MANOWAR - "The Lord of Steel"

Благодарение на това ревю Manowar се превръщат в първата група, която е била ревюирана два пъти в Metal Katehizis за един и същи албум в рамките на има-няма няколко месеца. Причината? Когато "The Lord of Steel" се появи в т.нар. си "Hammer Edition" (като част от юнския брой на английското списание "Metal Hammer"), качествата на изданието предизвикаха доста полемики между настоящи и бивши фенове в Интернет-пространството. Критиките обаче най-вече се отнасяха за звука. От лагера на групата побързаха да уверят, че "пазарният" вариант на новия диск ще бъде с различно мастериране, миксиране и една песен в повече. Сега вече въпросната версия е пред нас и следва да погледнем дали обещанията, че това е едва ли не напълно различен албум, са верни.

   Всъщност, аз лично не смятам, че има смисъл от второ ревю на албума, след като на сайта вече е публикувано едно. Мнението ми е такова, тъй като въпреки че между песните в едното и другото издание има разлики, композиционните им специфики са запазени. Заради това и ще наблегна основно на отличителните им черти. Най-същественото е, че в актуалния вариант "The Lord of Steel" е малко по-китарно ориентиран - вкарани са допълнителни сола в "El Gringo" и "Righteous Glory". Освен това тук-там има козметични украсявания с допълнителни ефекти (пример: началото на заглавната песен), а на места е придадена малко ударност на парчетата (пример: премахнатото интро на "Born In A Grave"). Като цяло, намирам промените за по-скоро положителни спрямо "Hammer Edition"-а. Но когато скалпелът за дисекция опре до наболелия проблем със звука, нещата стоят по-иначе. Да, вече басът не напомня кошер на разбеснели се пчели, но цялостната продукция е значително по-"глуха". На китарите им липсва остротата, която имаха в предходната версия, а барабаните продължават да са си все така… (при липса на по-точно определение) картонени. Всъщност, ако направим сравнение, новата версия на "The Lord of Steel" не успява да се доближи дори на почтено разстояние от съвременните образци за звук. Единственото обяснение, което аз намирам, е че Manowar умишлено са се целили в олдскуул продукция. Именно звукът може да накара някои фенове да предпочетат по-скоро старата версия пред настоящата. Но съм готов да се обзаложа на каквото кажете, че на никого мнението няма да се промени драстично - от "осанна" до "разпни го", или пък обратно. Силните моменти на албума си остават силни ("Born in a Grave", "Touch the Sky", "El Gringo"), яловите не успяват да зазвучат по-добре ("Black List", "Expendable", "Annihilation"), а други лъхат на творческо изчерпване ("Hail, Kill And Die" и лирическата дупка, дори по стандартите на групата, "Manowarriors"). Автоцитатите и клишираните модели, които Manowar са изградили (в т. ч. и обложката на разглежданото издание), ще работят по-добре при едни слушатели, отколкото при други. Или с няколко думи: нищо изненадващо - нито в албума, нито в приемането му. И все пак: ако реша да го слушам, аз лично ще избера новата версия.

   P.S. А, да - забравих да спомена "The Kingdom Of Steel". Добавеното парче е балада в лирично-епичния дух на "Master of the Wind". Общо взето прилична песен. Толкова засега.