LACUNA COIL - "Dark Adrenaline"

Италианската готик машина винаги успява да ме грабне още от първо слушане. С всяка друга банда имам нужда да повъртя албума поне няколко пъти, за да хвана "посоката" (за прог-бандите понякога числото е двуцифрено). В парчетата на Lacuna Coil обаче мрачните мелодики и енергията лесно хващат ухото. Може би дори прекалено лесно. Особено ако говорим за предишния студиен албум "Shallow Life".

   Това, което от любимия ми "Comalies" насам все повече взе да не ми харесва в миланския метъл секстет, е точно самоцелния комерс, който ги приближаваше до бой-метъл банди като Linkin Parк да речем.

   За разлика обаче от блудкавия поп, който ни предложиха през 2008 г., новият "Dark Adrenaline" идва със съвсем различна заявка. Денс-забежките определено са поизчистени, повтарянето на еднобразни мелодии също, и от тавата лъха на нещо ново и различно. Още от пилотното парче "Trip the Darkness", през "Against You", и особено в "Kill the Light", бандата вади най-доброто от своя мощен звук, с епични, тежки припеви и онези твърди рифове, които напомнят на добрите традиции на "Swamped" и "Heaven’s a Lie". Дори баладичното "End of Time" носи повече тъга и носталгия, отколкото странния и според мен малко излишен кавър "Losing my Religion" на R.E.M. Оригиналът може би носи нещо от тези настроения, но в преработения вариант на Lacuna Coil те са някак размити, и липсва онази сковаваща сърцето мъка, патент на вокалите на Cristina Scabbia през всичките тези години. Която, слава богу, кърти мивки с пълна сила от песни като "Intoxicated" и "Upsidedown". Не по-малко добри са изпълненията на колегата й по микрофон Andrea Ferro – мощното начало "Now get ready for war - it starting today...", с което влиза песента "The Army Inside" (любимата ми в албума и заради китарното соло леко в стил Blackie Lawless) е една от най-добрите му вокални партии въобще.

   "Dark Adrenaline" е стегнат албум, който връща Lacuna Coil в метъл-лагера. Само заради това според мен, въпреки че търпи някои критики, си заслужава седмицата.