, че е тя, ако я улучи. От тази гледна точка никак не са случайни числата, измерващи бройките на продадените им албуми. Ето на - и този диск се закова на първо място в "Billboard". По-анализаторски подход евентуално би отдал подобен успех на инерционния интерес. Това обаче е само предположение. Да се върнем на по-реални аргументи като "Cryin’ Like a Beach" например - великолепно въведение в албума, което напомня (чрез рифова мощ, чрез агресия, чрез много, много груув) именно онова въздействие, за което говорих по-рано.

   Най-осезаема сила "The Oracle" демонстрира в средната си част - там където са "Love, Hate, Sex, Pain" и "What If?". Sully Erna неведнъж в миналото е изказвал любовта си към Dead Can Dance, както в прав текст (DVD-то "Changes"), така и в творчески аспект (спомнете си "Voodoo", "Spiral" и "Serenity"). Тъкмо в споменатите песни от диска въпросното влияние е най-осезаемо - музикални късове, таящи психеделичност с нагнетяваща се атмосфера, но изнесена в металния спектър. Другият съществен момент, който задължително трябва да бъде споменат, е страхотният едноименен инструментал "The Oracle" (по традиция за групата - изпълнен с речетативи), който затваря албума. Иначе ударни моменти тук са и "Saints and Sinners", и "Shadow of a Soul", и "Good Day to Die" както и включената като бонус в някои издания "Whiskey Hangover" (феновете, следящи групата, познават това парче от преди повече от година). Всички те обаче имат неприятният навик да извикват спомени в главата на слушащия за много други песни, които Godsmack вече са създавали. Стил? Да. Повторячество? Отново - да. Нека обаче всеки прецени сам за себе си с кое от тези две определения би бил по-съгласен.


1111111ooo

Whiplash




 Други ревюта на GODSMACK