MAJESTY - "Generation Steel"

Колебливите издания на Manowar в последните години дадоха възможност на най-ревностните им последователи да блеснат с нещо силно. Majesty донякъде успяха да го направят с издадените през 2013-а "Thunder Rider" и "Banners High". Донякъде успяват и сега, с "Generation Steel". Tarek Maghary и компания развяват флага на истинския метъл, пеят за славни битки и...

   ...Просто не са Manowar, макар че очевидно много им се иска. Макар "Generation Steel" да не е лишен от достойнства, твърде голяма част от него звучи не като седмо издание на група с повече от петнайсет години опит на сцената, а като дебют на млади фенове. На моменти имитацията им се получава доста добре - "War for Metal" е прилично развитие на идеите, заложени в "Warriors of the World United", а писъците на Tarek в "Circle of Rage" звучат почти все едно излизат от гърлото на Eric Adams. От една различна група обаче се иска нещо... различно. Не имитация на някое голямо име.

   За щастие, в "Generation Steel" Majesty показват достатъчно собствен почерк, за да осмислят слушането на албума. Трудно е да се каже, че с новата си творба групата разкрива нови хоризонти в хеви/пауър метъла, но песните са изпълнени на ниво и са композирани добре. Припевите звучат ударно и са лесни за запомняне, затова и слушателят бързо започва да си припява и да поклаща глава в такт... Най-силно впечатление обаче правят именно моментите, в които Majesty се измъкват от влиянието на любимата си група - включването на детския хор в "Children of the Dark" е страхотна идея, макар че можеше да бъде реализирана и по-добре, а баладата "The Last Reward" трудно може да бъде забравена. Срещат се и други проблясъци - но трябваше да са повече. Сега албумът е приятен за слушане, но можеше да е по-добър. Музикантите в групата са способни да го направят по-добър...

   ...И това става ясно от бонусите към лимитираното издание на албума. Някои от старите хитове на групата се сдобиват с акустични версии, в които (най-после) се усеща, че Tarek е добър певец и без да се прави на Erik Adams, а китаристите, Robin Hadamovsky и Tristan Visser, демонстрират впечатляваща техника. Всъщност, именно бонусите затвърждават впечатлението, че когато Majesty излязат от ограниченията, които сами си налагат, звучат наистина страхотно. Без тях "Generation Steel" е напълно стандартен пауър метъл албум, твърде силно повлиян от Manowar. Това не пречеше на феновете на Majesty досега да се наслаждават на музиката им. Няма да им попречи и с "Generation Steel". Но групата може повече.