REBELLION - "Arise - From Ragnarok to Ginnungagap, The History of the Vikings - Volume III"

Какво заглавие само, а? Сигурен съм, че ако "Монти Пайтън" бяха решили да направят нещо по скандинавската митология, твърде вероятно би било да го кръстят именно по този начин. С този албум Rebellion моментално се класират в гордата ранглиста на групите с "любими" думички, където челните места се заемат от титани на мисълта като Manowar ("метъл", "слава" и "стомана") и богове на сапунените фентъзи сериали като Rhapsody ("дракон", "изумруден" и "меч"). Е, приносът на шайката на Uwe Lulis е далеч по-скромен, но съгласете се, че едва ли някъде другаде сте чували прекрасната думичка "Рагнарьок" на всеки двайсет-трийсет секунди. (Пак добре, защото я си представете какво би било, ако на нейно място беше невероятното стълпотворение от непроизносими гърлени звуци "Ginnungagap"?) "Какво пък искаш ти, бе?" - сякаш чувам гласа на някой върл скандинавоман. - "Нали албумът е посветен на викингската митология?" Да, точно така - за разлика от предишните два тома от трилогията, които бяха концентрирани главно върху исторически събития, сега Rebellion са решили да запознаят света (или поне онази част от него, която си пада по швабски пауър) с божествата и легендите на севера. Похвална идея, нали? Образователна. Макар че едва ли има човек на земята (а още по-малко пък металист), който да не е чувал за Тор, Один, Локи и компания... От друга страна, повечето металисти знаят за въпросните герои само това, което са чували от метъла и по-конкретно от творчеството на Manowar - че Тор е храбър, могъщ и размахва гигантски чук ("Thor the mighty, Thor the brave…" от парчето "Thor"), че Один е истинският баща на Eric Adams, обаче се бави нещо и хлапето го чака, гърчейки се в предсмъртна агония (безсмъртният стих "Odin, I await thee, your true son am I" от "The Crown And The Ring") и че пред портите на Валхала трябва да висиш дълго на опашка, за да можеш да се вредиш да седнеш до Один, където сервирането (и гледката към танцуващите, подхвърчащи насам-натам валкирии) е на най-високо ниво ("Gates Of Valhalla"). Ето защо не можем да си кривим душата и да не отбележим, че инициативата на Uwe Lulis е повече от забележителна. И как няма да е, след като песните носят заглавия като "Odin", "Thor", "Loki" и така нататък? Освен с поучителни текстове обаче, "Arise - From Ragnarok to Ginnungagap" се отличава и с някои други любопитни моменти, ала вече от музикално естество. Той продължава тенденцията към втвърдяване на звука на "бунтовниците", която донякъде развали превъзходното впечатление от първата част "Sagas Of Iceland" (един от албумите на 2005-а в скромната ми годишна класация, който не излезе с месеци от CD-плейъра ми), стеснявайки разнообразното й, пространствено и вселенско звучене до еднопланов и сравнително монотонен пауър метъл. Е, при втория том високото ниво на агресия донякъде компенсираше очевидните слабости в композиционно отношение, ала с настоящия диск дружинката около иначе изключителния глас на Michael Seifert е издигнала поредния поразклатен храм на вялото стоманено еднообразие (с малки изключения като разчупената "Arise" и гъмжащата от мейдънизми, но независимо от това изпълнена с живец "Thor") в света на тежкия европейски пауър метъл, лишен (с малки изключения като отварящата "War", кълцащата "Evil" и експлозивната прощална епика "Einherjar", в чието начало Seifert звучи досущ като пеещия полицай Matt Barlow) от онази брутална ярост, на която бяхме свидетели в предишните творения на бандата. Да се надяваме, че краят на викингската трилогия ознаменува и края на творческия застой на Rebellion, защото потенциалът им далеч надхвърля онова, което ни поднасят напоследък.