MUSICA DIABLO - "Musica Diablo"

Musica Diablo се появяват на музикалната сцена през 2008 година с единствената цел да свирят бразилски траш. След няколко джемсешъни и репетиции, момчетата са готови със собствени композиции, но им трябва вокалист. И нали са от Бразилия, се обръщат към Derrick Green - тъмнокожия фронтмен на легендите Sepultura. Така през 2010-а излиза едноименния дебют на групата. Интересно е да се отбележи, че с основните си банди останалите не излизат от локалните клубове и не постигат никакъв или почти никакъв успех. Единствено китаристът Andre Curci може да се похвали, че е бил в групи, успели да издадат албуми. Става въпрос за Megatherio и Threat. Останалите - вторият китарист Andre NM (Guillotine), басистът Ricardo Brigas и барабанистът Edu Nicollini (Menace) не разполагат с нищо повече в дискографията си, освен с някое и друго демо, независимо че основните им банди съществуват от средата на 80-те.
   След часове, прекарани в свирене на кавъри на Kreator, Nuclear Assault и Municipal Waste, момчетата порастват и за собствено творчество. Създават 15-ина парчета и влизат в студио за записи. Гърлото зад микрофона - Derrick Green, се оказва достатъчен гарант за качество, намерен е лейбъл и албумът е факт.

   Произведението на Musica Diablo е бърз и агресивен траш метъл, оглеждащ се в наследството на Sepultura и върховете на стила през 80-те. В диска влизат 11 композиции с обща продължителност от 33 минути и 24 секунди.

   "Musica Diablo" спокойно продължава от там, където свършват "Beneath the Remains" и "Arise". Рифове, сола, вокали, ударни и бас линии повтарят твърде ушевадно двата класически диска на Sepultura. Това обаче не бива да учудва никого - в Бразилия Sepultura са издигнати на пиедестал и винаги ще бъдат пример за подражание от всички онези, решили да тръгнат по техния път.

   Но дискът "Musica Diablo" може да се възприема и като трибют към най-великите години за траш музиката. Особено като се вземат предвид препратките към отделни групи и песни, умело вплетени в структурата на композициите.
   Откриващата "Sweet Revenge" е типична сепултурска тресня - бързи рифове, яростна ритъм секция, сепултурско соло и комбинация от траш и дет вокали. "Sacrifice" връхлита мощно с дет изстъпления и бласт-бийтове, плавно преминаващи в скоростен траш метъл и обратно. След бурното начало "Live to Buy" отскача до Nuclear Assault и Exodus, Derrick Green дори успява да докара блендата на Zetro, а в атоналните сола се оглеждат Slayer. "Underlord" е траш/блекария със зли и продрани вокали в припевите и едно типично кендълмаско дуум отклонение в средата и в края, излязло от "Nightfall". Групата забавя за кратко темпото (и то само в началото) в кросоувъра с грууви моменти "Work out", където се усеща грубостта на Municipal Waste. "Lifeless" започва едно към едно с хаоса предвещаващ апокалипсиса "Raining Blood" на Slayer, след което следва образцов барабанен ритъм, ударна доза сепултурска "Schizophrenia", отново слейърски рифове и хардкор вокали. "In the Name of Greed " е типично парче за най-голямата бразилска траш група. "Betrayed" е интересна с това, че е използван мотив от “Ride the Lightning" на Metallica, рамкиран от груби, скоростни траш рифове. Ако изключим грайнд издевателствата в "The Flame of Anger", в композицията се срещат студените сола на Chuck Schuldiner и лаещите вокали на хардкор сцената. Предпоследната "Twisted Hate" е толкова веселяшка, колкото могат да бъдат S.O.D. в "Shenanigans" от "Bigger Than the Devil". Последното парче в албума "The Rack" по никакъв начин не изневерява на останалите. В него скоростта е максимална, вокалите още по-зли. Кратичка сентенция на целия диск.

   Албумът може условно да се раздели на две части. Докато първата половина е по тежка и бясна, с повече примеси от по-екстремните жанрове, във втората - яростта е опакована в мелодия и хармонични сола. Песните се слушат на един дъх. Скоростта пада само в отделни части, но не носи еднообразие. За да не се случи това, голяма работа върши барабанистът Edu Nicollinii. Вокалите на Derrick Green са с една идея по-разнообразни от основната му група. В някои от композициите солата остават под основния ритъм, басовете са много напомпани, което е минус за диска.

   Иначе ако предразсъдъците бъдат зарязани, дебютът на Musica Diablo е един добър траш албум с много препратки към други екстремни стилове. Понякога се изисква майсторство, за да наблъскаш толкова много влияния в малко над 33 минути. И песните да звучат завършено. Musica Diablo са напипали формулата. Напоследък се нароиха безброй траш групи, които не предлагат нищо ново, а само препрочитат наследството на големите. Прожекторите се насочиха към Musica Diablo основно заради вокалиста на Sepultura Derrick Green. Дали момчетата ще успеят да предложат нещо интересно, зависи само и единствено от тях. Защото вниманието вече го имат.