MY CHEMICAL ROMANCE - "Danger Days: The True Lives Of The Fabulous Killjoys"

Ако режисьорът Робърт Родригес се хване да направи road-movie с комиксов уклон и с пръскащи очните ябълки ярки цветове, чиято основна целева аудитория да е тийнейджърската, то този албум вероятно ще е перфектният саундтрак. Първоначалната идея на My Chemical Romance за наследника на "The Black Parade" е била максимално изчистен поп-пънк ориентиран рок. В последствие, въпреки че записите са приключени, музикантите не са доволни - захвърлят материала и започват всичко на чисто. Някъде тук в историята квинтетът става квартет, след като MCR биват напуснати от дългогодишния си барабанист Bob Bryar. Основната творческа сила в групата обаче си остава ненакърнена. Вдъхновението за "Danger Days" в настоящия му вид идва с реплика от документален филм за Duran Duran - "Искаме да сме бандата, която ще танцува, когато бомбите падат". Това отключва въображението на вокалиста Gerard Way и подпомага развитието на албума в мултимедиен проект, захранен (до момента) от: два концептуално свързани клипа - "Na Na Na (Na Na Na Na Na Na Na Na Na)" и "SING"; множество илюстрации, описващи действащите лица в тях; уеб-сайт на корпорацията, стояща зад архи-злодея в историята и други дребни благинки за феновете. Макар и самите MCR да отричат "Danger Days" да е концептуален албум, дискът придобива подобни рамки, благодарение на всичко изброено до тук и на моментните включвания (под формата на прелюдии) на радиоводещия Dr. Death Defying. Следвайки тези нишки човек може да навърже основните възли в не напълно ясно оформената фабула.

   През 2019 г. героите на Gerard Way (Party Poison), Frank Iero (Fun Choul), Ray Toro (Jet-Star) и Mikey Way (Kobra Kid) са група бегълци от закона, които се борят за оцеляване в един колабиращ свят, заплашен от неназован глобален катаклизъм. Те биват преследвани от корпорацията "Better Living Industries" и нейният емблематичен човек за мръсни поръчки - Corse. Визуално цялото нещо дължи много на американската траш култура, на пост апокалиптични филми от калибъра на "Лудия Макс" и на комиксите.

   Хубавото е, че описаната атмосфера, напомпана с младежки заряд, се пренася и в музиката. Тя носи онова дръзко, нахакано отношение, което сякаш от само себе си се лепва на героите в подобни истории. Има го и чувството (макар и тънко) за надвиснала опасност. "Danger Days" се придържа към параметрите на базисната идея за опростено поп-пънк звучене, наситено с много енергия и гарнирано със синтове, семпли и дори диско бийтове за разнообразие. Песенният му заряд си е направо могъщ - повечето композиции са създадени с ясната мисъл да се пеят от препълнени зали и стадиони, да карат хиляди крака да скачат под ритмите им. И вече го правят. Ако пък и вие като мен ненавиждате филмите от типа на "Здрач", които (на гърба на преиграването с вампирския имидж) създадоха цяла маркетингова империя, то чуйте последната песен в диска - "Vampire Money" - насочена именно срещу тях. Как да не се израдва човек...

   Единственият проблем е, че след като четири години по-рано си издал концептуален и театрално издържан албум (с който си ударил такава плесница на консервативно настроените слушатели, че зъбите на някои от тях все още тракат), неминуемо настоящият ти диск ще се сравнява с него. А в "Danger Days" театралност липсва. Липсва и онази завършена музикантска класа, която да проясни картината и да позволи на слушателя да види ясния контур единствено в черни и бели краски. Футуристичната история за бандити е ярко оцветена и си остава тийнейджърски албум, който просто не успява да надскочи този етикет. Което обаче по никакъв начин не пречи на новото предложение на MCR да се нареди сред най-добрите комерсиални, радиофонични рок записи, "изковани" през 2010 г.